Отломки от последната глава¹
(Втори ден от Youth music fest – Левски 2015²)

Град Левски е едно от многото китни български градчета, които съпротивлявайки се на тенденциите на времето, продължават да оцеляват и да съхраняват топлото спокойствие на нашата провинция. Сякаш преоткривайки красотите на родината с вазовия ентусиазъм, рок-концертите продължават да завладяват нови дестинации за изява на истинската съвременна култура и доближаването й до хората, чието битие продължава да има своите ограничения, поради едни или други причини. Фестивалната култура докосна множество кътчета от страната ни, този път по един истински начин, а не както някога – по разпореждане да бъде натиквана из обезлюдяващите ъгли на България.³ Приветлива и красива пешеходна зона ни отвежда до общината, където приземната издигната площадка се явява естествена сцена на концерта.

Ciroza

Събитието няма достатъчно реклама по обичайните рокаджийски канали, а и в рекламирането му има известна неадекватност и липса на информация за участващите банди, поради което се съсредоточавам върху му по времето, когато тече неговото начало на 15.07. Все пак организаторът е разделил алтернативните от по-твърдите групи и решавам, че си заслужава, макар и пропуснал първия ден⁴, да видя металната вечер на 16.07. Така попадам в чудното кътче от красота и спокойствие. „Левски ще стане малката Каварна за дните на фестивала.“ – гласи един от слоганите. Моментално се уверяваме в това, когата скромната ни компания от четири човека предизвиква двадесетминутен хаос и неразбория в заведение на самообслужване с десетки маси, където сме единствените клиенти…

Някъде между 15:40 ч. и 18:00 ч. добиваме първите впечатления от саундчека на групите под парещото слънце. Става кристално ясно, че озвучаването е традиционно за селски събор и групите ще трябва да си отвоюват вниманието на фигурите, зовящи се „озвучители“ в подобните на този случаи. Не че параметрите на техниката не са задоволителни, но онова характерно ретро-пестеливо ползване на материалните блага, характерни за периода на колективизацията, ни връща към едно историческо по своята същност мероприятие. За да е пълна деведестетарската картина, дългокоси или на цветни гребени момчета с китари сякаш се прокрадват на малки групи под критичните погледи на формалното общество, чиито редки все още представители са прехвърлили границата от 400 ml. твърд алкохол в ранния петъчен следобед. Въпреки някои акценти от миналото, витае радостната свобода от предстоящия празник, който е свързан и със 70-ата годишнина от обявяването на Левски за град. Необратимостта на времето, освен от рок фестивала, е белязана и от жизнеутвърждаващия колорит на съвременната демография.

Среща с менторите (Grimaze)

Звънкият глас на актрисата Ернестина Шинова разцепва гъстата мараня, посредством концертната уредба, за да прикани музикантите към среща с менторите в общината! Махалото на времето се люшва отново назад, протягайки се към приветствието на партийния секретар на региона… Ментори на фестивала са Николо Коцев (КИКИМОРА, BRAZEN ABBOT), Славчо Николов (Б.Т.Р.) и Антон (Тони Сатаната) Арнаудов (РИЦАРИ НА ОГЪНЯ, IVORY TWILIGHT, ENTHRONEMENT), който е и съ-водещ на събитието. В общината, с чиито пари протича събитието, менторите дават приятелски съвети на младите музиканти, свързани с успешното представяне на сцена и отговарят на въпроси. Отнема час, за да се осъществи отписването на тази част от общинските активи на фонд „Култура“, предвидена по държавните стандарти за менторстване в полза на поканените ментори и организатори.

Артистичната небрежност на Ернестина Шинова, „подкрепена“ от дървеняшкото сричане и забоден нос в сценария на Тони Сатаната, ни дават да разберем какво се има предвид под строфата „Концерт на VENOM с водещ Кеворкян“⁵! Абсурдистките изявления, очевидно са писани от хора, които освен, че са нямали понятие от рок концерт, са нямали и връзка помежду си. Откъси от хвалебствия на общината, представяния на групи, исторически ракурси, рекламни похвати на замесената фирма и загадъчни призиви за цветния живот на различните са залепени еклектично и изказно-разнородно в един текст, който е труднодостъпен в пъргавите подскоци между тематиките, дори за академична аудитория. Да не споменаваме, че всичко е в името на Център за социални услуги, менажиран от съответната фирма по програма за толерантност „Равни под слънцето“…

Headbengers

Първи на сцената в 19:30 ч. са HEADBENGERS. Групата отговаря на името си, колкото HARDCORE SUPERSTAR свирят Hardcore или EAGLES OF DEATH METAL свирят Death Metal… Мелодично-купонджийските им кавъри са изпълнени с New Wave/Hard Rock маниер и с хижарско настървение. Усетът им към акустичните моменти и мелодичните хармонии е притъпен от предпочитанието към евъргрийните (Да не кажем ресторантския репертоар…) и известна непрецизност на изпълнението им. ANATHEMA, BEASTIE BOYS, AMORPHIS, NEIL YOUNG и WHITESNAKE попадат в този си ред в подбора с най-популярни парчета. Основният вокалист на квинтета с холандски барабанист има повече декоративни и експресивни функции. Най-добрите попадения са изпяти от единия от китаристите на формацията, който дори захвърля инструмента си за вокалното изпълнение на дамския сърцеразбивач „Ain`t No Love…“. Купонджийско, но малко плахо, начало под все още напичащото слънце.

Под звуците на започналия концерт социалната структура и съставът на публиката се облагородяват. Между сетовете музикантите получават подаръци от Соник старт ООД и общината, както и дипломи за участието си в каузата на фестивала. Продуцент и сценарист на събитието се явява Андрей Слабаков! Присъствието му успешно разстрелва рок феновете чрез рекламна фланелка на автомат Калашников! Да си „продуцент“ на фестивал, организиран от община и частна фирма, означава да застанеш на пътя на парите между истинските продуценти и музикантите. А да си сценарист на рок-концерт, където артисти представят себе си, а в останалата му част еклектиката е взела връх, означава да повериш на свой роднина „подреденото“ водене. Сценарият, освен че едва ли ще вземе „Оскар“, вероятно няма дори да стои добре в биографията на автора си! Позата „Помагаме на младите рок музиканти“ в една такава ситуация е толкова пошла и лъжлива, че аз не мога да преглътна възмущението си. Не, че Андрей Слабаков не е един от великаните на българската интелектуална мисъл! Но смятам осъществяването на лятно артистично турне на гърба на млади музиканти за недопустимо! Разбира се, виновни за това са хората, които принудиха артистите ни да се превърнат в просители пред общините, а хората на науката – в екологични и разни други видове рекетьори, даващи оценки с разрешителна стойност за престъпленията на мафията! Умът е оръжие, но нека то не бъде насочвано срещу най-младата, най-чистата, най-отдадената и най-уязвимата част от обществото ни!

Axez

Малко преди 20:00 ч., за да ни развеселят, на сцената се качват пънкарите от AXEZ. Те ни заковават с класическия пънкарски чук „Sick On You“ и видимо привличат фенове към сцената. Разнородните музикални предпочитания на групата повеждат представянето им в една разнообразна селекция от кавъри. Алтернативните и Rap-Core песни са последвани от кавър на REDNECK, преминаващ във фрагмент от „Roots Bloody Roots“ на SEPULTURA. За момчетата е характерно повече живото и енергично представяне, отколкото някакви музикални достойнства. Пънкарското излъчване всъщност е по-голямата част от чара на представлението им и е независимо от стила на конкретните парчета. Именно за това на последния им – шести трак, въпреки небрежното свирене, пред сцената се оформя и първия moshpit, съставен предимно от колеги – музиканти. Стегнатото 25-минутно изпълнение завършва с упоменатите подаръци и снимки с атрибути на кампанията. Това бе и групата, която обърна най-много внимание на публиката, слизайки сред нея след изпълнението си и раздавайки много положителни емоции.

Foretold Dead

В 20:25 ч. за своето представяне излизат непознати за мен младежи с колежанско излъчване. Дупничаните от FORETOLD DEAD захващат първата си песен „In Cold and Dark Days“ с усет за мелодичност, напомняща зрелите творби на AMORPHIS. Когато по-рифовото им лице се разгръща на парчето „Voids of Hell“, техническите умения на момчетата не могат да останат незабелязани! Техничен Thrash Metal, напомнящ за късните KREATOR е обагрен с мелодични залитания и модерни похвати на свирене в екстремната сцена. Това носещо удоволствие впечатление се запазва и в песента „Погубена нация“, която изпълняват на български език. Кавърът на MEGADETH „Tornado of Souls“ е поднесен с прецизност и чуваема следа от авторски прочит. Докато свирят авторското си „Burn It“, FORETOLD DEAD вече са ми станали любимци и се наслаждавам на уменията им, които обещават много за в бъдеще. Възгласите за бис не съвпадат с програмата на фестивала и участието на дупничани отброява едва 30 минути. 30, но какви…

FORETOLD DEAD участват за втори пореден път на Youth Music Fest. Първото мероприятие на „Соник старт кампания за „Толерантност – „Равни под слънцето“““⁶ се е провело на 29.08.2014 г. в гр. Драгоман. Не се учудвайте, че не сте разбрали за тези тъй благородни събития, подпомагащи българския рок! Всъщност, на радетелите на „стопанската дейност в социалното предприемачество“⁷ въобще не им пука колко човека ще посетят събитията им! Този тип „стопански“ организации са създадени, за да източват бюджетите на общини и различни държавни социални структури, подпомагайки безпроблемното фактуриране на разходите по различни налични програми. По същия начин едно „Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза на „Програма „Произведено в България“““⁶ (Последният да затвори вратата!), се опитва да не допуска никой продукт да не напусне страната, без да си е платил рекета, докато някой им върши доброволно и безплатно работите. Въпреки че няма да откриете каквато и да е информация за лица с изпълнителни функции в Соник старт ООД, нито нещо повече от философски построения за дейността й, пъпните върви на далаверата, изглежда, водят до такова гнездо на оцелелите пост-ДС мутроидни структури, каквото е гр. Дупница. Оттам експанзията на този сравнително нов тип социален паразитизъм е обхванал вече към две дузини общини. Този тип социално-общински предприемаческо-спомагателни обединения се създават от бивши офицери в репресивния апарат на комуниадата. Тяхната основна функция е ограбването на парите, които биха потекли към нуждаещи се хора или реален бизнес и разпределянето им между общинските чиновници и новите мутроиди на България. А че младите ни рок-групи ще подпомагат тази дейност безплатно, е ясно по презумпция на тези „подпомагащи сцената“ елементи. Наградите за музикантите са рекламни материали и порцийка храна⁸.

Battle Steel

Слънцето преваляше, когато дойде време за трибюта на MANOWAR – BATTLE STEEL. Крехките младежи и техният отец и вокалист ни представиха един подбор от творчеството на вдъхновителите си, който, макар и не особено впечатляващ като изпълнение, стопли сърцата ни с познатите от хиляди купони парчета. В една такава войнстваща обстановка ползването на аутокю се оказва неудачно решение, най-малкото, защото основният рицар трябва да е с очила! Нещо, което внася анти-имидж на фона на само петте песни, които се интерпретират. А да четеш текстове, които публиката знае наизуст е неуважително, все пак. Пищим, попълвайки някои липсващи тонове от вокалите и горещо изпращаме групата от Горна Оряховица към 21:25 ч.

Алтернативно-пънкарливите пловдивчани от PARANORMAL почти веднага взимат нещата в свои ръце. Включеният в състава им DJ обогатява звученето, което прелива от мелодии към хип-хоп и от пънк към алтернативен поп. В традициите на съвременния радикализъм песните им побират и сериозно количество Reggae компоненти. Разхвърляното им, като стил, изпълнение подсказва купонджийско настроение, но сякаш не успява да уцели съвсем точно феновете, които са тласнати повече към анализиране, отколкото към съпреживяване. Квартетът запълва своя половин час с вихрено шоу и букет от анархистични звуци.

Paranormal

– Някои хора освен за „Солджу Форджу“ и „Смока“, не искат да си отворят ушите за нещо ново и различно! – напипва една от болните теми менторът и водещ на концерта Тони Арнаудов – Сатаната в едно интервю, което вече трудно се открива в нета, заради скандалния си тон. Личност – легенда по силата на дългогодишните си творчески усилия в метъл попрището, Тони се е институционализирал на фестивала по един по-различен почин.

Забележително е радетелството на този ментор за новите банди! Имената на две нови банди, които обаче не свирят на фестивала, са изтъпанчени на плаката му, само защото той свири в тях. Това, което е довело Тони Сатаната в гр. Левски е същото, което го подтиква да се зове „ивент мениджър на „Център за сценични изкуства „Stage 51“““⁶! Менторът събира парите и предава на музикантите висшочайшото си присъствие! Това е човекът, заради когото пловдивската сцена е смазана, обречена от безплатните си изяви в центъра, известен повече като клуб „Stage 51“. Там младите музиканти получават единствено поле за изява, подарявайки своя талант, инструменти и труд на ивент мениджъра! Поради това, кадърните от тях се отчайват и престават да свирят, за да бъдат заменени от по-млади, по-ентусиазирани и в крайна сметка – по-наивни младежи. Това принизява сцената, защото там остават да свирят по-некадърни групи, съсредоточени върху правенето на кавъри. Поради това, град с огромен културен потенциал е превърнат в развъдник на клонинги на NIRVANA. Та в гр. Левски Тони раздава по един ламиниран лист хартия с надпис „Грамота“, откъснат от бюджета на общината с фалшивата си стойност. Докато едва ли води групите безвъзмездно в тази кампания, където едни са толерантни, а други меркантилни!

Grimaze

В 22:00 ч. на сцената са вече GRIMAZE. Забележителната столична формация е наистина толерантна по отношение на колегите си, с които споделя сцена, поради което имам удоволствието да ги наблюдавам по-рядко, отколкото ми се иска. Докато трае подготовката, тече блусарски риф и ни се разяснява: „Ако някой не е запознат със смисъла на лириките ни, то ще кажа, че в тях се пее за това, че слабият побеждава другите, а силният побеждава себе си.“ Stoner звук и BLACK SABBATH-овско усещане подхващат сета. Блус базираният им тежък стил отсява публиката. Случайните зяпачи и фирмените представители биват отблъснати в периферията на площадното пространство, а феновете видимо се утаяват към сцената. На второ парче вече има свободен коридор между двете множества. Квартетът интерпретира с изключителна лекота подбрани сложни композиции на GOJIRA и PANTERA, докато оставя по-първичните форми за авторските си песни. Различните композиции преливат през контролирани микрофонии, постигайки Sludge настроение. Освен интересната музика, групата се представя и като забележително шоу, изпълнено от отдадени артисти. Рифът от „Domination“ на PANTERA вдъхновено е включен в една от авторските им композиции, от което последният им пети трак, който е кавър на същите, сякаш е ограбен и остава не така енергично изпълнен.

Grimaze

Достигнали своята ярка регионална идентичност, придаваща им култов статус, група CIROZA ще затворят тази вечер от фестивала. В 22:40 ч. обезпокоителна интродукция от сирени, съчетани с шумове и части от декадентски изказвания на Т. Живков, изострят чувствителността на присъстващите към представлението. Следва мощно забиване на Thrash Metal чукове от последния им албум, които внушават всеобща значимост на бандата, формирана в трудната и неблагодарна среда на българския северо-запад. И ако GRIMAZE отсяха публиката, то CIROZA буквално я почистиха, за да изкристализира истинския фестивален купон. Тежкото прецизирано присъствие определено вдигна качеството на концертната част от мероприятието. Момчетата зарадваха феновете и с нова песен! „Stop The War“ се сля с общия монолитен звук, подсказвайки известна степен на автоцитати. Докосвайки обезпокоителните часове на денонощието, „Arise“ на SEPULTURA удари тежкия си печат върху присъстващите. За довиждане чухме и вечния им пънкарски хит „Диагноза Цироза“. Безпристрастен часовник показващ 23:10 ч. сложи край на развихрилото се забавление.

Ciroza

Една по-кротка част продължи с акустични изпълнения край фонтана на града.

На следващата вечер фестивалът щеше да продължи с концерт на БТР и John Lawton. „Избраните“ групи да подгреят бяха групите, които са решили да останат в града – AXEZ и STENLY STEFANOV`S PROJECT. Доколкото става трудно да отидете в някое малко населено място, без от ъгъла да изскочат хедлайнерите на втората вечер, сметнах да спестя, както описанието им, така и присъствието си на финала на едно събитие, което ме възмути достатъчно. За разлика от младите групи, БТР и John Lawton свирят за прилични хонорари не защото са по-добри, а защото от по-дълго изучават далаверите по общините. Има фестивали и общини, които наистина подпомагат младите групи. Но аз апелирам към музикантите: Не се подарявайте на разни асоциации, фирми, културни програми и подобни лицемерни словоблудства, заради едната изява! Ако някой иска да ви подпомогне, нека плати за труда ви! Стига парите са текли към администрация и милиционерски фирми! Не се подарявайте, за да не ви смятат за безплатни!

Зачестяването на кметските далавери с рок-музиката са добре изразени от безименния автор на стиха:

Кметот Кайо е титан
И е виден меломан,
Он след Весна се закани,
Slayer в село да покани.
Не е туй задача лесна
Slayer да забиват в Кресна,
Но изтъкнатиот кмет
Е човек с авторитет,
И каза им: „Ке ви платя,
С бюджет от общината,
Туй ке ви е хонораро,
А за кресненци – мукаро!“
Идат Slayer на площадо
Там се сбрало старо, младо;
Изправи се Том Арайа,
Извика при него Кайо:
И му вика: „Абе, кмете,
К’ви са тия шимпанзета?
Ние да не сме „Кристали“,
Та да пеем пред мангали?“
Кайо го успокои,
Още пари му брои.
Обеща, че ке им плати
на човек по сто заплати.
И започна джамбурето –
В Рилци, Крупник и Полето,
В Церово и Зелен дол
Пее се „God Hates Us All“
Само тъпите тюфлеци,
Играт оро и гюбеци.
Дейв Ломбардо нервира се
И от столо надигна се,
Па като засука палката –
Баш на Венко в баданарката.
После вземе барабано,
Кат го метне към мегдано
Точно в тиквата на Поли –
Слон да му го нафърфоли.
Разпищеха се селяците,
Изпокриха се в шубраците,
Само Кайо остана
С гордо вдигната глава.
И кат на единствен фен,
Му запяха тоз рефрен:
„Кайо, големец си ти,
Яж ми куро, Симитли!“

Сякаш за да потвърди мисълта ми, Меката на упойващата картофена индустрия⁹ също става арена на младоспомоществувателствуването: „Старата традиция да се дава сцена на Български рок групи е с ново име в курорт Боровец – BoroRock.“ Какъв величав слоган! „Стара традиция“? Ето и облагодетелстваните младежи: RESPONSE, HORIZONT, ZONA, SEVI и за финал – Николо Коцев с КИКИМОРА… Г-н Коцев, който бе блъснат доста твърдо от българската действителност в музикалния бранш, може да менторства или да свири в зависимост от това, колко мошеници са се наредили да източват средствата по програма „култура“ на общините. В гр. Левски бяха много…

Rock Thrashler

1. Доколкото авторът работи по един проект, описващ част от историята на българската рок и метъл сцена, тази статия се явява смислов край на тази история към настоящия момент.
2. Изписването е оригиналното за събитието, както е публикувано на малкото места, където бе рекламирано.
3. Визираме мероприятията от времето на зрелия социализъм: Младежки рок конкурс в гр. Мичурин; Национална рок панорама – Видин; Конкурс за авторска песен на млади изпълнители – гр. Толбухин; Рок-фестивал Габрово; Рок празник в гр. Троян и т. н.
4. Групите, за които няма да ви разкажа са: SMOKIN` BARRELS, CITIZEN ERASED, STENLY STEFANOV`S PROJECT, PANIC STATION, SIMAI, IN DYING MOMENT и IZIDA
5. Цитатът е из песента на КОНТРОЛ – „Ужас“.
6. Използвам умишлено такава пълна (и неправилна според съвременния правопис) форма на затваряне на кавички, за да подчертая някои аспекти на оригиналните заглавия на едни, по същество грабителски структури, които ползват толкова клиширани и същевременно обезличени от преупотреба имена…
7. Част от представянето на Соник старт ООД в официалният им сайт.
8. По текста на Милена „Защо“.
9. Курортът Боровец стана арена на мутренски войни още от началото на прехода. Капитал за изкупуването на хотелите и строежа на нови такива, най-често идваше от наркопрестъпността. По документи огромните печалби се генерираха от небивало бурния растеж на самоковските картофи през 90-те!