Sepultura

В първата третина от сета на бразилската делегация, тази тема бе декларирана за обсъждане от сътрудник Derrick Green на семинара по металообработване, проведен в института „Mixtape 5“. Но криптография от дебатите ще получите малко по-късно!

В късните следобедни часове под ведрото небе на Южния парк  волно се лееше лежерен рок-енд-ролец. Преживяване – доволно приятно, но от североизток се носеше тъмен зов. В черните катакомби на един подлез се надигаше вълна от стържещ звук.

Dark Fusion

Пристигащите от представянето си в Румъния SEPULTURA, където бяха подгрявани от австрийска Metal Core банда, тук бяха предхождани точно от румънска група. Още с началото на сета в 20:00 ч., DARK FUSION демонстрират влиянията си от късните SEPULTURA. Звученето на групата е интересно и побира еклектичните похвати на модерните групи. Стилът им, който бих нарекъл Extreme Modern Metalcore, търси своята идентичност, без да успява да завладее с тежест и енергия все още рехавата публика от около стотина фена. Групата експлоатира обилно възможностите на съвременното озвучаване, ползвайки доста семпли от пулта, който бе отделен за подгряващите групи. Стерилността на тези похвати за звукоизвличане е проблемът, който пречи на истинско общуване с публиката и одобрението за усилията бе повече снизходително. Промъкваха се и някои Gothic компоненти, без конкретен аналог. DARK FUSION активно търсеше своята публика, ползвайки толкова технологията на звука, но очевидно не разчиташе на технологията на фотографията – имаше бонус-пози, предназначени специално за отразяващите визията на момчетата. Дисциплинираното им шоу закова своя край точно в 20:29 ч. със скромни благодарности. Лично аз съм много доволен от възможността да видим нещо интересно, различно и приятно, като подгрявка.

NEW DISEASE заслужаваха свое специално шоу за представяне на дебютното си ЕР, но самите те предпочетоха това да се случи преди бразилската месомелачка. Имайки предвид и тяхните влияния, това не бе случайно! Публиката стана повече от двойно по-многобройна. При минимално време за подготовка, българското Metal Core избухване се зареди още в 20:35 ч.

New Disease

Сравнено с нередките участия на NEW DISEASE, личеше че този път групата е направила сериозна подготовка за концерта. Не само перфектното озвучаване, но и самите момчета носеха втежнения звук на гневните си послания. Те празнуваха истински – и за юбилея на хедлайнера и за изданието си и най-вече за нас, хората които бяхме дошли да ги чуем. Както и сам вокалистът им – Александър Начев, подчерта, SEPULTURA са вдъхновение за тях. Освен тези влияния, чухме и яростни Hardcore забивки и здрави рифове в един вече собствен стил! Иска ми се да видя NEW DISEASE и малко по-раздвижени на сцената в близко бъдеще, за да могат да разгърнат потенциала си! Във вече доста запотената обстановка на клуба те не хвърлиха достатъчно „фитнес“ усилия, които да предадат на тълпата. И ако ЕР-то им е с 4 парчета, записите му са повлияли благоприятно на звученето на групата, която ни изсвири (почти) цялото си авторско творчество в един доста впечатляващ маниер. Завършвайки с програмната си песен „My Way“, успяха да ни разкажат за музикалната си съдба по начин, по който не бяха успявали да се разкрият (поне на мен) до сега! Заигравката със закриващия сета им риф на хедлайнера се случи 40 минути след влизащите китари. Не очаквах толкова силно участие от NEW DISEASE.

Демонстрираната значимост на SEPULTURA за творчеството на други изпълнители, подкрепи тезата на заглавието в това изследване.

Sepultura

Цялостното преоборудване на сцената отваряше времеви прозорец, в който да ви разкажа някои неща… С любопитство подходих към информацията за разширената зона за безопасност около сцената, защото имам представа, каква е разликата между клуб и бразилски стадион. За радост и облекчение на всички, тази зона не бе по-различна от други концерти, които са се провеждали там и гостите, изглежда, са посмекчили изискванията си. Което ни даде възможност да се докоснем до тях, както и клубът да се напълни с 400-те фена, които желаеха зрелището. Преди началото на сета на SEPULTURA, придвижването стана проблематично…

Леко ми горчи факта, че пропуснахме февруаро-мартенското европейско турне на  SEPULTURA, което протече при постояния съпорт на имена като LEGION OF THE DAMNED, FLOTSAM & JETSAM и MORTILLERY. Впечатляваща е активността на бразилците, заради гъстотата на тур-датите им и стандарта на озвучаването! За пръв път след концертите на METALLICA, виждам подсигуряване на озвучаването с два пулта.

Sepultura

В 22:00 ч. кратка интродукция ни въвежда в новия албум на южноамериканските мултистилови класици на всички времена. Подчертана натрапливост на ритмичната секция гаси звука на самотната китара на Andreas Kisser. Песента от най-трашърския им албум от по-нови времена – „Kairos“ също е завладяна от вече емблематичното звучене на албума „Roots“ (96). Вокалистът Derrick Green се хвърля в енергична подкрепа на текстовете си, налага допълнителните перкусии и скоро пот облива лицето му.  Ритуалната монотонност на ацтекските барабанни традиции се мъчи да задуши металното рифово начало от същността на групата. Самото деклариране на тезата „Ние сме SEPULTURA“ внася нотка на съмнение.

Антитезата получава полагащата й се порция храна.

Чрез дългогодишната работа и сериозните влияния, които оказват върху сцената, SEPULTURA наложиха своето собствено звучене и стил. Те са разпознаваеми, уникални и имат твърда фенска маса. Собствената им музика, която звучеше пред нас, макар да загуби някои от характеристиките си, достигна до своето екзистенциално „аз“. В типичния им ритъм има известна повтаряемост, но качествата на младежа Eloy Casagrande (dr.) не може да не впечатлят. Тънките перкусионни допълнения също способстват за ясна визия в творчеството им. Песните от различните им албуми добиваха нова хомогенност при живото им изпълнение.

Не можеше да се спори с доводите на тезата.

Кавърът на популярен бразилски reggae-ska изпълнител не бе посрещнат твърде горещо. Последва: „Има ли фенове на старата SEPULTURA?“ и залата изригна. Бяхме чули вече трактовка на „Dead Embryonic Cells“, но ни чакаше серия от химни. Въпреки еуфорията, осезаема бе липсата на втора китара. Тук старият войн Paulo Pinto блесна с бас покриването, но една последна пукнатинка така и остана в сърцата на старите фенове. Актуалното звучене на Thrash Metal класиките беше по-кораджийско, макар вокалите да бяха на ниво. Andreas Kisser бе посегнал към по-металната от двете си сценични китари, но ръката вече бе друга.

Консервативното крило на антитезата имаше своя миг на неувяхваща критика.

Sepultura

Впечатляващото оборудване никак не заличаваше живото присъствие на всеки един член на SEPULTURA. Даже бе забележително с каква пестеливост се ползваше техниката. Бразилците бяха себе си и бяха във вихъра си тази вечер. Българската публика получи и своя истински подарък – парчето „Policia“, когато старите класики завладяха всеки един от присъстващите. По време на този концерт видях и най-мачкащия mosh-pitt, който се е случвал в Mixtape 5 пред очите ми! Кратката пауза за бис не охлади обстановката и към финала състоянието ни бе – нищо по-малко от шаманско сборище!!! Derrick беше все едно излиза облечен от ваната. А Kisser – величаво ни показа същността на SEPULTURA-рифовете.

Живото усещане за присъствие на SEPULTURA втежни сериозно значимостта на тезата.

Завоите по дискографията на бразилците често са били волеви, но усещането за комерсиални търсения с последните два албума изглеждат малко неуверено. Новата Thrash Metal вълна ни подари „Kairos“, докато „The Mediator Between Head and Hands Must Be the Heart“ e своеобразно завръщане към стандартите на „Roots“. Това се доказа и от подбора на последните „пирони“ в програмата на SEPULTURA за тази вечер.

Антитезата хвърли злобната си жлъч, като за последно.

Феновете

В 23:35 ч. делегацията си взе довиждане. „Бяхте най-добрата публика на турнето!“ ме накара да се усмихна… SEPULTURA се снимаха на фона на приветствията ни и от пулта зазвуча записана музика.

Rock Thrashler

Mixtape 5, София, 08.06.2014