Начало » Posts tagged 'Progressive Rock' (Страница 5)
Tag Archives: Progressive Rock
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
DREAM MASTERS в Адамс този петък
На 31 май, петък, на сцената на бар-клуб „Адамс“ гостува младата Progressive Rock група DREAM MASTERS, която съчетава твърдото и виртуозно прогресив звучене с нежния и чувствен звук на саксофона. В репертоара им основно са залегнали кавъри на DREAM THEATER в съчетание с парчета на TOTO, FOREIGNER, PINK FLOYD, MARILLION и др. Началото на събитието е от 22:00 ч., входът е 5 лева.
Сцената се намира на ул. Ангиста 6 (до пл. Сточна Гара).
“Dystopia” от OCTAVARIUM в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dystopia” от OCTAVARIUM. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 2017 г. шведският музикант Mattias Ohlsson дава началото на Progressive Rock проекта OCTAVARIUM, в който той композира музиката и текста, изпълнява я и я продуцира, вдъхновен от групи като PORCUPINE TREE, NEAL MORSE, RIVERSIDE и както подсказва наименованието – DREAM THEATER.
Работи с удивително темпо – досега има издадени 4 албума: „The Road“ (2017), „Beyond the Horizon“ (2018), „Out of Time“ (2018), както и най-новият, и може би най-успешният, “Dystopia” (2018), и именно на него ще се спрем.
Octavarium – Dystopia
Това е концептуален албум, чието действие ни пренася в недалечно бъдеще и ни представя обществото в условията на дехуманизиран свят, който преминава през илюзиите на утопията, разрушава се и се възражда.
В музикално отношение прави впечатление изобилието от различни музикални стилове в диапазона от тежки метални рифове до епични оркестрации, с множество теми и мелодии ,на основата на разнообразна ритмична фрактура.
В записите участва наред с Mattias Ohlsson китаристът от THE NEAL MORSE BAND – Eric Gillette, – който тук свири соловите партии на китарите и на клавишните инструменти, и се изявява като тон инженер.
Албума “Dystopia“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 април, след новините от 21:00 ч.
“Tribus” от WINDMILL в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Tribus” от WINDMILL. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Норвежката Progressive Rock група WINDMILL не е сред най-популярните у нас. Тя е създадена през 2001 г. в покрайнините на Осло и още в начало музикантите решават да свирят в стилистиката на такива групи от 70-те години като GENESIS, PINK FLOYD, CAMEL и ALAN PARSONS PROJECT.
Дебютният им албум “To be continued…” („Продължението следва“) се появява през май 2010 г., но всъщност успехът им идва със следващия “The Continuation” („Продължението“) от 2013 г., приет възторжено от слушателите. През ноември 2018 г. те издадоха поредното си заглавие “Tribus” („Растителен вид“), включено сред най-доброто от Progressive Rock-а за миналата година.
Windmill – Tribus
В него проличава стремежът им да формират свой характерен звук, да наситят с уместни обрати темпото и мелодията на основата на сложна еклектична структура, повлияна от класическата музика. Това обяснява и факта, че някои от пиесите са с времетраене около 10 минути, а има и близо 24-минутна композиция.
Текстовете са посветени на красотата и величието на растителния свят. Пред нас оживява дърво, което пониква от малък зародиш, изпълнено с потенциал и с желание да го осъществи, за да го видим в разцвета на силите му способно да се възправи срещу стихиите и да танцува с вятъра. Същото това дърво после ни разказва за взаимоотношенията си с хората и така стигаме до темата за любовта, за чувствата към любимото същество, с което няма непреодолими трудности и с което усещаме света по нов начин, започваме да сияем като накичена новогодишна елха, но също и за тъгата, която поражда малкото време с него. Албумът завършва с песен за фаталното женско присъствие, което озарява самотното сиво ежедневие, но наред с красотата носи със себе си разруха.
Записите на секстета WINDMILL в студиото започват през есента на 2016 г. и са белязани от участието на вездесъщия Karl Groom (THRESHOLD, SHADOWLAND, STRANGERS ON A TRAIN) в Thin Ice Studious, Англия, който смесва и мастерира материала, изготвен преди това във Швеция и Норвегия.
“Tribus”, или „Растителен вид“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 март, след новините от 21:00 ч.
“To the Bone” от Steven Wilson в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “To the Bone” от Steven Wilson, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на 2016 г. британският музикант Steven Wilson, често пъти наричан „принцът на прогресив рока“, обяви, че се завръща в звукозаписното студио за да запише своя пети студиен албум и ето какво споделя авторът за него:
„Музиката в много отношения е вдъхновена от изключително амбициозните прогресив поп албуми, които обичах на млади години: „So“ на Peter Gabriel, „Hounds of Love“ на Kate Bush, „Colour of Spring“ на TALK TALK и „Seeds of Love“ на TEARS FOR FEARS.
Що се отнася до текстовете, в единадесетте песни на албума можете да доловите параноичния хаос на съвременността, в която истината може, както изглежда, да бъде удобно подменяна. Има също така в този хаос наблюдения върху ежедневието на бежанци, терористи и религиозни фундаменталисти, и изстрел за „добре дошли“ по време на най-радостното ми бягство с широко отворени очи, което съм създал в кариерата си досега. Подобно на филм за цялото семейство!
Steven Wilson – To the Bone
Същевременно търсех нещо различно, защото това би означавало, че все още мога да изненадам хората и по този начин да разочаровам пък други. Всеки има своя собствена представа за това какъв албум иска от мен да направя, което отчасти произтича от всички различни стилове, които използвах през годините. Хората обаче не могат да знаят какво ще правя занапред, а за мен винаги е важно да се променям.
Често пъти си казвам: „Добре, направих това, сега какво различно мога да направя, и то да ме ангажира и да ме развълнува?“ Защото е много скучно просто да се повтаряш. Най-малкото ми се струва, че това е много скучно. Знам, че има музиканти, които по някакъв начин повтарят подобен подход всеки път. И това е добре. Но моят подход винаги е бил: „Добре, направих това, какво мога да направя после?“ – завършва Steven Wilson.
За участие в записите той кани симфоничен оркестър, хор и солисти, сред които се открояват китаристът David Kollar, пианистът Adam Holzman, певицата Ninet Tayeb, бас китаристът Nick Beggs, и барабанистът Craig Blundell.
Албума “To The Bone” или „До кост“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 1 декември, след новините в 21:00 ч.
“Starchild” от RANESTRANE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Starchild” от RANESTRANE, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„…То почака, събирайки мислите си и размишлявайки върху своите все още неизпробвани сили. Защото, въпреки че беше господар на света, то не беше съвсем сигурно какво щеше да прави след това. Но все щеше да измисли нещо“.
Това са последните думи от главата „Звездното дете“, с която завършва „Една одисея в космоса през 2001-та година“, най-популярната книга на писателя фантаст сър Arthur Charles Clarke. Своята популярност тя дължи най-вече на едноименния епохален филм на режисьора Stanley Kubrick от 1968 г., в който двамата са съавтори на сценария, резултат от съвместната им работа в продължение на 4 години.
Сценарият всъщност ни предлага теми от глобалната психология на човечеството, през дебрите на електронния мозък до природата на напредналия извънземен разум и надрастването на материята, със все още непознати нам пространствено-времеви връзки.
Накратко действието се развива около странни предмети, наречени монолити. Първия го виждаме в древността да въздейства на племе хоминиди, после наша космическа експедиция до Луната открива на нея подобен монолит, който при срещата с експедицията внезапно излъчва силен сигнал към звездите. Оказва се, че той е оставен много отдавна там от древна космическа свръхцивилизация, за да извести с мощен лъч третия монолит, когато новата космическа цивилизация бъде родена и направи първа крачка извън планетата си. Третият монолит се намира в орбита около планетата Юпитер, а междувременно компютърният интелект ХАЛ 9000 унищожава почти целия екипаж на тръгналия към нея комическия кораб „Дискавъри едно“, без пилота д-р Дейвид Боумън. Той обаче успява да неутрализира ХАЛ, навлиза в орбита около Юпитер и преминава чрез монолита като през звезден портал в други измерения. В края на фабулата наблюдаваме превръщането на Боумън в свръхсъщество с необятни възможности – „Звездното дете“.
RanestRane – Starchild
Този сюжет става отправна точка за музикантите от италианската Progressive Rock група RANESTRANE да започнат през 2013 г. да издават трилогията „A Space Odyssey“ („Една одисея в космоса“), стриктно придържайки се към действието от игралния филм на Stanley Kubrick. RANESTRANE през своята 20-годишна история създават собствен стил, наречен CineConcerto, намирайки източник на вдъхновение за своите албуми в класически филми, каквито са например „Nosferatu“ (1979) на режисьора Werner Herzog или друг филм на Stanley Kubrick – „The Shining“ („Сиянието“, 1980).
В записите на последната част “Starchild” или „Звездното дете“ от трилогията на RANESTRANE отново участват двама от британската Progressive Rock формация MARILLION – певецът Steve Hogarth и китаристът Steven Rothery.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 10 ноември, след новините в 21:00 ч.
Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ първи
Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, където всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък, спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…
Логистичната задача да видя Hills of Rock още в петък я решавам така, че съм почти навреме. Нямаше да мога да се преборя с любопитството, така че малкото ми закъснение го оставям в графа „чист късмет”… Забележително е усилието на организаторите да съберат по сцените на фестивала групи, в които участват разпилялото се по света българско рок братство! Такива са групите AIRFORCE, MADAME MAYHEM, DISTRICT 13. Докато оценявам липсата на карта на сайта на събитието и търся единствения вход за него, се наслаждавам на песните на AIRFORCE, които са почти кавъри на първите два албума на BLACK SABBATH с Dio. Мислено разсъждавам, че напоследък сме свидетели на възникването на формации, които просто искат да продължат творчеството на колоси в музиката с авторските си творби. Макар самите AIRFORCE да са реформирана банда от Албиона, неоставила дискографска следа в изначалното си превъплъщение, вградилият се сред тях колосален глас на Дилян Арнаудов, познат ни най-вече от SJK, е много стабилен.
Опашка на входа. Пъргава проверка и попадам в хаотична шумова среда, където сетовете на пеещите на български post-core труженици от PARACOSM са „миксирани” с приветствията на AIRFORCE, а след това продължават да се смесват и с неясни звуци от третата сцена! Близостта на сцените е удобство, но взаимните решения за звука са с параметрите на филма „Козият рог”…
Sabaton
Гледам си гривничката, която от сега и занапред ще бъде моят пропуск. Ако я ползвам, както някои метъл маниаци – като нашивка за елека си, това ще е най-покъртителната катастрофа сред другите подобни атрибути! Графичният дизайн на фестивала, който се мъжделее по транспаранти, освен че е доста неангажиращ, представлява нещо като печатаните на офсет обложки на джаз изпълнителите от 50-те години на миналия век в Щатите. Но, хайде да не ги връщаме толкова назад! Нека да са като на разминаващите се ситопечати на сборките на Балкантон от началото на 80-те! Градацията от разноцветни кръгчета, които се застъпват напомнят и за нискокачествена соц. естетика от времето на Златния орфей. Надявам се оттук насетне, на този дизайнер да не бъде поверявано нещо повече от печат върху тоалетна хартия за домашно ползване!!! Това недоразумение на пост-модерната естетика бе разположено дори на фланелки. А фактът, че имаше хора, които да си закупят такива, обяснява процъфтяването на китайския конфекционен отрасъл! Това да бъде изработен символ на фестивала, за който да бъде нает художник, чиито произведения да греят възторжено на мърч материали и плакати, заедно с логата на групите? Забрави!
Serenity
Интродукцията от последния албум на тиролците от Австрия – SERENITY се промъква тихо и незабележимо сред лекото музикално оформление между сетовете на голямата сцена на фестивала. Симфоничният прелюд въвежда квартета в откриващото парче, в което съвършените многогласни беквокали звучат много грубовато на запис, въпреки старанието на китаристите да позират пред микрофоните. Веднага във втората песен пеещият басист Fabio Любовчията (- D`Amore) демонстрира естествените си гласови заложби в противовес на гафа. Чистото пеене на основния им вокалист е раздвижено от много мелодичност, но и с някои по-мъжествени power metal похвати, като цялата група се държи на високо ниво. Подборът на следващите три песни е увенчан от мощни клавирни семпли, обогатени и с пиано пасажи. Към края на сета SERENITY намират баланс между ненатрапливите клавири и добре изпятите бек-вокали. 40-минутният им спектакъл е ненатоварващ, а фенове на бандата й бяха подготвили трибагреник.
Сетлист SERENITY:
Intro – Deus Lo Vult
- United
- Spirit in the Flash
- Fallow Me
- Heavenly Mission
- Rust of Coming Ages
- Lionheart
- Legacy of Tudors
Използвам 20-минутната пролука, за да уважа усилията на VELIAN на Alternative Hill сцената. Те се представят като квартетна трупа. Традиционното прецизирано аудиопреживяване е под строгата диктовка на съвременната дигитална технология. Момчетата изнасят съвършената си концепция за звучене върху саундтрак от обогатяващи звуци, подобно на театрално представление, без да им се налага да имитират бек вокали или клавирни партии. По отношение на озвучаването фестивалът предлагаше топ условия (Изключая смесването на звуците от различните сцени!) на всички сцени за тези, които могат да ги ползват.
Velian
Много е приятно сред грохота на тежките групи да има и по някой титаничен музикант, чиито композиции да докосват рокаджиите и без истерията на съвремието. Това бе подаръкът, който организаторът ни бе подготвил със сета на FISH. За кратичките за него 40 минути, той не бе подготвил подбор от песни от периода му с MARILLION. Няма много какво друго да се каже за FISH, освен, че е магичен на сцена! Композиционната еквилибристика, с която групата му борави е на изключително равнище, така че известни песни са поднесени със завладяваща иновативност, без това да ги обезобразява. Как пък тези огромни музиканти не ползват подложки, различни от партитури???
Fish
След края на „That Time of the Night” мощно hardcore избухване от съседната сцена влиза в микрофона и мониторите на FISH и го кара да изрази гласно възмущението си от конфигурацията на фестивалните сцени. Както сподели приятел: „Това е музикант, който е виждал всичко, но чак от днес ще може да казва, че вече е виждал всичко!”… По време на „Suger Mice” китаристът му къса струна, но никой от групата не трепна и дори не се огледа, докато роуди смени инструмента! Макар и пълни с рутина, шотландците демонстрираха преживяване на музиката си и ни доставиха неподправено магическо Art Rock удоволствие.
Сетлист FISH:
- Slàinte Mhath
- Hotel Hobbies
- Warm Wet Circles
- That Time of the Night (The Short Straw)
- Suger Mice
- The Last Syraw
- Incommunicado
Бях се зарекъл да пропускам вече сетовете на INFECTED RAIN и JINJER, поради едни и същи естетически причини… Мелодичният alternative post-rock на MIRY, който се разливаше от сцена „На тъмно”, бе дотолкова скучноват за моето ухо, че това ме тласна да съгреша! Малкото неща, които мога да спомена, обаче, ще са по-натам, за да са подредени в обособено „кошче” на материала…
Crematory
Интродукцията на CREMATORY натрапливо ни връща към стандартите на Енио Мориконе. Продължението, разбира се, е съвсем различно. Запознатите с новото творчество на германците знаят, че gothic metal залитанията им са вкарали доста електронно-танцувални елементи в музиката им. Това, което бележи живите им изпълнения е звученето, което докосва RAMMSTEIN. За щастие вокалите на Felix се придържат към най-агресивния си похват, което заедно с дистърните китарни рифове извеждат музиката от мощния програминг на дискотеката. По-старите песни внасят повече агресия и по-естествена ритмика. Няма да тълкуваме защо целият stage crew бе поздравен с песента „The Fallen”. Felix редовно ни благодари от сцената с „Чудесно!” и „Мерси!”. Многопластовите електроники, чистите бек-вокали и скучаещата клавиристка дават информация за степента на дигитализирането на концертния живот на CREMATORY. Дълга версия на емблематичното „Tears Of Time” поставя финални щрихи на сета на легендите.
Сетлист CREMATORY:
Intro – Expectation
- Salvation
- Greed
- Revenge Is Mine
- Tick – tack
- Ghost of the Past
- Ravens Calling
- Shadowmaker
- The Fallen
- Höllenbrand
- Immortal
- Wrong Side
- Tears Of Time
Бир-жаждата отдавна блъскаше по вътрешните ми рецептори. Меломанското ми любопитство до този момент ги бе заглушавало, но положението в 22:03 ч. вече е нетърпимо и аз се отправям към несвършващите огромни опашки пред гишетата на банка ДСК, където да ми издадат фест-карта, с чиято единствена помощ е възможно да погася гастроинтестиналните си повици. Самата задължителност на картата, в съчетание със съответната такса, е грубо погазване на няколко български и европейски закона! И ако за това престъпление можеше да си затворим очите, то мудността на задължителната процедура ни върна в стандартите на едни явления, за които част от организаторите бяха написали песента „Бюрокрация”. Медитивното спокойствие на касиерките, които педантично събираха данни за извършването на банковите си машинации, не бе нарушавано от виещите се опашки!?! Това е една банка, която до такава степен е неспособна да създава комфорт за клиентите си и е така задълбочена в „значимостта” на собствените си манипулации, че на свободния пазар би трябвало да фалира максимум за седмица! Ултимативното обслужване през нея на посетителите на фестивал, ни пренесе в някакво робовладелско съобщество, където може да загубиш правата си всеки момент. Това са сбор от чиновници, които нямат капацитета, способностите и желанието да обслужват клиенти! Ето какво ни информира „рекламата” на заветната им карта: „Всеки пропуснал възможността да получи остатъчните средства по картата по време на провеждане на събитието и на неговата територия, губи вземането си за тези средства.” (Правописът е оригинален.) Фенове, посетили фестивала миналата година казаха, че касите просто изчезват по времето, когато биха се възстановявали пари от картите! Забележителна комунистическа обменна експроприация, практикувана от тази вече частна банка!!! И ако това не ни прави впечатление по претенциозните офиси, когато ни е изискано ваденето на разплащателна карта, заради различни други държавни репресивни задължения, то на рок-фест става кристално ясно, колко безумно и нагло е това престъпно поведение на банките! За съжаление, симптомите са за цялата ни банкова система, която не може да се измъкне от държавно-мафиотските регулации и неспазване на законите!
Нескончаемите опашки за фест-карти
Половинчасовата пауза не стигна, за да се сдобия със заветното парче намагнетизирана пластмаса, когато прозвучаха иницииращите тракове към сета на SABATON. Това шоу на шведите не е непознато по нашите ширини. Сетлистът, разбира се, бе претърпял някои козметични поправки. Групата има за какво да е благодарна на българските си фенове и се постара да ни зарадва по всякакъв начин. Тежката артилерийска канонада на фронта между сцената и най-горещите почитатели бе заменена от разширеното разнообразие от боеприпаси на сценичния танк, който бълваше разнообразни съчетания от огньове и пироефекти. Визуализациите на видеостените също бяха подобрили качествата си и яснотата на посланията. Перфектни бяха изпълненията на музикантските задължения на бандата! Самото зараждане на клика от непримирими хейтъри на SABATON говори за значимостта на постиженията й.
Sabaton
Дали защото вече са ни показвали шоуто в София, или просто заради подобряването му, шегаджийската част, в която се демонстрират познанията по български език на някои от „стажувалите” в страната ни музиканти, както и способностите на Joakim Broden да свири на китара, бяха не толкова досадни дълги. По време на бисовете групата демонстрира емоционалната си връзка с България и Joakim разказа за впечатленията си от 2009 г., когато подгряваха за HAMMERFALL, но бяха посрещнати като хедлайнери и как същата година свириха отново на българска сцена. Силният завършек на сета им удари заедно с полунощ. Шведите отново бяха подготвили ексклузивна българска фланелка за участието си!
Сетлист SABATON:
Inception – In the Army Now (STATUS QUO cover by SABATON)
Intro – The March to War
- Ghost Division
- Winged Hussars
- Blood of Bannockburn
- Swedish Pagans
- Carolus Rex
- Gott Mit Uns
- The Last Stand
- Panzerkampf
- Into The Fire
- Sparta
Joke Time…
- Resist and Bite
Intro – Diary of an Unknown Soldier
- The Lost Batalion
- Coat of Arms
- Night Witches
Бис:
- Primo Victoria
- Shiroyama
- To Hell and Back
Outro – Masters of the World
Голяма част от събралото се десетхилядно множество за първия ден на фестивала се ориентира към почивка, но сериозните меломани оставахме на вахта. Любопитството ме отвежда на сета на гърците KOZA MOSTRA. Алтернативното отношение на групата, облечена със сценично облекло с елементи от народни носии, е изпъстрено с фолклорни компоненти. Духовата музика, която свири откровени чалга пасажи, доближава звученето повече до сръбските стандарти в жанра, отколкото да има гръцко усещане.
Koza Mostra
Въпреки разстроените си сетива, стоически понасям сета в очакване на нещо друго. Следващият артист, обаче, изглежда е отпаднал, защото час и петнадесет минути след началото си KOZA MOSTRA започват да изпълняват бис след бис пред публика от около 40 човека. В 01:35 ч. чалга забавлението отстъпва купона на нощното drum & bass парти. Опустошената ми обвивка се изцежда към леговището си…
Rock Thrashler
20.07.2018, Hills of Rock
-
- Нескончаемите опашки за фест-карти
-
- Serenity
-
- Serenity
-
- Serenity
-
- Serenity
-
- Serenity
-
- Serenity
-
- Serenity
-
- Velian
-
- Velian
-
- Velian
-
- Velian
-
- Velian
-
- Velian
-
- Velian
-
- Velian
-
- Velian
-
- Fish
-
- Fish
-
- Fish
-
- Fish
-
- Fish
-
- Fish
-
- Fish
-
- OLYMPUS DIGITAL CAMERA
-
- Miry
-
- Miry
-
- Miry
-
- Crematory
-
- Crematory
-
- Crematory
-
- Sabaton
-
- Sabaton
-
- Sabaton
-
- Sabaton
-
- Sabaton
-
- Koza Mostra
-
- Koza Mostra
“King for a Day” на MAGIC PIE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “King for a Day” на MAGIC PIE в “Картини от една изложба”, в събота от 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на ноември 2001 година норвежкият китарист Kim Stenberg замисля да създаде рок група, в чиято музика намират отражение влиянията на PINK FLOYD, GENESIS, DEEP PURPLE, YES, FRANK ZAPPA и KANSAS, но и на по-новите формации на NEAL MORSE, SPOCK’S BEARD, DREAM THEATER и TRANSATLANTIC. В началото започват с кавъри на прогресив рок групи, като по време на публични представления представят и по няколко свои композиции.
Това е така до 2005 година, когато издават дебютния си албум „Motions of Desire“. В него MAGIC PIE представят доста своеобразна смес от класически прогресив рок със класически хард рок, която веднага намира радушен прием сред слушателите от цял свят, и продължават да развиват тази линия в наши дни. Те не копират и не имитират никого, просто се вдъхновяват и работят с уникалния си стил. Това се оказва печеливша формула, която им носи няколко награди за най-добър албум на годината.
Magic Pie – King for a Day
Показателно е, че MAGIC PIE са канени да свирят на множество фестивали, и имат съвместни участия със състави като SAGA, PENDRAGON, KEN HENSLEY, SPOCK’S BEARD, SCORPIONS, FOCUS, PAIN OF SALVATION и OPETH.
В своя четвърти студиен албум “King For A Day” („Крал за един ден“) те ни представят „сборник с разкази“, обединени от темата за избора на път, който правим в различни ситуации. Някои пътища са прави, други са с криволици, а трети ни водят към задънена улица, твърди певецът Eiríkur Hauksson, който е и автор на текстовете. По тях ще срещнем млад човек, който многократно проиграва дадените му възможности, имал всички шансове да успее, преди да се провали. В друг случай виждаме вътрешния конфликт между гласа на съвестта и на желанието, нещо като борбата между противоположностите Ин и Ян. По-нататък те ни представят образа на нарцистичен, егоистичен и безмилостен човек, ще доловим сблъсъка с намеренията за самоубийство след загубена любов и терапията с хапчета, за да стигнем до епичната история на „краля за един ден“, вдъхновена от Parry, героя на Robin Williams във филма на Terry Gilliam “The Fisher King“ („Кралят на рибарите“, 1991). Неговата нагласа добре се илюстрира от следния текст от едноименната песен: „Аз съм просто един обикновен човек, изгубил вярата си във въпроса „кой съм“ когато се събудих, за да се сблъскам с наближаващия влак на реалността“. За разлика от филма на Gilliam, тук действията на „краля“ приемат трагичен обрат…
Особено осезателно в албума „Крал за един ден“ е присъствието на двамата певци Eiríkur Hauksson и Eirik Hanssen, както и на продуцента Rich Mouser, когото знаем от съвместните му проекти с TEARS FOR FEARS, DREAM THEATER, TRANSATLANTIC, Chris Cornell, Mike Portnoy и SPOCK‘S BEARD.
Албума “King For A Day”, или „Крал за един ден“, ще чуем на 28 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, и този път след новините в 18:00 ч.
“Seas of Change” от GALAHAD в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Seas of Change” от GALAHAD, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Политическите изяви на рок музикантите предизвикват доста противоречиви реакции в последно време. Някои от симпатизантите на Roger Waters – особено в Америка, а и у нас, претендират издаденият миналата година албум „Is this the Life We Realy Want?” и последвалото турне да им предоставя само развлечение, а да не ги занимава с политика. Те не предявяват подобни претенции към MARILLION и не по-малко политически ангажирания албум F.E.A.R. от приблизително същия период. Това са само два примера, чийто списък всеки може да продължи.
Доскоро музикантите от британската Progressive Rock група GALAHAD доста повърхностно се занимаваха с политика, с един-два примера като песента „Chamber of Horrors“ („Камара на ужасите“) от 1991 г. в албума „Nothing is Written“ („Нищо не е написано“) визираха обстановката в британския парламент след оставката на Margaret Thatcher. Същевременно певецът на групата Stuart Nicholson никога не беше писал текстове, с които да налага личните си политически възгледи, предпочитайки да представя гледната точка на другите.
Galahad – Seas of Change
Очевидно събитията от последните години във Великобритания, особено около референдума за излизане от Европейския съюз, насочват Nicholson да използва енергиите, извлечени от обществените дискусии и го вдъхновяват при подготовката на най-новия им албум “Seas Of Change” („Морета на промяната“). Той отново говори от позицията на „коментатор“, вместо да взема нечия страна.
Като цяло текстовете се отнасят до Brexit и политическия климат в Англия. В своя десети студиен албум музикантите от GALAHAD ни представят епизоди със социално безсилие, масово объркване, несигурно бъдеще, протести срещу управляващите страната. В албума диша чувството на неудовлетвореност и гняв, което витае в британското общество. „Морета на промяната“ е точно за това: промяна – за добро или за по-лошо.
В музикално отношение албумът се състои от една песен с продължителност от 42 минути, която носи характеристиките на сюита, разделена на невидими части. Образите са сякаш предназначени за музикален съпровод на филм с елементи на symphonic metal.
Албума “Seas Of Change”, или „Морета на промяната“, записан с оркестър, ще чуем на 7 юли, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР след новините в 21:00 ч.
“The Man Who Never Was“ от THIS WINTER MACHINE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Man Who Never Was“ от THIS WINTER MACHINE, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Британската Progressive Rock група THIS WINTER MACHINE е създадена сравнително скоро, през май 2016 г., в West Yorkshire. Петима непознати преди това музиканти се събират в зала за репетиции и искрата между тях пламва. Началото не е съвсем обичайно, твърди певецът и продуцентът Al Wynter:
„Пуснах реклама на две три-места, на която се отзоваха Marcus (барабани) и Mark (клавишни инструменти), и един бас китарист, събрахме се, забихме и стана ОК. След няколко репетиции стана ясно, че бас китаристът няма да може да отделя необходимото време, и взехме на негово място Pete, когото познавах от години. Включихме също така китариста Jevo и така първият ни албум беше съчинен и записан за няколко седмици. Всъщност започнахме да записваме още от първата репетиция.
Името на групата THIS WINTER MACHINE (тази зимна машина) дойде от моя фантазия, в която по някакъв си старовремски начин дръглив кон с плуг дърпа през полето машина от викторианската епоха и променя земята от есента до зимата“.
This Winter Machine – The Man Who Never Was
Текстовете на песните пресъздават объркването и отчаянието, когато правим избор, и сме подложени на изкушение, водещо ни в грешна посока за търсене на нещо, което никога вече няма да намерим. Това е също така болезнено изживяване на всички неща, които биха могли да се случат, от шансовете и възможностите, които или са ни отминали, или са били пренебрегнати и многократно ни връщат към горчивото „твърде късно е“.
Фокусът също така е самотата, сериозното чувство за разминаване и кризата на идентичността, теми, които отразяват апатичното общество, в което живеем днес. Има и лични преживявания, например за загубата на една връзка, чакаща помирение, което никога няма да се осъществи, защото понякога, без значение колко силно искаме нещо, то не се случва.
Основната композиция носи заглавието на албума “The Man Who Never Was“ („Човекът, който никога не е бил“) и ни разказва за персонаж с изгубени спомени, неспособен да направи връзка с изображението си на стара снимка, убеден, че не е този, когото хората около него възприемат.
„В песните обикновено разказвам по една история с определен герой – добавя Al Wynter – Те имат някакъв автобиографичен елемент, доколкото ми се струва, но това все пак не съм аз. Наблюдавам нещата от живота, след което пиша за това. Но не смятам да обяснявам подробно текстовете си, мисля, че е по-добре хората да вземат от тях това, което искат.“
На 3 март 2018 г. THIS WINTER MACHINE са поканени да свирят заедно с MOSTLY AUTUMN при връчването на наградите на Classic Rock Society и са отличени с приза за най-добра нова група през 2017 г.
Албума “The Man Who Never Was“ или „Човекът, който никога не е бил“, ще чуем на 9 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Garden” от UNITOPIA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Garden” от UNITOPIA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Музикантите от австралийската група UNITOPIA се опитват да предизвикат в сърцето и душата на слушателя ярки образи и да провокират с теми за забързаното темпо на живота и човешките взаимоотношения, политическите и социалните сблъсъци, представени изключително в положителна и възвисяваща светлина.
В музикално отношение те възприемат стила Progressive Rock като рамка, в която включват елементи от такива жанрове като класическа музика, World, Jazz, Hard Rock и Groove.
Във втория студиен албум на UNITOPIA – “The Garden” („Градината“) – откриваме идеята за пътешествие във времето и пространството, като отправна точка е една „градина“, която предоставя сцена за полета на фантазията, за размисли около живота и смъртта, за нещата, които ни нараняват и начините да ги преодолеем.
Unitopia – The Garden
Пианистът и китаристът Sean Timms споделя:
„Заедно с певеца Mark Trueack пишем всички текстове за UNITOPIA. Ние двамата гледаме нещата от различен ъгъл. Обикновено Mark съчинява моментално текстовете, докато аз имам нужда да работя повече време върху тях. За мен е много важно поетичният образ да бъде възможно най-точно представен. Вдъхновението за Mark идва от неговите сърдечни преживявания, докато аз се вдъхновявам от четене, наблюдения и житейски опит. Основните теми на нашите текстове са в доста широк диапазон, но като цяло се стремим да изразим положително отношение към тях. Има твърде много отрицателни неща около нас, затова искаме да поддържаме положителното. Дори когато всичко изглежда мрачно, все пак си мислим, че може да се намери светлина в края на тунела. Някои слушатели може да смятат, че това не е възможно или твърде опростено. Може и да е така, но това няма да промени нашия подход към текстовете ни. Искаме слушателят да бъде извисяван от нашата музика, и да пишем положителни текстове е един от начините да го направим.
Песента „Градината“ се появи след като с Mark видяхме реклама за фестивала „Градината на неземните удоволствия“ и си спомнихме за картината „Градината на земните удоволствия“ от Hieronymus Bosch. Това стана отправна точка за текста, в който се опитахме да представим някакво странно, фантастично и чудновато място, където човек може да отиде и напълно да забрави заблудите си, да се отдаде на всяка своя прищявка и да изпълни всяко свое желание. Същевременно ние знаем, че понякога нещата, които са приятни, не винаги са добри за нас. По този начин водим постоянна борба между удоволствията на живота и грижата за ума, тялото, душата и емоциите.
В други песни пък се виждаме как летим със самолет или сърфираме в океана, но има и теми за това какво се случва с нас, когато умрем, за стремежа ни да бъдем себични и какво би станало със света, ако поне малко променим тази нагласа, за паденията ни в житейските ситуации и начините да ги преодолеем, за любовта, която не познава времеви и пространствени ограничения, за високия дух на миньорите от рудника в Beaconsfield, Тасмания, които прекараха 321 часа в затворено пространство, – всичко това събрано в нашата градина“ – завършва Sean Timms.
Албума “The Garden” или „Градината“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 март, след новините от 21:00 ч.
The Other Side 