Концертът се очертаваше като едно от най-екстремните събития в София, което и стана. За мое учудване, клубът не се пръсна по шевовете, все пак това е поредното гостуване на VADER у нас, безспорно една от най-интересните тежки банди в световната музикална история.

Vader

Французите W.I.L.D откриха. Публиката все още влизаше в залата. Ударен Death Metal с нестандартни решения като включването на акустична китара. Поздгряха атмосферата.

W.I.L.D

Втори са STERBHAUS – интересна смесица на Death, Black и Thrash Metal. Групата бе с новия си барабанист Peter Lindqvist, който се присъедини към състава непосредствено преди турнето.

Sterbhaus

След кратък саундчек, на сцената са MELECHESH. По моето скромно мнение, това бе групата на вечерта, без да омаловажавам хедлайнера. Богата палитра на Death Metal, бърз, бавен, насечен, с елементи на Black богохулство и съчетан с ориенталски ритми. Публиката вече се е раздвижила, мошпитът кипеше.

Melechesh

VADER гостуват у нас за пореден път, вече им загубих бройката на състоялите се и несъстоялите се техни концерти. Този концерт не само се състоя, ами се случи по най-размазващия начин. Масата на феновете кипеше, енергията се пръскаше в пространството… Явно човекът, отговорен за пушилката, си беше забравил пръста върху бутона за пушек-машината, че по едно време феновете виждаха не поляците, а един облак мъгла,  разцепена от куфеещи сенки и светлини. Липсваше само едно лазерно шоу. Бирата се лееше, мошпитът кипеше, VADER забиха около 20 парчета – накрая ударен завършек с „Hell Awaits“ на SLAYER.

Поздравления за организаторите от BGTSC!

Mrazek

Очаквайте още снимки от събитието…

__________

Този коментар го пиша под черта, защото не искам да го обвързвам с организацията на концерта. Бих желал мнението ми да бъде възприето като обратна връзка, а не като хейтърство и тролня. Мисълта ми е за някои детайли в самото място на провеждане. Без съмнение, RBF е клубът с най-добра сцена, осветление и озвучаване сред заведенията, занимаващи се с този вид музика. За бара и обстановката – бива. Обаче думата ми е са нетърпимата обстановка, която се създава в тоалетните. То не са течове, то не беше джапане във вода и нечистотии. За липсата на тоалетна хартия да не говорим. Както се казва – и пред чужденците се излагаме. Ще попитат някой мърчъндайзер какво помни от България, няма да се учудя да упомене това чудно място – тоалетните на РБФ. Малките камъчета обръщат колата, когато едно нещо не се прави със 100% ангажираност, то все едно не се прави. И в духа на „Звездните войни“ ще припомня какво е казал учителят Йода на младия Люк Скайуокър: „Do it. Or do it not. There is no try.“