The Other Side

Начало » Posts tagged 'Miles Davis'

Tag Archives: Miles Davis

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

“Porgy and Bess” на Miles Davis в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Porgy and Bess” на Miles Davis. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Съвместните проекти на Miles Davis и Gil Evans бележат нов етап в развитието на джаза. Първият им съвместен албум е от 1948 г., той се казва “Birth of the Cool” (“Раждането на куула”) и няма търговски успех. Когато през 1957 г. двамата реализират записите на “Miles Ahead” (“Майлс напред”) от знаменитата си поредица, те едва ли са предполагали какъв резонанс ще има.

Албумът “Porgy and Bess” е записан преди 59 години – на 4 дати през юли и август 1958 г. в знаменитото Ню Йоркско студио на Columbia, разположено на 30-та улица. Сред 18-членния оркестър фигурират имената на Julian „Cannonball“ Adderley, Paul Chambers, Philly Joe Jones и Jummy Cobb. Диригент и автор на оркестрациите е Gil Evans.

Miles Davis си спомня: „Когато Gil написа аранжимента за пиесата “I Loves You, Porgy“ („Обичам те, Порги”), ми каза само в каква гама да свиря. Липсата на акорди ти дава много повече свобода и пространство да чуеш нещата”. А Gil твърди: „Miles може да бъде горещ в истинския смисъл на тази дума”.

Така се ражда една от най-изтънчените и проникновени интерпретации на операта от George Gershwin по текст на Du Bose Heyward и Ira Gershwin.

Miles Davis - Porgy and Bess

Miles Davis – Porgy and Bess

Либретото е изградено около любовна история в бедната негърска община на рибарите от Кетфиш роу, Чарлстън, Южна Каролина, около 1912 г. Бес, млада дама с доста фриволно поведение, иска да се освободи от връзката си с бруталния Краун, пристанищен хамалин, междувременно търсен за убийството на рибаря Робинс. Единственият, готов да й даде подслон и да надживее миналото й, е инвалидът Порги. Отношенията между двамата се усложняват от неодобрението на съседите и приятелите, от присъствието на Спортинг Лайф, доставчикът на дрога и от завърналия се Краун.

По време на пикник на остров Китиуо, когато всички се веселят, пеят и танцуват, а Спортинг Лайф проповядва, че не е необходимо строго да се съблюдава Библията, Краун сграбчва Бес и дори след като разбира, че тя вече живее с Порги, я замъква в гората. Порги побеснява, когато научава за случката с Бес, издебва момент, причаква в засада Краун и го промушва с нож. Скоро след това е освободен от съда поради липса на доказателства, а същевременно се оказва, че Бес е заминала за Ню Йорк заедно със Спортинг Лайф. Порги се радва на вестта, че Бес е оцеляла и тръгва да я търси. Сред персонажите в операта ще спомена също така Клара и нейния мъж рибарят Джейк, които загиват по време на ураган и остават сирачето си в ръцете на Бес, Серена, жената на убития Робинс, които стават съпричастни на драмата в Кетфиш роу.

Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “Porgy and Bess”, който ще звучи в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 юли, след новините от 21:00 ч.

“Siesta” на Miles Davis и Marcus Miller в “Картини от една изложба”

…Clair, американска акробатка и каскадьорка, се пробужда край самолетна писта в Испания, облечена в рокля, напоена с кръв, без да има спомен за случилото се с нея. Отчаяна да открие тайната за себе си, тя предприема пътешествие, по време на което се среща с бившия си любовник и треньор по акробатика точно преди той да се ожени за друга жена, намира странни нови приятели и непознати опасности, за да стигне до истината по шокиращ начин…

Историята на Clair е заимствана от романа “Siesta” на Patrice Chaplin от режисьора Mary Lambert, която я представя в своя версия за едноименния филм, чиято премиера се състои на 11 ноември 1987 г.

Преди това, близо година по-рано, продуцентът Gary Kurfirst се обръща към Miles Davis с молба да му предостави правата на албума „Sketches of Spain“ или „Скици от Испания“ за музикалния съпровод на филма “Siesta”.

Miles Davis and Marcus Miller - Siesta

Miles Davis and Marcus Miller – Siesta

Miles отказва, но същевременно се обръща към Marcus Miller с предложение той да напише музиката за този филм. Двамата имат зад гърба си вече няколко съвместни проекта от 1981 г., в които Miles прилага за първи път синтезатори, семпли, drum and bass елементи. Това личи особено подчертано в албума “Tutu”, приет добре от слушателите и критиката, отличен с наградата “Grammy” за най-добро джаз инструментално изпълнение за 1986 г.

Miles дава кратки инструкции на Marcus: „Направи музиката в духа на „Sketches of Spain“, но вместо истинския оркестър на Gil Evans, ползвай електроника и семпли, добави акустични инструменти, а когато ти потрябва тромпет, дай ми знак“.

Marcus Miller гради цялата музикална конструкция около солата на Miles и като продуцент кани за участие китаристите Earl Klugh и John Scofield, барабаниста Omar Hakim, флейтиста James Walker и Jason Miles за програмиране на синтезаторите.

Обърнете внимание и на още един факт: в цялата дискография на Miles Davis само трима са имали честта да бъдат посочени на обложката на плочите му наравно с него: Michel Legrand, Gil Evans и Marcus Miller.

Албума “Music From Siesta“ или „Музика от Сиеста“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 юни, след новините от 21:00 ч.

“Aura” на Miles Davis в “Картини от една изложба”

Датският музикант Palle Mikkelborg замисля проект, в който да даде израз на своето преклонение пред гения на Miles Davis. Той композира сюита, повлиян също така от творчеството на Gil Evans, Stravinsky, Olivier Messiaen и Charles Ives, в която хроматично закодира името на Miles в основната музикална тема от 10 тона и представя своето виждане за неговата аура в 10-те части на творбата. Поводът е връчването на престижната награда Léonie Sonning Music Award през декември 1984 година и това е бил подаръкът на Palle за Miles.

Palle споделя в интервю: „Когото композирах сюитата, не познавах отблизо Miles, разбира се, бях чел много за него и бях слушал почти всичко от неговата музика, издадено на грамофонни плочи дотогава, както и присъствах на концертите му в Швеция и Копенхаген. Първоначално реших да съставя сюитата от седем части, всяка от които да носи заглавието си в съответствие с основните цветове и това се хареса на Miles.“

Miles Davis - Aura

Miles Davis – Aura

Премиерата на сюитата “Aura” се състои на 14 декември 1984 г. по време на събитието на фондация Carl Johann Sonning, и след нейния успех по-късно Miles пише на Mikkelborg: „Ще записваме, подготви оркестъра, идвам след две седмици“. Miles Davis и Palle Mikkelborg влизат през януари – февруари 1985 г. в студиото Easy Sound Studio в Копенхаген заедно с Danish Radio Big Band за да запишат доста по-различна версия от концертната.

Palle продължава: „Студийният запис се получи доста различен в сравнение с премиерното изпълнение на сцена. Miles имаше невероятна интуиция и това бе най-важният урок, който получих от него, можеше веднага да каже „това ми харесва“, „не искам това“, на мига схващаше настроението в музикалната фраза и на практика изсвири много повече, отколкото бях предвидил, а и съкрати съществена част от моя материал. Той ни водеше по време на съвместната работа и го правеше по деликатен начин, например: „нямам нищо против саксофоните, но не ми харесват толкова много в този откъс“, с други думи ни казваше „махнете тази част“, беше много внимателен в изразите, които ползваше, знаех на какво иначе е способен, но към нас се държа мило.“

По време на записите Miles научава, че китаристът John McLaughlin също е в Копенхаген по това време, обажда му се и го кани в студиото. В новата версия на частта “Intro” McLaughlin свири основната тема от 10-те тона, а ето как е инструктиран от Miles Davis – “Play some downtown New York, John, you know what I mean?” (“свири нещо като от центъра на Ню Йорк, Джон, нали знаеш какво имам предвид?”). Малката подробност е, че John McLaughlin изобщо няма представа за какво става дума дотогава…

Когато Miles чува изпратените му от Palle Mikkelborg смесени и мастерирани записи, той му казва “You’ve done a motherfucker job… It’ll be a two-record set on Columbia” (няма да го превеждаме на български, но и до днес Mikkelborg го приема за най-добрата похвала към своя tour de force).

В албума ще открием елементи от класическия импресионизъм, новата европейска музика, джаза, рока и електронната музика, в който изпълненията на двамата солисти Miles Davis и John McLaughlin са на нивото на най-доброто, правено от тях. Записът обаче е издаден едва след 4 години и това е една от причините Miles да премине към друг гигант – Warner Bros.

След появата си през 1989 г. албумът “Aura” е отличен с две награди “Grammy” и в наши дни се нарежда сред най-добрите и най-необичайните в дискографията на Miles Davis. А защо е така, ще ви разкажем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 август, след новините от 21:00 ч.