Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, в която всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…

Знаете ли по какво се отличава хубавият фестивал от останалите? Отличава се по това, че всяка секунда от него се е превърнала в обогатяващо личността ти преживяване, за което остава несравним спомен, чието мислено пре-преживяване носи удоволствие. Хубавият фестивал носи своята музикална принципност и идейно послание, които присъствалите да могат да споделят! Отличава се по това, че всяка стотинка, похарчена на него се изплаща десетократно с полученото удоволствие от всичко, което сетивата ти жадно са погълнали там и увереността ти, че ако би било възможно, е трябвало да похарчиш и повече, защото всеки цент е станал златен спомен от неповторимо богатство, оставащо завинаги у теб!

Днес сетове ще има само на главната сцена. Районът е оптимизиран за очакваното пристигане на повече фенове за хедлайнера тази вечер.

Planet of Zeus

Ранният час на започването на концерта ни изправя пак срещу неумолимите слънчеви лъчи, за да се срещнем с гръцката банда PLANET OF ZEUS. Момчетата издават регулярно албуми през три години, като последният е от 2016 г. В началото на съществуването си (2000-2008) имат период на стажуване като кавър банда.

Stoner Hard`n`Heavy стилът на бандата е взел доста от ранните BLACK SABBATH. Ритмизирането на песните, маниерът на композиране и най-вече вокалните линии са с много alternative rock характеристики. Тези влияния ту се засилват в някои песни, ту отстъпват на по-класическите форми в други. Набирайки смелост и окуражени от топлата публика, PLANET OF ZEUS се отпускат в интерпретациите си, достигайки вмъкване в едно лице на alternative hard rock, заличаващо stoner корените им. Гърците представят половинчасовата си програма, предизвиквайки аплаузите на все още сгъстяващото се множество.

The Raven Age

Това, с което THE RAVEN AGE са най-известни е, че синът на Steve Harris им е китарист и заедно с другият шестструнник са съоснователи на групата. От началото на годината са сменили вокалиста си. Сравнително младата група (2009) има един дългосвирещ албум, с чиято едноименна на тавата интродукция, започва сетът на момчетата.

Акустиката, примесена с пияно отстъпва на Modern Metal, в чиято тъкан са кодирани MAIDEN китарни хармонии. Вокалите са чисти и много разпяти, докосвайки EMO Metal-а. Matt James (v.) се опитва да общува с публиката в 80-тарски маниер – нещо, което никак не му подхожда. Почти детското му гласче интерпретира мъжкарските реплики в пародиен стил. THE RAVEN AGE ползват интродукции като подложки за песните си, а някои от песните си сливат. Преди някое от парчетата, обаче, подложката им тръгва без да са готови и фалстартът е повторен. Новият им вокалист интерпретира парчетата от албума много EMO и песните, в които хармонията е ниска, това звучи някак нелепо. Интересното е, че последният им сингъл „Surrogate”, който е единственото нещо, записано с него, няма чак толкова много от хлипащите фалцетни нотки! Другото информативно нещо, което виждаме е, че вече е демоде фронтменът да е с расти и последният писък в прическите е стилът „японска анимация”. Иначе приличното владеене на инструментите оплита амалгама от класически Heavy Metal и Modern Metal влияния. Посланията носят младежки чувствен наивитет. Концертните варианти, обаче, трудно грабват. Щедрата публика, както винаги, раздава симпатиите си, изразени в подобаващ шум и ръкопляскания. Нещо, от което издателят на групата – BMG, вече ги е лишил…

          Сетлист THE RAVEN AGE:

          Intro – The Darkness Will Rise

1. Betrayal of the Mind
2. The Merciful One
3. Promised Land
4. The Death March
5. Eye Among the Blind
6. Salem`s Fate
7. Surrogate
8. My Revenge
9. Angel in Disgrace

Борбата с банковата система за презареждане на фестивалната ми карта отнема възможността да видя сценичното шоу, което THE RAVEN AGE правят към края на сета си! А на вас отнема възможността да видите нискокачествени, но правдиви снимки, направени от претенциозна „сапунерка” в този репортаж!!! 40 минути, които никой не може да ми върне! А е вече трети фестивален ден!!! И ако вземем на заем за малко риториката на Хауард Стърн*, ще кажем: Всички зрители, посетили Hills of Rock, трябва да бъдат откарани да видят кой да е румънски рок/метъл фестивал, за да знаят какво е трябвало да преживеят, ако родовата им история не бе изпълнена с толкова много злощастни събития!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Mark Tremonti може да бъде причислен към второто поколение американски китарни метъл герои. Неговата кариера тръгва от неметъл сцената в Детройт, за да достигне до по-тежки китарни откровения днес. Групата, която е кръстил на себе си, ще се изяви преди смазващото име на хедлайнера.

Китарноориентираният Power Heavy Metal на TREMONTI грабва с доста силните си композиции. Техничното присъствие на сцената е подобаващо за нея! Самите гласови данни на китариста не претендират за нещо изключително, но силното мъжко излъчване приляга много добре на рифовете и силовата ритмика. Усещането за живо присъствие на музиканти е изненадващо приятно. Усещането е, че музиката им е роднина на YNGWIE MALMSTEEN, RHAPSODY или HAWAII. Същевременно, въпреки приятното впечатление, музиката на TREMONTI влиза в някакво повтаряемо клише. Китарните хватки са виртуозни, но не и революционни. Динамичните и добри парчета са колаж от вече чувани неща, макар да няма цитати в тях. Въпреки това, единият час с творчеството на американеца отлита неусетно и той успява да се издигне доста в очите на феновете на фестивала! Дванадесетте изпълнени композиции са непознати на повечето от тях, но вече биха ги потърсили в студиен вариант.

Tremonti

Крепко вярвам, че пловдивските рок и метъл маниаци няма да ми се разсърдят, ако си позволя едно възвание към тях: Много е удобно за организатори и артисти да знаят, че в Пловдив могат да правят едни полусъбития, полуспектакли, осакатени спрямо оригиналите си представления – едни сенки от култура! Дали един четиричасов концерт ще се редуцира на половина, дали един звук ще бъде осакатен под оправданието за опазване на историческото наследство на Античния театър, дали един фестивал ще протече като три хедлайнерски концерта, трябва да престане това търпение към редуцирането на качеството на представленията, изнасяни в Пловдив! Общината в града – европейска столица на културата (!!!) най-често взима дейно участие в този вид ограбване на гражданите си. Да проявявате толеранс към това ощетяване само, заради факта, че нещо се провежда в прекрасния ви роден град, е обида към самия него и към вас, като потребители на култура! Това, за съжаление, оставя грешни представи у младите пловдивски групари, примерно, за нормалните параметри на концертите им, от което тежко е пострадал и клубният живот в града. Тази пошла традиция трябва да бъде прекратена! Забележителната архитектура на града не е част от пътуващите концерти, които заради нея да губят други свои части и свойства! Крадат от времето и качеството, предназначено за вас, просто защото може. Ако е необходимо, бойкотирайте имитацията на културен живот, която някакси е пуснала корени в Пловдив!

Iron Maiden

Десет минути след 21:00 ч. напрежението нараства взривоопасно при загасването на осветлението. По време на интродукцията на пиано и китара прожекторите светват и докато прозвучава класиката на UFO 18 000 гърла дават свободна воля на гласните си струни. Купонът, обаче, се помрачава от запис на гласа на Чърчил от времето, когато декларира непреклонността си да воюва с хитлеристка Германия. Огромен надуваем макет на изтребител Speedfire се люлее над сцената. Под неговите крила IRON MAIDEN захващат делото си.

Iron Maiden

Актуалното турне на „девиците” се е завърнало към стандартите на 80-те, които самите те създадоха! Дигиталните видеостени са отстъпили място на огромните рисувани транспаранти, великанските декори и разхождащи се чудовища! Всичко това, което не се и надявахме да видим на живо, а гледахме по грандиозните видеозаписи от концерти на групата за грандиозното „Somewhere In Time” – турне. И макар титаничните хидравлични кукли на Еди да липсват, спектакълът имаше световните достойнства, до които и ние най-накрая да се докоснем. Никой разказ или дори видео не може да ви пренесе на самия концерт!

Iron Maiden

Фантастично-свежата фигура на Bruce Dickinson (v.) приковава вниманието върху себе си сред спектакъла на титаничното присъствие. Сред разнообразните сменящи се декори певецът е ситуиран като активен герой, който решава разнообразни проблеми от творчеството на IRON MAIDEN. Песните от творчеството на групата с Blaze Bayley са поднесени така, че за слушателя става ясна големината и на двамата певци. Подборът на песни е колкото класически, толкова и иновативно творчески. Епичните сюжети сякаш ни завладяват и въздигат над житеската суета. Стелещите се мъгли, огнехвъргачките, огромните ангели и демони и истинските църковни полилеи са отразени бледо във фотосите, които може да видите от събитието. Самите инстументалисти най-често седят в основите на декорите, като в оркестрина, докато Bruce свещенодейства. Огромните „чаршафи” падат един след друг, за да разкрият следващия фон за епични събития.

Iron Maiden

Параметрите на звука докосват съвършенството. Всичко останало от концерта на IRON MAIDEN остава в сферата на неизказуемото! Доколкото три програмни парчета са изпълнени преди окончателния край на сета, ще уважим обявяването на бис в протичащото по ноти турне на класиците на NWOBHM. В добавката „Run to the Hills” звучи като край на фестивала, но това е финална песен за цялото им турне.

          Сетлист IRON MAIDEN:

          Intro

          Doctor, Doctor (UFO song)

          „Never surrender” Churchill`s speach

1. Aces High

          War Intro

2. Where Eagles Dare
3. 2 Minutes to Midnight
4. The Clansman
5. The Trooper
6. Revelations
7. For the Greater Good of God
8. The Wicker Man
9. Sign of the Cross
10. Flight of Icarus
11. Fear of the Dark
12. The Number of the Beast
13. Iron Maiden

          Бис:

14. The Evil That Men Do
15. Hallowed Be Thy Name
16. Run to the Hills

          Always Look on the Bright Side of Life (Monthy Python song)

Iron Maiden

Треската от зрелището още течеше по вените ни. Организаторът бе осигурил празнична заря, която наистина по своите продължителност и богатство гонеше новогодишни размери! И нека за финал да споменем и другите достойнства на фестивала: Перфектните звук и осветление на всички сцени; Бързият и лесен, почти мигновен достъп между сцените; Осигурените големи спектакли в хедлайнерската част; Не на последно място, доведените чужди групи с достойно българско присъствие в тях.

Rock Thrashler

22.07.2018, Hills of Rock