Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Both Sides Now” от Joni Mitchell. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Канадката Joni Mitchell е добре позната у нас и се радва на завидна популярност. Тя има девет отличия ”Grammy” (последното е от 2022 г.), но нейното влияние се измерва най-вече чрез плеядата от последователи, сред които са Tori Amos, Seal, Annie Lennox, Prince, Madonna, но също така и музиканти от групи като LED ZEPPELIN, MARILLION, NIRVANA.

Joni е композитор, певец, инструменталист, поет и художник. Издадените от нея 19 студийни албума, 4 концертни и 14 сборни за период от 54 години са добре известни на широката публика, нещо повече – има признанието на един от най-значителните автори на своето поколение.

Нейната самобитна интерпретация на различни стилове от фолк, джаз, рок и поп създава завладяващ, често пъти неопределен музикален пейзаж, с който запленява любителите на музиката.

През 2000 г. тя издава своя 17-и студиен албум с доста различна стилистика: тя изпълнява 10 класически джаз песни от репертоара на Billie Holiday, Ella Fitzgerald, Etta James, Nat King Cole, Dinah Washington и Frank Sinatra, както и две свои в съпровод на оркестър от 71 музиканти с диригент Vince Mendoza. Записите траят 3 дни в лондонското студио Air на George Martin, петият Beatles. За участие са поканени и джаз легенди: пианистът Herbie Hancock, саксофонистът Wayne Shorter, тромпетистът Mark Isham, бас китаристът Chuck Berghofer и барабанистът Peter Erskine. 

Joni Mitchell – Both Sides Now

Този концептуален проект ни представя етапите на съвременната любовна история според Mitchell. В началото е флиртът, следва оптимистичният етап на взаимната еуфория, която преминава чрез метаморфоза в разочарование и иронично отчаяние, за да намери израз накрая във философско приемане на реалността и с надежда за нов цикъл.

Joni Mitchell споделя: „Всеки е минал през този цикъл. В началото вие сте поразени и за това говори първата песен „You’re My Thrill“ („Ти си моята тръпка“), която се пее от Billie Holiday. Преминавате през различни преживявания в периода на възход, след това романтичната любов си отива и албумът завършва с „Both Sides Now“ („Сега и двете страни“), която пък твърди, че изобщо не познавате любовта.

Старите песни са много символични. Използват времето, защото произлизат от аграрната култура. Имат огромно количество препратки към небето за обозначаване на емоция… „Ти си моето слънце“, „Бурно време“. Но има много малко от интимното изстъргване на душата ни в по-ново време.

Както казва Bob Dylan бихте могли да направите добри промени в акордите, но това не ви прави музикални. Това, което исках да направя, беше да запазя изящната мелодия от старата школа, но да внеса по-голям реализъм.

Романтичната любов е хитрост на природата, подхранвана от безпокойство и несигурност. В момента, в който тя е обезопасена, се разсейва. Така природата ни подмамва, за да ни накара да се размножаваме. Има обаче и други видове любов, които са по-стабилни. Романтичната любов угасва. Песента на Sinatra („I Wish I Were In Love Again“, или „Искам още от това“) добре описва нещата… Бързото изкачване, когато стигнеш до височините и после всичко се сгромолясва надолу. Но накрая казваш „О, искам още от това“, става нещо като наркотична зависимост“.

Всичко започва през април 1998 г., когато продуцентът Larry Klein (и неин бивш съпруг) организира заедно с Don Henley концерт в Лос Анджелис, озаглавен „Stormy Weather“. Klein привлича 10 певици, включително Bjork, Stevie Nicks, Natalie Cole, Sheryl Crow, Paula Cole и Mitchell, за да изпълнят стандарти с оркестър.

„Казах ѝ, че след като пее с голям оркестър, тя ще се пристрасти към това – казва Klein. – Оказа се, че тя наистина много се забавлява и след това реши, че иска да подготви цял албум с джаз стандарти. Изборът на песните бе много труден, защото Joni е композитор и наистина трябваше да ги почувства като свои собствени, за да ги изпълни със същия интензитет, както ако тя ги беше написала. Ако една песен не отговаряше на нейните стандарти като автор на песни, тя просто не чувстваше, че може да се потопи в нея.“

„Исках с този албум – допълва Joni Mitchell – да припомня музикалните върхове от миналия век, особено по отношение на оркестрацията на Duke Ellington и Miles Davis – концепция, която бе реализирана от Vince Mendoza, който е искрен почитател на аранжиментите на Gil Evans. Двата периода, които ме впечатляват най-много по отношение на Miles Davis, са с диригента Gil Evans, и с Herbie Hancock и Wayne Shorter“, и те намират място в моя проект“.

Със своя гледна точка се включва и Vince Mendoza: „Всички песни аранжирах с мисъл за гласа на Joni. Гласът ѝ се промени много през годините от първия ѝ албум, стана доста по-интересен и оцветен, изказът ѝ е по-богат на внушения. Подходих към аранжимента на всяка песен като към музикална поема, както Richard Strauss би направил за определен певец. Разбирането на думите и усетът кога съпроводът да се изяви и кога да се акцентира върху текста и кога не. Научих много за това от Joni как пише и как представя текстовете. Тя беше великолепна, затова и оркестрантите станаха на крака по време на записите, нещо нетипично за англичани“.

Албума “Both Sides Now”, или „Сега и двете страни“, отличен с две награди “Grammy”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 май, след новините от 21:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Blue” от Joni Mitchell. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Канадката Joni Mitchell има осем отличия Grammy, но нейното влияние се измерва най-вече чрез плеядата от последователите ѝ, сред които са Tori Amos, Seal, Annie Lennox, Prince, Madonna, но също така и музиканти от групи като LED ZEPPELIN, MARILLION, NIRVANA. Тя е композитор, певец, инструменталист, поет и художник. Издадените от нея 19 студийни албума, 2 концертни и 7 сборни за период от 45 години са добре известни на широката публика, а Joni има признанието като един от най-значителните автори на своето поколение.

Нейната самобитна интерпретация на различни стилове от фолк, джаз, рок и поп създава завладяващ, често пъти неопределен музикален пейзаж, с който запленява любителите на музиката. Особено място сред дискографията ѝ заема албумът “Blue”, или „Синьо“, и ето защо. След като получава първата си награда Grammy през 1970 г. за албума “Clouds”, или “Облаци”, Joni Mitchell се зарича да си вземе една година почивка, уж за да презареди изхабените си батерии, но и за да избяга от усещането за клаустрофобия. „Бях изолирана и започнах да се чувствам като птица в позлатена клетка, определено успехът ме осакатява по много начини. Не мога да се движа свободно. Обичам да живея, да съм на улицата, да съм сред тълпата…”

Joni Mitchell – Blue

Същевременно нейната интензивна любовна връзка с музиканта Graham Nash, която съвпада с ускорен скок на творческата продуктивност и за двамата, наближава своя край. Joni заминава за Европа и пътува из Гърция, Испания и Франция. Основното ѝ седалище е на остров Крит, където се настанява в пещера сред хипи комуна в рибарското село Матала. Оттук тя изпраща на Graham телеграма: „Ако държиш пясъка твърде здраво в ръката си, той ще се изсипе през пръстите ти.“ Като резултат от раздялата се появяват три песни, посветени на връзката ѝ с Graham Nash.

Сред новите ѝ приятели се оказва Cary Raditz, американски готвач, който е благословен, по думите на Mitchell, със „свирепо изглеждащи сини очи“ и „белегът на Каин на челото“. Двамата започват връзка, запечатана от песен, която тя съчинява в чест на рождения му ден: „Carey“.

Така музикалните идеи за албума “Blue” започват да се оформят, като се открояват темите за любовта, загубата, бягството, търсенето на някаква неопределена духовна истина, но и трудно описуемата носталгия. И докато е в Париж, именно нея тя я изразява в песента „California“.

След като се завръща в родната си Канада , тя свири на фолклорния фестивал в Торонто „Mariposa“ заедно с певеца James Taylor и това дава началото на нова романтична връзка, която има и творчески измерения с участие в съвместни проекти. Връзката им обаче бързо се влошава. Очевидно опустошена от решението на Taylor да я прекрати, Mitchell насочва болката си към нови песни, които записва за “Blue”.

Така албумът се превръща в документ за живот с много обрати, дневник за физическа и емоционална неустойчивост, създаден на фона на неспокойни пътувания и обречени любовни връзки. Тя споделя в интервю: „в този период от живота си нямах лична защита. Почувствах се като целофанена обвивка върху кутия цигари. Чувствах, че нямам абсолютно никакви тайни от света и не можех да се преструвам в живота си, че съм силна. Или съм щастлива. Разбрах неспособността си да обичам в този момент. И това ме ужаси.“ Когото чува за първи албума “Blue”, певецът Kris Kristofferson заявява „Джони! Задръж нещо за себе си!“

В наши дни този албум се смята за най-доброто, издадено от Joni Mitchell, тя самата го определя като повратна точка в своето развитие. Музикалните критици го нареждат сред най-великите албуми на всички времена за начина, по който текстовете, композициите и гласът на Mitchell се съчетават. През януари 2000 г. The New York Times избира „Blue“ за един от 25-те албума, които представляват „повратни точки и върхове в популярната музика от ХХ век“. През 2020 г. той е поставен на трето място в списъка на Rolling Stone за „500 най-велики албума на всички времена“, с най-високата класация за жена изпълнител. А през юли 2017 г. е избран от National Public Radio за най-великия албум за всички времена, направен от жена.

Албума “Blue”, или „Синьо“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 30 януари, след новините от 21:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!