Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Love Over Fear” от PENDRAGON. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Историята на PENDRAGON, чиито изяви се свързват с възраждането на прогресив рока в началото на 80-те години на миналия век, започва през 1977 година в градчето Stroud от областта Gloucestershire, близо до Лондон. Това е времето на групи като IQ, MARILLION, PALLAS, SOLSTICE и TWELFTH NIGHT. Развитието на PENDRAGON обаче е далеч от тривиалните схеми – през 40-те години на своето съществуване те успяват да се наложат без съществена финансова подкрепа, без прочут мениджър и далеч от “светлините на града”. Тяхното постоянство, граничещо със същински инат, но също тяхната предана и вярна публика в крайна сметка допринасят за световното признание на групата.

“Не се стремим към славата на Мак Поп, онази смесица между Макдоналдс и поп музика, но е трудно да се намери медия, която да е с подобни възгледи. Ние сме достатъчно честни, за да вървим срещу вълната на Мак Поп, а честността е буца самородно злато, много рядко и ценно, което не се среща често в Мак Поп. За това се надявам, че за някои хора сме нещо особено, нещо специално – заявява Nick Barrett, лидер на PENDRAGON. – Обичам да правя музика, въпреки че понякога си задавам въпроса “Защо не си избрах работа като на Мики Маус в Дисниленд”. Друг път ми се иска да върша нещо съвсем различно, но и то ще иска да му се посветиш. Защото да пиша музика, ми отнема доста време, аз съм твърде критичен към това, което правя, и не спирам да го преработвам, докато не ми хареса. И има още едно нещо, което искам да правя – да накарам хората да се смеят, да се радват, нещо което, повярвайте ми, е много трудно.”

Pendragon – Love Over Fear

В единадесетия студиен албум на групата, издаден преди два месеца след 6 години работа върху него, намира отражение любовта на Nick Barrett с неговата приятелка Rachel и преселването им в Cornwall. Тук долавяме полъха на зелената природа и морето, слушаме своего рода химн за чудесата на живота и добрините, всичко в него звучи извисяващо и позитивно, не само лирично, но и музикално. Темата за водата и океана намира особено място в албума и обикновено по положителни поводи, сякаш Nick гледа на океана като на спасител от всички беди.

Всъщност “Love Over Fear” („Любовта е над страха“) е албум за красотата в нашия свят. Лиричният герой се радва на истината и добротата: опира се на нишките, които невидимо свързват всички нас помежду ни и със земния ни дом. В крайна сметка Nick Barrett ни предлага да открием отново чудото, любопитството и приключенията. Той се надява, че в свят, в който често може да бъде прахосана нашата колективна жизнена сила, можем да намерим още веднъж радостта и въображението. И онзи приказен „вечен живот“, който толкова много го търсят – Nick твърди, че можем да го открием тук и сега с тези, които обичаме, в този ослепителен свят точно пред нашите очи.

Албума “Love Over Fear” („Любовта е над страха“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 април, след новините от 21:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Не се стремим към славата на Мак Поп, тази смесица между Макдоналдс и поп музика, но е трудно да се намери медия, която да е на същите възгледи. Ние сме достатъчно честни, за да вървим срещу вълната на Мак Поп, а честността е буца самородно злато, много рядко и ценно, което не се среща често в Мак Поп. За това се надявам, че за някои хора представляваме нещо особено, нещо специално” – заявява Nick Barrett от британската прогресив рок група PENDRAGON. – “Обичам да правя музика, въпреки че понякога си задавам въпроса “Защо не си избрах работа като на Мики Маус в Дисниленд?”. Друг път ми се иска да върша нещо съвсем различно, но за това се иска много време. Защото да пиша музика ми отнема доста време, аз съм много критичен към това, което правя и не спирам да го преработвам докато не ми хареса. И има още едно нещо, което искам да правя – да накарам хората да се смеят, да се радват, нещо което, повярвайте ми, е много трудно.”

Pendragon – The Masquerade Overture

Имам удоволствието да Ви изпратя материалите за албума “The Masquerade Overture” или “Увертюра към маскарада”, в който основната тема е за вечната битка между доброто и злото, представени тук под формата на маски.

Този албум ще чуем в събота, 11 март, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“Не се стремим към славата на Мак Поп, тази смесица между Макдоналдс и поп музика, но е трудно да се намери медия, която да е на същите възгледи. Ние сме достатъчно честни, за да вървим срещу вълната на Мак Поп, а честността е буца самородно злато, много рядко и ценно, което не се среща често в Мак Поп. За това се надявам, че за някои хора представляваме нещо особено, нещо специално” – заявява Nick Barrett от британската прогресив рок група PENDRAGON. – “Обичам да правя музика, въпреки че понякога си задавам въпроса “Защо не си избрах работа като на Мики Маус в Дисниленд?”. Друг път ми се иска да върша нещо съвсем различно, но за това се иска много време. Защото да пиша музика ми отнема доста време, аз съм много критичен към това, което правя и не спирам да го преработвам докато не ми хареса. И има още едно нещо, което искам да правя – да накарам хората да се смеят, да се радват, нещо което, повярвайте ми, е много трудно.”

Pendragon – The Masquerade Overture

Имам удоволствието да Ви изпратя материалите за албума “The Masquerade Overture” или “Увертюра към маскарада”, в който основната тема е за вечната битка между доброто и злото, представени тук под формата на маски.

Този албум ще чуем в събота, 7 януари, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

„Съзряхме Бог в цялото му великолепие,
Чухме думите, които Природата ни казва,
Стигнахме до оголената душа на Човека.“

Sir Ernest Henry Shackleton, „South: The Story of Shackleton’s Last Expedition, 1914-1917“ (1920)

Десетият студиен албум на британската прогресив рок група PENDRAGON потвърждава тенденцията за развитие в последните им издания, която ги издига в една редица с флагманите на стила MARILLION, IQ и PALLAS. Това се отнася преди всичко до по-съвременния им звук, близък до COLDPLAY и PORCUPINE TREE, но и до PAT METHENY GROUP, до отблясъците на Heavy Metal рифове в контрапункт с ефирно настроение, както и наличието на повече хорове и оркестрирани аранжименти.

Pendragon – Men Who Climb Mountains

Тематиката на албума “Men Who Climb Mountains“ или “Хората, които катерят планини“, чието мото са словата на легендарния изследовател на Антарктида Sir Ernest Shackleton, привидно е насочена само към катерачите на планини и изглежда да е метафора на уединяването от напрежението в съвременния свят, но не е само това. Ето как е обяснена от лидера Nick Barrett:

„Концепцията в албума е за усещането на настоящето и търсенето на това какво сме. Представяме всъщност доста лично преживяване, нещо като пътешествие, което всеки от нас би извършил някога по някакъв начин, но идва един момент, когато наистина трябва да направим това пътуване за да надникнем в душите си. Аз например открих през годините с нарастваща увереност, че преследването на идеята да стана рок звезда става все по-слабо и вече не се нуждая от лъжливостта на хвалебствията по начина, по който ги възприемах по-рано. Научих, че важното е да създавам колкото може по-добра музика и канал, чрез който да пренеса даденото ми вълшебство, за да го споделя с хората, да отпъдя егото си и да се насоча повече към тревогите на световната съвест за целта.

В албума се говори за това, че всеки от нас носи заряда да открие какво наистина е и как да се развива духовно, че всички ние имаме своите планини, на чийто връх се мъчим да се изкачим. И понякога наистина ни е адски трудно, но именно чрез тези трудности откриваме ценностите в нашия живот. Имам няколко примера от моя жизнен опит, които са просто отвратителни, но от друга страна те ми дадоха урок за нещо наистина стойностно. Хората, които бягат от риска и опасностите, никога няма да оценят тези бисери, от които се нуждаят за да открият смисъла на живота и да изградят своята житейска философия.

Прочетох доста добри книги за катерачи на планини и изследователи, например „White Spider“ („Белият паяк“) от Heinrich Harrer, който беше в експедицията, която покори северната стена на Айгер, както и „Toughing It Out“ („Втвърдяване отвън“) от David Hempleman-Adams, самостоятелно прекосил Арктика. Ще добавя и книгата „Explorers of the Infinite“ („Изследователи на безкрайното“) от Maria Coffey. Тези хора са преживели нещо много дълбоко и са стигнали до духовни прозрения. Имам приблизителна представа за това, което те споделят, аз също съм преживял, макар и в много по-малка степен, сурови изпитания при сърфиране, катерене по планини и спускане по урви с планински велосипед. Ще запомня обаче красотата на природата от тези случки, покоят, който настъпва след изживяванията и копнежа да видиш света по различен начин, тогава се усещам и разбирам какво представлявам всъщност. А имаме нужда понякога просто да влезем в морето и да доловим енергията на всемира.“

Албума “Men Who Climb Mountains“ или “Хората, които катерят планини“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 юни, след новините от 21:00 ч.