The Other Side

Начало » Posts tagged 'Progressive Rock'

Tag Archives: Progressive Rock

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 195 other followers

Последни публикации

Архив

“Welcome to the Planet” от BIG BIG TRAIN в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Welcome to the Planet” от BIG BIG TRAIN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Британската Progressive Rock група BIG BIG TRAIN пак успя да изненада своите почитатели – малко повече от шест месеца след появата на „Common Ground“ получаваме нов студиен албум, издаден в началото на 2022 г. Той е четиринадесети поред и е озаглавен “Welcome to the Planet” („Добре дошъл на планетата“). Групата обяснява, че се е възползвала максимално от принудителния период на пандемията, за да направи възможно най-много музика.

“Welcome to the Planet” е първият им албум без епична песен, но пък те ни предлагат най-разнообразна стилистика. Това отчасти се дължи на факта, че новите членове на групата китаристът Dave Foster, пианистката Carly Bryant и певицата Clare Lindley вече се изявяват и в композиционен план.

Интересът към това издание се подсилва от обстоятелството да е последният студиен албум на BIG BIG TRAIN, който включва гласа на David Longdon. Фронтменът почина на 56 години на 20 ноември 2021 г. в резултата на инцидент у дома. След като певецът мултиинструменталист се включва във формацията през 2009 г., неговият дрезгав глас придава прочувственост на музиката им, особено в проекти, изградени върху разкази и истории.

Big Big Train - Welcome to the Planet

Big Big Train – Welcome to the Planet

В текстовете на „Welcome to the Planet“ няма мъка, похот, разбито сърце, ярост, ревност, вълнение или всякакъв вид невроза, ирония или хумор – все присъщи на поп музиката теми. Напротив, става дума за топлината в човешките отношения, въпреки различията от политика и религия, за радостта да си жив, за очарованието да доведеш новороденото си дете у дома, а после да пренесеш във времето приповдигнатия дух на безгрижното детство, да приветстваш звуците на реките и дърветата, както и на скритите гласове под камъните и в облаците, или да поддържаш фара на брега за да даваш светлина на корабите в морето. Всичко това може да накара новородените да се чувстват добре дошли на планетата Земя, и вероятно, утешени.

Със зареждането на албума в плейъра локомотивът на BIG BIG TRAIN (големият влак) потегля, за да продължи пътешествието, на което ние, пътниците, се радваме през годините. Както при всяко пътуване и тук има хора да се качват и да напускат влака – истинските влакове понякога сменят дори машинистите си. А сега сме участници в стоплящо сърцето музикално пътешествие, пълно с красота и изненади, нещо просто възхитително.

Албума “Welcome to the Planet”, или „Добре дошъл на планетата“, ще чуем в събота, 24 септември, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Revel in Time”от STAR ONE в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Revel in Time”от STAR ONE. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Нидерландецът Arjen Anthony Lucassen е сред най-ярките имена в съвременния рок, по-точно в стила Progressive Metal Rock. Неговото име се свързва най-вече с проекта AYREON, в който събира възможно най-добрите певци и музиканти, които да участват в албумите му с характер на рок опери. Но това му е малко, защото го виждаме да вдъхновява и други свои еманации – GUILT MACHINE, STREAM OF PASSION, THE GENTLE STORM и STAR ONE.

„AYREON е като корабът-майка за цялата ми музика – заявява Lucassen. – Той съдържа всички музикални стилове, които обичам да слушам, и които обичам да създавам. Но винаги търся предизвикателства и се опитвам да създам нещо ново и оригинално. Работата в рамките на определени ограничения ви принуждава да правите това, така че понякога обичам да се ограничавам и да се фокусирам само върху един стил. Например със STAR ONE се фокусирам върху металната страна на AYREON. Това означава, че няма да чуете акустични инструменти, които толкова често звучат в албумите на AYREON, като цигулки, духови инструменти, виолончело, валдхорни, цимбал, мандолина и т.н…“

И така с проекта STAR ONE вездесъщият Arjen издава през февруари тази година по-твърдия албум “Revel in Time”, или „Веселба във времето“, в който всяка песен е записана в две версии. За целта към основния му състав, наред с хор, са поканени да се присъединят гост музиканти от висока класа – 17 певци, сред които Floor Jansen, Damien Wilson, Brittney Slayes, Jeff Scott Soto, Russell Allen и Joe Lynn Turner, както и 10 инструменталисти начело с Jens Johansson, Michael Romeo, Steve Vai, Adrian Vendenberg и Ron „Bumblefoot“ Thal.

Star One - Revel in Time

Star One – Revel in Time

„Постоянно съм зает, и то на 100 процента – продължава Lucassen. – Албума „Транзитус“ на AYREON го правихме много време, зае близо 3 години работа. А със STAR ONE беше много по-лесно да се направи… просто включвахме китарите и започвахме. Отне ни може би около 3 месеца. Исках “Revel in Time” („Веселба във времето“) да бъде по-спонтанен албум, да направим базиран на китари албум с много сола и с много певци, да бъде редови Hard Rock / Heavy Metal”.

Всички текстове на песните в албума са вдъхновени от научнофантастични филми или телевизионни сериали, като се фокусират върху темата за времето – неговото манипулиране, времевите цикли и пътуването във времето. Заглавието на албума пък е вдъхновено от класиката в жанра „Blade Runner“ от 1982 г. Става дума за такива ленти като „Терминаторът“, „Завръщане в бъдещето“, „Пряко включване“, „Интерстелар“, „Първичен код“ и „Последно отброяване“, всеки един от които е намерил своята интерпретация в отделна песен.

„Ще си призная, – споделя Arjen,че в някои от случаите това бяха филми, които бях гледал, когато бях на 20 години, и сега си ги припомних. И си казвах „хм, не остаряват добре.“ Така че някои филми са трудни за възприемане в наши дни, просто времената се промениха. Сега нещата са много по-бързи. Наистина иска усилие да се нагодиш към бавната скорост на старите филми, но все пак държах да ги включа, защото са част от живота ми.

Пътуването във времето е една от любимите ми теми. Купих огромен брой филми, те са в шкафа ми за DVD. Просто застанах пред шкафа си и избрах онези от тях, които бяха свързани с времето. Трябва да е имало тридесет или четиридесет заглавия, а имах само единадесет песни, така че беше наистина трудно да направя избор. Понякога за една песен имах три или четири варианта, и се питах: кой да избера? Най-често вземах филма, който смятах, че пасва най-добре на песента. Например имаме бърза песен, с която да открием албума, е, очевидно това трябва да бъде „Терминаторът“. А пък ако имате мащабна епична песен, тогава изборът ще падне върху филма „Интерстелар“ – завършва Arjen Lucassen.

Албума “Revel in Time”, или „Веселба във времето“, ще чуем в събота, 30 юли, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Urskog” от KAIPA в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Urskog” от KAIPA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Зимата беше дълга
Като безкрайна замръзнала песен,
И всяка нота бе жертва
В мъртвата нощ.

Великолепието на шведската природа, в която 80% е заета от гъста растителност, вдъхновява пианиста Hans Lundin, основател на прогресив рок групата KAIPA, да ни покани на музикално пътешествие с албума “Urskog”, или „Древна гора”.

„Музиката е динамичен език. Език, който се развива като се основава на хиляди идеи и дузина концепции. Като композитор трябва да слушате всички звуци около вас, така че да може да развивате своята собствена музикална философия. Само чрез проучване, изследване и търсене на конструктивни начини за разширяване на хоризонта на музикалната литература ще бъдете в състояние да прогресирате. Винаги слушайте, винаги анализирайте, така че Вашите композиции да са с висок творчески заряд и да са представителни за света, в който живеете и пишете. Правете това и музиката Ви ще се превърне в творческа фантазия“.

Вече близо 50 години KAIPA е добре познато име в музикалните среди, синоним на висока класа. Затова мнозина очакваха с интерес появата на техния 14 студиен албум, издаден през април 2022 г., в който долавяме очарованието от смяната на годишните времена. Още с първата песен те ни повеждат от студената и мрачна зима към пролетта с обещанието животът да се прероди. В заключителното изпълнение пък се сбогуваме с лятото, докато гледаме как листата падат и си припомняме спомени от летните нощи, когато слънцето отказва да залезе в северните ширини.

Kaipa - Urskog

Kaipa – Urskog

Hans Lundin споделя: „През лятото обикновено карам велосипед из парковете на моя роден град Uppsala (Швеция), а често предприемам и самостоятелни дълги преходи навътре сред горите. Това ми носи усещането за свобода, но е и източник на вдъхновение. Понякога имам чувството, че нотите извират от вълнистите полета, покрай които минавам, а думите падат като дъждовни капки от ясното небе. Там намирам мир и спокойствие, а любимото ми време от годината са месеците май и юни, когато природата се ражда отново и всичко разцъфтява. Мога да спра и да се разходя в гората, да слушам птиците, да си набера горски плодове.

Аз съм музикант, който прави черно-бели рисунки, докато другите изпълват всичко със цвят. Когато ми дойде идея, веднага си я скицирам в най-общ вид с някой инструмент и глас, а после я развивам. Мога да кажа, че почти никога не сядам на пианото, опитвайки се да композирам. Познавам много музиканти, те могат да седят по осем часа, опитвайки се да намерят мелодия. А при мен мелодиите идват в най-неочаквани ситуации – когато пия сутрешното си кафе или когато съм на дълга разходка с колелото, и изведнъж някакви звуци започват да извират в главата ми и се оформя мелодия. После отивам в студиото си, фиксирам акордите и мелодията, за да не ги забравя. Мога да ги оставя и да се върна една седмица по-късно, за да ги слушам отново. После тази тема може да я използвам в няколко различни вариации, или да я запазя в моята вътрешна музикална вселена – в тази „библиотека“ имам неща от времето на Cliff Richard и THE SHADOWS, Eddie Cochran и Elvis Presley. Аз нямам контрол над този архив, но започна ли да работя със записаните малки мелодии, през цялото време от тази „библиотека“ идват звуци – толкова естествено, все едно дишаш.

Що се отнася до албума “Urskog”, обикновено започвах като се опитвах да намеря добра мелодия. Никога предварително не вземам решение за конкретна посока за нов албум. Просто се оставям на вдъхновението да ме отведе, понякога по познати пътища, а друг път в напълно нови посоки. Искам добрата мелодия да бъде центърът и ядрото на една нова песен. Може да е обикновена мелодия, която няколко пъти на ден идва в съзнанието ми. И щом не мога да забравя този мотив, значи наистина много го харесвам.

Всъщност всичко кристализира в съвместната ни работа и това се дължи на превъзходните музиканти от KAIPAJonas Reingold, Aleena Gibson и Patrik Lundström, с които работим от 2002 г., с Per Nilsson сме от 2006 г., а най-новото ни попълнение е именитият барабанист Darby Todd. Те винаги се опитват да се открояват, като създават оригинална музика, вдъхновена от миналото, но гледаща към бъдещето“ – завършва Hans Lundin.

Албума “Urskog”, или „Древна гора”, ще чуем в събота, 16 юли, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Dark Presence” от BLACKSMITH TALES в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Dark Presence” от BLACKSMITH TALES. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

2021 г. беше белязана от появата на нови имена в прогресив рока, някои от които оставиха силно впечатление. Сред тях именно е италианската група BLACKSMITH TALES. Техният концептуален албум „The Dark Presence” („Мрачното присъствие“) с елементи на прогресив рок, симфонична музика, фолк и малко метъл беше откроен сред най-добрите дебюти за годината.

Това всъщност е проект на мултиинструменталиста David Del Fabro, който го замисля още през 90-те години на миналия век, докато събере съмишленици за неговата реализация. David не крие симпатиите си към колосите на жанра PINK FLOYD, GENESIS, KANSAS, RUSH, GENTLE GIANT, чиито кавъри свири през годините с различни формации. Същевременно започва да съчинява откъси от това, което в наши дни ще се превърне в албума „The Dark Presence“.

Blacksmith Tales - The Dark Presence

Blacksmith Tales – The Dark Presence

Del Fabro заявява: „Корените на проекта BLACKSMITH TALES избуяха, когато вече бях скицирал за клавир основните музикални теми на почти всички песни, които изграждат концепцията на албума. Повечето от текстовете му са вдъхновени от многобройните книги, които четях през този период“.

Пианистът и продуцентът Luca Zanon, към когото David се обръща за евентуално сътрудничество, приема идеята с ентусиазъм и от своя страна предлага да се включат неколцина класни музиканти, с които тогава работи. Когато септетът се събира и започват да музицират, откриват, че веднага се създава изненадваща хармония между тях, същата хармония, която отчетливо се долавя при прослушването на албума – ето така се ражда проектът BLACKSMITH TALES. Името (на български: разказите на ковача) е един от каламбурите, които David особено цени, но всъщност е измислено от Luca, който прави игра на думи с фамилното име Del Fabro, а на италиански това означава „ковачът“.

„Мрачното присъствие“ е концептуален албум, който ни представя пътуване, разказано чрез символи и образи от древен Египет до Средновековието, а това са теми, които винаги са били голяма страст на David Del Fabro: „Това е пътуване на една душа в търсене на вътрешната светлина, на самия себе си, и за да направи това, тя трябва да се изправи пред най-тъмната си част, да се спусне в бездните на ума и сърцето си, да преодолее препятствията, които намира по време на пътуването към светлината, за да предприеме ново пътуване и нов живот. Централно място в историята заемат двете кратки акустични песни: „Интерлюдия“, където главният герой разпознава себе си и започва да си вярва, и „Кръстоносният поход на последния герой“ – тук душата му успява да намери своя път към звездите…“

Албума „The Dark Presence”, или „Мрачното присъствие“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 5 февруари, с участието на David Del Fabro, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Free Hand” от GENTLE GIANT в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Free Hand” от GENTLE GIANT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Британската прогресив рок група GENTLE GIANT заема особено място в историята на музиката, тя е сред най-обичаните в жанра, в който създава някои от най-величествените и сложни произведения. През периода 1970-1980 година тя издава 12 върхови албума, в които вплита елементи както от класическата и рок музиката, така и от блуса, соула и джаза, от фолклора и епохата на Ренесанса и авангарда.

Музикантите са впечатляващо надарени: всеки от тях владее по няколко инструмента, всички те пеят и понякога изпълняват на концерт отделни фрагменти “а капела” на пет гласа. Това е една от прогресив-рок групите, за които е обичайно използването на елементи от класическата музика като: полифонията, контрапункта, мадригалната форма, полиметрията, модалната импровизация, вокалния канон и фугата, и т.н.

Gentle Giant - Free Hand

Gentle Giant – Free Hand

В текстовете на GENTLE GIANT намират място широк кръг теми, вдъхновени както от личните им преживявания, така и от философията и творбите на автори като Франсоа Рабле (François Rabelais) и шотландския психиатър Роналд Лейнг (Ronald Laing).

Своето творческо кредо те изразяват така: „Ние си поставяме за цел да преминем отвъд границите на съвременната поп музика като съчетаваме музикалните и техническите си умения с ясното съзнание, че можем да станем доста не-популярни“.

Въпреки подкрепата на верните си симпатизанти, продажбите на албумите на GENTLE GIANT са далеч от тези на съвременниците им от YES, GENESIS, ELP и JETHRO TULL. Започват кариерата си в звукозаписната фирма Vertigo, преминават към дъщерното дружество на Phonogram World Wide Artists и представят блестящия албум „In a Glass House“ (1973 – вече звучал в „Картини от една изложба“) и величествения „The Power and the Glory“ (1974). Когато обаче лейбълът се опитва да притисне групата да свири в по-търговска посока, GENTLE GIANT са възмутени. Преминават към Chrysalis и правят най-успешния си албум „Free Hand“ („Свободна ръка“) от 1975 г., под номер седем в тяхната дискография. Ето как става това.

Няколко години преди GENTLE GIANT са на европейско турне с JETHRO TULL и са силно впечатлени както от музиката им, така и от шефа на Chrysalis – Terry Ellis. „Ние наистина ги харесахме като група – разкрива по-късно пианистът Kerry Minnear, – и всъщност те бяха единствените ни истински приятели, които създадохме през годините. Именно чрез тази връзка и запознанството ни с Terry Ellis стана преместването ни в Chrysalis.“

Бас китаристът Ray Shulman разказва: „Идеята с „Free Hand“ беше да се върнем към корените си, към музиката от първите ни албуми“. Брат му, певецът Derek Shulman, допълва: „Terry ни накара да работим и цялата радост от свирене на живо се върна. Започнахме да си говорим отново, бяхме въодушевени, както във времената преди „Octopus“ (четвъртият им албум от 1972 г.)

Темите във „Free Hand“ са посветени на индивидуалния избор и свободата, изгубената любов и увредените взаимоотношения между хората, разочарованията и празнотата на живота по време на пътуванията на гастроли, за неудовлетворението да бъдеш считан за нещо различно от теб, просто защото си станал известен.

След появата си на 22 август 1975 г. този албум заема най-високото място за групата въобще в американската класация Billboard, както и в британските музикални издания.

Steven Wilson, често пъти наричан „принцът на прогресив рока“, има особени симпатии към албумите на GENTLE GIANT, той преработва такива техни заглавия като “Octopus”, “The Power and the Glory” и “Suite Three Piece”. Сега се заема с „Free Hand“ и на 25 юни 2021 г. се появява неговата версия. Именно нея ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 септември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Lost Humanity” от DANIEL ELISEEV PROJECT (DEP) в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lost Humanity” от DANIEL ELISEEV PROJECT (DEP). Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В „Картини от една изложба“ отново ще дадем гласност на български творци, и това са DANIEL ELISEEV PROJECT (DEP), в чиято основа е музикантът Даниел Елисеев, китарист и мултиинструменталист. Той е автор на музиката, аранжиментите и също така влиза и в ролята на продуцент.

Началото на проекта е през 2017 г., когато Даниел започва да търси съмишленици, с които да реализира авторските си музикални търсения. Успява да обедини ядро от изявени български музиканти, с които да издаде авторската си музика в албум. Така на 08.11.2018 г. се появява дебютният албум „Night Shadow“ („Нощна сянка“) на формацията DEP, който успява да влезе в класацията за 2018 година на един от най-влиятелните сайтове за прогресив рок в света – progarchives.com.

Daniel Eliseev Project - Lost Humanity

Daniel Eliseev Project – Lost Humanity

Паралелно с работата към първия албум Даниел започва да композира и аранжира идеи за инструментални композиции, като замисълът е да се създаде група, която да запише тези инструментални парчета и също така да ги изпълнява на живо. В хода на работата успява да се свърже с музиканти от различни краища на света, с които  започва дистанционно да записва 8 композиции. Така в записите се включват 9 музиканти от пет различни страни, ето кои са:

БългарияДаниел Елисеев – китари, клавишни; Анатоли Пеев – ударни; Венци Павлов – бас китара;

ИталияАнтонио Д’Аамато – бас китара; Марко Мароко – бас китара; Мануел Трабуко – саксофон;

Канада – Джордан Маккуин – ударни инструменти;

АржентинаХуан Игнасио Варела – саксофон (член е на легендарната аржентинска прогресив рок група BUBU);

Испания – Пепе Родригес – перкусии.

Така около две години и половина след дебюта на „Night Shadow“, на 26.05.2021 излиза албумът „Lost Humanity“ („Изгубено човечество“). Той може да се определи като пътешествие из пресичащите се вселени на прогресив рока, фюжъна, джаз рока, ню ейджа, психеделик рока и нещо, което Даниел Елисеев нарича „прогресив рок ембиънт“.

Тематичната нишка, която минава през осемте композиции в този албум, е търсенето на изконната човечност и на някои важни, но постоянно изплъзващи ни се истини за нас като човешки същества.

Албума “Lost Humanity”, или „Изгубено човечество“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 юни, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Absolute Universe: Forevermore” от TRANSATLANTIC в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Absolute Universe: Forevermore” от TRANSATLANTIC. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Супергрупата TRANSATLANTIC първоначално e създадена през 1999 г. от водещи музиканти в прогресив рока, наследници на традициите на YES, GENESIS, PINK FLOYD, EMERSON, LAKE & PALMER: Neal Morse (ex-SPOCK’S BEARD), Roine Stolt (KAIPA, THE FLOWER KINGS, AGENTS OF MERCY), Pete Trewavas (MARILLION, EDISON’S CHILDREN) и Mike Portnoy (ex-DREAM THEATER), Всичките звучали досега в „Картини от една изложба“ с един или друг свой проект.

Дебютния си албум „SMTPe“ те издават на следващата година, а следващият „Bridge Across Forever“ е от 2001 г. След 7-годишно прекъсване групата се събира, за да запише и издаде епичния 77-минутен албум, състоящ се от една песен „The Whirlwind“. Той е последван от световно турне през 2010 г., което включва участие на фестивала „High Voltage“ в Лондон, където към тях се присъединява легендарният китарист на Genesis Steve Hackett. Четвъртият албум на групата със заглавието „Kaleidoscope“ чуваме през 2014 г., той е обявен за „албум на годината“ на наградите Progressive Music Awards.

В началото на 2021 г. на пазара се появява петият, последен засега албум на TRANSATLANTIC в три версии, от които ние избрахме тази на два диска: “The Absolute Universe: Forevermore (Extended Version)”, или „Абсолютната вселена: Завинаги (Разширена версия)“.

Transatlantic - The Absolute Universe: Forevermore

Transatlantic – The Absolute Universe: Forevermore

Неговата история започва през март 2019 г., когато Neal Morse се заема да пише текстовете на песните с идеята да направят нещо подобно на албума „The Whirlwind“. Когато през септември 2019 г. се събират в студиото обаче, музикантите от групата отхвърлят тази идея, но част от текстовете оставят.

През декември 2019 г./януари 2020 г. Morse прави втори вариант на текстовете, този път вдъхновени от книгите „Изворът“ , „Атлас изправи рамене“ и „Добродетелта на егоизма“ от популярната и у нас Айн Ранд, която той нарича „майката на либертарианството“. Neal коментира, че е написал текстовете на тема „как основно тръгнах по този път на егоизма и след това как Господ ме изведе от него и колко по-добре е да не съм на това място.“

През март 2020 г. Neal Morse отново се връща към албума и обмисля да го съкрати, за да може да бъде издаден на един диск, което смята, че някои членове от групата биха подкрепили. Той сам създава по-кратка версия на албума и го изпраща на останалите членове по имейл със заглавието „Изглеждам ли ви на луд?“

Бас китаристът Pete Trewavas се съгласява с Morse, но барабанистът Portnoy и певецът/китаристът Roine Stolt предпочитат първоначалната версия. През май 2020 г. Portnoy решава спора с предложението да пуснат две различни версии, което е одобрено от всички членове на групата и по-важното – от звукозаписната фирма.

Тогава възлагат на Morse задачата да работи върху оформянето на по-кратката версия, озаглавена „The Breath of Life“, докато Stolt се погрижи за крайния резултат на по-дългата версия, „Forevermore“, като предложението на Mike Portnoy е и двете издания да имат общо заглавие „The Absolute Universe“.

Третият етап на писане идва през юни – юли 2020 г. и е под влиянието на пандемията COVID-19, когато в изграждането на текстовете се включва бас китаристът Pete Trewavas, който споделя: „Идеята в албума „Абсолютната Вселена“ представя широк поглед върху състоянието на човечеството в наши дни. Представете си някого, който се вглежда в живота на другите, опитвайки се да разбере кои са, с какво се занимават, кое е ценното при тях и т.н. Това беше концепцията на албума, към която можехме да надградим нашата музика. Освен това тя ни позволи да използваме всички различни теми, които вече имахме като текстове. Вие например може да откриете много неща за хората в неблагоприятни условия. Кои са вашите приятели например, как хората работят под натиск и се справят със стреса“.

Neal Morse добавя: „Когато се срещнахме в Швеция, за да започнем да пишем този албум, наистина нямахме никакви готови идеи за това какво ще бъде. Всъщност, всичко започна да се развива, когато си тръгнахме! Ние просто следвахме музиката, която ни водеше, и завършихме с това доста лудо концептуално издание! За нас четиримата стана съвсем естествено да пишем концептуален албум, тъй като обичаме темите да се повтарят; наистина е забавно да си играете с тях и да разберете всички различни начини, по които можете да представите определено музикален пасаж. Нашето любимо нещо е да се играем с тези пасажи и да се опитваме да разберем как да ги съберем всички заедно. Това наистина е доста работа и е сериозно предизвикателство, но е и много забавно“.

„Винаги сме имали нагласата, че повече от всичко никога не е достатъчно. Но този път доведохме тази идея до нова крайност. Това, което имаме сега, е по същество една гигантска композиция, разделена на отделни части. Сюжетът е за борбите, които всички ние водим в обществото днес. Политиката също присъства, но в нито един момент не заемаме политическа позиция” – коментира Mike Portnoy.

Албума “The Absolute Universe: Forevermore (Extended Version)”, или „Абсолютната вселена: Завинаги (Разширена версия)“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 юни, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Islands” от FLOWER KINGS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Islands” от FLOWER KINGS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Пандемията от коронавирус COVID-19 оставя своята следа и върху музикантите от шведската прогресив рок група FLOWER KINGS. Тя ни е добре позната, ние вече сме представяли в „Картини от една изложба“ четири албума на тази формация, водена от вездесъщия Roine Stol и станала знакова за стила прогресив рок в наши дни. Появила се в средата на 90-те години на миналия век под влиянието на британската класика YES, тя бързо спечелва вниманието на слушателите и музикалната критика с епичните структури на своите композиции, наситени със звучността на широк диапазон музикални инструменти.

През есента на 2020 г. обаче FLOWER KINGS ни изненадват с нова музикална стилистика от по-кратки композиции и тематика, повлияна от кризисната ситуация в света. Четиринадесетият им студиен албум е озаглавен “Islands” („Острови“) и подобно на много от предишните им издания, е двоен албум, съставен сега от 21 песни, които са предназначени да звучат като едно цялостно произведение с кинематографичен характер, нещо като ярко обагрено музикално пътешествие. Тук долавяме присъщата им формула за прогресив рок, в която вплитат елементи от психеделията с блуса и джаза, и всичко това е поднесено със свежо чувство на оптимизъм. 

Flower Kings - Islands

Flower Kings – Islands

Roine Stolt, който освен че е основен автор на музиката и текста, изпълнява партиите на соло китара и пее заедно с Hasse Fröberg, също така е продуцент на албума, и ето какво заявява в интервю:

„За някои хора да останат у дома за дълго време е трудно изпитание. Но на мен лично ми харесва да съм у дома. Правя това, което обичам: композирам, продуцирам, миксирам, прослушвам и записвам музика, а и прекарвам доста време със семейството си. Обаче всички концерти и фестивали бяха отменени и бъдещето ни всъщност не се „разгърна“, както ни се искаше. Да излезем от пандемията с бездействие не беше възможно за нас. Не може да се оставим да бъдем спрени от някакъв зъл вирус! И така, с членове, живеещи в САЩ, Италия, Австрия и Швеция, единственият начин да реализираме този албум беше да използваме магията на интернет, обменяйки файлове от цял свят, и така започнахме да изграждаме онова, което се превърна в гигантски двоен албум от 21 песни.

Още в началото на COVID-19 обсъдихме ситуацията. Повечето от членовете настояха да останат активни, да записват и така много бързо взехме решение да направим нов албум. Нашият барабанист например е италианец, а Италия е една от страните, в които ограниченията се въведоха най-напред. Всичко, което Mirko Demaio можеше да прави, беше да пазарува и да репетира в стаята си. Не можеше да прави нищо друго. За него беше облекчение да може да отиде в студиото си и да записва музика. Трябваше да му помогна да се оборудва малко и да настрои всичко от техническа гледна точка, така че барабаните му да звучат възможно най-добре.

Решихме да направим един много „интуитивен и отворен“ албум, в който да бъдем свободни да включим всеки стил, който може да съчетаем като в многоцветен гоблен.

Заглавието „Острови“ изглеждаше най-подходящо, тъй като темата на албума е за изолацията, щетите и страха ни от прекъсване на контактите ни с другите хора заради COVID-19. Изправянето пред тази неочаквана пандемия оставя следи върху всеки от нас за много дълго време. Но ние продължаваме, докато всеки от нас се учи и развива своя по-силна версия в този крехък цикъл на живота. Семейството и приятелите са всичко, дръжте се за тях.

Така че чувството за изолация трябваше да го позиционираме някъде, а това е реалността, в която всички живеем. Само в думата „остров“ открихме идеята за изолация от останалата част на страната. Инструменталната пиеса „Остров“, с която завършва албума, беше наречена така, защото преди две години бях на почивка на остров край бреговете на Африка. Въпреки че като цяло се опитвам да се отпусна, когато съм на почивка, често пъти ми хрумват разни идеи, докато съм в колата, на плажа, в хотела или където и да е, и тогава грабвам диктофона си, за да ги запиша. Диктофонът ми беше под ръка, когато ми се появи идеята за инструментално парче и го записах, за да не го забравя. Но когато създавате гласов файл, то вие трябва да го озаглавите. Всъщност нямах никаква идея как да се казва, затова му дадох заглавието „Остров“. Някои членове на FLOWER KINGS веднага предложиха да наречем и албума „Остров“. Не бях много убеден, намирах го за доста скучно и им казах, че много албуми се казват ​​така, включително на KING CRIMSON от 1971 г.

В музикално отношение целта ни бе да създадем цялостно произведение от 21 песни, така че всички те да са свързани с теми, които преминават от една в друга – по начина, по който това става например в албума „Sgt Peppers“ на BEATLES, или „The Lamb Lies Down on Broadway“ на GENESIS. Те също са изградени върху по-кратки песни, които са взаимно свързани. Така че слушайте албума ни като една песен от 21 части от край до край, за да се получи нещо като кинематографично пътуване с дължина 90 минути.

И още нещо искам да добавя. Обичам да работя върху неща, което ми харесват, независимо дали това е инструментална пиеса, аранжимент на песен, текст, или каквото и да е. Ако текстовете са по-мрачни или ако са по-леки, това е положението, трябва да им намеря баланса между тях. Животът е такъв и това го споделям с приятелите си. Имам приятели, които преживяват трудни времена заради COVID-19, и аз им казвам: „Днес е така, но не знаете как ще се развият нещата през следващата седмица или дори утре!“ Или понякога хората се развеждат, това е драма, но ето че се запознават с друг човек няколко месеца по-късно и нещата потръгват. Ако нещата са сложни, не бива да се фокусирате върху настоящия момент. Слънцето винаги ще грее, ще имате възможност да имате друга работа, ако сте загубили сегашната. Когато сте в ситуация като тази пандемия, винаги мислете, че ще има и по-добри дни“ – завършва Roine Stolt.

Албума “Islands”, или „Острови“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 март, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Fireworker” от GAZPACHO в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Fireworker” от GAZPACHO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Създадена през 1996 г., норвежката прогресив рок група GAZPACHO не е сред най-популярните у нас и затова има своите причини. В желанието си да отстояват своята независимост, музикантите от групата отказват да се подчинят на правилата в музикалния бизнес, не подписват договор с някоя от големите звукозаписни фирми, а общуват пряко с аудиторията си посредством интернет и социалните мрежи. Те работят на пълен работен ден друга дейност, за да си изкарат прехраната, като същевременно почти всяка година реализират албуми, напълно контролирайки творческия процес, издаването и разпространението на музиката си.

По този начин те се налагат на световната сцена без излишен шум, най-напред с участието си в концертите на MARILLION през 2004 г., и успяват да спечелят вниманието на публиката и критиката, отреждайки им призово място на техните албуми в музикалните класации.

Gazpacho - Fireworker

Gazpacho – Fireworker

Така е и сега с техния 11-и студиен албум, включен сред най-добрите прогресив рок издания за 2020 г., озаглавен “Fireworker”, чийто превод на български може да е „Огнена сила“. Този превод следва от обясненията на пианиста Thomas Andersen, чиято е идеята за албума:

„Става дума за жизнена сила, която по някакъв начин е успяла да оцелее милиарди години. Ти и аз сме само „превозното средство“, в което тя се пренася в момента. Това е изключително старо същество или паразит, който обитава дълбоко в нас и може да поеме контрола над нас незабавно, ако е необходимо, особено ако трябва да направим нещо инстинктивно много внезапно, за да се избегне вреда или смърт. Всичко, което иска, е да се размножаваме. Иска да се копира и не го е грижа за никого, а след като приключи с всекиго, иска той да умре, защото трябва да отстъпи и да направи място за нови поколения „То“.

Обикновено работата ни върху албума започва с музиката и оставяме концепцията да се формира сама за година или две. След като концепцията стане ясна, ние пренаписваме и пренареждаме музиката, за да създадем готовия албум. С „Fireworker“ процесът беше малко по-различен, тъй като първоначално се опитвахме да пишем за пиесата „Little Eyolf“ („Малкият Айол“) на Henrik Ibsen, но изоставихме тази идея, след като разбрахме, че не можем да кажем нещо повече от Ibsen. Суровата сила на сексуалността и омразата у родителите на Айол ни даде повод да се замислим за силата на сексуалността и агресията, и как тя ни кара да правим неща, които противоречат на нашите желания и интереси. Това беше първият път, когато се роди идеята за нещото, което контролира мозъка ни, и оттам прерасна в чудовището. То се възпроизвежда успешно от зараждането на живота и пребивава в нас за кратката продължителност на живота ни.

“Fireworker” еволюира заедно с нашето съзнание и може да ни отмени и да контролира всички наши действия, за да ни накара да направим това, което то иска. Може да заглуши частите от ума ни, които изпитват отвращение или разкаяние, така че да не може да го спрем. Съзнателната част от ума ни всъщност ще рационализира и узакони тези мисли и действия, така че никога да не откриваме звяра зад кулисите. Без значение как се чувстваме към себе си от гледна точка на идентичност, постижения и стойност, всички ние сме просто съдове, които създанието използва, докато вече не се нуждае от нас. Ако се подчините, то ще ви възнагради като послушно кученце и ще ви позволи да се чувствате фантастично; ако не го направите, ще ви накаже сурово.

В живота ние се опитваме да философстваме защо решенията му са толкова прецизни, защо имат смисъл. Поглеждайки към днешния свят, това е завладяващ начин да се опише защо някои хора действат по определен начин. Докато живеем в свят, обхванат от пълзящ фашизъм, глобална пандемия, климатични притеснения и други тревоги, изследването на тази по-анималистична част от нашето същество изглежда невероятно навреме, особено когато се има предвид доколко нашата подсъзнателна, инстинктивна страна движи мисленето, действията и реакциите ни към реални или възприети заплахи“ – заявява Thomas Andersen.

Разказът в албума се фокусира върху герой, който решава да пътува дълбоко в собствения си ум, за да се възправи срещу своя “Fireworker” и да се опита да разбере кой го контролира. Всъщност, това е нещо като целенасочена експедиция за борба с онази страна от себе си, която реагира при страх и насилие, и ние участваме в разследване на собствената му психика, за да се впуснем в сблъсък сякаш от филмите на Ingmar Bergman. Това пътуване е представено на корицата на албума, която изобразява милиардите неврони, формиращи пещерата на ума.

Така слушателят може да се замисли колко силно тази огнена сила мотивира ежедневните му действия и твърди убеждения. „Изследването на това, което според вас е важно, спрямо онова, което тази сила смята, че е важно, е интересно здравословно упражнение – казва Andersen. – Тъй като вероятно тя е по-животинска от това, което смятаме за присъщо на човек, може би музиката е начин да достигнете до онези части на ума си, където думите не могат, и да направите по безопасен начин изследването на това много опасно лице“.

Албума “Fireworker”, или „Огнена сила“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 6 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Auto Reconnaissance” от TANGENT в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Auto Reconnaissance” от TANGENT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Сред 11-те студийни албума на прогресив рок групата TANGENT, съставена от музиканти от различни страни, “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, е първият, чийто основен състав е същият като този на предшестващия го. Според Andy Tillison, лидерът и основният творчески двигател на тази формация, идентичността им като група, а не просто като проект, започва да се оформя през 2014 година с Theo Travis, Jonas Reingold и Luke Machin, а през 2017 г. се включва и Steve Roberts, с което съставът се оформя.

“За първи път чувствам, че всички са напълно доволни от смесицата джаз, пънк, прогресив и електроника, която TANGENT обича да прави – заявява Tillison. – Всички сме добри приятели и макар да не се събираме често, винаги е много забавно, когато го правим. Надявам се съставът да остане този още дълго, тъй като го смятам за продуктивен, изцяло отговарящ на принципите на групата, а освен това е и много забавно да се работи с тези хора.

Напълно отказвам да приема, че нашата музика е музеен експонат. Това всъщност е живо и дишащо движение, което има минало, настояще и преди всичко бъдеще. Някога е имало златна епоха за прогресив рок албумите, които оглавяваха класациите, но жанрът никога не си го е поставял като самоцел.“

The Tangent - Auto Reconnaissance

The Tangent – Auto Reconnaissance

Албумът “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, е разказ за човешката природа, който цели да намери нови отговори на въпросите кои сме ние, какво бихме искали да постигнем и как и дали успяваме да се свържем с хората около нас. Той ни представя еклектична колекция от песни, обединени от една обща нишка, минаваща през всички тях – мотивът за вглеждането в самия себе си. Тук откриваме множество различни теми, сред които са безличността на модерните методи за комуникация, любовта, и дори единството на английския народ. Слушателят може да се огледа и да размишлява върху самия себе си и своя собствен живот.

Andy Tillison има репутацията да е сред най-изявените автори на текстове в прогресив рока наред с Roger Waters, Peter Gabriel и Fish, чийто послания са лични, понякога политически ангажирани, но винаги с провокиращи мисли и подправени със самоирония и хумор. Ето какво още споделя той:

„Този албум беше композиран и до голяма степен аранжиран преди пандемията Covid-19, но е записан по време на някои от най-горчивите неприятности, наблюдавани в историята на Великобритания, включително Брекзит – а също и в други части на света. Заглавието „Auto Reconnaissance“ аз разбирам като „самонаблюдение“, това е моят превод от френски. И това означава, че е по-интроспективен от предишните албуми.

След като попаднах в мрака, открих, че продължаването на писането на протести за влизането в този тунел от неприятности, би било уморително и нямаше да има никаква полза. Така реших да напиша нещо извисяващо в този албум, което може да означава постепенно нарастващо светло петно ​​в края на тунела. Не бих могъл да направя „щастливо сладникава“ музика, разбира се, албумът понякога е тъжен, но исках да почувствате, че има надежда за нещо по-добро!“ – завършва Andy Tillison.

Албума “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: