Начало » Posts tagged 'John McLaughlin'
Tag Archives: John McLaughlin
“Visions of the Emerald Beyond” на MAHAVISHNU ORCHESTRA в “Картини от една изложба”
Историята за драматично пътешествие в космоса, съчетана с проблемите за вярата и вечността, вдъхновява китариста John McLaughlin при подготовката на поредния му шедьовър.
Идеята за създаването на тази космическа драма е изключително амбициозна, тя се опитва да свърже стилове и представи, които са толкова далечни, че външно нямат нищо общо помежду си. В музикален план във “Visions of the Emerald Beyond” или “Видения от другата страна на смарагда” може да се доловят влияния от западноевропейската, афроамериканската и индийската музикални традиции, а във философски аспект се открояват индуистки принципи, съчетани с християнски и общочовешки възгледи в смес, която по-късно ще бъде наречена „ню ейдж” или „нова ера”.

Mahavishnu Orchestra – Visions of the Emerald Beyond
В разговор с авторитетния критик Joachim–Ernst Berendt McLaughlin признава: „Не всяка вечер, разбира се, може да се достигнат истински върхове, такава интензивност, вдъхновение и наситеност – през годината това ми се случва не повече от два пъти, но за мен албума “Видения от другата страна на смарагда” с втория MAHAVISHNU ORCHESTRA и струнно трио, е един от най-добрите, които въобще съм правил. В пиесите “Cosmic Strut” („Космическа опора”) и в “On the Way Home to Earth” („По пътя към дома – Земята”) аз използвах устройство, наречено кръгов модулатор, което ме извеждаше извън тоналността и ме слагаше в друго място, което хората, сигурен съм, не харесваха много. Но въпросът е, че той ме пращаше в страхотно място, което на мен ми харесваше”.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 декември, след новините от 21:00 ч.
“Aura” на Miles Davis в “Картини от една изложба”
Датският музикант Palle Mikkelborg замисля проект, в който да даде израз на своето преклонение пред гения на Miles Davis. Той композира сюита, повлиян също така от творчеството на Gil Evans, Stravinsky, Olivier Messiaen и Charles Ives, в която хроматично закодира името на Miles в основната музикална тема от 10 тона и представя своето виждане за неговата аура в 10-те части на творбата. Поводът е връчването на престижната награда Léonie Sonning Music Award през декември 1984 година и това е бил подаръкът на Palle за Miles.
Palle споделя в интервю: „Когото композирах сюитата, не познавах отблизо Miles, разбира се, бях чел много за него и бях слушал почти всичко от неговата музика, издадено на грамофонни плочи дотогава, както и присъствах на концертите му в Швеция и Копенхаген. Първоначално реших да съставя сюитата от седем части, всяка от които да носи заглавието си в съответствие с основните цветове и това се хареса на Miles.“

Miles Davis – Aura
Премиерата на сюитата “Aura” се състои на 14 декември 1984 г. по време на събитието на фондация Carl Johann Sonning, и след нейния успех по-късно Miles пише на Mikkelborg: „Ще записваме, подготви оркестъра, идвам след две седмици“. Miles Davis и Palle Mikkelborg влизат през януари – февруари 1985 г. в студиото Easy Sound Studio в Копенхаген заедно с Danish Radio Big Band за да запишат доста по-различна версия от концертната.
Palle продължава: „Студийният запис се получи доста различен в сравнение с премиерното изпълнение на сцена. Miles имаше невероятна интуиция и това бе най-важният урок, който получих от него, можеше веднага да каже „това ми харесва“, „не искам това“, на мига схващаше настроението в музикалната фраза и на практика изсвири много повече, отколкото бях предвидил, а и съкрати съществена част от моя материал. Той ни водеше по време на съвместната работа и го правеше по деликатен начин, например: „нямам нищо против саксофоните, но не ми харесват толкова много в този откъс“, с други думи ни казваше „махнете тази част“, беше много внимателен в изразите, които ползваше, знаех на какво иначе е способен, но към нас се държа мило.“
По време на записите Miles научава, че китаристът John McLaughlin също е в Копенхаген по това време, обажда му се и го кани в студиото. В новата версия на частта “Intro” McLaughlin свири основната тема от 10-те тона, а ето как е инструктиран от Miles Davis – “Play some downtown New York, John, you know what I mean?” (“свири нещо като от центъра на Ню Йорк, Джон, нали знаеш какво имам предвид?”). Малката подробност е, че John McLaughlin изобщо няма представа за какво става дума дотогава…
Когато Miles чува изпратените му от Palle Mikkelborg смесени и мастерирани записи, той му казва “You’ve done a motherfucker job… It’ll be a two-record set on Columbia” (няма да го превеждаме на български, но и до днес Mikkelborg го приема за най-добрата похвала към своя tour de force).
В албума ще открием елементи от класическия импресионизъм, новата европейска музика, джаза, рока и електронната музика, в който изпълненията на двамата солисти Miles Davis и John McLaughlin са на нивото на най-доброто, правено от тях. Записът обаче е издаден едва след 4 години и това е една от причините Miles да премине към друг гигант – Warner Bros.
След появата си през 1989 г. албумът “Aura” е отличен с две награди “Grammy” и в наши дни се нарежда сред най-добрите и най-необичайните в дискографията на Miles Davis. А защо е така, ще ви разкажем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 август, след новините от 21:00 ч.

