The Other Side

Начало » Posts tagged 'Progressive Rock'

Tag Archives: Progressive Rock

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 190 other followers

Последни публикации

Архив

“Free Hand” от GENTLE GIANT в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Free Hand” от GENTLE GIANT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Британската прогресив рок група GENTLE GIANT заема особено място в историята на музиката, тя е сред най-обичаните в жанра, в който създава някои от най-величествените и сложни произведения. През периода 1970-1980 година тя издава 12 върхови албума, в които вплита елементи както от класическата и рок музиката, така и от блуса, соула и джаза, от фолклора и епохата на Ренесанса и авангарда.

Музикантите са впечатляващо надарени: всеки от тях владее по няколко инструмента, всички те пеят и понякога изпълняват на концерт отделни фрагменти “а капела” на пет гласа. Това е една от прогресив-рок групите, за които е обичайно използването на елементи от класическата музика като: полифонията, контрапункта, мадригалната форма, полиметрията, модалната импровизация, вокалния канон и фугата, и т.н.

Gentle Giant - Free Hand

Gentle Giant – Free Hand

В текстовете на GENTLE GIANT намират място широк кръг теми, вдъхновени както от личните им преживявания, така и от философията и творбите на автори като Франсоа Рабле (François Rabelais) и шотландския психиатър Роналд Лейнг (Ronald Laing).

Своето творческо кредо те изразяват така: „Ние си поставяме за цел да преминем отвъд границите на съвременната поп музика като съчетаваме музикалните и техническите си умения с ясното съзнание, че можем да станем доста не-популярни“.

Въпреки подкрепата на верните си симпатизанти, продажбите на албумите на GENTLE GIANT са далеч от тези на съвременниците им от YES, GENESIS, ELP и JETHRO TULL. Започват кариерата си в звукозаписната фирма Vertigo, преминават към дъщерното дружество на Phonogram World Wide Artists и представят блестящия албум „In a Glass House“ (1973 – вече звучал в „Картини от една изложба“) и величествения „The Power and the Glory“ (1974). Когато обаче лейбълът се опитва да притисне групата да свири в по-търговска посока, GENTLE GIANT са възмутени. Преминават към Chrysalis и правят най-успешния си албум „Free Hand“ („Свободна ръка“) от 1975 г., под номер седем в тяхната дискография. Ето как става това.

Няколко години преди GENTLE GIANT са на европейско турне с JETHRO TULL и са силно впечатлени както от музиката им, така и от шефа на Chrysalis – Terry Ellis. „Ние наистина ги харесахме като група – разкрива по-късно пианистът Kerry Minnear, – и всъщност те бяха единствените ни истински приятели, които създадохме през годините. Именно чрез тази връзка и запознанството ни с Terry Ellis стана преместването ни в Chrysalis.“

Бас китаристът Ray Shulman разказва: „Идеята с „Free Hand“ беше да се върнем към корените си, към музиката от първите ни албуми“. Брат му, певецът Derek Shulman, допълва: „Terry ни накара да работим и цялата радост от свирене на живо се върна. Започнахме да си говорим отново, бяхме въодушевени, както във времената преди „Octopus“ (четвъртият им албум от 1972 г.)

Темите във „Free Hand“ са посветени на индивидуалния избор и свободата, изгубената любов и увредените взаимоотношения между хората, разочарованията и празнотата на живота по време на пътуванията на гастроли, за неудовлетворението да бъдеш считан за нещо различно от теб, просто защото си станал известен.

След появата си на 22 август 1975 г. този албум заема най-високото място за групата въобще в американската класация Billboard, както и в британските музикални издания.

Steven Wilson, често пъти наричан „принцът на прогресив рока“, има особени симпатии към албумите на GENTLE GIANT, той преработва такива техни заглавия като “Octopus”, “The Power and the Glory” и “Suite Three Piece”. Сега се заема с „Free Hand“ и на 25 юни 2021 г. се появява неговата версия. Именно нея ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 септември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Lost Humanity” от DANIEL ELISEEV PROJECT (DEP) в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lost Humanity” от DANIEL ELISEEV PROJECT (DEP). Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В „Картини от една изложба“ отново ще дадем гласност на български творци, и това са DANIEL ELISEEV PROJECT (DEP), в чиято основа е музикантът Даниел Елисеев, китарист и мултиинструменталист. Той е автор на музиката, аранжиментите и също така влиза и в ролята на продуцент.

Началото на проекта е през 2017 г., когато Даниел започва да търси съмишленици, с които да реализира авторските си музикални търсения. Успява да обедини ядро от изявени български музиканти, с които да издаде авторската си музика в албум. Така на 08.11.2018 г. се появява дебютният албум „Night Shadow“ („Нощна сянка“) на формацията DEP, който успява да влезе в класацията за 2018 година на един от най-влиятелните сайтове за прогресив рок в света – progarchives.com.

Daniel Eliseev Project - Lost Humanity

Daniel Eliseev Project – Lost Humanity

Паралелно с работата към първия албум Даниел започва да композира и аранжира идеи за инструментални композиции, като замисълът е да се създаде група, която да запише тези инструментални парчета и също така да ги изпълнява на живо. В хода на работата успява да се свърже с музиканти от различни краища на света, с които  започва дистанционно да записва 8 композиции. Така в записите се включват 9 музиканти от пет различни страни, ето кои са:

БългарияДаниел Елисеев – китари, клавишни; Анатоли Пеев – ударни; Венци Павлов – бас китара;

ИталияАнтонио Д’Аамато – бас китара; Марко Мароко – бас китара; Мануел Трабуко – саксофон;

Канада – Джордан Маккуин – ударни инструменти;

АржентинаХуан Игнасио Варела – саксофон (член е на легендарната аржентинска прогресив рок група BUBU);

Испания – Пепе Родригес – перкусии.

Така около две години и половина след дебюта на „Night Shadow“, на 26.05.2021 излиза албумът „Lost Humanity“ („Изгубено човечество“). Той може да се определи като пътешествие из пресичащите се вселени на прогресив рока, фюжъна, джаз рока, ню ейджа, психеделик рока и нещо, което Даниел Елисеев нарича „прогресив рок ембиънт“.

Тематичната нишка, която минава през осемте композиции в този албум, е търсенето на изконната човечност и на някои важни, но постоянно изплъзващи ни се истини за нас като човешки същества.

Албума “Lost Humanity”, или „Изгубено човечество“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 юни, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Absolute Universe: Forevermore” от TRANSATLANTIC в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Absolute Universe: Forevermore” от TRANSATLANTIC. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Супергрупата TRANSATLANTIC първоначално e създадена през 1999 г. от водещи музиканти в прогресив рока, наследници на традициите на YES, GENESIS, PINK FLOYD, EMERSON, LAKE & PALMER: Neal Morse (ex-SPOCK’S BEARD), Roine Stolt (KAIPA, THE FLOWER KINGS, AGENTS OF MERCY), Pete Trewavas (MARILLION, EDISON’S CHILDREN) и Mike Portnoy (ex-DREAM THEATER), Всичките звучали досега в „Картини от една изложба“ с един или друг свой проект.

Дебютния си албум „SMTPe“ те издават на следващата година, а следващият „Bridge Across Forever“ е от 2001 г. След 7-годишно прекъсване групата се събира, за да запише и издаде епичния 77-минутен албум, състоящ се от една песен „The Whirlwind“. Той е последван от световно турне през 2010 г., което включва участие на фестивала „High Voltage“ в Лондон, където към тях се присъединява легендарният китарист на Genesis Steve Hackett. Четвъртият албум на групата със заглавието „Kaleidoscope“ чуваме през 2014 г., той е обявен за „албум на годината“ на наградите Progressive Music Awards.

В началото на 2021 г. на пазара се появява петият, последен засега албум на TRANSATLANTIC в три версии, от които ние избрахме тази на два диска: “The Absolute Universe: Forevermore (Extended Version)”, или „Абсолютната вселена: Завинаги (Разширена версия)“.

Transatlantic - The Absolute Universe: Forevermore

Transatlantic – The Absolute Universe: Forevermore

Неговата история започва през март 2019 г., когато Neal Morse се заема да пише текстовете на песните с идеята да направят нещо подобно на албума „The Whirlwind“. Когато през септември 2019 г. се събират в студиото обаче, музикантите от групата отхвърлят тази идея, но част от текстовете оставят.

През декември 2019 г./януари 2020 г. Morse прави втори вариант на текстовете, този път вдъхновени от книгите „Изворът“ , „Атлас изправи рамене“ и „Добродетелта на егоизма“ от популярната и у нас Айн Ранд, която той нарича „майката на либертарианството“. Neal коментира, че е написал текстовете на тема „как основно тръгнах по този път на егоизма и след това как Господ ме изведе от него и колко по-добре е да не съм на това място.“

През март 2020 г. Neal Morse отново се връща към албума и обмисля да го съкрати, за да може да бъде издаден на един диск, което смята, че някои членове от групата биха подкрепили. Той сам създава по-кратка версия на албума и го изпраща на останалите членове по имейл със заглавието „Изглеждам ли ви на луд?“

Бас китаристът Pete Trewavas се съгласява с Morse, но барабанистът Portnoy и певецът/китаристът Roine Stolt предпочитат първоначалната версия. През май 2020 г. Portnoy решава спора с предложението да пуснат две различни версии, което е одобрено от всички членове на групата и по-важното – от звукозаписната фирма.

Тогава възлагат на Morse задачата да работи върху оформянето на по-кратката версия, озаглавена „The Breath of Life“, докато Stolt се погрижи за крайния резултат на по-дългата версия, „Forevermore“, като предложението на Mike Portnoy е и двете издания да имат общо заглавие „The Absolute Universe“.

Третият етап на писане идва през юни – юли 2020 г. и е под влиянието на пандемията COVID-19, когато в изграждането на текстовете се включва бас китаристът Pete Trewavas, който споделя: „Идеята в албума „Абсолютната Вселена“ представя широк поглед върху състоянието на човечеството в наши дни. Представете си някого, който се вглежда в живота на другите, опитвайки се да разбере кои са, с какво се занимават, кое е ценното при тях и т.н. Това беше концепцията на албума, към която можехме да надградим нашата музика. Освен това тя ни позволи да използваме всички различни теми, които вече имахме като текстове. Вие например може да откриете много неща за хората в неблагоприятни условия. Кои са вашите приятели например, как хората работят под натиск и се справят със стреса“.

Neal Morse добавя: „Когато се срещнахме в Швеция, за да започнем да пишем този албум, наистина нямахме никакви готови идеи за това какво ще бъде. Всъщност, всичко започна да се развива, когато си тръгнахме! Ние просто следвахме музиката, която ни водеше, и завършихме с това доста лудо концептуално издание! За нас четиримата стана съвсем естествено да пишем концептуален албум, тъй като обичаме темите да се повтарят; наистина е забавно да си играете с тях и да разберете всички различни начини, по които можете да представите определено музикален пасаж. Нашето любимо нещо е да се играем с тези пасажи и да се опитваме да разберем как да ги съберем всички заедно. Това наистина е доста работа и е сериозно предизвикателство, но е и много забавно“.

„Винаги сме имали нагласата, че повече от всичко никога не е достатъчно. Но този път доведохме тази идея до нова крайност. Това, което имаме сега, е по същество една гигантска композиция, разделена на отделни части. Сюжетът е за борбите, които всички ние водим в обществото днес. Политиката също присъства, но в нито един момент не заемаме политическа позиция” – коментира Mike Portnoy.

Албума “The Absolute Universe: Forevermore (Extended Version)”, или „Абсолютната вселена: Завинаги (Разширена версия)“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 юни, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Islands” от FLOWER KINGS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Islands” от FLOWER KINGS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Пандемията от коронавирус COVID-19 оставя своята следа и върху музикантите от шведската прогресив рок група FLOWER KINGS. Тя ни е добре позната, ние вече сме представяли в „Картини от една изложба“ четири албума на тази формация, водена от вездесъщия Roine Stol и станала знакова за стила прогресив рок в наши дни. Появила се в средата на 90-те години на миналия век под влиянието на британската класика YES, тя бързо спечелва вниманието на слушателите и музикалната критика с епичните структури на своите композиции, наситени със звучността на широк диапазон музикални инструменти.

През есента на 2020 г. обаче FLOWER KINGS ни изненадват с нова музикална стилистика от по-кратки композиции и тематика, повлияна от кризисната ситуация в света. Четиринадесетият им студиен албум е озаглавен “Islands” („Острови“) и подобно на много от предишните им издания, е двоен албум, съставен сега от 21 песни, които са предназначени да звучат като едно цялостно произведение с кинематографичен характер, нещо като ярко обагрено музикално пътешествие. Тук долавяме присъщата им формула за прогресив рок, в която вплитат елементи от психеделията с блуса и джаза, и всичко това е поднесено със свежо чувство на оптимизъм. 

Flower Kings - Islands

Flower Kings – Islands

Roine Stolt, който освен че е основен автор на музиката и текста, изпълнява партиите на соло китара и пее заедно с Hasse Fröberg, също така е продуцент на албума, и ето какво заявява в интервю:

„За някои хора да останат у дома за дълго време е трудно изпитание. Но на мен лично ми харесва да съм у дома. Правя това, което обичам: композирам, продуцирам, миксирам, прослушвам и записвам музика, а и прекарвам доста време със семейството си. Обаче всички концерти и фестивали бяха отменени и бъдещето ни всъщност не се „разгърна“, както ни се искаше. Да излезем от пандемията с бездействие не беше възможно за нас. Не може да се оставим да бъдем спрени от някакъв зъл вирус! И така, с членове, живеещи в САЩ, Италия, Австрия и Швеция, единственият начин да реализираме този албум беше да използваме магията на интернет, обменяйки файлове от цял свят, и така започнахме да изграждаме онова, което се превърна в гигантски двоен албум от 21 песни.

Още в началото на COVID-19 обсъдихме ситуацията. Повечето от членовете настояха да останат активни, да записват и така много бързо взехме решение да направим нов албум. Нашият барабанист например е италианец, а Италия е една от страните, в които ограниченията се въведоха най-напред. Всичко, което Mirko Demaio можеше да прави, беше да пазарува и да репетира в стаята си. Не можеше да прави нищо друго. За него беше облекчение да може да отиде в студиото си и да записва музика. Трябваше да му помогна да се оборудва малко и да настрои всичко от техническа гледна точка, така че барабаните му да звучат възможно най-добре.

Решихме да направим един много „интуитивен и отворен“ албум, в който да бъдем свободни да включим всеки стил, който може да съчетаем като в многоцветен гоблен.

Заглавието „Острови“ изглеждаше най-подходящо, тъй като темата на албума е за изолацията, щетите и страха ни от прекъсване на контактите ни с другите хора заради COVID-19. Изправянето пред тази неочаквана пандемия оставя следи върху всеки от нас за много дълго време. Но ние продължаваме, докато всеки от нас се учи и развива своя по-силна версия в този крехък цикъл на живота. Семейството и приятелите са всичко, дръжте се за тях.

Така че чувството за изолация трябваше да го позиционираме някъде, а това е реалността, в която всички живеем. Само в думата „остров“ открихме идеята за изолация от останалата част на страната. Инструменталната пиеса „Остров“, с която завършва албума, беше наречена така, защото преди две години бях на почивка на остров край бреговете на Африка. Въпреки че като цяло се опитвам да се отпусна, когато съм на почивка, често пъти ми хрумват разни идеи, докато съм в колата, на плажа, в хотела или където и да е, и тогава грабвам диктофона си, за да ги запиша. Диктофонът ми беше под ръка, когато ми се появи идеята за инструментално парче и го записах, за да не го забравя. Но когато създавате гласов файл, то вие трябва да го озаглавите. Всъщност нямах никаква идея как да се казва, затова му дадох заглавието „Остров“. Някои членове на FLOWER KINGS веднага предложиха да наречем и албума „Остров“. Не бях много убеден, намирах го за доста скучно и им казах, че много албуми се казват ​​така, включително на KING CRIMSON от 1971 г.

В музикално отношение целта ни бе да създадем цялостно произведение от 21 песни, така че всички те да са свързани с теми, които преминават от една в друга – по начина, по който това става например в албума „Sgt Peppers“ на BEATLES, или „The Lamb Lies Down on Broadway“ на GENESIS. Те също са изградени върху по-кратки песни, които са взаимно свързани. Така че слушайте албума ни като една песен от 21 части от край до край, за да се получи нещо като кинематографично пътуване с дължина 90 минути.

И още нещо искам да добавя. Обичам да работя върху неща, което ми харесват, независимо дали това е инструментална пиеса, аранжимент на песен, текст, или каквото и да е. Ако текстовете са по-мрачни или ако са по-леки, това е положението, трябва да им намеря баланса между тях. Животът е такъв и това го споделям с приятелите си. Имам приятели, които преживяват трудни времена заради COVID-19, и аз им казвам: „Днес е така, но не знаете как ще се развият нещата през следващата седмица или дори утре!“ Или понякога хората се развеждат, това е драма, но ето че се запознават с друг човек няколко месеца по-късно и нещата потръгват. Ако нещата са сложни, не бива да се фокусирате върху настоящия момент. Слънцето винаги ще грее, ще имате възможност да имате друга работа, ако сте загубили сегашната. Когато сте в ситуация като тази пандемия, винаги мислете, че ще има и по-добри дни“ – завършва Roine Stolt.

Албума “Islands”, или „Острови“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 март, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Fireworker” от GAZPACHO в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Fireworker” от GAZPACHO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Създадена през 1996 г., норвежката прогресив рок група GAZPACHO не е сред най-популярните у нас и затова има своите причини. В желанието си да отстояват своята независимост, музикантите от групата отказват да се подчинят на правилата в музикалния бизнес, не подписват договор с някоя от големите звукозаписни фирми, а общуват пряко с аудиторията си посредством интернет и социалните мрежи. Те работят на пълен работен ден друга дейност, за да си изкарат прехраната, като същевременно почти всяка година реализират албуми, напълно контролирайки творческия процес, издаването и разпространението на музиката си.

По този начин те се налагат на световната сцена без излишен шум, най-напред с участието си в концертите на MARILLION през 2004 г., и успяват да спечелят вниманието на публиката и критиката, отреждайки им призово място на техните албуми в музикалните класации.

Gazpacho - Fireworker

Gazpacho – Fireworker

Така е и сега с техния 11-и студиен албум, включен сред най-добрите прогресив рок издания за 2020 г., озаглавен “Fireworker”, чийто превод на български може да е „Огнена сила“. Този превод следва от обясненията на пианиста Thomas Andersen, чиято е идеята за албума:

„Става дума за жизнена сила, която по някакъв начин е успяла да оцелее милиарди години. Ти и аз сме само „превозното средство“, в което тя се пренася в момента. Това е изключително старо същество или паразит, който обитава дълбоко в нас и може да поеме контрола над нас незабавно, ако е необходимо, особено ако трябва да направим нещо инстинктивно много внезапно, за да се избегне вреда или смърт. Всичко, което иска, е да се размножаваме. Иска да се копира и не го е грижа за никого, а след като приключи с всекиго, иска той да умре, защото трябва да отстъпи и да направи място за нови поколения „То“.

Обикновено работата ни върху албума започва с музиката и оставяме концепцията да се формира сама за година или две. След като концепцията стане ясна, ние пренаписваме и пренареждаме музиката, за да създадем готовия албум. С „Fireworker“ процесът беше малко по-различен, тъй като първоначално се опитвахме да пишем за пиесата „Little Eyolf“ („Малкият Айол“) на Henrik Ibsen, но изоставихме тази идея, след като разбрахме, че не можем да кажем нещо повече от Ibsen. Суровата сила на сексуалността и омразата у родителите на Айол ни даде повод да се замислим за силата на сексуалността и агресията, и как тя ни кара да правим неща, които противоречат на нашите желания и интереси. Това беше първият път, когато се роди идеята за нещото, което контролира мозъка ни, и оттам прерасна в чудовището. То се възпроизвежда успешно от зараждането на живота и пребивава в нас за кратката продължителност на живота ни.

“Fireworker” еволюира заедно с нашето съзнание и може да ни отмени и да контролира всички наши действия, за да ни накара да направим това, което то иска. Може да заглуши частите от ума ни, които изпитват отвращение или разкаяние, така че да не може да го спрем. Съзнателната част от ума ни всъщност ще рационализира и узакони тези мисли и действия, така че никога да не откриваме звяра зад кулисите. Без значение как се чувстваме към себе си от гледна точка на идентичност, постижения и стойност, всички ние сме просто съдове, които създанието използва, докато вече не се нуждае от нас. Ако се подчините, то ще ви възнагради като послушно кученце и ще ви позволи да се чувствате фантастично; ако не го направите, ще ви накаже сурово.

В живота ние се опитваме да философстваме защо решенията му са толкова прецизни, защо имат смисъл. Поглеждайки към днешния свят, това е завладяващ начин да се опише защо някои хора действат по определен начин. Докато живеем в свят, обхванат от пълзящ фашизъм, глобална пандемия, климатични притеснения и други тревоги, изследването на тази по-анималистична част от нашето същество изглежда невероятно навреме, особено когато се има предвид доколко нашата подсъзнателна, инстинктивна страна движи мисленето, действията и реакциите ни към реални или възприети заплахи“ – заявява Thomas Andersen.

Разказът в албума се фокусира върху герой, който решава да пътува дълбоко в собствения си ум, за да се възправи срещу своя “Fireworker” и да се опита да разбере кой го контролира. Всъщност, това е нещо като целенасочена експедиция за борба с онази страна от себе си, която реагира при страх и насилие, и ние участваме в разследване на собствената му психика, за да се впуснем в сблъсък сякаш от филмите на Ingmar Bergman. Това пътуване е представено на корицата на албума, която изобразява милиардите неврони, формиращи пещерата на ума.

Така слушателят може да се замисли колко силно тази огнена сила мотивира ежедневните му действия и твърди убеждения. „Изследването на това, което според вас е важно, спрямо онова, което тази сила смята, че е важно, е интересно здравословно упражнение – казва Andersen. – Тъй като вероятно тя е по-животинска от това, което смятаме за присъщо на човек, може би музиката е начин да достигнете до онези части на ума си, където думите не могат, и да направите по безопасен начин изследването на това много опасно лице“.

Албума “Fireworker”, или „Огнена сила“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 6 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Auto Reconnaissance” от TANGENT в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Auto Reconnaissance” от TANGENT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Сред 11-те студийни албума на прогресив рок групата TANGENT, съставена от музиканти от различни страни, “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, е първият, чийто основен състав е същият като този на предшестващия го. Според Andy Tillison, лидерът и основният творчески двигател на тази формация, идентичността им като група, а не просто като проект, започва да се оформя през 2014 година с Theo Travis, Jonas Reingold и Luke Machin, а през 2017 г. се включва и Steve Roberts, с което съставът се оформя.

“За първи път чувствам, че всички са напълно доволни от смесицата джаз, пънк, прогресив и електроника, която TANGENT обича да прави – заявява Tillison. – Всички сме добри приятели и макар да не се събираме често, винаги е много забавно, когато го правим. Надявам се съставът да остане този още дълго, тъй като го смятам за продуктивен, изцяло отговарящ на принципите на групата, а освен това е и много забавно да се работи с тези хора.

Напълно отказвам да приема, че нашата музика е музеен експонат. Това всъщност е живо и дишащо движение, което има минало, настояще и преди всичко бъдеще. Някога е имало златна епоха за прогресив рок албумите, които оглавяваха класациите, но жанрът никога не си го е поставял като самоцел.“

The Tangent - Auto Reconnaissance

The Tangent – Auto Reconnaissance

Албумът “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, е разказ за човешката природа, който цели да намери нови отговори на въпросите кои сме ние, какво бихме искали да постигнем и как и дали успяваме да се свържем с хората около нас. Той ни представя еклектична колекция от песни, обединени от една обща нишка, минаваща през всички тях – мотивът за вглеждането в самия себе си. Тук откриваме множество различни теми, сред които са безличността на модерните методи за комуникация, любовта, и дори единството на английския народ. Слушателят може да се огледа и да размишлява върху самия себе си и своя собствен живот.

Andy Tillison има репутацията да е сред най-изявените автори на текстове в прогресив рока наред с Roger Waters, Peter Gabriel и Fish, чийто послания са лични, понякога политически ангажирани, но винаги с провокиращи мисли и подправени със самоирония и хумор. Ето какво още споделя той:

„Този албум беше композиран и до голяма степен аранжиран преди пандемията Covid-19, но е записан по време на някои от най-горчивите неприятности, наблюдавани в историята на Великобритания, включително Брекзит – а също и в други части на света. Заглавието „Auto Reconnaissance“ аз разбирам като „самонаблюдение“, това е моят превод от френски. И това означава, че е по-интроспективен от предишните албуми.

След като попаднах в мрака, открих, че продължаването на писането на протести за влизането в този тунел от неприятности, би било уморително и нямаше да има никаква полза. Така реших да напиша нещо извисяващо в този албум, което може да означава постепенно нарастващо светло петно ​​в края на тунела. Не бих могъл да направя „щастливо сладникава“ музика, разбира се, албумът понякога е тъжен, но исках да почувствате, че има надежда за нещо по-добро!“ – завършва Andy Tillison.

Албума “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 декември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Absence Of Presence” от KANSAS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Absence Of Presence” от KANSAS. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Американската Progressive Rock група KANSAS е добре позната у нас още с дебютния им албум от 1974 г. и песните “Lonely Wind”, “Journey from Mariabronn” и “The Death of Mother Nature Suite”. Следващите заглавия в тяхната дискография „Song for America“ и “Masque” (1975), „Leftoverture“ (1976) и величественият „Point of Know Return“ (1978) с абсолютния им хит “Dust in the Wind” завинаги спечелиха българския слушател. Така с повече или по-малко успешни издания стигаме до албума „Somewhere to Elsewhere“ (2000 г., последният с участието на певеца Steve Walsh), след който 16 години няма нищо ново. Неочаквано обаче през 2016 г., подобно на птицата Феникс, групата се възражда с „The Prelude Implicit“ и продължава да ни изненадва и днес.

По време на своето 50-годишно битие KANSAS винаги е искала да прави нещо повече от музика и пари, а те се справят добре и на двете писти през кариерата си. Във всеки албум на KANSAS има послание и то е отвъд музиката и нейната стилистика. Тематиката на албумите им е предимно историческа, но винаги става дума за важността на единството между хората, и това прозира както в заглавията, така и в текстовете на песните.

Kansas - The Absence of Presence

Kansas – The Absence of Presence

Така е и в издадения на 17 юли 2020 г. “The Absence Of Presence” („Липсата на присъствие“), ето как барабанистът и ко-продуцентът Phil Ehart ни разкрива неговата концепция:

„Прави ми впечатление, че когато сме например на летище, там има много хора, но всички се взират в телефона си, или гледат компютъра си, или iPad, или четат нещо на хартия, или каквото и да било. Хората са там, но всъщност не са там. Те присъстват, но липсва присъствие.“

Що се отнася до музиката, KANSAS, както и всички изявени групи, има своите звукови рецепти още от създаването си. Тяхната сила е в струнните инструменти, които еднозначно класифицират звука им сред другите прогресив рок групи, като цигулката доминира по великолепен начин още с изявите на Robby Steinhardt от самото начало и на David Ragsdale сега.

Днешният състав на KANSAS включва певеца Ronnie Platt, Rich Williams на електрически и акустични китари; Zak Rizvi на електрическа китара и вокали, David Ragsdale – цигулка, Tom Brislin – клавишни инструменти и вокали, Billy Greer – бас китара и вокали, и Phil Ehart – барабани и перкусии.

Албума „The Absence Of Presence”, или „Липсата на присъствие“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 септември, и този път след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

WOBBLER представиха сингъла „Five Rooms“ и видео към него

Норвежката Progressive Rock група WOBBLER представи видео към песента „Five Rooms“, част от петия ѝ албум „Dwellers of the Deep“, който ще излезе чрез Karisma Records.

Wobbler

Wobbler


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Lies and Butterflies” от MYSTERY в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lies and Butterflies” от MYSTERY. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Знае ли някой какво се случва с облаците в небето?
Знае ли някой какво се случва с луната в нощта?
Знае ли някой какво носи вятърът в полето?

Michel St-Père

Малко повече от две години след издаването на успешния си студиен албум „Delusion Rain“, музикантите от канадската прогресив рок група MYSTERY в състав: певецът Jean Pageau, Francois Fournier на бас китарата и клавишните инструменти, Jean-Sebastien Goyette на барабаните, Sylvain Moineau на китарите, Antoine Michaud на клавишните инструменти и лидерът Michel St-Père на китарите и клавишните инструменти, представят своя албум “Lies And Butterflies” на фестивала „Night of the Prog“ в Loreley, Германия, през 2018 г.

Още от най-ранните дни на прогресив рока групите от Англия винаги са получавали топло посрещане в провинция Квебек, родното място на MYSTERY. Може би това е някакво вродено европейско музикално съзнание, или може би това е така, защото хората от Квебек се стремят да запазят и насърчават собствената си музикална култура, която е богата на класическа музика, на фолклор, джаз и рок жанрове. Затова не е странно, че извън Квебек, MYSTERY няма кой знае какво популярност в Канада, а пък именно в Европа тя намира най-добър прием.

Mystery - Lies and Butterflies

Mystery – Lies and Butterflies

Michel St-Père споделя в интервю:

„За мен прогресив рокът има много широк спектър като музикален стил, той може да включва елементи от джаза, класиката, New Age, хард рока, като на нас това ни дава възможност постоянно да разширяваме изразните си средства с нещо ново. Когато бях тийнейджър, израсъл в Квебек, прогресив рокът звучеше навсякъде, но ми отне известно да стигна до него, в началото слушах най-вече хард род. Всъщност първият прогресив рок, с който започнах, беше на канадската група RUSH. По-късно вече станах голям фен на GENESIS, а след това и на MARILLION. Мисля обаче, че първият истински прог албум, който чух, беше у дома на мой приятел тогава. Това беше „The Yes Album“ с песента “Yours is no Disgrace” на групата YES. А първият прогресив рок албум, който сам си купих освен тези на Rush, беше „A Trick of the Tail“ от GENESIS, който и до ден днешен остава любимият ми прогресив рок албум.

Обичам да съм заобиколен от музика и в наши дни, като съчетавам работата ми с MYSTERY и в звукозаписната ни фирма Unicorn Digital. За първия случай си мисля, че композирането на музика е много странен процес, и трябва да призная, че всъщност не го разбирам. Тук има много повече чувство, защото ако започнете да мислите, нищо няма да се случи, то трябва да дойде от само себе си.

По отношение на бизнеса ни се водя от принципа: продължавам, дори когато смятам, че ситуацията е безизходна. Никога не обещавам нещо, което не мога да направя, и се старая да бъда честен и с отворени за новостите сетива по отношение на бизнес страната на музиката от нашите артисти. И разбира се, търся възможно най-добрите изпълнители, без да измервам успеха на албума им по отношение на качеството след данните за продажбите“ – завършва Michel St-Père.

Текстовете на песните в албума „Lies And Butterflies“ (чието заглавие носи закачка с идиоми от викторианската епоха и на български тогава може да се преведе приблизително като „врели-некипели“, а иначе е „Лъжи и пеперуди“), са посветени на тревогите за състоянието на планетата Земя, за смелостта да мечтаеш, да отстояваш правата си и стремежа към свобода, но и за безчестието в човешките отношения и лъжите, за вярата и самотата, и разбира се, за любовта, която се рее като пеперуда.

Албума „Lies And Butterflies“, или „Лъжи и пеперуди“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 август, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването “Картини от една изложба”, което трябваше да се излъчи в събота, се отлага

Сергей Шишов, водещ на предаването за концептуални албуми “Картини от една изложба” ни изпрати съобщение, че поради отразяването на протестите от страна на Българското национално радио, анонсираното представяне на албума “Lies And Butterflies” от MYSTERY се отлага.

Mystery - Lies and Butterflies

Mystery – Lies and Butterflies

Миналата събота пък представянето на “Ghost Stories” от COLDPLAY също не се състоя. Очакваме информация, кога предаванията ще се осъществят.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: