Бях се зарекъл, че старият Мразек ще ходи да копа из бостаня, но явно това все още не се случва. Заглавието на статията е една стара сентенция, на същия този Мразек, хванал се за главата преди десетина години, аджеба какво се случва. Не е лошо да има промоутъри, но е лошо да няма фенове. Е, как да има (доволни) фенове, като (имам това усещане) в тази държава всичко се правя някак си „на парче“? Дай да им продадем билетите, да ги набутаме в кошарата (опс, фензоната), може и в калта да ги пуснем да се поовъргалят… Ще ги поим с бира като пикня за 3 лева, а като някоя-друга група „изпусне ескалатора“ и не се качи на самолета – пари няма да им връщаме. Е, ще ги компенсираме с Дичо и Д2, споко.

Днес се появи информация за новия брой на едно лицензно списание с „любимите кисари“ на корицата. Хубаво. Нямам нищо против „кумирите на цели рок поколения“, които си поръчват мъжки гей-проститутки на бекстейджа за забавление. Дерзайте, нацията трябва да се възпитава в духа на глобалната култура, толерантност и совободно изразяване!

Е, ама норвежкият вариант на същото списание за същия месец излезе с норвежка банда на корицата. Кога българските лицензаджии (в Норвегия не е ли под лизенз?) сложат българска банда, която има изгледи да продаде много, ама много, дори отвъд океана… да ми се обадят. А дотогава ще си стоим във все същите лайна и така нататък.

Препоръчвам ви моя порно блог Love Penetration – там нещата са поне по-искрени.

Mrazek