Начало » Posts tagged 'Progressive Rock' (Страница 7)
Tag Archives: Progressive Rock
“The Masquerade Overture” на PENDRAGON в “Картини от една изложба”
“Не се стремим към славата на Мак Поп, тази смесица между Макдоналдс и поп музика, но е трудно да се намери медия, която да е на същите възгледи. Ние сме достатъчно честни, за да вървим срещу вълната на Мак Поп, а честността е буца самородно злато, много рядко и ценно, което не се среща често в Мак Поп. За това се надявам, че за някои хора представляваме нещо особено, нещо специално” – заявява Nick Barrett от британската прогресив рок група PENDRAGON. – “Обичам да правя музика, въпреки че понякога си задавам въпроса “Защо не си избрах работа като на Мики Маус в Дисниленд?”. Друг път ми се иска да върша нещо съвсем различно, но за това се иска много време. Защото да пиша музика ми отнема доста време, аз съм много критичен към това, което правя и не спирам да го преработвам докато не ми хареса. И има още едно нещо, което искам да правя – да накарам хората да се смеят, да се радват, нещо което, повярвайте ми, е много трудно.”

Pendragon – The Masquerade Overture
Имам удоволствието да Ви изпратя материалите за албума “The Masquerade Overture” или “Увертюра към маскарада”, в който основната тема е за вечната битка между доброто и злото, представени тук под формата на маски.
Този албум ще чуем в събота, 11 март, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Masquerade Overture” на PENDRAGON в “Картини от една изложба”
“Не се стремим към славата на Мак Поп, тази смесица между Макдоналдс и поп музика, но е трудно да се намери медия, която да е на същите възгледи. Ние сме достатъчно честни, за да вървим срещу вълната на Мак Поп, а честността е буца самородно злато, много рядко и ценно, което не се среща често в Мак Поп. За това се надявам, че за някои хора представляваме нещо особено, нещо специално” – заявява Nick Barrett от британската прогресив рок група PENDRAGON. – “Обичам да правя музика, въпреки че понякога си задавам въпроса “Защо не си избрах работа като на Мики Маус в Дисниленд?”. Друг път ми се иска да върша нещо съвсем различно, но за това се иска много време. Защото да пиша музика ми отнема доста време, аз съм много критичен към това, което правя и не спирам да го преработвам докато не ми хареса. И има още едно нещо, което искам да правя – да накарам хората да се смеят, да се радват, нещо което, повярвайте ми, е много трудно.”

Pendragon – The Masquerade Overture
Имам удоволствието да Ви изпратя материалите за албума “The Masquerade Overture” или “Увертюра към маскарада”, в който основната тема е за вечната битка между доброто и злото, представени тук под формата на маски.
Този албум ще чуем в събота, 7 януари, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Say So” от BENT KNEE в “Картини от една изложба”
Бостънският секстет BENT KNEE е сравнително слабо известен у нас, независимо от трите му студийни албума, оценени високо от специализираните музикални издания, и изнесените над 300 представления в Северна Америка, Европа и Япония. Тяхното съчетание от авангард, прогресив рок и бароков поп впечатлява с въображението и дързостта си. Те понасят слушателя все едно е в звуково влакче от увеселителен парк с шеметни поврати, които го карат да затаи дъх.
Ето как ни ги описва познатият ни Bill Bruford (ex-YES, KING CRIMSON и др.): „Техните музикални умения са превъзходни, с невероятен вокал и неочаквани обрати след всяка фраза, които не ви оставят да скучаете дори за миг“.

Bent Knee – Say So
Във своя трети студиен албум BENT KNEE правят рок за мислещи хора, като наблягат върху непредсказуемостта. Текстовете на песните са насочени към себепознанието и са втъкани с теми, повлияни от изплуването на личните ни демони от дълбините на съзнанието, сблъсъка с нечакани ситуации и способността ни да ги решим. Същевременно ние се откриваме в по-голямата картина на света, сред гигантска вселена, като търсим своето място в нея и смисъла от нашето битие.
Китаристът Ben Levin споделя в интервю: „На практика ние заедно съчиняваме песните, елементите идват от шест различни личности, всяка със своя опит. Отделната песен има за източник някого от нас и често крайният резултат е твърде различен от първообраза си. Нямаме някаква фабула, когато пишем, просто слагаме всичко на масата и свързваме нещата, които са общи. В албума „Say So“ („Кажи го“) ние говорим за изчистването от увехналите листа и появата на новото. Привидно в текстовете има доста депресия и мрак, но не всичко е безнадеждно представено, има и светлина. Ние самите се учим заедно как да бъдем по-добри хора, съвместно да се справяме с търканията си и да развиваме отношенията си занапред, да можем да ги направляваме в исканата от нас посока.“
Албума „Say So“ или „Кажи го“, ще чуем в събота, 12 ноември, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР – след новините от 21:00 ч.
SATIVA ще бъдат съпорт на TIDES FROM NEBULA
SATIVA ще излезе отново пред публика след няколкомесечно затишие и за първи път на сцената на клуб Live & Loud. За последно групата свири извън пределите на страната, като взе участие в Dope Psych Fest в Атина.

Sativa
Създадена през пролетта на 2012 г., SATIVA засега има в актива си едно ЕР, озаглавено „100 Years After Never“ (2014). Песните от него, както и още няколко инструментални композиции – всички изцяло авторски, съставляват концертния репертоар на групата. SATIVA се състои от Николай Славов (бас), Недко Славов (китара), Радостин Спасов (китара) и Росен Рангелов (ударни).
TIDES FROM NEBULA и SATIVA ще свирят на 17-ти октомври в столичния клуб Live & Loud. 100 броя билети са в продажба в мрежата на еTicketsMall и онлайн на liveandloud.net на цена 15 лева, след това цената им ще се вдигне, а в деня на събитието (ако има останали билети) ще се продават само на входа на клуба.

Исландската прог сензация AGENT FRESCO пристига за концерт в София на 4 септември
Понякога можеш да усетиш една група откъде е. AGENT FRESCO са необуздани, изящни, величествени, опасни и непредсказуеми, като земите, от които идват. AGENT FRESCO са от Исландия – страна, от която не може да не се повлияеш. “Когато живееш в страна, в която летата денонощно е светло, а зимите са почти пълен мрак, това няма как да не повлияе на душевното ти състояние” – казва Арнор Дан Арнарсон, певец, композитор и фронтмен на групата. Положението е ясно.
Музиката на AGENT FRESCO е отражение на вечно променящият се пейзаж и съкрушителното усещане за свобода и необятност. Това е Progressive Art Rock група, на която трябва да се наслаждаваме от известно разстояние, за да я възприемем в целостта й, като голяма творба на изкуството. През последните години пъстрата, жизнена, нетипична и силно пристрастяваща музика на уважаваната група от Рейкявик, съставена от Арнор Дан, Торарин Гуднасон, Храфнкел Йорн Гудьонсон и Вигнир Рафн Хилмарсон, я направи любима на една музикална нация и породи международен интерес. Или, по думите на Хали Бонди от MTV: “Определено една от най-добрите банди, излезли от Исландия.” И това в страна, която има коефициент на групи на глава от населението по-висок от повечето други!
Постигнаха всичко с един албум. “A Long Time Listening”, издаден през 2010 г., остави след себе си шокирани физиономии, трепетна почуда и безграничен ентусиазъм за подобни музикални изживявания. Prog Rock, Avantgarde, Metal или Alternative? Jazz, Post Rock, а може би дори и Djent? Критиците бушуваха, надпреварвайки се в безплодните си опити да сложат етикет на мелодиите от Исландия. “Изумителен албум от най-добрата съвременна рок група в страната” – това е присъдата на най-значимия исландки вестник, “Моргунбладид”. Дори по широко скроените стандарти на исландската музика, прочитът на рок жанра според AGENT FRESCO е необичайно одухотворен и многопластов, с променлива пулсация и седефени хармонии, отразяващи нюанса на всяко едно настроение, което можем да си представим. “В групата цари невероятна творческа свобода” – обяснява Арнор Дан, а Торарин добавя: “Ако спрем да разширяваме кръгозора си, може направо да се откажем. Силно се надявам това да не се случи.” Предизвикателствата са от изключителна важност за AGENT FRESCO. Предизвикателството да надскочиш себе си, да се развиваш, да стъпиш в нови територии. Според Арнор Дан, това е възможно, единствено ако групата запази своята неподправеност: “Искрено вярвам, че създаваме нещо неповторимо и честно, изцеждайки максимума от себе си на професионално и лично ниво.”

Едно особено тежко предизвикателство се крие в идеята за първия албум. В центъра на “A Long Time Listening” е темата за смъртта на баща му. “Това ме накара да осъзная колко величествена може да бъде музиката” – казва той. “Тя не само ми даде възможност да преживея смъртта на баща си, но и ми предостави най-добрия възможен начин да почета името му.” Вярно е, че всеки слушател ще изживее албума по различен начин, ще получи нещо различно от него. Арнор Дан не си пада по еднозначните истории. “Създаването на пластове от образи в песента, помага на слушателя да има по-неповторимо преживяване с нея и го води към по-лична интерпретация. Писането на недвусмислени текстове никога не ми е харесвало.”
Но това е преди години. Оттогава AGENT FRESCO бяха на две турнета и превзеха с щурм фестивали като Roskilde и Euroblast. Репутацията им, че на живо са рядка находка, чудовище, което на сцената е във вихъра си, бързо надгражда престижа им. “Свиренето на живо носи съвсем друго усещане – нещо много по-различно от композирането” – коментира Торарин. “Интерпретираш собствената си музика и един вид танцуваш със себе си.” Това не остава незабелязано, както музикантите научават след зашеметяващия си концерт на Iceland Airwaves в Рейкявик. “Сериозно, тази банда е страшно впечатляваща, а начинът, по който цялата зала пее с тях “Eyes of a Cloud Catcher” е миг, който още дълго ще живее в спомените на всички” – пише запаленият Пол Браниган от списание “Керанг”, след като гледа групата на престижния фестивал.
Но вторият албум… ами, той просто не иска да се появи. Класически случай на “Параграф 22” за Арнор Дан, който отново планира чрез албума да прогони могъщи черни демони от съзнанието си. “Емоционалният подтик за албума беше един мой гнусен сблъсък с насилието отпреди три години” – спомня си той. “Много късно една вечер ме нападнаха двама души. Оставиха ме със счупена очна орбита, аркада на веждата и мозъчно сътресение. Това ме промени. Реших да отпусна гнева и терзанията си на воля, а после поддържах енергията им, за да се храня от тези диви емоции.”
Затова албумът се нарича “Destrier”. “Destrier е средновековен боен кон, роден и отгледан за битки. Реших, че това е един красив, загадъчен и могъщ спътник за песните, идеален за концепция на албума.” Но събитията от жестоката схватка на Арнор Дан още са твърде близо до него, за да може да ги забрави. “Като погледна назад, осъзнавам, че изпуснах ситуацията от контрол. Едва не станах жертва на свой собствен Стокхолмски синдром, борейки се с гнева си. Точно това се опитах да предам с клипа на “See Hell”.” Този смайващ втори сингъл, с дълбоките си, трагични образи, ни въвежда в мрака на втория албум. “Едновременно е удивително и ужасяващо колко унищожителни могат да бъдат терзанията и гнева за физическото здраве на човека. Постоянно губех гласа си, имах проблеми със съня и панически пристъпи, и ми беше много трудно да се съсредоточа по време на финалните етапи от записите.”
В крайна сметка мисия “Destrier” е изпълнена и албумът с лекота надминава предшественика си. Четиринайсетте нови композиции са като рог на изобилието за музикални усещания, идеи и текстури, един емоционален и труден път през мрачни бездни, до върха на небесата, от най-тъмните страни на човешкото битие до мигове на искряща красота. Изведнъж става ясно защо албумът се е забавил толкова: подобни творби не се раждат между закуската, обяда и вечерята. AGENT FRESCO успяват да запазят музикалното разнообразие от първия албум и дори го разширяват още повече. “Опитах се да проуча и анализирам тежки емоции като тревожността и гнева, а Торарин експериментираше как ритъмът и хармониите могат да бъдат възприемани по различен начин от слушателя.” Мнението на Торарин по въпроса: “Има толкова неизследвани идеи, особено що се отнася до ритъма. Очарова ме и хармоничната последователност и взаимоотношенията й със звука, възприятието и връзките с други аспекти на музиката и природните звуци.” Това прави “Destrier” експериментално поле за новаторските му идеи.
За да бъдем по-точни, “Destrier” е пътешествие през всички китарни жанрове, създадени досега, с влияния, простиращи се от класическата музика до философията, от поезията до митовете на древността, влияния, създали своя собствена отвара от емоционално заредени парчета. “Rolling Stone” описва AGENT FRESCO като “Исландска група, която успява да маневрира между пламтящ алтернативен китарен рок, баладични фигури на пиано а ла Steely Dan и напеви като от грандиозен концерт на QUEEN, и то често в една и съща песен, с убедителен и еуфоричен ефект.” Прочитът на “Music Void” е следният: “Мъжкият вариант на Björk, с група, клоняща към RAGE AGAINST THE MACHINE.” Да, и това го има. Но далеч не описва същината.
“Destrier” е доказателството, че с много баби, детето невинаги е хилаво. Албумът е замислен като творба на изкуството, не просто като сбор от песни. Арнор Дан свива рамене: “Винаги съм намирал за естествено да пишем и продуцираме албума като единна творба.” Вече трябва да е ясно, че забавлението не е единственото, което музиката на AGENT FRESCO цели. Макар че, в интерес на истина, те не биха имали нищо против, ако я ползвате точно за това. “За мен музиката ми е много силен отдушник и смятам, че писането на текстове ми помага да се развивам емоционално и интелектуално като човешко същество” – казва Арнарсон. “Да творя и да правя музика – най-просто казано, това ми дава цел.”
Концертът на AGENT FRESCO ще бъде на 4 септември в клуб Live & Loud на ул. Позитано 8 в София. 100 броя билети са в продажба в мрежата на eTicketsMall и онлайн на liveandloud.net на цена 20 лева, след това цената ще се вдигне, а в деня на събитието (ако има останали билети) ще се продават само на входа на клуба.
“Lex Rex” на GLASS HAMMER в “Картини от една изложба”
…Лонгин, центурион от римските легиони, цял живот търси великолепието и славата, както и техните източници. Минава през ожесточени битки с варварите в мразовитите гори на Северна Европа, през обитаваните от демони храмове в Рим и дори през обятията на жрица на Венера, която съвсем обърква представите му за света и смисъла на човешкия живот в рамките на политеистичната религия на Рим. Скоро намира, че няма трайна слава във войната, а и открива, че е преследван от лицата на своите жертви. В края на своето търсене среща Иисус Христос и неговото учение като непосредствен участник в паметни събития – именно Лонгин арестува Иисус, той го промушва с копие на кръста и после стои на стража пред неговата гробница. Така стига до просветлението за истинското великолепие, намирайки го в християнството…

Glass Hammer – Lex Rex
Това накратко е либретото на седмия албум на Progressive Rock групата от щата Тенеси GLASS HAMMER и ето как ни въвежда в него пианистът Steve Babb:
„Моя бе задачата да подготвя историята и текста на песните, за да се съчетаят с музиката, която вече бяхме съчинили. Трябва да си призная, че съм голям любител на стила фентъзи и на историческите романи. Три години преди да започнем работа върху албума “Lex Rex” или „Законът е цар“ вече бях прочел всичко от David Gemmel и неговата поредица „Legend“. Това бе първото от многото вдъхновения за този албум. Също така трябва да спомена трите романа за древна Гърция от Steven Pressfield. Нося силни впечатления и от филми като „Смело сърце“, „Гладиатор“, „Задругата на пръстена“ и „Бен Хур“. Книгите на C. S. Lewis също имаха влияние върху мен, а Библията е нещо специално, с нея живея от детски години. Вложих в текстовете и мое виждане за търсенето на великолепието и славата в живота, което ми помогна по-добре да обоснова развитието на характерите“.
Албума “Lex Rex” или „Законът е цар“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 май, след новините от 21:00 ч.









