The Other Side

Начало » Posts tagged 'Jazz' (Страница 5)

Tag Archives: Jazz

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

“Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Buddy Rich е най-великият барабанист за всички времена, който кара дъха ти да спира“ – Gene Krupa, джаз музикант, барабанист

1966 г. е най-неподходящият момент за когото и да било да основава нов джаз биг бенд, защото трябва да се възправи на пазара срещу икономичните рок и поп групи. Неподходящо е, но не и за Buddy Rich. Дотогава той е най-скъпо платеният участник в оркестър, в случая на Harry James, с колосалната за тези времена заплата от $1500 за седмица.

По време на своята 60-годишна кариера Buddy Rich бележи най-ранната си изява във водевил с родителите си, виждаме го на Бродуей като четиригодишно чудо на барабаните, чуваме го да свири през 40-те и 50-те години с джаз легенди като Charlie Parker, Dizzy Gillespie, Art Tatum, Lester Young и Coleman Hawkins за да стане лидер на биг бенд през 60-те, 70-те и през 80-те. Невероятната скорост и прецизност на свирене на Buddy Rich, наред с феноменалната му издръжливост, го характеризират като един от големите инструментални виртуози на ХХ век.

Buddy Rich - Swingin' New Big Band

Buddy Rich – Swingin’ New Big Band

И така, Buddy Rich напуска Ню Йорк през 1966 г., заминава за Лас Вегас, където намира спонсор, готов да му плаща за участието на най-добрите музиканти, които поиска, включително и за репетициите им. Buddy успява да привлече тогавашни знаменитости като Gene Quill, Pete Yellin, Bobby Shew, Jay Corre, John Bunch и Carson Smith. Това негово начинание определя останалата част от кариерата му като го превръща в една от главните сили, определящи звука на оркестрите след биг бенд ерата на Duke Ellington, Count Basie, Benny Goodman, Artie Shaw, Tommy Dorsey, Shep Fields, Glenn Miller и т.н.

Има само едно „но“ в тази иначе прекрасна история – спонсорът настоява те да свирят рок музика. След няколко несполучливи опита Buddy се отказва от тази идея и се насочва към джаз репертоар като успява най-накрая да убеди спонсора си да продължи подкрепата. Наема двама от най-добрите оркестратори – Oliver Nelson и Bill Reddie – за да направят албум, станал паметен в историята на джаза.

Още първите изпълнения на бенда предизвикват с огромен интерес и към септември 1966 г. Buddy Rich намира, че те вече са готови да запишат първия си албум, наречен “Swingin’ New Big Band”. Повечето (но не всички) композиции са записани на живо за четири вечери в Chez Club в Холивуд, а усещането, създадено сред публиката, е достатъчно красноречиво, когато чуете албума.

Особено силно впечатление прави интерпретацията на откъси от мюзикъла „West Side Story“ на Leonard Bernstein, която по-сетне се превръща в знаково изпълнение за всеки концерт на бенда, заради удивителния аранжимент, наситен с виртуозни пасажи. Самият Bernstein по-късно адмирира изпълнението на неговата творба в тази версия.

Албума “Swingin’ New Big Band” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 декември, след новините от 21:00 ч.

“Wild Is Love” от Nat King Cole в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Wild Is Love” от Nat King Cole. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Nat King Cole е сред най-популярните и преуспели певци през 40-те и 50-те години на миналия век. Джаз пианист, композитор и певец, той е обичан от широк кръг слушатели заради мекия му копринен глас. Броят на продадените му плочи надхвърля 29 милиона, а той регистрира участие в 28 игрални филма.

През 1954 г. Nat става първият афроамериканец със собствено телевизионно шоу (по NBC), не след дълго се решава да направи първите си изяви и на Broadway с мюзикъла „I’m With You“ („Аз съм с теб“), чиято телевизионна версия “Wild Is Love” по CBC има преди това премиера в Канада през 1961 г.

В основата и на мюзикъла, и на филма е музиката от албума “Wild Is Love” („Дива е любовта“) през 1960 г., издаден в навечерието на сексуалната революция и замислен от Nat King Cole като концептуално произведение.

Nat King Cole - Wild Is Love

Nat King Cole – Wild Is Love

Текстовете разказват историята на един мъж в търсенето на романтичната любов – неговите вълнения и разочарования, радости и скърби – съпроводено от безцеремонно акцентиране върху плътската похот и крайния цинизъм, които биха били напълно недопустими само няколко години по-рано.

Nat пее, измисля речитативи между отделните композиции, прави съпровождащата книжка и кани за съвместна работа Ray Rasch и Dotty Wayne, които съчиняват песните; диригента Nelson Riddle и неговия оркестър с хор, както и Ralph Carmichael с аранжиментите за струнната секция, за се получи един най-успешните им проекти. Години по-късно Nat твърди: „Това беше най-голямата ми тръпка при записването на плочи в цялата ми кариера“.

Албума “Wild Is Love“ или „Дива е любовта“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 август, след новините от 21:00 ч.

“The Great Gatsby: The Jazz Recordings” на THE BRYAN FERRY ORCHESTRA в “Картини от една изложба”

“The lights grow brighter as the earth lurches away from the sun, and now the orchestra is playing yellow cocktail music, and the opera of voices pitches a key higher” („Със залязването на слънцето светлините стават по-бляскави и сега оркестърът свири лека коктейлна музика, а хорът от гласове се извисява с един тон“) – Франсис Скот Фицджералд, „Великият Гетсби“ (1925), превод на български – Нели Доспевска (1986).

Писателят Francis Scott Key Fitzgerald пръв нарича началото на двайсетте години на миналия век „The Jazz Age“ („Ерата на джаза”) и неговото познаване на този музикален жанр намира отражение в повечето му произведения, където се откриват проникновени оценки и описания на джазови изпълнители и композиции.

Bryan Ferry Orchestra - The Great Gatsby: The Jazz Recordings

Bryan Ferry Orchestra – The Great Gatsby: The Jazz Recordings

Така е и в романа „The Great Gatsby“ („Великият Гетсби“), чието повествование за Jay Gatsby, младия милионер със съмнително минало, и неговия копнеж за любовта на Daisy Fay Buchhanan, е добре познато на българската публика.

Затова не е случайно, че когато подготвя своята версия по романа „Великият Гетсби“ (2013), режисьорът Baz Luhrmann търси музикален съпровод, който да пресъздаде духа на джаза от този период. Така попада на албума „The Jazz Age“ на THE BRYAN FERRY ORCHESTRA, появил се през 2012 г. и посрещан с одобрение от музикалната критика.

Baz установява контакт с Bryan и ето какво споделя: „Това беше невероятна находка. Дори да бях живял милион години, не бих си представил, че рок музикант като Bryan Ferry може да има джазов оркестър. Ние си мислехме да наемем някой оркестър от New Orleans или нещо подобно за целите на филма. Изпратих му съобщение “Bryan: Baz. Как ти се вижда?” После се срещнахме и отново го попитах „Какво ще кажеш да ти дадем нашите теми и ти да ги запишеш с твоя бенд?“. После пак го питах „Можеш ли да изпееш „Love is the Drug “? А след време стигнахме до там да го питам „Ще направиш ли кавър версии на песни на Jay Z, Amy Winehouse и Beyonce?“

Bryan Ferry от своя страна разказва: “Baz чувстваше, че музиката от албума „The Jazz Age“ точно отговаря на неговите очаквания, така че ни нае като ни поръча да преработим материала и също така да запишем в този стил съвременна музика, която той и Jay-Z бяха избрали. В записите участваше моят оркестър от предишния ни албум и затова успяхме да подготвим материала до края на януари 2013 г. Baz често идваше в студиото по време на звукозаписните сесии с много ясна идея каква музика му трябва за всяка сцена от филма.Той настоя и направих нова версия на стара моя песен „Love is the Drug“ – на първия ни албум с бенда нямаше пеене и това беше ново за оркестъра.

Baz има силен творчески потенциал и при него музикалният съпровод винаги има важно значение, особено пък за филм като „The Great Gatsby“, където музиката от периода на 20-те години дава ключ към неговата разпознаваемост. Baz много добре познава музиката от този период и беше любопитно как ще съчетаем тогавашния джаз със съвременна музика“.

Албума “The Great Gatsby: The Jazz Recordings“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 април, след новините в 21:00 ч.

 

Последен концерт на KAYNO YESNO SLONCE преди дълга творческа пауза

Промо концертът на 30 март, в който етно-ембиънт формацията KAYNO YESNO SLONCE ще представи петия си албум “Mare Verborum”, ще е последен за тях преди дълга творческа почивка, на която планират да се отдадат за поне година. Това означава, че съвместният им лайв с виртуозните южноафрикански джазмени SHABAKA AND THE ANCESTORS, ще бъде много есклузивно и емоционално преживяване както за всички от групата, така и за вярната им публика.

Kayno Yesno Slonce

Kayno Yesno Slonce

Във вълшебната вечер на 30 март KAYNO YESNO SLONCE ще демонстрират един по-различен звук, по-твърд и по-динамичен от познатия им акустичен стил. Не малка заслуга в тази нова посока има барабанистът Владимир Василев, познат от култови групи като ОСТАВА и АНИМАЦИОНЕРИТЕ, който ще бъде гост-музикант в Sofia Live Club само след 2 дни.

Kayno Yesno Slonce

Kayno Yesno Slonce

Много нови музикални пластове в албума “Mare Verborum” се разгръщат и благодарение на специалното участие на талантливата млада челистка Маги Петрович, която също ще излезе на сцената на Sofia Live Club заедно с KAYNO YESNO SLONCE в четвъртък вечер.

Kayno Yesno Slonce

Kayno Yesno Slonce

След пилотния сингъл “Mer”, неотдавна групата разкри и втори трак от албума, носещ името “Thalassa”.

Албумът “Mare Verborum” вече е тиражиран и на CD с оригинален 3D артуърк по идеен проект на Петър Делчев (продуцент на албума и тамбура) и реализация на Юлия Узунова (синтезатори и гльокеншпил в групата). Албумът, съдържащ 6 трака, е записан в студио Пекарната и мастериран в студио Балканджи. Ще може да бъде закупен на специалния мърчандайз щанд в деня на концерта, 30 март, заедно с останалите традиционни креативни мърчандайз артикули на групата.

Kayno Yesno Slonce - Mare Verborum

Kayno Yesno Slonce – Mare Verborum

Концертът, обединяващ символично две привидно далечно отстоящи музикални традиции от два континента под името “The Bridge”, ще стартира точно в 20:00 ч. на 30 март, когато на сцената ще излязат виртуозните джзмени SHABAKA AND THE ANCESTORS. Те ще представят супер успешния си дебютен албум “Wisdom of the Elders”.

Вратите за публика ще бъдат отворени още в 19:00 ч. Билети за събитието могат да бъдат закупени на цена 30 лева до 29 март включително, след което цената им ще бъде 35 лева в деня на концерта и на място в Sofia Live Club.

Kayno Yesno Slonce

Kayno Yesno Slonce

“Mink Jazz” от Peggy Lee в “Картини от една изложба”

Певица, актриса, композитор и автор на текстове за песни, Peggy Lee оставя ярка следа в музиката от средата на ХХ век. Започнала възхода си с биг бенда на Benny Goodman, тя успява да се наложи като най-изтъкнатият интерпретатор на американската поп музика сред певиците в контекста на джаза. Peggy Lee култивира своеобразен задъхан, закачлив, изящно интимен звук с неустоимо въздействие, нейната версия на песните “Fever”, “Lover” и други остава ненадмината. Frank Sinatra казва за Peggy: „Нейният прекрасен талант трябва да се изучава от всички певци, царственото й присъствие носи в чист вид елегантност и чар“.

Peggy Lee - Mink Jazz

Peggy Lee – Mink Jazz

Ето обаче какво й се случва веднъж на Peggy Lee по време на представление: „Това беше в Палм Спрингс, Калифорния, имаше преди време един клуб Doll House, само лъскави хора ходеха там, с бижута за милиони, скъпи тоалети и кожени палта. Излизам на подиума и не мога да чуя бенда: глъч до небесата, смях, дрънчене на чаши. Започвам да пея, никакъв ефект, все същата работа, никой не даваше пет пари, а аз вече бях станала известна, и тогава ми хрумна една идея. На следващата песен започнах да пея тихо, почти шепнешком, и усетих как шумът в клуба започна да затихва, направо млъкнаха и се вслушваха в това, което правехме на сцената. Колкото по-малко се напрягахме, толкова повече те получаваха от нас.“

Тази история добре илюстрира иронията на Peggy Lee при подготовката на нейния 15 студиен албум „Mink Jazz” или „Джаз за висок клас дами“ (буквалният превод е „Норка джаз“, т.е. джаз за дами с палта от норка). За неговите записи тя кани великолепни музиканти, сред които легендарния диригент BENNY CARTER, тромпетиста JACK SHELDON, барабаниста Mel Lewis и Herb Ellis на китарата.

Албума “Mink Jazz” или „Джаз за висок клас дами“, ще чуем в събота, 19 ноември, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР – след новините от 21:00 часа

“Incantations” на Teodora Enache-Aisha и Теодосий Спасов в “Картини от една изложба”

Унгарският композитор Béla Viktor János Bartók (25 март 1881 – 26 септември 1945 г.) има съществена заслуга за популяризирането на фолклорните традиции на страните от Централна и Източна Европа. Наши мотиви и неравноделни размери той изучава още в периода преди Първата световна война, наред с унгарските, румънските, словашките и т. н., те намират интерпретация в редица негови творби и стават достояние на широката публика от цял свят.

Румънската джаз певица Teodora Enache-Aisha замисля проект, в който да представи своето виждане за две такива произведения на Béla Bartók: „Két Román Tánc“ Op. 8a („Two Romanian Dances“ или „Два румънски танца“ (1910) и „Román népi táncok“, Sz. 56, BB 68 („Romanian Folk Dances“ или „Румънски танци“, сюита от шест клавирни части (1915). Идеята се заражда по време на концертите й с китариста Stanley Jordan през 2012 година в Европа, когато двамата представят част от „Румънски танци“.

Teodora Enache-Aisha и Теодосий Спасов - Incantations

Teodora Enache-Aisha и Теодосий Спасов – Incantations

Две години по-късно Teodora пее заедно с нашия Теодосий Спасов и така се появява нова идея: да развие проекта си, като намерят българско звучене на основата на друго произведение на Béla Bartók: Mikrokosmos Sz. 107, BB 105 (композирано през периода 1926-1939 г.), съдържащо 153 клавирни части, сред които 8 са посочени като „български ритми“.

Ето какво споделя Teodora Enache:

„Цялото ми виждане за албума коренно се промени след срещата с Теодосий. Започнах работа с композитора Mircea Kiraly, който напълно долови както професионалните ми интереси, така и личната ми връзка с „Румънски танци“. Той направи аранжиментите за глас, пиано, кавал, перкусии и контрабас. Той също така аранжира българските танци от „Mikrokosmos“, които бяха такова откритие за мен, че бях извънредно щастлива да ги добавя в албума. В студиото, естествено, ние се оставихме да бъдем отнесени от импровизацията и много от композициите в албума се преродиха в нещо ново и неповторимо. Теодосий, който е несъмнено вълшебник на своя инструмент, толкова ме възторгна, че гласът ми придоби нови омайни и мистериозни нюанси. Oleksandr Beregovsky вложи много усилия в проекта, даде му нов живот и заедно с Miroslav Turiyski и Attila Antal създадоха ритуално-племенно звучене, което толкова често търся в импровизациите си.

На слушателите, които се наслаждават на този албум, мога единствено да пожелая да почувстват вибрацията на своите собствени корени, независимо откъде са, на какъв език говорят и от какъв произход са. Всички споделяме един общ корен и той е уникален. Там са нашите общи истории – вашите, моите, нашите – написани в един и същ код. Ключът за дешифрирането на този код е музиката.“

Радиопремиерата на албума “Incantations” или „Заклинания“ ще се състои в навечерието на Националния ни празник, принос за който има и Румъния. Другото ви е известно: предаването е “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, началото е в събота, 27 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Aura” на Miles Davis в “Картини от една изложба”

Датският музикант Palle Mikkelborg замисля проект, в който да даде израз на своето преклонение пред гения на Miles Davis. Той композира сюита, повлиян също така от творчеството на Gil Evans, Stravinsky, Olivier Messiaen и Charles Ives, в която хроматично закодира името на Miles в основната музикална тема от 10 тона и представя своето виждане за неговата аура в 10-те части на творбата. Поводът е връчването на престижната награда Léonie Sonning Music Award през декември 1984 година и това е бил подаръкът на Palle за Miles.

Palle споделя в интервю: „Когото композирах сюитата, не познавах отблизо Miles, разбира се, бях чел много за него и бях слушал почти всичко от неговата музика, издадено на грамофонни плочи дотогава, както и присъствах на концертите му в Швеция и Копенхаген. Първоначално реших да съставя сюитата от седем части, всяка от които да носи заглавието си в съответствие с основните цветове и това се хареса на Miles.“

Miles Davis - Aura

Miles Davis – Aura

Премиерата на сюитата “Aura” се състои на 14 декември 1984 г. по време на събитието на фондация Carl Johann Sonning, и след нейния успех по-късно Miles пише на Mikkelborg: „Ще записваме, подготви оркестъра, идвам след две седмици“. Miles Davis и Palle Mikkelborg влизат през януари – февруари 1985 г. в студиото Easy Sound Studio в Копенхаген заедно с Danish Radio Big Band за да запишат доста по-различна версия от концертната.

Palle продължава: „Студийният запис се получи доста различен в сравнение с премиерното изпълнение на сцена. Miles имаше невероятна интуиция и това бе най-важният урок, който получих от него, можеше веднага да каже „това ми харесва“, „не искам това“, на мига схващаше настроението в музикалната фраза и на практика изсвири много повече, отколкото бях предвидил, а и съкрати съществена част от моя материал. Той ни водеше по време на съвместната работа и го правеше по деликатен начин, например: „нямам нищо против саксофоните, но не ми харесват толкова много в този откъс“, с други думи ни казваше „махнете тази част“, беше много внимателен в изразите, които ползваше, знаех на какво иначе е способен, но към нас се държа мило.“

По време на записите Miles научава, че китаристът John McLaughlin също е в Копенхаген по това време, обажда му се и го кани в студиото. В новата версия на частта “Intro” McLaughlin свири основната тема от 10-те тона, а ето как е инструктиран от Miles Davis – “Play some downtown New York, John, you know what I mean?” (“свири нещо като от центъра на Ню Йорк, Джон, нали знаеш какво имам предвид?”). Малката подробност е, че John McLaughlin изобщо няма представа за какво става дума дотогава…

Когато Miles чува изпратените му от Palle Mikkelborg смесени и мастерирани записи, той му казва “You’ve done a motherfucker job… It’ll be a two-record set on Columbia” (няма да го превеждаме на български, но и до днес Mikkelborg го приема за най-добрата похвала към своя tour de force).

В албума ще открием елементи от класическия импресионизъм, новата европейска музика, джаза, рока и електронната музика, в който изпълненията на двамата солисти Miles Davis и John McLaughlin са на нивото на най-доброто, правено от тях. Записът обаче е издаден едва след 4 години и това е една от причините Miles да премине към друг гигант – Warner Bros.

След появата си през 1989 г. албумът “Aura” е отличен с две награди “Grammy” и в наши дни се нарежда сред най-добрите и най-необичайните в дискографията на Miles Davis. А защо е така, ще ви разкажем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 август, след новините от 21:00 ч.

“A Love Supreme” на John Coltrane в “Картини от една изложба”

През периода 1957-1964 г. John Coltrane, един от най-изявените музиканти на миналия век, тенор саксофонист, започва да проявява интерес към музиката и философията на други култури – Индия, Африка, Латинска Америка, сближава се с Ravi Shankar през 1961 г., навлиза в тематиката на религиите и езотеричните учения, астрологията, нумерологията и т.н.

Неговите духовни търсения намират най-ясен изказ в албума “A Love Supreme” или „Върховна любов“ от края на 1964 г., който всъщност представлява сюита в четири части, тематично свързани с разбирането за духовното извисяване – пробуждане на духовните сили, посвещаване и озарение.

John Coltrane - A Love Supreme

John Coltrane – A Love Supreme

И една подробност. В началото на 60-те години, след като успява да се справи със силната си привързаност към хероина, John Coltrane започва да има видения, за които смята, че са му изпратени от Господ бог да ги реализира в музикални форми. Така през зимата на 1964 година той получава видение, което намира изказ във „Върховна любов“, която той и неговият квартет записват в същия ред, както той я е доловил.

Alice Coltrane, неговата съпруга, си спомня: „Той се затвори на тавана за 5 дни в къщата ни в Дикс Хилс, Лонг Айлънд, за да разработи музикалната форма на това видение. John изглеждаше все едно Мойсей слиза от планината, това бе толкова красиво.Той слизаше долу при нас и беше радостен, такова спокойствие имаше на лицето му. Тогава ми каза: „За първи път получих цялата музика, която ще запиша, под формата на сюита. За първи път имам всичко, абсолютно всичко готово.”

В четвъртата част на тази сюита, озаглавена „Псалм“, John Coltrane изразява висшата степен на духовното извисяване – озарението. За тази част той е подготвил поема, която е публикувана на обложката на албума и искам да ви обърна внимание, че Coltrane прави нещо невероятно тук – той буквално чете текста на псалма със своя саксофон.

Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “A Love Supreme” или „Върховна любов“, добил славата на фундаментален в историята не само на джаза, но и на музиката на ХХ век, записан с участието на пианиста McCoy Tymer, Jimmy Garrison на контрабаса и барабаниста Elvin Jones.

За всичко това, а и още нещо, ще чуете в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 юли, след новините от 21:00 ч.

„Картини от една изложба“ представя “Yonder Tree” на Gino Vannelli

Детството на Gino Vannelli е белязано от присъствието на музиката. Баща му Russ е свирил в биг бенд и у дома им често са звучали плочи с различни изпълнители, ето какво споделя Gino:

„Баща ми беше силно увлечен от музиката, имаше страхотна колекция от плочи с джаз и латино, а беше възторжен любител и на други жанрове. Ние с братята ми бяхме посветени в изпълненията на такива музиканти, за които повечето деца на наша възраст си нямаха дори представа, че съществуват. Говоря за периода, когато бях на 7-8 години, разбира се, че знаех, кои са Frank Sinatra и Ricky Nelson, но знаех също така и кои бяха Miles Davis и John Coltrane. Знаех също така и за Caruso или Ravel, имахме още в ранни години широк поглед върху различните жанрове музика, а татко ни показваше път към дълбоките пластове за нейното разбиране и развитие.

Така започнах да свиря на барабани, когато станах на седем години и това беше доста сериозно занимание, истинска страст. Запознах се с Gene Krupa и други велики барабанисти, и станах толкова ентусиазиран в тази насока, че станах барабанист в малък клуб на 11 години. При нас в Монреал тогава често гостуваха класни биг бендове като тези на Duke Ellington, Artie Shaw и Count Basie заедно с някои от големите певци. Естествено бе, че когато отидох да слушам Ella Fitzgerald, вниманието ми бе повече привлечено от Sam Woodyard на барабаните. Всяка седмица в Канада имаше концерт по телевизията на джаз триото Oscar Peterson, Ray Brown и Ed Thigpen, който не пропусках. Тези представления ми дадоха много.“

Gino Vannelli - Yonder Tree

Gino Vannelli – Yonder Tree

През 70-те и 80-те години на миналия век Gino Vannelli става един от най-изтъкнатите поп певци на Канада. След като успява да се наложи като смесва Rock, Jazz и R&B, в края на 80-те той започва да записва повече поп музика в радио формат.

И неочаквано в началото на 90-те години прави обрат в музикалната си стилистика. През 1995 г. издава албума „Yonder Tree” („Ей това дърво“), история на неговите духовни търсения изцяло в стил джаз. Съпроводен от пианиста Randy Porter, контрабасиста Phil Baker и барабаниста Graham Lear, както и други гост музиканти, включително саксофониста Tom Scott, той представя проект, който в някаква степен напомня албумите на Frank Sinatra от 50-те години.

Gino обаче съчинява текстове, които носят доста лични преживявания, изследва темите за изкушението и желанието, и ни повежда по пътя на своите духовни търсения за истината. Тук ще открием също така почитта му към поета Walter Whitman и музикантите Billie Holiday, John Coltrane и Charlie Parker, духовити коментари за човечността, религията и жизнения път, който сме избрали да извървим.

Преди това Gino изпитва сериозни съмнения:

“Чудех се дали публиката ще ме възприеме в това ми ново амплоа или ще трябва да остарея като правя все едни и същи неща, просто защото не съм добър за нещо друго. Това е нещо като капан за хората, превърнати в идоли от привържениците си. И е много трудно да се избавиш от рамките, които сам си наложил. Всъщност албумът представя пътят, по който вървя, и затова искам да направя пробив, като покажа нещо, които винаги съм възнамерявал, без да се страхувам дали ще продам или не много плочи“.

В резултат имаме изискан Crossover Jazz албум, съставен от негови композиции в съавторство с Brock Walsh и Roy J. Freeland, в който Gino ни учудва с многообразните си дарби като задълбочава своите умения да прави сочни аранжименти и ни представя красиви оркестрации в романтичен и еклектичен стил. Над всичко обаче е неговият глас, развит в нова светлина.

Албума „Yonder Tree” r.r „Ей това дърво“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 април, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” ще представи “Jazz and Roll” на Райчо Иванов

Съчетанието на джаз и рок-енд-рол има своята предистория. Още в средата на 60-те години на миналия век известният критик Joachim-Ernst Berendt заявява: “Едно нещо е безспорно – джазът се нуждае от нови звуци. Той се нуждаеше от тях още от самото начало и ще продължи да се нуждае от тях. Електронната музика е единствената все още достатъчно широка сфера, където те може да бъдат намерени.” 

Доста по-рано тромпетистът Miles Davis експериментира с така нареченото модално импровизиране, повлияно от пианиста George Allen Russell. Miles е в основата на почти всички важни нововъведения и стилистични промени в музиката от втората половина на ХХ век и често пъти бе двигател на тези промени – било с неговото собствено участие в изпълненията и записите или чрез избора на съпровождащи музиканти и сътрудници, които прокарваха новите тенденции. Някои критици дори се опитват да докажат, че джазът е спрял да се развива, след като Miles вече го няма. Така през месеците март и април 1959 г. Miles записва албума “Kind of Blue” или “Вид тъга”, който става представителен за модерния джаз и най-популярният в неговата дискография, достигайки тираж от 2 милиона – нещо изключително за джаз албум.

Райчо Иванов - Jazz and Roll

Райчо Иванов – Jazz and Roll

През 1968 г. става очевидно, че желанието на Miles Davis за намиране на нови форми чрез съчетание на джаз импровизирането с ритъма и енергията на рока, чрез интегриране на елементи от поп, соул и електронна музика – придобива осезаеми контури след включването на електрически инструменти в неговата формация. През тази именно година стилът на Miles се променя драстично, повлиян от нови звуци и идеи на изпълнители като Jimi Hendrix, James Brown, Sly Stone и др. След като вече е достигнал пределите на възможното в акустичния джаз със своя квинтет, той преобразува по своеобразен начин новите звуци около себе си, създавайки произведение с трайно великолепие – албума “In a Silent Way” (“Тихо”). Макар още с издадените през 1968 година заглавия “Miles in the Sky” (“Майлс в небето”) и “Filles de Kilimanjaro” (“Момичетата от Килиманджаро”) той да прави първите опити да използва електрически инструменти, за начало на смесването на джаза и рока (fusion) се смята именно албумът “Тихо”, записан на 18 февруари 1969 г. в Ню Йорк.

Мнозина музиканти тръгват по този път, някои от тях са сред най-близките на Miles Davis изпълнители: Tony Williams Lifetime, Weather Report с Joe Zawinul и Wayne Shorter, John McLaughlin и неговия Mahavishnu Orchestra, Return to Forever на Chick Corea, Herbie Hancock с Headhunters band и т.н.

У нас тези идеи намират свой привърженик в лицето на друг тромпетист – Райчо Иванов, оставил ярка следа чрез съвместните си изпълнения с музиканти като John McLaughlin, Wayne Shorter, Jack DeJonet и други. Howard Mandel пише в „Down Beat“: “Музиката на Райчо Иванов и неговия оркестър звучи твърде близко до това, което прави Miles Davis с Jack DeJonet, Keith Jarrett и John McLaughlin. Българските музиканти от бенда разбират тази музика твърде добре и са се научили да я свирят удивително.“

Райчо Иванов споделя: „Рокендролът е далеч по-популярна музика от джаза. Но в никакъв случай при прецизна и целенасочена работа той не е в ущърб на цялото, което се прави. С него лесно може да се прекали и да станеш банален. Само с изключително чувство за мярка може да се улучи точното съотношение в тази джаз пътека.“

През 1997 г. Райчо замисля нов проект – “Jazz and Roll”, и ето как ни въвежда в него: „Когато Miles Davis се завърна след 6-годишна пауза през 1981 г., започна да се търси mellow джаз, който е с по-богати възможности за импровизационна изява. Не всяко соло се свиреше в обичайния хард стил, характерен преди това. Точно тогава скъсах с уа-уа педала, след като бях един от първите, който като Miles започна да свири по този начин. Насочих се към нещо, в което да има конкретна мелодия, свобода в по-конкретното аранжиране на пиесите. Резултатът дойде доста по-късно, тъй като експериментирайки този стил, трябваше да се адаптирам към новия начин на музициране. Овладях го за няколко месеца, но трябваше да убедя и своите колеги да се насочат към този нов стил музика. Главната ми цел беше да се придвижим с крачка напред. Записите направихме без проби в Първо студио на БНР”.

Албума “Jazz and Roll” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 февруари, след новините от 21:00 ч.