Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lost Souls” от Loreena McKennitt. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Неизбежно е през живота си човек да разсъждава откъде сме дошли, какво сме направили и накъде сме тръгнали. Когато едно пътуване свършва, започва друго и ние не знаем къде ще ни отведе. Дали сме изгубени души за неизвестна съдба, или просто част от по-голямо от нас пътуване“

Началото на творческата кариера на канадската певица, автор на песни, продуцент и мултиинструменталист Loreena McKennitt е белязано от силното влияние на келтската култура. След това тя проявява интерес и изследва културните пластове в Средиземноморието и Близкия изток. И така за по-малко от 40 години ни представя своеобразен синтез на келтска, фолклорна и световна музика в албуми, чийто тираж надхвърля 14 милиона, донесли ѝ признанието на слушателите от цял свят и множество отличия.

В своя десети студиен албум “Lost Souls” („Изгубени души“) тя отново ни разказва приказки с кинематографична образност. Откриваме пътешествие във времето с поезията на W.B.Yeats (Уилям Бътлър Йейтс, 1865-1939, „Балада за ловеца на лисици“) и John Keats (Джон Кийтс, 1795-1821, „La Belle Dame Sans Merci“ – „Безмилостната хубавица“), минаваме през Испания, отиваме в Молдова, Мароко и други страни с любимия ѝ човек, връщаме се в миналото, понякога преоткривано от въображението, а настоящето извира, вдъхновено от книгите на Peter Wohlleben (Петер Волебен, „Тайният живот на дърветата“) и Ronald Wright (Роналд Райт, „Кратка история на прогреса“).

Loreena McKennitt – Lost Souls

Ето как Loreena ни въвежда в тематиката на албума: „Избрах да събера и да завърша тази поезия от песни, напомнящи за лабиринта от дните, когато са се родили. Докато слушам, някъде дълбоко в провинциалната красота на английското графство Уилтшър, започвам да размишлявам за многото часове, прекарани в славен празник с музиканти.

Някои от тези песни са започнати преди години. Понякога те се чувстваха като изгубени души, които не са намерили дом в нито един от предишните ми албуми. Като неочаквани пътници те се появяваха по пътя на предишните ми пътувания. Въпреки че някои от тези песни нямат пряка връзка с моето изследване на историята на келтите, те все пак са нетърпеливи да намерят място за почивка. Подобно на стиховете от John Newton в химна „Amazing Grace“ („Удивително благоволение“) – „Някога бях изгубен, но сега съм намерен“.

Сещам се за един скитник – лутайки се по улицата късно през нощта, той е спрян от полицай, който го пита защо е навън толкова късно. Скитникът му отговаря: „Ако знаех отговора на този въпрос, щях да съм вкъщи преди часове”. Може би не сме се изгубили, просто дълго време се завръщаме у дома“ – казва още Loreena McKennitt.

За участие в записите тя кани внушителен състав музиканти, включително солисти на екзотични инструменти, хор и оркестъра на Канадската армия.

Албума “Lost Souls”, или „Изгубени души“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 2 април, този път след новините от 16:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Началото на творческата кариера на канадската певица Loreena McKennitt е белязано от силното влияние на келтската култура. След това тя проявява интерес и изследва културните пластове в Средиземноморието и Близкия изток, за да се върне през 2010 г. към ирландските си корени.

При подготовката на своя девети студиен албум Loreena наема историческия замък Sharon Temple, на север от Торонто, където отново се заема с келтски фолклор ето защо:

„Всеки отново и отново го привлича магията да се върне към собствените си корени или начала, да се взре в тях от перспективата на времето и придобития опит, за да почувства близки нещата, които някога е обичал и още обича“.

Loreena McKennitt – The Wind That Shakes the Barley

В албума “The Wind That Shakes the Barley” тя ни потапя в атмосферата на древни келтски мелодии и на творби от ирландските поети William Butler Yeats („Down By the Sally Gardens“) и Robert Dwyer Joyce (едноименната “ The Wind That Shakes the Barley”), на стари ирландски балади като „The Parting Glass“, веселата ирландска джига в „As I Roved Out“ и т.н.

Албума “The Wind That Shakes the Barley” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 януари, след новините от 21:00 ч.