Начало » Posts tagged 'Progressive Rock' (Страница 8)
Tag Archives: Progressive Rock
“Palepolitana” на OSANNA в „Картини от една изложба”
Италианската прогресив рок група OSANNA през 2015 г. представя доста необичаен проект в знак на почит към неаполитанците. Музикантите откровено признават любовта си към родния град и посочват неговите постижения в областта на изкуството, науката и културата в общия смисъл, на жителите на Неапол в противовес на онези, които го виждат само като място на деградация, насилие, престъпност, беззаконие, град на Камората.
Заглавието „Palepolitana“ е създадено от акроним и сливането на Palepolis (наименованието на града в древността), и Metropolitana (Неапол e известен със своите метростанции, образци на съвременното изкуство).

Osanna – Palepolitana
В албума се разказва сюрреалистичната история на хибрид между човек и робот, изхвърлен от вълните върху скалите на полуостров Megaride в залива на Неапол и прогизнал от пороя на внезапна буря, намира убежище в метрото, инстинктивно привлечен от мрака на тунела. Подобно на слизането на Еней в подземното царство, описано от Вергилий в „Енеида“, героят съзира странни видения и призраци, долавя различните настроения на хората, среща се с виртуалната реалност и с митични образи, които водят началото си далеч в миналото на града и се разкриват от недрата на тази земя.
Влакът препуска през тъмнината и ни представя истинската душа на Неапол в албума „Palepolitana“, който ще чуем на 9 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
„Хора и богове“ на Константин Джамбазов в “Картини от една изложба”
Константин Джамбазов, рок китарист, композитор и мултиинструменталист, е добре известно име в рок средите. Той е свирил в редица рок-групи: ХАДЕС, ОДЕСОС, ТОТАЛ, ДЖЕКИЛ ХАЙД, АМЕТИСТ, АЛИБИ БЕНД, ФОБОС. От 1994 г. работи също така като студиен музикант заедно с пианиста-композитор и диригент Нелко Коларов (ИМПУЛС, РОБИН ГИБ, БРЕЙЗЪН АБАТ). Помним го и като соло-певец и китарист по време на концерта на Николо Коцев със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков през септември 2012 г.

Константин Джамбазов – Хора и богове
През 1996 г. Константин замисля нов проект и ето какво споделя: „Тогава още свирех с групата JEKYLL HYDE (арт група от Варна, с Росен Ангелов – вокал и текстописец, и Николай Марков – клавири,композитор и текстописец). Тримата бяхме много запалени по KANSAS, STYX, YES и др. представители на прогресив рока и композирахме музика в този стил. Заедно с Росен решихме да направим по-голям проект, прог-албум, в който всички песни да са свързани тематично, смислово и музикално. Започнахме усилено да творим и доста от идеите на “Humans and Gods” или „Хора и богове“ се родиха тогава. Впоследствие съдбата ни пръсна по различни краища на света. Росен се пресели да живее трайно в Англия, Николай заживя в Америка, аз пътувах много по Европа, но си останах в България. През 2003 г. работих заедно с певеца-китарист Николай Райков (ДИАНА ЕКСПРЕС) по съвместния ни албум „Clearland-Gift from Time”. РАЙКОВ също беше за идеята да реализираме започнатия замисъл за “Humans and Gods” (неслучайно той пее част от четвъртата песен – „Вярната посока”), но след това отиде да работи с групата ДИАНА ЕКСПРЕС и проектът отново бе замразен. През 2007 г. реших окончателно да изсвиря, изпея и запиша сам този проект, защото текстовете и музиката, които бяхме написали с течение на годините, абсолютно заслужаваха да имат реализация и слушатели. Така след две години труд през 2009 г. албумът беше факт.“
Темите в албума са за живота и смъртта, за хората и тяхната вяра, разсъждения и бит – всичко това представено в стихове от лирическия герой, който е човек, задаващ си куп въпроси, на които иска да намери отговорите…
Албума „Хора и богове“, едно от малкото прогресив рок събития у нас, при това на впечатляващо високо ниво, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 март, след новините от 21:00 ч.
“Sattyg” на KAIPA в “Картини от една изложба”
Шведската прогресив рок група KAIPA отдавна намери своята публика сред слушателите от цял свят. Техният стил се характеризира със заемане на структурни форми от класическата музика, на елементи от шведския фолклор в съчетание със стилистиката на рока от 70-те години, за да изследват нови територии със смислени и запомнящи се мелодии.
В своя 12-и студиен албум музикантите от KAIPA продължават тенденцията да създават силно въздействаща приказна атмосфера, която не само носи вкуса на Средновековието, но сякаш ни води в безвремието, към музикална конструкция отвъд модните течения.

Kaipa – Sattyg
В текстово отношение в проекта “Sattyg”, или „Поразии“, ще открием магията за усещане на вълшебство с неочакваните ходове на повествованието в стил фентъзи: повеждат ни през безкрайния ъгъл на времето с копнеж към тайнственото приключение, за да избягаме от света на пустотата, да надзърнем в небето на художниците, да се вслушаме в тихите си мечти и да прескочим отвъд времето.
Албума “Sattyg”, или „Поразии“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 февруари, след новините от 21:00 ч.
“Banks of Eden” на THE FLOWER KINGS в “Картини от една изложба”
Близо пет години е времето между дванадесетия студиен албум и неговия предшественик в дискографията на шведската прогресив рок група THE FLOWER KINGS.
„Беше едновременно вълнуващо и стряскащо да се върнем в студиото след почти петгодишна пауза – споделя лидерът на бандата Roine Stolt – Всички ние имахме други ангажименти с TRANSATLANTIC, KARMAKANIC, AGENTS OF MERCY, така че когато влязохме в студиото за звукозапис с THE FLOWER KINGS, усетих някаква тежест на раменете ми, но същевременно трябва да призная, че ми бе доста забавно. Ние осъзнахме, че ELP, KING CRIMSON, GENESIS, GENTLE GIANT и PINK FLOYD вече минаха в историята, и ние сме сред новите старейшини на прогресив рока. Това ни накара да се чувстваме отговорни за поддържане на стандарта на жанра на висота, така че много упорита работа последва месеци наред.

Flower Kings – Banks of Eden
Основните членове на състава бяха на линия и за това повторно стартиране на THE FLOWER KINGS дебютира 26-годишният виртуоз барабанист от Берлин Felix Lehrmann, който вдъхна живот в новия и стария материал по време на концертните ви представления, внасяйки един по-хард нюанс.
Материалът в албума носи всички класически елементи от стила на THE FLOWER KINGS с характерната мелодична насоченост и кинематографична структура. Всъщност идеята е да доловите усещането за пътешествие докато слушате различни теми, към които ще можете да се върнете след известно време, но звучащи по различен начин и с друг инструментариум.
С времето усетихме, че ставаме все по-добри в техническо отношение и това ни даде възможност да се опитаме да изпипаме нещата по най-добрия начин. Що се отнася до продуцирането и звука, ние се опитахме да се върнем към албумите си от средата на 90-те години. Това бяха наши върхови постижения по отношение на стила и оркестрацията. Но сега подходихме по малко по-различен начин. Тогава започвахме записите с партиите на барабаните и след това добавяхме вокалите, китарите и другите инструменти. В случая с „Бреговете на Рая” ние просто махнахме компютрите, изслушахме внимателно песните, репетирахме няколко пъти и заминахме за Швеция, където ги записахме в студио все едно свирим на живо. Насложихме малко перкусии, напудрихме ги с вокали, допълнителни инструменти и ефекти и сега, като погледна назад, мисля, че това беше правилният начин, защото придаде на музиката по-органично качество. От друга страна на нас ни харесва как звучи групата на живо и много от нашите слушатели долавят това, чувстват енергията, а връзката чрез звука на групата достига до тях“ – завършва Roine Stolt.
Албума “Banks of Eden” или „Бреговете на Рая“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 юли, след новините от 22:00 ч.
“Men Who Climb Mountains“ на PENDRAGON в “Картини от една изложба”
„Съзряхме Бог в цялото му великолепие,
Чухме думите, които Природата ни казва,
Стигнахме до оголената душа на Човека.“
Sir Ernest Henry Shackleton, „South: The Story of Shackleton’s Last Expedition, 1914-1917“ (1920)
Десетият студиен албум на британската прогресив рок група PENDRAGON потвърждава тенденцията за развитие в последните им издания, която ги издига в една редица с флагманите на стила MARILLION, IQ и PALLAS. Това се отнася преди всичко до по-съвременния им звук, близък до COLDPLAY и PORCUPINE TREE, но и до PAT METHENY GROUP, до отблясъците на Heavy Metal рифове в контрапункт с ефирно настроение, както и наличието на повече хорове и оркестрирани аранжименти.

Pendragon – Men Who Climb Mountains
Тематиката на албума “Men Who Climb Mountains“ или “Хората, които катерят планини“, чието мото са словата на легендарния изследовател на Антарктида Sir Ernest Shackleton, привидно е насочена само към катерачите на планини и изглежда да е метафора на уединяването от напрежението в съвременния свят, но не е само това. Ето как е обяснена от лидера Nick Barrett:
„Концепцията в албума е за усещането на настоящето и търсенето на това какво сме. Представяме всъщност доста лично преживяване, нещо като пътешествие, което всеки от нас би извършил някога по някакъв начин, но идва един момент, когато наистина трябва да направим това пътуване за да надникнем в душите си. Аз например открих през годините с нарастваща увереност, че преследването на идеята да стана рок звезда става все по-слабо и вече не се нуждая от лъжливостта на хвалебствията по начина, по който ги възприемах по-рано. Научих, че важното е да създавам колкото може по-добра музика и канал, чрез който да пренеса даденото ми вълшебство, за да го споделя с хората, да отпъдя егото си и да се насоча повече към тревогите на световната съвест за целта.
В албума се говори за това, че всеки от нас носи заряда да открие какво наистина е и как да се развива духовно, че всички ние имаме своите планини, на чийто връх се мъчим да се изкачим. И понякога наистина ни е адски трудно, но именно чрез тези трудности откриваме ценностите в нашия живот. Имам няколко примера от моя жизнен опит, които са просто отвратителни, но от друга страна те ми дадоха урок за нещо наистина стойностно. Хората, които бягат от риска и опасностите, никога няма да оценят тези бисери, от които се нуждаят за да открият смисъла на живота и да изградят своята житейска философия.
Прочетох доста добри книги за катерачи на планини и изследователи, например „White Spider“ („Белият паяк“) от Heinrich Harrer, който беше в експедицията, която покори северната стена на Айгер, както и „Toughing It Out“ („Втвърдяване отвън“) от David Hempleman-Adams, самостоятелно прекосил Арктика. Ще добавя и книгата „Explorers of the Infinite“ („Изследователи на безкрайното“) от Maria Coffey. Тези хора са преживели нещо много дълбоко и са стигнали до духовни прозрения. Имам приблизителна представа за това, което те споделят, аз също съм преживял, макар и в много по-малка степен, сурови изпитания при сърфиране, катерене по планини и спускане по урви с планински велосипед. Ще запомня обаче красотата на природата от тези случки, покоят, който настъпва след изживяванията и копнежа да видиш света по различен начин, тогава се усещам и разбирам какво представлявам всъщност. А имаме нужда понякога просто да влезем в морето и да доловим енергията на всемира.“
Албума “Men Who Climb Mountains“ или “Хората, които катерят планини“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 юни, след новините от 21:00 ч.
TRUCKFIGHTERS са първият хедлайнер на Voinegovtsi Wrong Fest 2015
Voinegovtsi Wrong Fest с облекчение си признава, че първият хедлайнер на тазгодишното издание ще е шведската стоунър/прогресив формация TRUCKFIGHTERS. В духа на грешната традиция обаче, групата, макар и първа, ще оглави втория фестивален ден – неделя, 21 юни.

Truckfighters
TRUCKFIGHTERS са група на близо 15 години, с 4 дългосвирещи, или – по грешному – пълнометражни албума и 5 EP-та, в които нещата плавно узряват от първокласна пустинна суровина в рафинирания нефт на последното им Groovе Prog издание „Universe” от 2014 г. Направо (някои от нас) ни е срам, че научихме за тях едва миналата година. Не се чудете: 1) шведЦите също знаят що е пустош (че и нефт); 2) както е известно от обща култура, при тях слабо няма, и 3) и ние знаем вървежни думички на английски.

Truck at the Fest 2014
Да обобщим – освен хедлайнера, официалните подписали, прошнуровани, поместили датата в календарчетата си изпълнители за Вронг Фест 2015 ще поднесат (в навярно грешен ред: поп/ска яхния от северните съседи POPA SAPKA,китарни нектар и амброзия от южните съседи TUBER, алтернативен пънк-рок от западните съседи TONA, чистосърдечна веселба от софийските южняшки рокъри MARAUDERS INC., мощно свлачище пустинен камънак от нашите си THE FLYING DETACHMENT и другите северни съседи WOOLDOZER, асеновградска пънк грес от PLASTIC BO., чистокръвен рокендрол от другите южни съседи PLANET OF ZEUS, техния си изтрещял джаз миш-маш на KOTTARASHKY & THE RAIN DOGS, непогрешимата червенолунна ерес на АНИМАЦИОНЕРИТЕ.
Ако сме изтървали някого, би било грешно от наша страна.
Дните са 20 и 21 юни, 2015, мястото е стадиона на ФК „Въстаник“ от село Войнеговци, на някакви си петнайсетина километра северно от центъра на милата ни столица. Билети могат да бъдат закупени от boxoffice.bg, ticketlogic.bg и на място от The Wrong Bar на ул. Шейново 18. Не забравяйте: билетите са по 30 лева грешни пари само до 20 март!
Сега чуйте TRUCKFIGHTERS най-сетне:
“Картини от една изложба” ще представи албума “Le Sacre du travail” на TANGENT
Формацията TANGENT е сравнително добре позната у нас от 2003 г., когато членове на шведската група THE FLOWER KINGS, на британските PARALLEL OR 90 DEGREES и VAN DER GRAAF GENERATOR, както и мултиинструменталистът Guy Manning се обединяват и започват впечатляващ експеримент с вкус към симфоничния прогресив рок и епичните композиции, към който добавят елементи от джаз рока на 70-те години.
Издават 6 албума и чак след това се решават да се заемат с концептуален албум, силно повлияни от Игор Стравински и неговия балет „Пролетно тайнство“ (на френски „Le Sacre du printemps“). По тази причина избират заглавието на албума също да е на френски – “Le Sacre du travail” или „Тайнството на работата“. Той съдържа пет действия и има пояснението, че е „електрическа симфония“, а може да се каже дори, че е музикален съпровод към филм, но без филм.

The Tangent – Le Sacre du travail
Избират тема, която да засяга всеки от нас, и така ни представят обичаен работен ден на редови жител от Западния свят. Ритуалът на свещенодействието при работа на нашия съвременник започва още със събуждането, следва пътуването сутрин през хаоса на задръстванията, когато трябва да прекоси 30 мили, за да се озове следобеда с умора от корпоративния живот и с единственото оправдание да си купи жилище, после да слуша до оглупяване приятелския DJ по радиото, докато виси на магистралата, прибирайки се вкъщи. Там пък го чакат семейните дрязги и телевизията, която трябва да го научи как да запълни живота си със смисъл.
Автор на текста и музиката е Andy Tillison, който разказва в интервю:
„Ние дълго време отхвърляхме идеята за концептуален албум и накрая се решихме. Искаше ми се обаче моята концептуална идея да привлече колкото може повече хора да я слушат. Исках да се открият в нея и тя да има някакво значение за тях, при това пряко, не чрез изкусни метафори. Никога не съм искал да пея за нещо като „Хобитът“ например, та аз живея в най-обикновена къща, до мен има малък супермаркет и обществено училище. Затова исках да пиша за нещата от този свят, да ги представя каквито са, без етикети „добри“ или „лоши“.
Повечето от стиховете се появиха лесно, не ги записвах, а просто пеех каквото чувствах за най-различни неща от живота. Направих много проби, роди се такова множество идеи, че в един момент реших да спра, върнах се към началото, избрах най-доброто от тях и така се оформи онова, за което исках в крайна сметка да пея, и то стана съвсем естествено.
От дете, трябва да си призная, съм влюбен в творби като „Concerto For Group & Orchestra“ на Jon Lord с DEEP PURPLE и оркестър, и „Five Bridges” на групата THE NICE с Keith Emerson, но ще споделя и за „The Days of Future Past“ от THE MOODY BLUES – идеята им да разделят един ден на части и да ги сглобят в един албум, – нещо подобно има и Roger Waters с неговия „Amused to Death“.
В същото време през 2006 г. заедно с TANGENT направихме наша версия на „Le Sacre du printemps“ от Стравински. Когато разбрах за всички препятствия, които той е трябвало да преодолее, за да я наложи, това ме вдъхнови страшно много, даде ми хъс как да подходя. Шест години по-късно обаче се позовах на музиката от Debussy при избора на музикална форма – без ритмична секция, дори без постоянно задаване на темпото, – и всичко това използвах при композирането на “Le Sacre du travail”. Работата ми отне повече от година и половина“ – завършва Andy Tillison.
В записите наред с него участват Jonas Reingold (THE FLOWER KINGS, KARMAKANIC) на бас китарата, китаристът и певец Jakkom Jaksyk (KING CRIMSON, LEVEL 42), Theo Travis (SOFT MACHINE, STEVE WILSON BAND) на духови инструменти, Gavin Harrison (PORCUPINE TREE) на барабаните, певецът David Longdon (BIG BIG TRAIN) заедно с Rikard Sjoblom (BEARDFISH) и Guy Manning.
Албума “Le Sacre du travail” или „Тайнството на работата“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 31 януари, след новините от 21:00 ч.
WITCHWOOD подписаха договор с Jolly Roger Records
Jolly Roger Records обяви, че са подписали договор с италианската Progressive Rock група WITCHWOOD (родена от пепелта на BUTTERED BACON BISCUITS) за издаване на дебютния й албум „Litanies from the Woods“ през пролетта на 2015 г. на компакт диск и винилна плоча.

Witchwood
WITCHWOOD са:
„Ricky“ Dal Pane – Vocals, Electric and Acoustic Guitar, Mandolin & Percussions
Andrea „Andy“ Palli – Drums & Percussions
Stefano „Steve“ Olivi – Hammond, Piano, Synth & Moog
Luca „Celo“ Celotti – Bass
Samuele „Sam“ Tesori – Flute & Harmonica
Davide Mosca – Lead Guitar
“Картини от една изложба” ще представи “Pieces Of Eight” на STYX
В средата на 70-те години на миналия век американската група STYX продължава да пълни стадиони и зали, да звучи в радиоефира със своя мек прогресив рок, все едно диско и пънк теченията ги няма.
По време на подготовката и представянето на техния осми албум “Pieces Of Eight” или „Сребърна испанска монета”, издаден през септември 1978 г., тийнейджърите продължават да ги следват по света, албумът се продава в тираж над 6 милиона и това именно е периодът на техния зенит.

Styx – Pieces Of Eight
Темата на албума е повлияна от успеха на групата и парите, които променят всекиго, и е формулирана от пианиста Dennis Deyoung така: да запазим мечтите си и да не ги разменяме за пари и материални ценности.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 януари, след новините от 21:00 ч.


