Метеорологичните условия не бяха в състояние да спрат началото на black year 2017. Лекото забавяне на програмата е бивало и през летния сезон, дори и в по-сериозна степен. Тайната на личностите, участващи в БАТЮШКА изискваше ранното заточение на музикантите в дълбините на клуба, както и търпението на феновете. Без излишно напрежение, тъмната тълпа се втече във входа след 21:00 ч. Всъщност “European Pilgrimage Part I Tour 2017” докосва най-югоизточната си точка в София и сред събралите се фенове има и чуждестранни гости. За новия суперпроект и съпорта им следва турне в Русия, където чакаме арести и анатемосване… След това са в Израел… Но за това – друг път.

Батюшка

Третата група, обещана от хедлайнерите преди турнето, не е прескочила границата между пожеланието и реалността.

Полските ARKONA се появяват на сцена към 21:30 ч. Пространството е малко тясно, защото загадъчни тъмни кутии заемат доста от обема. Интродукция като художествено пресъздадени звуци от пещера дава възможност на квартета да ни настрои към музиката си. Следва канонада от класически Black Metal. Прави впечатление минимизирането на функциите на десните ръце на китаристите и свеждането им до равноделно чегъртане на подреждащите се тонове. Ограничени в рамките на стила, хармониите са далеч от уникалността. Композирането им е ограничено от подреждането на тонове в равноделния ритъм. Мълчаливо (и от страна на група и от страна на публика) си поемаме дъх между първите две песни и получаваме от същото. По-голямата част от времето барабаниста е зает в бийтбластове. Най-новото лице в групата – Drac (b., v. от 2016 г.), реди текста в типични Black Metal вокали. А въпреки опростената музика, вторият им китарист (за когото нямам абсолютна сигурност кой точно е) не успява да вдигне глава от грифа си.

Arkona

Интродукция от орган мелодизира обстановката, докато наблюдаваме гърбовете на китаристите. Звукът, подготвен за ARKONA е доста слаб, а има и проблеми със звученето на интродукциите, което видимо изнервя музикантите. „Пещерните“ и органни интродукции се редуват между песните им. Петото парче е бавно и епично, напомняйки викингските хармонии на BATHORY, които поляците не крият, че са им основно вдъхновение. Семпъл от симфонизирания орган на интродукцията е включен в структурата на епиката. Рядко се прокрадват минималистични сола, които обхващат между два и четири тона. Шестата песен от обширното творчество на поляците ни поднася по-разнообразна структура със смени на времената. Накрая парчето завършва с доминиращ припев на фона на китари и чинели, на който става ясно, че полският език не е силна страна на българската публика. Отзвучаващата китарно-чинелна хармония бива терминирана от органна аутродукция в същата хармония.

Arkona

Последното, седмо предложение на ARKONA изцежда всички аспекти от актуалното състояние на групата – динамичен Black Metal с пасажи от епика, допълнени от клавирен семпъл. Аутродукция за целия сет побира също разнообразието на вдъхновенията им. Въпреки немалкото ценители на минималистичните форми в Black Metal-а, болшинството от публиката остава сравнително хладна за опростенческото свирене на квартета. Това не лишава поляците от топло изпращане с овации към 22:15 ч.

Arkona

Следва разгръщане на сцената. Църковни атрибути, амвон и окултни вещи рисуват от сцената една светая светих. За да се подчертае разделението, охраната осигурява периметър между свещенодействащи и молещи се! Развяват се транспаранти с пародийни икони. Черепи се обпушват с тамян. Всичко започва да се изпълва с гъст дим, осигуряващ окултна непрогледност. Накрая се запалват свещите върху църковните свещници.

Батюшка

Около 22:50 ч. от мъглата изплува окултна процесия от свещенослужители и бавно се подрежда сред декорите. Подема се черна меса, включваща традиционно ортодоксално църковно пеене, агресивен метъл и реверанси към сатанинските практики. Всички са в свещенически одежди, но в черен десен и покрити с обърнати, но православни кръстове и декорирани с различни окултни символи. Маски покриват лицата на всички осем музиканта на сцената. В началото вокалистът набляга на агресивните Black Metal вокали. Основният китарист ползва 8-струнна китара и изненадващо (поне за мен) разгръща потенциала й с изящни акустични интродукции, дропнати рифове в хармония с православното песнопение и мощни рифове, изтръгнати от средата на грифа! Тричленния хор прави така съвършени многогласи, че за момент се усъмнявам в афтентичността им. Вlack Metal характеристиките на музиката се вплитат в църковнославянските традиции органично, от което музиката придобива и сериозно Doom Metal звучене. Мирисът на тамян и спокойният свещенически глас на Варфоломей (v.) създават и томителен отпечатък от преживяването.

Батюшка

Почти невъзможно е да се преведе многопластовостта на името БАТЮШКА! Възхвалителният и принизителен конотат в значение на такова понятие в светлината на източното православие е дълбоко свързано с традиция, която в своята философска същност е катарска. Заиграването с кирилицата от полски музиканти ни води до едно противопоставяне на руските православни традиции и реализирането на един православен сатанизъм се превръща отново в раздвоение между насмешливия сарказъм и сериозния анатемски стремеж. И ако BEHEMOTH сразиха сърцето на полския католицизъм, значи ли че е имало нужда от група като БАТЮШКА или тя е самостоятелно явление???

Батюшка

На едно музикално равнище, би могло да се каже, че БАТЮШКА впрягат православното църковнославянско песнопение до степен, в каквато до сега то е било пренебрегвано в метъл жанровете! Осатанизирането на църковната традиция не отменя чисто музикантската ортодоксия. Експерименти в тази посока сме чували от POWERWOLF, NEGURA BUNDGET, та дори и от IRON MAIDEN, но толкова пълно разгръщане на този потенциал до сега не е правен и БАТЮШКА несъмнено са новатори в този смисъл. В тази еклектика от значения и звуци ритъм секцията е останала в по-класическите метъл похвати. Но гласовете и китарите са докарани до своето съвършенство в композиционен план. Звуци от различни звънци, камбани и клепала, характерни за Полската православна църква биват включвани в музиката от певческия хор. Тежките забулващи костюми, както и цялостната литургична концепция не предполагат сценична динамика и шоуто се свежда до бавни свещенослужбени ритуали. Един до голяма степен статичен образ ни запознава с музиката им.

Батюшка

Църковнославянското наречие, на което се пее, определено е полско! Скромно представената Полска православна църква е просмукана от пищността на мощната си католическа посестрима и съответно, шоуто на БАТЮШКА е декорирано пищно и с орнаменти. Сатанинско-православните кодове на групата, в съчетание с изписването на кирилица и някои исторически наслагвания, са мощен удар в източна посока. С интерес ще следим какво ще се случва с руското турне на поляците. В чисто музикален план, избухването им като свръхнова може много бързо да изчерпи своя потенциал. Защото интересните стилови съчетания се развиват в плоскост, която бързо може да доскучае и да се превърне в нещо, като нашумяла театрална пиеса. Самият сет на супергрупата представлява изпълнение на албума им в концептуалната си последователност. Варфоломей ни освещава с обредна метличка и вода от скиптър на изпроводяк. Свещите в свещниците още не са догоряли. Въпреки горещия бис, БАТЮШКА няма какво повече да предложат на феновете си и в 23:45 ч. се оттеглят веднъж и окончателно от сцената.

Батюшка

Необикновеното богатство на мърч щанда впечатлява за група с такава продължителност на съществуването си и толкова скромна дискография. Концепцията – плод на обиграни музиканти се експлоатира прясна в доста професионален маниер. До тук имат нашето внимание!

Rock Thrashler
08.01.2017, Mixtape 5, София