Начало » Posts tagged 'Joe Lynn Turner'
Tag Archives: Joe Lynn Turner
Програма на фестивала Varna Rock Adventure 2024 на 9-11 август
Фестивалът Varna Rock Adventure 2024, организиран от „Братя във вятъра MC“, ще се проведе на 9, 10 и 11 август 2024 г. в парк „Аспарухово“ край Варна.

Varna Rock Adventure
Програмата на Varna Rock Adventure е:
09.08.2024 – петък:
17:30 – SEVI
18:30 – THE BIG DEAL (Сърбия)
20:00 – TOMA
21:30 – SLNG
10.08.2024 – събота:
17:30 – КАЛПАЗАНИТЕ от Старата Школа
18:30 – ELECTRIC ROXY
20:00 – ОБРАТЕН ЕФЕКТ
21:30 – ЛЕГЕНДИТЕ
11.08.2024 – събота:
17:30 – ПОРОК
18:30 – ADRENALINE OVERLOAD
20:00 – JEREMY?
21:30 – Joe Lynn Turner и КИКИМОРА
И тази година събитието е с благотворителна кауза. Входът е свободен.
Вижте програмата на мото-рок събитията в България за 2024 г.
Източник: „Братя във вятъра MC“
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Концертът на АХАТ и Joe Lynn Turner в София ще се проведе на 17 септември в клуб Joy Station
АХАТ и легендата Joe Lynn Turner тръгват на съвместно турне под надслов „Rock&Roll Forever“ в страната през септември.
Поради логистични причини се налага последният концерт от националното турне на АХАТ и легендата Joe Lynn Turner в София да бъде преместен от стадион „Юнак“ в клуб Joy Station. Датата също трябва да бъде променена и вместо на 16-и, концертът ще се проведе на 17 септември 2023 г.

Всички останали дати и локации от турнето Rock&Roll Forever остават непроменени:
10 септември – Велико Търново, ДКС „Васил Левски“
11 септември – Русе, „Арена Русе“
12 септември – Варна, Летен театър
14 септември – Бургас, Летен театър
15 септември – Пловдив, Летен театър, парк „Бунарджика“
и
17 септември – София, клуб Joy Station
Всички закупени до момента билети за концерта в София ще важат за новата дата и локация без да необходима презаверка. Притежателите на VIP билети ще бъдат настанени в обособена VIP зона в клуба с гарантирано седящо място (няма нужда от предварителна резервация).
Ако на някой новата дата не е удобна, нека пише на имейл: help@bilet.bg
Билети се продават в мрежата на bilet.bg и магазини „На тъмно“.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Двоен joy – с Joe Lynn Turner на откриването на рок-клуб Joy Station
Ето че и рок-фенът може да се почувства бял човек. Време беше, след като мина 40-те, па и 60-те… Шегата настрана, това беше в общи линии възрастта на посетилите на 3 октомври откриването на клуб „Джой стейшън“ в Студентски град. В което няма съвсем нищо лошо, разбира се. Просто ми се ще и ние в по-долната граница на този диапазон, пък и по-младите, да си имаме хубав клуб, където са слушаме примерно пост-блек, прог-метъл, електро-метъл и прочее по-зрели варианти на екстремната музика – ей така на спокойствие, без страдащи от хиперактивно разстройство…
Но стига лирични отклонения. Клубът надминава всички очаквания. На слизане от таксито ме посрещна ярко огрян вход, напомнящ лъскаво кино, с огромен афиш: „Tonight: Joe Lynn Turner“. Пристъпих навътре с леко свито сърце – подгрявайки за концерта, бях позакъсняла, и си мислех, че за мен място пред сцената няма да има. Макар да ми се искаше да се юрна към нея, нямаше как да подмина белите луксозни тоалетни току срещу главния вход; а след като любезни хора ми скъсаха билета, също толкова бели маси попаднаха в полезрението ми, заедно с кокетна сцена. Няма как това да е основната сцена, помислих си – та пред нея няма никой, а е вече 20:25 часа… Отправих се към бара, където за 3 лева получих голяма бира и пакет чипс (!) и се информирах, че именно тук ще излезе звездата.
Самия Джо мернахме в 20.40, когато и група хора малко по малко се събра пред сцената. (Точно до мен плахо се настани млад мъж, който впоследствие пламенно размахваше плоча на „Рейнбоу“.) Хора в изключително приятен контраст с лъскавината на заведението. Е, възрастният господин с анцунг можеше да се облече повече в тон с дамата си с копринена пола…
Та така, комфорт без претенция. Дискретни маси, като тези за седящи са едва на порядъчно разстояние от сцената; закачалки до масите; не на последно място – видеостени.
В такива импресии се изниза времето до появата на Джо на сцената само пет толерантни минути след обявения час.
Как да не идва през ден този човек, след като феновете на „Рейнбоу“ и „Пърпъл“ пееха заедно с него всички текстове; някои бяха донесли плочи; млади девойки го дърпаха в ъгъла (което явно най му допадна – почти полегна на плота до тях)…
Още отначало, обаче, нещо наруши предвкусваното от мен удоволствие. При все, че концертът очевидно беше на вокалиста Джо Търнър, отпред чувах предимно китарата на Николо Коцев. Изобщо, макар нищо да не разбирам от озвучаване и да не искам да споря, за мен беше от първостепенна важност едно: не си чувах певеца!
Без да искам да съм груба – „Фобос“, групата със Звезди и Нелко Коларов, които обикновено свирят с Джо, винаги са звучали абсолютно професионално и никога не са го заглушавали. Не мога да кажа същото за Николо и „Кикимора“ в „Джой стейшън“ – но пък и самото озвучаване в клуба според мен не беше в ред. Има доста отзиви на доволни хора, които или не са били пред сцената до мониторите, или това е първият им концерт въобще; или, що се отнася до Джо, не са били примерно на феста във Варна с перфектно озвучаване…
Дано клубът предложи по-нататък все по-качествени изяви.
Апропо, концертът бе напълно разпродаден при цена на билета 38 лева. Едва след края му обозрях публиката и разбрах колко добре бе посетен; схванах, обаче, и защо се потих през целия концерт. От време на време се правеха бегли опити да ни разхладят отпред, които следваше да са доста по-смели. Най-абсурдно за мен бе светенето в лицата на публиката с прожектор, хвърлящо в тъч и фотографите. Както и да е, цялостните ми впечатления са повече от положителни.
Не чувайки обаче Джо, се унесох във въздишки и догадки – кой ли му е пластичен хирург, па перукер, па къде си прави зъбите… ама колко добре му стои кадифяната блузка, след като страшно е отслабнал от лятото насам. Е, черните очила през половината от песните ми дойдоха вповече, но какво да се прави. Поза, която, при подобаващо озвучаване, е наистина завладяваща. Вадещият душата с памук тембър плюс италиански чар ме грабна едва на Can’t let You Go (слава богу, парче което не дава много пространство за изява на виртуозни китаристи…). През по-голямата част от сета Джо отдаваше почит я на Дио, я на колегите си от „Пърпъл“, като парчетата бяха доволно „тежки“ – и макар Търнър да влиза в обувките на Дио идеално, липсва ми мелодичното му амплоа. Нещо повече, на няколко места той загатна и за изкушението си от соул-музиката – би било чудесно тези импровизации да бъдат разгърнати. Highway Star пасва повече на Metal Church, отколкото на crooner-a от Ню Джързи…
Но каквото и да говорим, разгорещихме се порядъчно. Към края на концерта куфеехме в истински рокенрол, като за пръв път виждам Джо толкова playful. Напълно повярвах, че софийската публика му е любима – макар да бе уверил в същото бургаската и варненската.
Сетът малко се различаваше от обичайния му (със сигурност Cut Runs Deep е била чудесна изненада за феновете), но като цяло бе рутинен. Но комплейнтс – очакваме пак Джо, образно казано, другия месец – а защо не и в „Джой стейшън“, които ще са си изгладили детайлите. Към това желание отново добавям пожелание за успех на клуба. Надявам се да ни изненадват все по-приятно и да видим повече от любимите си легенди.
Ако трябва да бъда наистина смела в мечтите си, бих се надявала на реализация на една идея, витаеща от години в клубното пространство… Концерт на Халфорд, пък ако ще и с цена на билета над сто-двеста лева. Осемстотинте души, прежалили близо 40 за Джо Лин Търнър, са достатъчен атестат за нуждата от подобна музика и пространство.
Няма как да не отбележим носталгично, че тази година Джо отбелязва 10 години откакто ни е посетил за пръв път. Всяко негово идване е, разбира се, повод за радост – а носталгията е свързана с несъизмеримо по-голямата посещаемост на рок-концерти тогава. Година след година рок и метъл-публиката оредява: от концерта на Джо с Николо Коцев и Brazen Abbot в пълната зала „Христо Ботев“ на 31 юли 2003-та, до този с Николо и клубната му група „Кикимора“ отново недалеч от въпросната зала, но пред неколкократно по-малко фенове. Тъжно-удивителен е самият факт, че отчитаме посещаемостта в „Джой стейшън“ едва ли не като фурор, при все че формата на вокалиста завидно не е мръднала почти на йота.
01. Dеath Alley Driver
02. I Surrender
03. Perfect Strangers
04. Cut Runs Deep
05. Jealous Lover
06. Man on the Silver Mountain
07. Kill the King
08. Can’t Let You Go
09. Stormbringer
10. Can’t Happen Here
11. Highway Star
12. Spotlight Kid
13. Burn
14. Long Live Rock’n’Roll
15. Blаck Night
Текст и снимки: Диана Чавдарова
София, клуб Joy Station
3 октомври 2013 г.
Рок-съревнованието между Варна и Бургас завърши с реми
Дори не бяхме подозирали за подобна надпревара, а и е излишно да навлизаме в подробности. Опитвайки се да не пропуснем участие на Джо Лин Търнър, беше чудесно да вкусим атмосферата и на двете ни морски столици, една след друга.
Варненският рок-фест за нас печели със звук и визуални ефекти, както и с възторжения ентусиазъм на публиката и цялостната атмосфера на истински фестивал, провеждащ се при това в съвсем ново съоръжение.
Бургас ни посрещна (освен с уредеността и приветливостта си като град) с една по-интимна атмосфера на Централния плаж. Събитията в Бургас и Варна са от различен род, но все пак ги съизмерваме, доколкото в центъра им е нашият американски любимец. Апропо, вечерта се превърна в честване на „осеяния със звезди флаг“ и американо-славянската дружба, когато на сцената изскочи Джеф Скот Сото и се проведе задушевен диалог по повод съпруги и собственост. Е, дано наистина сем.Търнър се спре на дом в България, та да продължим да виждаме и чуваме Джо все така често. Удивително е как никога не можем да се наситим на гласа му, но пък италианците са царе на белкантото, тоест, на прекия път от гласните струни към сърцето и други „тънки“ части на анатомията – а гласът, казват, е най-съвършеният инструмент.
Джо би могъл да разнообрази сетлиста си не само с парчета на Пърпъл и Рейнбоу – или пък с такива на двете групи, които не сме чували често (Eyes Of Fire, Gates Of Babylon?..). Ще ни се да го видим и с по-различна тематична вечер, застъпваща другите му проекти, защо не и култовия „Одисей“… винаги можем да мечтаем. Със сигурност бихме искали да го видим със супергрупата му, на която предстои да запише албум (по сведения, в стила на Free, Bad Company и Purple) и около която толкова се шуми.
Целият празник „July morning“ бе организиран интелигентно и с настроение, като всички групи се представиха чудесно – и Силует, и Pomorians, и швейцарците Rozbub, които досега не бяхме чували и които ни плениха веднаха след Търнър. „Фийчърингът“ на Джеф Сото (Highway Star, Burn) бе наистина страхотен. Не на последно място, нямаше никкаъв дъжд и студ, както някои медии по навик дезинформираха. Нощта бе дълга и приятна на кейовете, бургаските мъже все така най-красиви, прителските срещи хубави… и изобщо, има нещо в тези „бургаски вечери“.
Диана
По-долу можете да гледате невероятния дует на Джо Лин и Джеф Скот Сото… Очаквайте още клипчета!
Джо Лин Търнър разби женските сърца във Варна, да се готви Бургас
Колкото и пъти да гледаме/слушаме Джо Лин Търнър с класиките на Рейнбоу и Пърпъл, няма омръзване. „Бонус“ към това снощи във Варна бяха хубавият звук и светлинно шоу, както и ентусиазираните фенове… хм, по-скоро, фенки. Писъците на невръстни девойки едва ли биха могли да не затрогнат джентълмена от Ню Джърси и да подсилят романтичното му присъствие. Търнър е истински heartbreaker, а за истинския рок няма възраст – в това се убедихме и снощи. Хубавото време благоприятстваше за това певецът да звучи чудесно – за разлика от Нова година на площада пак в морския град, където минусовите температури си бяха казали думата. Рок Фест Варна 2013 остави изключително позитивно впечатление, имаше добра организация, качествен саунд и невероятни светлинни и лазерни ефекти и прекрасно настроение! Бира на достъпна цена и без опашки, поздравления за Болярка! The Other Side с удоволствие ще посещава и отразява това събитие, на което пожелаваме да стане традиционно за морската ни столица.
Към Бургас днес – и дано не вали! Удивително е как ни се иска да гледаме Джо Лин Търнър с Фобос отново и отново. Дано почти ежемесечните му гастроли у нас продължат!










































































































