Demenzia – Machinima

Когато групи като MY DYING BRIDE, TIAMAT, PARADISE LOST, CEMETARY тласнаха Death Metal-а в различна посока, това освен че промени световния метъл, даде огромна отражение върху българската сцена. NECROMANCER, DESOLATE, MORTAL REMAINS направо стъпиха върху зараждащия се Dark Metal. А също и DEMENZIA.

Времевата разлика между двете издания на групата, въпреки неизбежното развитие, не изтръгна корените на музиката им. Връщам ви толкова назад във времето, най-вече заради грандиозната тишина около значимите български издания.

Чуваемото навлизане на електроника в звука на DEMENZIA не променя факта, че в основата си парчетата са здрав китарен метал.  Death/Dark стилистиката в „Mashinima“ става полифонична и смело експериментира с мелодии. Това ги доближава до късните албуми на DARKSEED. Агресивните и чисти вокали допринасят за това внушение. Стиловата детерминираност се разтваря.    Композиторските търсения на Valdemar, въпреки изразната разюзданост, остават константа. Феновете на групата ще познаят характерни хармонии. Усеща се, обаче, едно студийно разхищение, което е доминирано от електронно звучене в стила на късните CEMETARY. Бонус-песните, които са от други музикални проекти на Valdemar, навлизат по-дълбоко в експеримента. Но както и при Mathias Lodmalm (CEMETARY, SUNDOWN, CEMETARY1213), дезинтегрираната същност на твореца се събира в тях, фокусирани в един български вариант на SUNDOWN.

Ритмиката на новия албум на DEMENZIA, обратно на Gothic влиянията на DARKSEED и SUNDOWN, носи орфеево усложняване и неравноделност, като фолклорния такт във „Where“ (5) е само върха на айсберга! Малко по-дълбоките текстове, пък са съвсем встрани от радиофоничните „kick ass“ припеви… В резултат на тези характеристики, като цяло албумът е трудно слушаем.

Зрял музикално, леко ферментирал в студио, завладяващо мелодичен и информационно натоварен, „Mashinima“ лесно стигна до феновете, но трудно ще влезе в тях!

Rock Thrashler (8,5/10)