Турнето на HAGGARD, което ги доведе за четвърти път в България, сякаш, отново направи специален завой, за да ни посети. Твърдата им публика у нас заслужава такова внимание, заради постоянството си. Този път мистър Nasseri & Co. са поканили и две подгряващи групи от Италия.

Симфо интродукция, с твърде много ударни инструменти, отваря концерта в 20:00 ч. Динамичният power metal на ETERNAL SILENCE е подпрян от пулта със синтезаторни, програмирани щрайхове и хорови писти. При все че групата звучи доста прилично и без добавките, италианците явно държат да са симфо по този начин. Кратко приветствие и бандата се разгръща в по-епични и по-готик посоки. Двата гласа – този на китариста Alberto Cassina и на певицата Marika Vanni са в съвършена симбиоза и ни заливат с пеене от висока класа! На третото парче симфо добавката изгрубява и доминира звученето по един неприемлив (за мен…) начин, макар песните да запазват достоинствата си.

Eternal Silence

Самото ѝ качество е на програмирано равнище и никак не представлява някаква гордост за създателите си, от където произтича и екзистенциалната ѝ излишност от композиционна гледна точка. След LACUNA COIL заигравките ни питат искаме ли нещо по-твърдо и забиват MANOWAR-ска композиция с дамски вокали, на която ѝ липсват по-сериозните бленди на дистъра. За финал, в седмата песен Epic Power Metal звученето се определя от доста сложните вокални дуети с нестандартни преходи и модулации, като програмираната симфонизация става отново по-деликатна. Четиридесетминутното представление имаше своите достойнства и мелодиката на песните имаше своите бляскави висоти, достатъчни, за да доставят удоволствие на феновете, които ги възнаградиха щедро с овации. Стандартите на ETERNAL SILENCE, обаче, не надскачат нивото на латвийския им издател, макар да реализират трети албум в дискографията си.

Eternal Silence

Точно в 21:00 ч. прозвучава следващата симфонична интродукция. SOUND STORM също забиват в Power Metal маниер след интрото си. Най-новите попълнения в състава – двата гласа, навлизат малко плахо. Началото на сета, освен че протича под клик, е затиснато от добавени от пулта пиана, оперни вокали и щрайх. В най-натоварените звуково пасажи групата е с гръб към публиката в опит да прикрие част от буфосинхрониадата. Програмингът изстисква групата и първите три песни, изпъстрени и с вътрешните си паузи се сливат в една колажна музикална картина, където мотивите се сменят като на прожекционен апарат. Посягането към стиловете е по-широко и освен Power Metal се усещат влияния както от ранните NIGHTWISH, така и някои Black Metal заигравки. Освен липсата на сценична концепция за поведение на двамата пеещи партньори, които предимно се втренчват един в друг, те се опитват да ни поднасят някакво „всичкопеене”, демонстриращо меки мелодични части, силови харшове и опити за оперни постановки. Симфонизациите, които SOUND STORM ползват, също са програмирани, но на всичко отгоре се добавят с общ компресорен ефект, което ги довежда до абсурд. Мисля, че усилията да се прикрият недостатъците на групата многократно надминават усилията, които биха ги извели на по-добро равнище като свирене и представяне!

Sound Storm

Може да се каже, че SOUND STORM са проект на Valerio Sbriglione (g.) и също като ETERNAL SILENCE имат три албума, които са натрупали без да бързат. Представяйки ни единствения си сингъл, сътворен с новия състав, те демонстрират същото редуване на Power и Sympho Metal пасажи, но в „To the Stars” е включен опит за неравноделна ритмика, докосващ балкански фолклорни размери, но напъхани в равноделно време. Италианците довършват сета си с почти Black Metal парче, последвано от баладичен Power, в който клавиристката им излезе от свиренето само на хармонии и изпълни на живо една пиано интродукция. Мелодиите на групата бяха твърде стерилни и като по учебник за начална музикална подготовка, за да грабнат метъл почитател. Въпреки това, българските фенове ги окуражиха свръхзаслужено.

Sound Storm

Сетлист SOUND STORM:

Intro

1. Vertigo
2. The Dragonfly
3. Metamorphosis
4. Forsaken
5. Back To Life
6. Promises
7. Gemini
8. To the Stars
9. Torquemada
10. The Portrait

Outro

Атмосферата

Чакайки хедлайнерите, си мисля, че не би било зле, някои от добрите композиции на двете италиански банди да бъдат направени без изнасилените изкуствени сифонизации, за да се получи един приличен метъл продукт. За разлика от друг път, HAGGARD доста скоро прекъсват опита ми за разсъждения. Откакто немската група изнася концерти в България, те продължават да не са издавали нов албум. А това са точно десет години. Въпреки това, в интереса към групата има някаква константност.

Haggard

Докато единадесетте човека излизат на сцената, вместо интродукция Asis Nasseri ни изсвирва акустична интерпретация на една от песните си. Това е, което е ценно на концертите им – всяка нота е изсвирена от съответния инструмент и озвучена подобаващо! Така е и сега. За последните две години HAGGARD са направили концертната си програма малко по-фокусирана, песните са обработени за сцена в такъв състав и се изпълняват с изключителна прецизност. Очевидно е, че идейният им предводител е отделял и време за здравето си. Това, което се е променило в аранжиментите е, че песните не са така интегрирани, а се набляга на контрастните моменти класически пасажи – здрав метъл. Основните вокали на Asis докосват ранните Death Metal инвенции на групата. Прецизният сопрано глас на  Janika Groß е съвършен във вплитането си в музиката. Класическият състав, попълнен от чело, виола, две цигулки, флейта и пиано са озвучени по невероятен начин и допринасят за това, поради което всички сме на този концерт.

Haggard

При възникването на лек технически проблем Nasseri не пропуска да представи озвучителя Уве и всички ние скандираме името му, защото наистина заслужава! Тежкият Dark Metal с лекота се смесва с барок, предкласика и класически музикални форми. Акустиките се редуват с рифове. Спектакълът тече увлекателно, особено за тези, които го наблюдават за пръв път. След „Per Aspera Ad Astra” идейният носител изказва благодарности към българския екип и HAGGARD се прибират. Ние знаем, че това не е краят и се стараем да изразим симпатиите си, както подобава. След кратка заигравка с рифове от известни метъл класики групата излиза отново. Тук следва онази ужасно протяжна и излишна част, когато Asis Nasseri представя всеки от музикантите, подарява рози на дамите и обяснява колко е ценна публиката… Това е моментът, който би ме отказал да видя групата следващия път. Най-после последваха и песните.

Haggard

Сетлист HAGGARD:

1. A Midnight Gathering
2. Of a Might Divine
3. Prophecy Fulfilled / And the Dark Night Entered
4. Tales of Ithiria

Slayer riff…

5. In a Fullmoon Procession
6. Herr Mnnelig
7. Heavenly Damnation
8. The Final Victory
9. The Observer
10. Eppur Si Muove
11. Upon Fallen Autumn Leaves
12. In a Pale Moon`s Shadow
13. Per Aspera Ad Astra

Бис:

14. Awaking the Centuries
15. Seven From Afar

Outro

Феновете

След като прозвучава записаната аутродукция и групата се снима с публиката, музикантите обещават среща с феновете след кратка пауза за преобличане. Мисля, че новият албум на HAGGARD е вече крайно наложително да се случи!

Rock Thrashler
Mixtape 5, 27.10/2018

Фотографи: Rock Thrashler © и Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта.