The Other Side

Начало » Posts tagged 'Progressive Rock'

Tag Archives: Progressive Rock

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 171 other followers

Последни публикации

Архив

Предаването “Картини от една изложба”, което трябваше да се излъчи в събота, се отлага

Сергей Шишов, водещ на предаването за концептуални албуми “Картини от една изложба” ни изпрати съобщение, че поради отразяването на протестите от страна на Българското национално радио, анонсираното представяне на албума “Lies And Butterflies” от MYSTERY се отлага.

Mystery - Lies and Butterflies

Mystery – Lies and Butterflies

Миналата събота пък представянето на “Ghost Stories” от COLDPLAY също не се състоя. Очакваме информация, кога предаванията ще се осъществят.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Lies and Butterflies” от MYSTERY в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lies and Butterflies” от MYSTERY. Събота, 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Знае ли някой какво се случва с облаците в небето?
Знае ли някой какво се случва с луната в нощта?
Знае ли някой какво носи вятърът в полето?

Michel St-Père

Малко повече от две години след издаването на успешния си студиен албум „Delusion Rain“, музикантите от канадската прогресив рок група MYSTERY в състав: певецът Jean Pageau, Francois Fournier на бас китарата и клавишните инструменти, Jean-Sebastien Goyette на барабаните, Sylvain Moineau на китарите, Antoine Michaud на клавишните инструменти и лидерът Michel St-Père на китарите и клавишните инструменти, представят своя албум “Lies And Butterflies” на фестивала „Night of the Prog“ в Loreley, Германия, през 2018 г.

Още от най-ранните дни на прогресив рока групите от Англия винаги са получавали топло посрещане в провинция Квебек, родното място на MYSTERY. Може би това е някакво вродено европейско музикално съзнание, или може би това е така, защото хората от Квебек се стремят да запазят и насърчават собствената си музикална култура, която е богата на класическа музика, на фолклор, джаз и рок жанрове. Затова не е странно, че извън Квебек, MYSTERY няма кой знае какво популярност в Канада, а пък именно в Европа тя намира най-добър прием.

Mystery - Lies and Butterflies

Mystery – Lies and Butterflies

Michel St-Père споделя в интервю:

„За мен прогресив рокът има много широк спектър като музикален стил, той може да включва елементи от джаза, класиката, New Age, хард рока, като на нас това ни дава възможност постоянно да разширяваме изразните си средства с нещо ново. Когато бях тийнейджър, израсъл в Квебек, прогресив рокът звучеше навсякъде, но ми отне известно да стигна до него, в началото слушах най-вече хард род. Всъщност първият прогресив рок, с който започнах, беше на канадската група RUSH. По-късно вече станах голям фен на GENESIS, а след това и на MARILLION. Мисля обаче, че първият истински прог албум, който чух, беше у дома на мой приятел тогава. Това беше „The Yes Album“ с песента “Yours is no Disgrace” на групата YES. А първият прогресив рок албум, който сам си купих освен тези на Rush, беше „A Trick of the Tail“ от GENESIS, който и до ден днешен остава любимият ми прогресив рок албум.

Обичам да съм заобиколен от музика и в наши дни, като съчетавам работата ми с MYSTERY и в звукозаписната ни фирма Unicorn Digital. За първия случай си мисля, че композирането на музика е много странен процес, и трябва да призная, че всъщност не го разбирам. Тук има много повече чувство, защото ако започнете да мислите, нищо няма да се случи, то трябва да дойде от само себе си.

По отношение на бизнеса ни се водя от принципа: продължавам, дори когато смятам, че ситуацията е безизходна. Никога не обещавам нещо, което не мога да направя, и се старая да бъда честен и с отворени за новостите сетива по отношение на бизнес страната на музиката от нашите артисти. И разбира се, търся възможно най-добрите изпълнители, без да измервам успеха на албума им по отношение на качеството след данните за продажбите“ – завършва Michel St-Père.

Текстовете на песните в албума „Lies And Butterflies“ (чието заглавие носи закачка с идиоми от викторианската епоха и на български тогава може да се преведе приблизително като „врели-некипели“, а иначе е „Лъжи и пеперуди“), са посветени на тревогите за състоянието на планетата Земя, за смелостта да мечтаеш, да отстояваш правата си и стремежа към свобода, но и за безчестието в човешките отношения и лъжите, за вярата и самотата, и разбира се, за любовта, която се рее като пеперуда.

Албума „Lies And Butterflies“, или „Лъжи и пеперуди“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 юли, след новините от 18:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Dreaming City” от GLASS HAMMER в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dreaming City” от GLASS HAMMER. Събота, 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

“В долините на Пагарна има град, където витае зла орис и никой не мечтае; защото мечтите са цената за влизане в него. Знам, защото когато бях отчаян, избягах там, за да блуждая в лабиринта на улиците и коварните пресечки, минаващи под многобройните магьоснически кули…Спомените за миналото ми са малко, бях крадец, познавах любовта, ограбвах когото не трябваше; само откъслечни спомени и нищо повече. Всичко е смътно и кошмарно. И тогава, сякаш събуден от наркотичен сън, се отърсвам от вцепенението и се озовавам обкръжен, в битка за живота си.”

Ето така започва историята, която ни разказват музикантите от американската Progressive Rock група GLASS HAMMER в студийния албум “Dreaming City” („Градът на мечтите“), осемнадесети поред в тяхната дискография.

Началото на GLASS HAMMER е преди 28 години и още тогава те ни представят оформен музикален стил, основан на структури от симфоничния прогресив рок от 70-те години на миналия век. Техните композиции се отличават с епична дължина, с подчертана линия на бас-китарата на Steve Babb, подобна на Chris Squire от YES, и силните клавирни партии на Fred Schendel, особено на Hammond орган, в духа на Keith Emerson и Rick Wakeman. Двамата мулти инструменталисти са основното ядро, около което привличат редица музиканти през годините: ще спомена само певците Michelle Young, Walter Moore, Susie Bogdanowicz, Carl Groves и Jon Davison. Няма да пропусна обаче участието в техните записи на Jon Anderson от YES, на Arjen Lucassen, на Rich Williams и David Ragsdale от KANSAS, Rob Reed от MAGENTA и т.н.

Умението на Steve Babb и Fred Schendel да съчиняват добре запомнящи се мелодии придава енергия на тяхната музика, те излъчват мощ и динамика, без да ги натрапват. Най-очевидните им влияния са изпълненията на споменатите YES, KANSAS и EMERSON, LAKE & PALMER, но също така GENESIS, GENTLE GIANT и CAMEL, с уговорката, че те го правят без да копират своите образци, а създават уникален звук.

В текстово отношение личи християнската им съпричастност и любовта им към литературата, най-вече към фентъзи стилистиката на J.R.Tolkien и C. S. Lewis, към приключенията на Jon Krakauer, без да изброяваме тези от викторианската проза и средновековната литература.

В сюжетната линия на албума „Градът на мечтите“ откриваме както влияние от писателите Michael Moorcock и Robert Howard, така и напомняне за албума на GLASS HAMMER „The Inconsolable Secret“ (2005), тогава съпроводен от книгата на Steve Babb „The Lay of Lirazel“.

Glass Hammer - Dreaming City

Glass Hammer – Dreaming City

Ето как ни въвежда в най-новото им издание певецът и бас китаристът Steve Babb, автор на измисления роман “Skallagrim and the Dreaming City – Book One of the Terminus Chronicles” („Скалагрим и градът на мечтите – Първа книга от хрониките на Терминус“), който съдържа либретото в стила на „меч и магия“ на популярния сред музикантите жанр фентъзи:

„Ние подготвихме концептуален албум от 12 парчета за това как може да открием надежда дори сред пълна безнадеждност, тук ще откриете битки, сражения и лоши герои. Главният герой Скалагрим е джебчия, отчаян човек, обречен да се пребори с безброй чудовища в страната Пагарна за да спаси любимата си от зъл магьосник, който я е отвлякъл. Има само три дни за го стори преди тя да умре. Скалагрим е заобиколен от зли сили, които искат да го убият. Той е ядосан, наранен и уплашен и няма изход от тази ситуация, освен ако не получи помощ. В последния възможен момент над главата му се появява меч, той го хваща и използва, за да се спаси. Мечът, наречен Терминус, е притежаван от ангел, който осигурява на героя сила и надежда по време на стремежа му да спаси любовта си с думите: „И мечът е надежда, която идва отвън чрез божествен промисъл, а не отвътре“.

Всъщност в албума става дума за злите хора, които ограбват радостта ни, държейки ни като заложници. В живота на всеки възникват злополучни епизоди, когато не си и помисляме за това какво е радост, дори може да се примирим с мисълта, че никога вече няма да се върнем в познатия ни свят, но все пак се решаваме да потърсим изход от ситуацията. Така че това беше важна история за мен и се надявам, че носи насърчение за мнозина“ – завършва Steve Babb.

Албума “Dreaming City” („Градът на мечтите“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 юни, и този път след новините от 18:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Grimspound” от BIG BIG TRAIN в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Grimspound” от BIG BIG TRAIN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В историята не се ползва похват от рода на „какво би станало, ако…“, но ние можем да зададем въпроса „какво би станало, ако легендарната група GENESIS възкръсне в първоначалния си състав“?

Отговорът е, че в наши дни тя най-вероятно би звучала като британската прогресив рок формация BIG BIG TRAIN. Музикантите обаче не копират и преповтарят направеното от гениалните си предшественици, а намират начин в техния контекст да кажат нещо свое по съвременен и доста различен начин.

Във своя десети студиен албум „Grimspound“ те отново са в ролята на разказвачи на истории – митове и легенди се преплитат с образите на действителни хора, със събития и местности във Великобритания. Сред тях откриваме капитан Albert Ball, летец изтребител от Първата световна война, наредил сред въздушните асове, астронома Charles Green и ботаника Joseph Banks, учени и изследователи на борда на „Индевър“, корабът на капитан James Cook при първото му околосветско плаване (1768-1771 г.), автомобилния състезател John Cobb със световни рекорди за бързина, митичния Икар, дръзнал да стигне до Слънцето, светилището Гримспаунд, изградено преди 3000 години и т.н.

Композициите им умело съчетават келтските фолклорни традиции с джаза и прогресив рока, емоционално са наситени и макар да носят белезите на виртуозността, мелодиите им са достъпни и запомнящи се.

Big Big Train - Grimspound

Big Big Train – Grimspound

Певецът David Longdon споделя: „Често пъти си задавам въпроса: „Какво ще остане от нас, кои артефакти ще свидетелстват за нашето време?“ Голяма част от достойнствата на днешния свят е базирана на дигиталните технологии, и си мисля, че е интригуващо да се запитаме какво ще остане от нашето време като археология. Ако тази наша връзка с дигиталната сфера по някакъв начин се загуби поради всичко, което може да сполети нашата цивилизация в бъдеще, не мисля, че ще останат толкова много физически свидетелства, които да разкажат нашата история. Нетрайността е проблем на нашия днешен свят.

Хилядолетна традиция е било около семейното огнище да се разказват истории за реални събития, хора, местности и т.н. С течение на времето тези истории са се превръщали в устно творчество. Всяко поколение разказвачи и слушатели е добавяло свои специфични елементи в повествованието в зависимост от своята култура и обичаи. Така че в крайна сметка нещата, които са се случили в действителност, са могли да бъдат променяни и преосмисляни в този процес. Фолклорът е процес, и двете начала, истинската информация и измислените творчески интерпретации, се комбинират и адаптират по време на този процес. Реалност или фантазия – фолклорният процес е един и същ. Ето защо песните могат да бъдат нещо като исторически паметник, те са в състояние да ни пренесат обратно до конкретни моменти от миналото ни, да пресъздадат образи на хора, места, чувства и емоции“.

Бас китаристът и основният автор на музиката и текста Greg Spawton се включва: „Дълго време се занимавах с археология и история, и забелязвам, че много от дейностите ни в наши дни са недълготрайни. Информацията вече е толкова достъпна и лесна за споделяне, без да е задължително по-дълбоко познание и разбиране. Изглежда, че леко се отдалечаваме от хуманизма, дал основата на съвременното общество. Загрижен съм, че губим от погледа си ценностите от времето на Просвещението, които бяха в основата на научния и социалния прогрес, постигнат от човечеството през последните няколко века“.

Албума “Grimspound” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 май, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Love Over Fear” от PENDRAGON в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Love Over Fear” от PENDRAGON. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Историята на PENDRAGON, чиито изяви се свързват с възраждането на прогресив рока в началото на 80-те години на миналия век, започва през 1977 година в градчето Stroud от областта Gloucestershire, близо до Лондон. Това е времето на групи като IQ, MARILLION, PALLAS, SOLSTICE и TWELFTH NIGHT. Развитието на PENDRAGON обаче е далеч от тривиалните схеми – през 40-те години на своето съществуване те успяват да се наложат без съществена финансова подкрепа, без прочут мениджър и далеч от “светлините на града”. Тяхното постоянство, граничещо със същински инат, но също тяхната предана и вярна публика в крайна сметка допринасят за световното признание на групата.

“Не се стремим към славата на Мак Поп, онази смесица между Макдоналдс и поп музика, но е трудно да се намери медия, която да е с подобни възгледи. Ние сме достатъчно честни, за да вървим срещу вълната на Мак Поп, а честността е буца самородно злато, много рядко и ценно, което не се среща често в Мак Поп. За това се надявам, че за някои хора сме нещо особено, нещо специално – заявява Nick Barrett, лидер на PENDRAGON. – Обичам да правя музика, въпреки че понякога си задавам въпроса “Защо не си избрах работа като на Мики Маус в Дисниленд”. Друг път ми се иска да върша нещо съвсем различно, но и то ще иска да му се посветиш. Защото да пиша музика, ми отнема доста време, аз съм твърде критичен към това, което правя, и не спирам да го преработвам, докато не ми хареса. И има още едно нещо, което искам да правя – да накарам хората да се смеят, да се радват, нещо което, повярвайте ми, е много трудно.”

Pendragon - Love Over Fear

Pendragon – Love Over Fear

В единадесетия студиен албум на групата, издаден преди два месеца след 6 години работа върху него, намира отражение любовта на Nick Barrett с неговата приятелка Rachel и преселването им в Cornwall. Тук долавяме полъха на зелената природа и морето, слушаме своего рода химн за чудесата на живота и добрините, всичко в него звучи извисяващо и позитивно, не само лирично, но и музикално. Темата за водата и океана намира особено място в албума и обикновено по положителни поводи, сякаш Nick гледа на океана като на спасител от всички беди.

Всъщност “Love Over Fear” („Любовта е над страха“) е албум за красотата в нашия свят. Лиричният герой се радва на истината и добротата: опира се на нишките, които невидимо свързват всички нас помежду ни и със земния ни дом. В крайна сметка Nick Barrett ни предлага да открием отново чудото, любопитството и приключенията. Той се надява, че в свят, в който често може да бъде прахосана нашата колективна жизнена сила, можем да намерим още веднъж радостта и въображението. И онзи приказен „вечен живот“, който толкова много го търсят – Nick твърди, че можем да го открием тук и сега с тези, които обичаме, в този ослепителен свят точно пред нашите очи.

Албума “Love Over Fear” („Любовта е над страха“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 април, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

PAINOUT пускат за свободно слушане в EP-то „Something More to Say“

Варненската Progressive/Alternative Rock група PAINOUT пусна за свободно слушане в EP-то си „Something More to Say“, издадено в края на 2018 г.

В момента PAINOUT работят по песните за втория си дъгосвирещ албум като скоро някои от тях ще бъдат представени и на живо.

Painout

Painout


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Jesus Christ the Exorcist” от Neal Morse в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jesus Christ the Exorcist” от Neal Morse. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Калифорниецът Neal Morse има репутацията да е сред водещите имена в съвременния Progressive Rock. Паметно е участието му в такива супер групи като SPOCK’S BEARD и TRANSATLANTIC, където оставя ярки следи с композиторските си дарби и клавирни умения. На върха на славата си с тези две формации, през 2002 година той се покръства и ги напуска. Причината е неговата дълбока християнска вяра, която не може да намери израз в контекста на двете групи, а поводът – конкретен епизод с неговото семейство няколко години преди това.

Neal Morse - Jesus Christ the Exorcist

Neal Morse – Jesus Christ the Exorcist

Ето за какво става дума: през 1998 г. лекарите откриват „дупка в сърцето“ на новородената му дъщеря Jayda, на която незабавно трябва да се направи сърдечна операция. Преди обаче да влязат в болница, жена му Cherie кани близки приятели (Neal е на турне в Германия по това време) и заедно отслужват в църквата молебен за здравето на Jayda. Завеждат я след това в болницата за операция, подготвят я, правят контролни изследвания, които за всеобща почуда показват, че сърдечният порок е изчезнал без следа.

Neal Morse решава, че това е знак Божий, покръства се и се посвещава в служене на своята вяра. Издава цяла поредица албуми с християнска тематика, своеобразен връх сред които е Progressive Rock мюзикълът от миналата година “Jesus Christ The Exorcist“, или „Иисус Христос изцелителят“. Ето как започва всичко по думите на автора:

„Понякога провидението идва шепнешком, понякога всичко става с неочаквано телефонно обаждане. Един ден, беше през 2008 гоина, мой приятел от музикалния бранш ми се обади от Ню Йорк и сподели: „Снощи с един приятел слушахме рок операта „Jesus Christ Superstar“ и си казахме, че някой трябва да направи нова рок опера, базирана на историята на Иисус Христос. Аз му отговорих – знам кой е той!” И продължи да ме убеждава с нюйоркския си акцент, че трябва да напиша епична Progressive Rock творба на основата на Новия завет. Аз се засмях и казах, че съм много зает в момента, но ще си помисля. През следващите няколко месеца обаче долових как едно „Да” в отговор расте вътре в мен, най-накрая седнах и започнах да работя върху тази идея като прекарах няколко месеца в написването на първата чернова. Силното чувство, че съм се захванал със свята тема, продължи да нараства и дори ми се счуваха гласовете на хората, които по-късно пееха в оригиналната версия“.

Либретото на Progressive Rock мюзикъла започва със сцената на разпятието на Иисус Христос и се връща към последните му три години, като ревностният християнин Neal се придържа стриктно към текстовете от евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан.

За целите на този проект Neal Morse работи повече от 10 години: става продуцент, съчинява текста и музиката, прави аранжиментите, свири на клавишни инструменти и китари, и кани впечатляващ състав от изпълнители: Paul Bielatowicz (соло китара), Bill Hubauer (клавишни инструменти), Randy George (бас китара) и Eric Gillette (барабани). Вокалните партии пък се изпълняват основно от Ted Leonard (SPOCK’S BEARD, ENCHANT), Talon David, Nick D’Virgilio (BIG, BIG TRAIN, SPOCK’S BEARD), Jake Livgren (PROTOKAW), Matt Smith (THEOCRACY), John Schlitt (PETRA) и Rick Florian (WHITE HEART). Отделно има включени оркестър и вокални групи, които допринасят за епичното звучене на тази творба в две действия.

Мюзикъла “Jesus Christ The Exorcist“, или „Иисус Христос изцелителят“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 януари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“In Cauda Venenum” от OPETH в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “In Cauda Venenum” от OPETH. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Защото ако спрем да мислим, ние ще сме мъртви“
от „Градината на земните удоволствия“

Шведската Progressive Rock група OPETH изминава дълъг път в своето развитие, чието начало е през 1990 г. в Huddinge, малко градче на юг от столицата Стокхолм. Тогава певецът David Isberg и китаристът Mikael Åkerfeldt решават да направят „най-свирепата банда в света“. Името на групата произлиза от думата „Opet“, взета от романа на Wilbur Smith „Слънчевата птица“. В този роман Opet се казва измислен финикийски град в Южна Африка, в смисъл „Градът на Луната“.

Първите изяви на състава са в стилистиката на агресивния Death Metal, но още тогава те се опитват да разчупят неговите ограничения с включването на акустични инструменти като пиано и китара. През 2001 г. техен продуцент става „принцът на Progressive Rock музиката“ Steven Wilson, който ги насърчава да разширят звуковата си картина, да прилагат нови звуци и техники. В резултат те започват все повече да се отдалечават от Death Metal, като успяват да продадат общо над 2 милиона копия от албумите си към началото на 2019 г. и така стигаме до техния тринадесети студиен албум, издаден преди три месеца, смятан от мнозина за най-доброто, сътворено от групата.

Opeth - In Cauda Venenum

Opeth – In Cauda Venenum

През това време само Mikael Åkerfeldt остава от първоначалния петчленен състав и той се нагърбва да бъде продуцент, певец, автор на текста и музиката. Ето как ни въвежда в албума “In Cauda Venenum“ („Отрова в опашката“):

„Това съм аз и това е OPETH. Мисля, че феновете лесно ще разпознаят моя стил на композиране, звукът ни и това, което правим като група. Но има и изненади в “In Cauda Venenum“, от струнния оркестър и звуковата картина с шведски говор до солата на Fredriks Åkesson и текстовете с шведска поезия. Исках да има заглавие на латиница, което да може да се използва без промяна и в шведската, и в английската версия на албума, така се спрях на „Отрова в опашката“. Това се случи, когато с Travis Smith работехме върху обложката на албума. Попаднахме на малко насекомо, скорпион, на което той нарисува петте глави на членовете на OPETH.

Най-забавната част от писането на “In Cauda Venenum“ беше шведската идея, която ми дойде, докато возех децата на училище. Не беше лесно да се решим да направим цял албум на шведски, а същевременно исках да създадем творба на по-високо ниво, да звучи епично и помпозно, със струнни инструменти и съвременни звукови ефекти. Имахме достатъчно време за създаване на албума, през което си припомних композициите на Kate Bush, DEEP PURPLE и особено на Philamore Lincoln, а също и доста джаз музика под влиянието на жена ми.

Що се отнася до възприемането на нашия албум от слушателите, аз наистина не знам какво мислят за това. Не знам как хората слушат музика в наши дни. Знам как аз слушам музика. Предоставям се време само за слушане на музика. Печеля време за музика. Не правя нищо друго, докато музиката свири. Така бих искал и хората да се съсредоточат върху нашата музика; не я слушайте като фон за ежедневните ви работи, като бял шум или каквото и да било. Ако искате да разберете “In Cauda Venenum“, надявам се, че по нашите стандарти ще намерите нещо различно“ – завършва Mikael Åkerfeldt.

Темите в албума представят своеобразен протест и гняв срещу политиците и правителствата, фалшивите новини, социалните медии и религиите, които отнемат невинността на младото поколение и водят до самота и безвременна смърт, и същевременно – за търсенето на универсалната истина. В звуковата картина пък е включен гласът на бившия премиер на Швеция Улоф Палме (Olof Palme), има и цитати от поета Bruno K Öije и шоумена Jan Lööf.

Албума “In Cauda Venenum“ или „Отрова в опашката“, записан със струнен оркестър и хор, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Resistance“ от IQ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Resistance“ от IQ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Британската нео-прогресив рок група IQ не е от най-популярните у нас, но тя отдавна завоюва на световната сцена репутацията на една от най-ярките в стила прогресив рок. И мнозина виждат в нейно лице продължител на традициите на GENESIS от периода с Peter Gabriel и на MARILLION с певеца FISH. Сред характерните черти за тази група е забележителното постоянство в отстояване качеството на собствената им музика в продължение на 38 години.

Така е и сега, след издаването миналия месец на техния дванадесети студиен албум. “Resistance“ („Съпротива“) е на два компакт диска в добре познатата ни стилистика и ето какво споделят в интервю двама от музикантите.

IQ - Resistance

IQ – Resistance

Китаристът Mike Holmes, основен автор на музиката: „Когато работехме върху предишния ни албум „The Road Of Bones“ („Пътят на костите“, 2014) имахме доста материал, който не ни се искаше да изоставим. Затова продължихме работата върху него и го издадохме като бонус диск към албума. Другояче стана с “Resistance“: тук всичко вървеше много последователно от самото начало и колкото повече разработвахме песните, толкова по-трудно ставаше да решим какво да поставим в „главния албум“ и какво не. В един момент решихме, че това трябва да е двоен албум, няма да е строго концептуален, но в който песните са тематично свързани, като на мен най-силно въздействие ми оказа плашещата история за изменението на климата.“

Певецът Peter Nicholls, автор на текстовете: „Общото в тематиката на стиховете е времето, в което живеем. Те са израз на този етап от живота ми, в който съм в момента, и това е червената нишка през всички песни. Ако се заслушате в текстовете и музиката, ще доловите желанието ни за съпротива, дори за бунт, но също така и усещането, че понякога сме твърде безпомощни и безсилни от начина, по който се развива светът, а нямаме властта да променим нещата. Заглавието „Съпротива“ се отнася до изживяната от мен дълбока интроспекция, при която наблюдавах съзнанието си, за да намеря сили да се разбунтувам срещу убийствени за мен обстоятелства. Става дума за реални събития от живота ми през последните години, когато имах някои лоши преживявания и в един момент стигнах до точката, в която си казах: Стига! Време е да отвърна на удара!“

Албума “Resistance“, или „Съпротива“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 ноември, след новините от 21:00 ч.

 


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Double Vision” от ARENA в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Double Vision” от ARENA. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„…сърдит и разочарован човек се разхожда върху замръзнало езеро. Ледът под неговите крака внезапно се пропуква и той потъва във водата. В следващите мигове отправя поглед към себе си в търсене на това, което е…“

Така започва албумът “The Visitor” или „Посетителят“ на британската група ARENA, най-успешното заглавие в тяхната дискография, станало знаково за Progressive Rock музиката през 90-те години на миналия век. „Посетителят“ е издаден през 1998 г. и след 20 години музикантите от ARENA се връщат към него, като организират турне, по време на което го свирят изцяло. Темите в този албум явно ги вълнуват още, защото откриваме тяхното развитие през същата 2018 г., когато записват последния си засега студиен албум “Double Vision” или „Двоен образ“ по заглавието на една от песните в “The Visitor”.

news_Arena - Double Vision

Arena – Double Vision

Пианистът Clive Nolan е автор на текста, негова е и голяма част от музиката, ето какво споделя в интервю:

„Има няколко препратки към “The Visitor”. Освен, че взехме заглавието на албума от него, текстовете отговарят на някои от многото въпроси, които ми бяха задавани за „Посетителят“ през последните 20 години, най-вече ги има в епичната 22-минутна „The Legend of Elijah Shade“ („Легендата за Илая Шейд“). Също така минах през няколко доста страшни операции на очите, които се отразиха на моето „гледане“ на нещата, за това нека не ви учудва заглавието „Двоен образ“!
С този албум имахме намерението да съчетаем миналото ни и бъдещето. Наистина исках да възвърна някои от стиловете и подходите, които използвахме през последните двадесет години. Беше време за по-инструментално звучене и завръщане към епичните структури.

Що се отнася до стиховете в албума, те са като в калейдоскоп. Тук задавам въпросите за доверието и готовността ни да съдим всекиго и всичко, въпреки че светът не е черно-бял, за греха и изкуплението, за призраците, които ни създават страхове, близки до параноята, има и мои спомени от ранното детство, които с течение на времето бяха объркани и слети в напълно нови, но реалистично изглеждащи образи. Ще откриете също така хора, които пък страдат от синдрома на самозванеца, обичат да се представят за такива, каквито не са, други пък силно надценяват собствената си значимост, но имат и публика, която купува „новите дрехи за краля“.

Източник на вдъхновение за мен са филмите, книгите и животът като цяло. Нещата просто ми влизат в главата и аз ги регистрирам. Наскоро разговарях с едни момчета в Чикаго чисто теоретично, стана интересна дискусия и от това може стане концепция за следващия албум на ARENA“ – завършва Clive Nolan.

Съставът на групата включва Paul Manzi (водещ вокал), Clive Nolan (клавишни инструменти и вокал), John Mitchell (китари и вокал), Kylan Amos (бас китара) и Mick Pointer (барабани).

Албума “Double Vision” или „Двоен образ“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 октомври, след новините от 22:00 ч.

 


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: