Начало » Posts tagged 'Jazz' (Страница 3)
Tag Archives: Jazz
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Dreams And Daggers” от Cécile Mclorin Salvant в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dreams And Daggers” от Cécile Mclorin Salvant. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 31 години Cécile Mclorin Salvant като че ли вече е постигнала всичко на световната джаз сцена – с признанието да е сред 10-те най-добри джаз певци за всички времена, с трите награди Grammy за най-добър вокален джаз албум, с множеството признания от авторитетни издания като Down Beat, а и на музиканти от ранга на Wynton Marsalis, който заявява: „Певец от такава класа се ражда веднъж за едно или две поколения“.
Родената в Маями Cécile носи в себе си наследството от родителите си – баща лекар от Хаити, майка директор на училище от Франция, но и от атмосферата във Флорида, наситена с различни култури и музикални стилове.
„Произхождам от място с много различни влияния – казва тя, – които не са само от певци, но и от художници, поети, писатели и скулптори – има толкова много хора, които са ми повлияли, че е трудно да се спра само на един от тях. Разбира се, че ще започна със Sarah Vaughan, но ще добавя Blossom Dearie, Peggy Lee и Bessie Smith. Прекарах много време в слушане на толкова много колоси, а също и на непознати музиканти – хора, които бяха забравени – Bert Williams, Annette Hansaw, и Blanche Calloway. Също така се чувствам много свързана и впечатлена от други джаз музиканти, сред които Clifford Brown, Charles Mingus, Coleman Hawkins, Sonny Rollins и Thelonious Monk – без дори да споменавам всички пианисти, които ми повлияха“.
Силно въздействие върху Cécile ѝ оказва и американската поетеса Anne Sexton: „Чувствам, че се променям чрез четене на поезия, променя се и начинът, по който пея песните си, начинът, по който виждам живота си и хората, които познавам“.
Cécile McLorin Salvant – Dreams and Daggers
С този потенциал Cécile пристъпва към най-амбициозния си проект, двойният албум “Dreams And Daggers”, или „Мечти и кинжали“, в който съчетава изпълнени с трио „на живо“ джаз стандарти в легендарния клуб Village Vanguard от нюйоркския квартал Greenwich Village, с нови студийни записи на нейни композиции с участието на струнен квартет:
„Исках да запиша албум „на живо“, защото истината е в концертните представления и това е най-автентичната изява за нашата музика. Но аз също исках да записвам със струнен квартет и обмислях възможността да направя по-късно цял албум със струнен квартет. Но тогава си помислих: „“Е, добре, утрешният ден не е гарантиран, така че нека измислим начин да обединим тези две неща“. И колкото повече си мислех за това, толкова повече стигах до извода, че би било чудесно енергията на един запис „на живо“ да се вкара и съчетае с този мечтателен студиен запис на струнен квартет. Така че първоначално трябваше да бъдат две отделни идеи, но те се обединиха.
Що се отнася до централната идея зад албума, то нямах някаква грандиозна концепция. Много от нещата тук са наистина необясними и инстинктивни. Но също така албумът се базира на контрастите и наистина си играе с тази идея – контрасти в текстура, теми, намерение и звуци. Друго нещо в албума е, че всички песни са свързани по някакъв начин. Песните, които композирах със струнните аранжименти, бяха съчинени във връзка с песните, които изпълнявахме „на живо“. Те са като коментари, контраидеи или създават диалог между песните, така че редът е много важен при слушането на албума, защото това е фабула, която се развива с тези песни. Така създадох цялостна сюжетна линия, за да осигуря единство и художествена съгласуваност на песните от албума като цяло. Същевременно ме отблъсква изкуствената атмосфера в студийните записи и затова в студиото записвам вокалните си партии „на живо“ заедно с другите музиканти, без редактиране, презаписване и наслагване на записа.
Заглавието „Мечти и кинжали“, това са две думи, които произлизат от текстовете в песните от албума. Харесва ми идеята за мечтите, защото мечтата може да бъде едновременно и мечта от съня ти, или да бъде неща, които са необясними. Съществува и идеята за мечтите като надежда – например имаме голяма идея за бъдещето и мечтаем да подобрим нещата. Кинжалът пък за мен е инструмент за атака, но също и за отбрана. Така че някои от песните са мечти, а някои от тях са кинжали, а други имат елементи и от двете. Мечтите също могат да бъдат изразени насила. Ако имате мечта или надежда за бъдещето, тя може да бъде придружена с някаква сила. Нямам предвид насилие, но всяка съпротива или напредък трябва да бъдат придружени от някаква сила. Така че това са идеите, с които си играя. Част от причините да избера „Мечти и кинжали“ е, че за мен това е много вълнуваща идея, но тя ще бъде такава, когато хората я приемат“ – завършва Cécile Mclorin Salvant.
Слушателите и специализираните издания оценяват високо този проект, през 2018 г. той е отличен с наградата Grammy, а изтъкнатият журналист Fred Kaplan твърди: „Това е най-добрият вокален джаз албум за десетилетието, че дори и повече“.
Албума “Dreams And Daggers”, или „Мечти и кинжали“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 13 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Sunday At The Village Vanguard” от THE BILL EVANS TRIO в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Sunday At The Village Vanguard” от THE BILL EVANS TRIO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
25 юни 1961 г., неделя следобед, Ню Йорк. Продуцентът Orrin Keepnews, шеф на независимия джаз лейбъл Riverside, слиза по стълбите към мазето на 178-мо авеню, малко клиновидно помещение с ниски тавани, известно на джаз ентусиастите като Village Vanguard. Неугледно изглеждащото мазе обаче е идеалното място за джаз представления. По необясними причини то има една от най-добрите акустики, което го прави идеално за звукозапис на джаз изпълнителите, наети да свирят там. Заедно със звукорежисьора Dave Jones двамата започват да настройват техниката, и тогава настъпва момент на паника, когато електрозахранването внезапно спира, но за щастие бързо се възстановява. Предстои им целодневен запис, тъй като в неделите е известно, че един и същ изпълнител свири по време на пет сесии. Няма място за грешки, защото това е последният ден от двуседмичния ангажимент на музикант, известен с нежеланието си да влиза в студио и да записва нов материал.
И така започва историята на един от най-значимите албуми в съвременния джаз: “Sunday At The Village Vanguard” („Неделя във Вилидж Вангард“) на THE BILL EVANS TRIO.
The Bill Evans Trio – Sunday at The Village Vanguard
Пианистът Bill Evans е сред най-влиятелните джаз музиканти на ХХ век, носител на 7 отличия Grammy. Неговото класическо музикално образование е белязано най-вече от влиянието на импресионистите Debussy, Ravel, Fauré, Satie, към които през средата на 50-те години на миналия век се добавят идеите на George Russell и неговата лидийска хроматична концепция, за да стигне до стилистиката на модалния джаз. Тази теоретична подготовка помага по-късно на Bill Evans да приложи на практика своите идеи под ръководството на Miles Davis при работата им върху епохалния албум „Kind of Blue“, записан през март и април 1959 г., който става най-продаваният джаз албум въобще.
След този колосален успех Bill Evans не спира дотук, напуска секстета на Miles Davis и започва да търси други форми на изява, като създава свой проект за джаз трио с нова концепция:
„Това, което се опитах да направя, бе да освободя ролята на всеки от триото, те да не бъдат във формата „пианист и ритмична секция за акомпанимент“, а всеки да участва в изграждането на темите със свой принос и отговорност. Нужен ми беше наистина нов музикален подход, евристичен подход към колективното изграждане на фразата в момент на импровизация, за да знаеш кога да бъдеш партньор, и кога трябва да поемеш риска и да разчупиш конвенционалното. Точно това търсех. За целта имах нужда от хора, които се интересуват един от друг, за да можем да прекараме година или две само в растеж, без амбиции, просто позволявайки на музиката ни да расте и да може нашите таланти да се слеят по съвсем естествен начин.“
Няколко месеца по-късно, през лятото на 1959 г., контрабасистът Scott Lafaro, който по това време свири в клуб на същата улица, както и Evans, го среща и му предлага да участва в трио заедно с барабаниста Paul Motian, което се превръща в едно от най-известните пиано трио в джаза.
Както споделя Paul Motian, когато това трио започва да свири в нощния клуб Basin Street East, намерението им винаги е било да се разработи цялостно интерактивно трио изживяване. В онези времена това е нещо нечувано, тъй като почти всички пиано трио тогава са създадени до голяма степен за да демонстрират качествата на солиста с ритмичен съпровод. Докато в тяхната формация тримата партньори, нарушавайки традицията, при която контрабасистът и барабанистът са ограничени до ролята на акомпанимент, участват в истинска „трипосочна импровизация“, създават своеобразна синергия и имат като че ли телепатично взаимодействие с постоянна свобода между тримата музиканти.
В историята на триото на Bill Evans записите във Village Vanguard от лятото на 1961 г. вероятно са тези, при които това взаимодействие между тримата достига своя връх, но са и последните, защото 11 дни след края им контрабасистът Scott Lafaro, тогава на 25 години, загива в автомобилна катастрофа, удряйки се в дърво.
Bill Evans и продуцентът Orrin Keepnews решават в албума “Sunday At The Village Vanguard” да включат с предимство пиесите, които представят най-добре изпълненията на Scott Lafaro на контрабас.
Този албум, често определян като един от най-добрите записи на джаз на живо за всички времена, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Tall, Dark and Handsome” от Delbert McClinton and SELF-MADE MEN + Dana в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Tall, Dark and Handsome” от Delbert McClinton and SELF-MADE MEN + Dana. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В английския език фразата „висок, тъмен и красив“ („Tall, Dark and Handsome“) се отнася до типажа на привлекателен мъж от любовните истории, насочени предимно към жени. Появява се в началото на миналия век, за да стане популярен идиом в Холивуд през 20-те години, най-вече заради култа към актьора Rudolph Valentino.
Тази фраза в наши дни още звучи, ето какво разказва именитият музикант Delbert McClinton защо я е избрал за заглавие на своя 28 студиен албум:
„Преди повече от 20 години бях в Швеция и си купих малка скулптурна пластика като сувенир, и точно него може да видите на обложката на албума. Оттогава го имам в къщата си. Един ден минавах край него и си рекох „висок, тъмен и красив“. Не мисля, че това е заглавие, което хората може лесно да забравят.“
Delbert McClinton е ярък представител на тексаския блус и има съществен принос за възраждането на интереса към този стил, за което има 4 отличия Grammy, но също така е споменаван за пионер на движението Americana roots, синтезирало такива музикални жанрове като блус, джаз, соул, кънтри, рок и т.н., родени в Новия свят. Паметна остава срещата на Delbert с John Lennon през 1963 г., по време на която му дава уроци как да свири на блус хармоника.
Delbert McClinton – Tall, Dark and Handsome
Преди време Delbert McClinton си купува къща в Мексико и кани своите музиканти да работят там заедно:
„С тези момчета свирим повече от пет години. Каня ги за период от по 5-10 дни в Мексико и си прекарвахме чудесно, забавлявахме се през цялото време, работейки върху новия материал за “Tall, Dark and Handsome”, за който не само аз имам принос. Като дете си мечтаех да спечеля пари, да си купя джип и да замина за Мексико, има някаква магия в тази страна, все едно е произведение на изкуството.
Но да се върна към работата ни с моята група SELF-MADE MEN и саксофонистката Dana Robbins, с които в албума „Висок, тъмен и красив“ отдадохме нещо като почит на тексаския блус, с чиято музика израснах. Нямахме ограничения да правим музиката, която искахме да правим. Това е ключов фактор за креативността. Нямаш никакви граници и това е най-доброто чувство на света. Вижте, съвременната музика ми се вижда скучна. Толкова е трудно да намеря нещо ново, което да ми хареса. Ето защо обичам своята група, защото правим онова, което ни харесва. Можете да го наречете блус рок или кънтри рок, суинг, или Americana Roots, или каквото и да е, но едно от най-важните неща за моите песни продължава да е, че винаги сочат някакъв изход дори в най-отчаяни ситуации. Не правя песни, които водят като спирали в черната бездна. В моите песни винаги звучи нещо като „всичко ще бъде наред“, искам да носят положителни чувства в слушателя, да са с хумор и самоирония, и да оставят приповдигнато настроение накрая.
Във всяка моя песен разказвам някаква история, при това съвсем откровено, без значение дали става дума за равносметката на живота ми като музикант, за глупостите около нас и за странните обрати на съдбата, или пък за някоя нова страст, но и за срещата с фатална жена и изгубената любов. В последната песен „Поема“ правя обобщение на житейския ми опит и представям суровата реалност да си музикант в наши дни, за любовта си към моята професия. Ще ви призная нещо накрая: обичам да съчинявам музика – както си седиш и изведнъж от пустотата се появява песен, това е някаква магия…“ – завършва Delbert McClinton.
В записите на албума „Висок, тъмен и красив“ освен него участва внушителен състав музиканти: Dana Robbins (саксофон), Jack Bruno (барабани), Mike Joyce (бас китара), Bob Britt (китара), James Pennebaker (китара), Kevin Mckendree (клавишни инструменти), Quentin Ware (тромпет), Dennis Wage (клавишни инструменти), Joe Maher (барабани), Glenn Worf (бас китара), Yates Mckendree (китара), Jim Hoke (тенор и баритон саксофон, акордеон и кларинет), както и вокална група, за постигнат впечатляващ резултат, отличен с наградата Grammy през 2020 г. за най-добър традиционен блус албум.
Албума “Tall, Dark and Handsome”, или „Висок, тъмен и красив“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 1 август, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Finding Gabriel” от Brad Mehldau в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Finding Gabriel” от Brad Mehldau. Събота, 18:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Brad Mehldau има репутацията да е сред най-влиятелните джаз пианисти през последните 20 години. През 2017 г. той започва работа върху проект за концептуален албум с девет тематично свързани композиции, в които свири на пиано, синтезатори, перкусии и Fender Rhodes, и пее. И след 18 месеца представя албума “Finding Gabriel” („Да откриеш Гавриил“), в който участва великолепен състав гост музиканти, сред които се открояват тромпетистът Ambrose Akinmusire, тенор саксофонистът Joel Frahm, цигуларката Sara Caswell, певците Kurt Elling, Gabriel Kahane и Becca Stevens, и барабанистът Mark Guiliana. Затова не е случайно, че през 2020 г. “Finding Gabriel” получава отличието Grammy за най-добър инструментален джаз албум.
Темата на албума не е избрана случайно, ето какво разяснява авторът:
„Да откриеш Гавриил“ се появи след като в продължение на няколко години поред четях много внимателно Библията, по-точно книгите на пророците Даниил и Осия, на Иов и Еклисиаста, както и Псалтира. Още като когато бях на двадесет години имах жажда да отговоря на всички въпроси „как“ и „защо“ относно съществуването. Възприемам Библията не само като описание на минали събития, но и като пътеводител в наши дни, понякога като дълъг кошмар, а друг път като пътеводен знак, който ни води към просветление във времена на тревоги, в зависимост от начина, по който я четете. Архангел Гавриил се яви на пророк Даниил и му каза: „В началото на твоето моление излезе слово, и аз дойдох да ти го явя, защото ти си мъж желан; и тъй, вникни в словото и разбери видението“. Така разбрах, че важно е да се вслушам в думите на архангел Гавриил през целия шум около нас, и да намеря начин да обясня хаоса около нас не само на себе си, но и на всеки млад човек с по-малко знания за това, кое е правилно – може би на едно от собствените ми деца.
В това объркано положение на нещата прорицателят изглежда глупак, както казва пророк Осия: „Глупав е предсказвачът, безумен е оня, който се издава за вдъхновен, поради многото ти беззакония и голямата враждебност!“ Осия има предвид, че пророкът говори истината, но никой вече не му вярва – всичко се определя като фалшива новина, независимо от коя страна на оградата стоиш. Имаме изкушението да накараме всичко това да ни се размине, като избягаме в следващото по-голямо безумие, но това е само временно убежище и ни води повече към матрицата на лъжата. В крайна сметка човек излиза да поеме въздух, а се прибира с повече объркване и може би дори отчаяние. При цялата предполагаема днес свързаност изглежда, че ние сме по-разделени един от друг от всякога, потопени сме в дълбоката вода на нещастна самота. Към кого да се обърнем за истината в кризисни времена? Помолете се със смирено сърце, вслушайте се дълбоко и отговорите ще дойдат.“
Любопитно е как се зараждат композициите:
„Музиката първоначално изплува от новия ми синтезатор, който наскоро открих – Dave Smith/Tom Oberheim OB-6, с който свиря в няколко песни – продължава Mehldau. Създадох много от парчетата със синтезатори и с Mark Guiliana на барабаните, в процес, подобен на предишното ни сътрудничество. Добавих на други писти останалите идеи и човешкият глас изведнъж стана важен елемент – не с текст, а като чист израз на хармония и емоция. Работих с певци, на които съм се възхищавал и бях близък през последните няколко години – Kurt Elling, Gabriel Kahane и Becca Stevens – и аз самият се включих с пеене. Добавих струнни и духови инструменти и проектът стана с по-оркестрово звучене. Ново преживяване за мен в три от пиесите беше да вървя точно по обратния път – да свиря като човека оркестър и сам да изпълнявам всички партии. Това беше доста вълнуващо. В края на краищата музиката блести с неотложността на времето и мястото“ – завършва Brad Mehldau.
В албума ще открием начина, по който авторът възприема хармоничния език на „Metamorphosen“ от Richard Strauss, „Pelleas und Mellisande“ от Schoenberg и късния Mahler – „точно на ръба на пропастта, но все още тонален, с трагично, свръхреално чувство“.
Албума “Finding Gabriel”, или „Да откриеш Гавриил“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 юни, след новините от 18:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“My Spirit Flies to You” от THE BUDDHIST MONKS SAKYA TASHI LING в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “My Spirit Flies to You” от THE BUDDHIST MONKS SAKYA TASHI LING. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
“Ние сме това, което мислим. Всичко е построено върху мисълта. Всичко се основава на мисленето“ – Гаутама Буда
Монасите от манастира Sakya Tashi Ling, разположен в природния парк Гараф, недалеч от Барселона, се наемат да представят с музикални средства мъдростта на тибетския будизъм. Този манастир принадлежи към една от четирите будистки школи в Тибет, а именно Сакяпа, древен орден, който следва своя духовен водач с титлата Сакя Тризин (владетелят на трона Сакя). Първият носител на тази титла е Кьон Кьончог Гялпо, основал школата Сакяпа през 1073 г. Учителите от традицията Сакя са известни като „Притежателите на всички мъдрости“ заради внушителния обем знания в техните манастири, съхранявани през хилядолетната им история.
Манастирът Sakya Tashi Ling всъщност представлява глобален проект, чиято хуманна цел се основава на мотивацията да бъде от полза за всички хора и за тяхната среда, като възниква с намерението да приложи на практика в днешния свят техния начин на живот, основан на знания, мъдрост и етика. Дейността на участниците в проекта обхваща различни области (човешки, социални, религиозни, образователни и екологични) и нейната основна цел е да предостави методологии и решения, способни да допринесат за подобряване на живота на хората и на обществото.
The Buddhist Monks Sakya Tashi Ling – My Spirit Flies to You
Така се появява идеята на лама Jamyang Tashi Dorje да запишат албум с 13 автентични будистки мантри и молитви, изпълнени от обитателите на Sakya Tashi Ling. След тях са пречистващата Vajasattva, Green Tara, White Tara, Vajra Guru, Black Mahakala и Auṃ Maṇi Padme Hūṃ мантри, както и молитвите за прибежище, за седемте стиха, за просветено съзнание, за развитието на Kundalini и Amitābha, за всеотдайност и за щастието на всички същества.
Звукозаписът е направен в продължение на 10 часа по време на непрекъснати песнопения зад стените на манастира, съчетани с елементи от съвременна поп музика като стремежът на продуцентите Sergio Medrano и Miguel González е да приложат стилистиката на ENIGMA и DEEP FOREST. За целта те смесват гласовете на монасите с тези на певци и звука на ситар, табла, флейта, перкусии, барабани, тамбура, китари, пиано и синтезатори.
Албумът “My Spirit Flies To You” („Моят дух лети към теб“) е издаден най-напред в Испания, където няколко седмици оглавява музикалните класации и толкова успешно се продава, че достига статус на платинен, а след това завладява и други страни по света, включително САЩ.
Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 юни, този път след новините от 18:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Фламенко блус” от Райчо Иванов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Фламенко блус” от Райчо Иванов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Всичко тръгна от ритъма на фламенко танцьорите, който неустоимо ме завладя. Започнах да се движа и да живея в този ритъм, поведението ми също се промени. И за да се освободя от това обсебване, трябваше да го изсвиря – спомня си тромпетистът Райчо Иванов по повод представянето на албума „Фламенко блус“ в „Картини от една изложба“ и продължава: – Навярно сте чували за световноизвестния писател Франц Кафка. Той без да е ходил в Америка, без да знае английски и без да е общувал с американци, е написал един от най-хубавите романи „Америка”. Аз, който не зная и дума на испански, никога не съм ходил в Испания и не съм общувал с испанци, реших да напиша музика за Испания – страна, която ми е напълно непозната.
Райчо Иванов – Фламенко блус
Испанската музика във втората половина на ХХ век стана много популярна и редица джазови музиканти започнаха да се обръщат към испанския фолклор. Реших и аз да направя нещо по темата и се заех с тази провокация.
Когато албумът излезе, не бях особено очарован. Но с течение на времето „Фламенко блус” започна да ми харесва все повече и взех все по-силно да го усещам. Просто трябваше да се дистанцирам, музиката да „узрее”, за да я почувствам трезво с всичките си сетива.
Фламенкото има силно влияние сред испаноговорящите държави, които основно са в Латинска Америка, а като прибавим към него и блуса, който е преди всичко приоритет на афроамериканските музиканти, става невероятна жизнена симбиоза между две стари култури“ – завършва Райчо Иванов.
Записите са направени по време на концертни представления в НДК през септември 1989 г. и на знаменития фестивал North Sea Jazz в Хага, Нидерландия, на 14 юли 1990 г., белязан от участието на Miles Davis, Dizzie Gillespie, Count Basie, Stan Getz, John McLaughlin, Dave Brubeck, Ray Charles, Carmen McRae, McCoy Tyner, Gil Evans Orchestra, Herbie Hancock, Art Ensemble of Chicago, Pat Metheny и т.н.
Съставът на РАЙЧО ИВАНОВ ДЖАЗ РОК ОРКЕСТЪР включва също така Михаил Грозданов (алт саксофон), Бойко Димитров (сопрано саксофон), Иван Лечев и Вергилий Каталан (китара), Николай Захариев (клавишни инструменти), Венелин Кръстев (бас китара), Емил Александров (барабани) и Георги Вълков (перкусии).
Албума „Фламенко блус“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 май, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Canadiana Suite” от OSCAR PETERSON TRIO в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Canadiana Suite” от OSCAR PETERSON TRIO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В началото на 60-те години на миналия век Oscar Peterson вече има репутацията да е сред най-добрите пианисти в джаза. Роден в Монреал, Канада, той има огромен успех по време на концертите си в цял свят и бележи съвместна работа с такива музиканти като Louis Armstrong, Lionel Hampton, Buddy Rich, Dizzy Gillespie, Coleman Hawkins, Stan Getz, Maynard Ferguson, Nat King Cole, Teddy Wilson и т.н. Duke Ellington го нарича „махараджата на пианото“, искрени почитатели са му певецът Frank Sinatra и пианистът André Previn. Нетовият стил на музициране често е определян като съчетание на брилянтна техника с изящен лиризъм, наподобявайки този на Святослав Рихтер в класическото пиано, и със свободата на импровизиране в джаза.
Oscar Peterson Trio – Canadiana Suite
Но Oscar Peterson не е само виртуозен пианист и лидер на бенд. Неговите качества като композитор особено ярко се изявяват през лятото на 1964 г., когато в рамките на телевизионното шоу „Wayne and Shuster“ в Торонто звучи за първи път монументалното му произведение “Canadiana Suite” („Канадска сюита“). То се състои от осем части, посветени на родната му Канада, и в него той представя музикални картини на пейзажи от бреговете на Атлантическия океан на изток до Скалистите планини на запад, резултат на труда му в течение на близо година.
„Тази сюита я замислих на основата на моите лични възприятия – споделя авторът. – Същевременно тя няма твърда рамка, за да позволи свободата на джазовото импровизиране при изпълнение на живо. Всеки път, когато я свирим, искам да чувам различните реакции и чувства, които заедно с Ray Brown и Edmund Thigpen изпитваме“.
„Ballad To The East“ („Балада на изток“) е скица от морските провинции Нова Скотия, Ню Брънзуик и остров Принц Едуард. Oscar обаче ги посещава за първи път едва след завършването на сюитата, преди това ги знае само от картини и снимки. „Видях ги в съзнанието си в син цвят“ – обяснява той.
„Laurentides Waltz“ („Валс за лорентидите“) представя впечатленията на Oscar от Лорентидите, покритата с бор планинска верига в Квебек, която започва на около тридесет мили северно от Монреал, а Oscar е роден и израснал във френска Канада. „Бил съм в Лорентидите много пъти предимно през ски сезона“, казва той, „и винаги съм ги възприемал с чувство за щастие, за суинг в чист вид. Това е най-сезонният раздел в сюитата, представяйки един зимен пейзаж“.
„Place St. Henri“ (“Местността Свети Хенри“), е предградие в югозападната част на Монреал, тук именно е роден Oscar Peterson.
Що се отнася до „Hogtown Blues“, известно е, че много канадци не харесват Торонто, тъй както много американци не харесват Ню Йорк. Казват, че градът е само за бизнес и е твърде забързан, без сърце и затова го наричат „Hogtown“ („Свински град“). „Аз си мисля за Торонто с любов“, казва Oscar. „Опитах се да представя своите впечатления от него в стилистиката на блуса, това си личи още в началото. Използвах хармоничното съдържание на основната мелодична линия за да създам усещане за експанзията, през която този град преминава, като използвах солови пасажи, за да опиша настроенията в различните етапи от неговото развитие.“
С това изпълнение приключва пътешествието през Източната част на Канада и тръгваме на Запад с пиесата „Blues Of The Prairie“ („Блус на прерията“). „И тук се използва блус формат“, казва Oscar. „Но това очевидно се отнася до експанзивността, която видях в прериите. Ритмичната секция в свиренето пресъздава впечатлението за коне и каубои привечер. Опитахме се да възпроизведем усещането си в музика, която няма динамичните върхове, каквито ще откриете в някои от другите пиеси.“
„Wheatlands“ („Пшенични земи“) не се нуждае от текстово обяснение – продължава той. – Можете да доловите блещукането на житото от повея на вятъра още в първите няколко такта след началото. Това е страхотно равнинна страна, където, ако застанете на железопътен насип висок шест фута (1.80 м), можете да виждате 50 мили надалеч“.
„March Past“ е парадът, който предхожда Калгари Стампийд, едно от най-големите събития за родео в Северна Америка. Оскар споделя за впечатленията, които са се породили от гледането на парада по телевизията: „Това е щастливо време за Канада“.
Пътешествието завършва при Скалистите планини в пиесата „Land Of The Misty Giants“ („Земята на мъгливите гиганти“). „Тук чувството, изразено в музиката, е донякъде като в източните провинции, с изключение на това, че пейзажът, към който се приближавате, е много по-внушителен. Има някакво неземно усещане в Скалистите планини. Това е, което се опитах да покажа и това е причината за заглавието“.
В записите участва трио в състав: Oscar Peterson – пиано, който също така е композитор и автор на аранжимента, Ray Brown – контрабас и Edmund Thigpen – барабани.
Албума “Canadiana suite”, или „Канадска сюита“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Концерт на Charlie Hunter & Lucy Woodward в клуб Joy Station на 27 февруари
Клуб Joy Station започва сезона с един много специален концерт – на виртуозния китарист Charlie Hunter и шармантанта дива Lucy Woodward на 27 фенруари 2020 г. от 20:30 ч.
Билетите вече са в продажба и до 27 януари са на специална промоционална цена от 25 лева. До 26 февруари са на редовна цена от 30 лева, а в деня на събитието са на цена от 35 лева.
Събрани от съдбата, синергията между виртуозния китарист Charlie Hunter (Чарли Хънтър – 6, 7, 8 струнна китара) и певицата Lucy Woodward (Луси Удуърд – глас) е несравнима. Една година след като са започнали да правят турнета заедно, Чарли и Луси осъзнават, че химията, която двамата имат на сцената е нещо специално. Затова и решават да запишат общ албум с всички песни които винаги са искали да запишат, но по една или друга причина не са имали време. Резултатът от тази идея се превръща в чудесния албум „Music! Music! Music!,”, който блика от блус, соул, и фънк. Концепцията им е да се включат винтидж поп песни от 1895 до 1987 година. Репертоарът включва парчета като „Don‘t let me be misunderstood” на ANIMALS, “Wishing Well” на ТERENCE TRENT D’ARBY, както и такива на Nina Simone, Bessie Smith, и Blind Willie Johnson.
Български фенове на джаза, фънка и блуса със сигурност помнят името Чарли Хънтър, уникалния музикант който комбинира баса и китарата в един и същи инструмент. Уменията му да вплита басови линии, мелодични пасажи и сола едновременно е уникално! През последните години Чарли работи с много разнообразни музиканти като R‘n’B иконата D‘Angelo, канадската дива Celine Dion, и американския блусар John Mayer. След повече от 20 албума с инструментална музика, в които кръстосва много жанрове, Чарли решава че е време да направи колаборация с женски вокал. През своите близки приятели от SNARKY PUPPY Чарли се свързва с Луси Удуърд и останалото се подрежда от само себе си.
Луси Удуърд е родена в Лондон в музикално семейство, с майка оперна певица и баща композитор и диригент. Тя e приета в Mahnattan School of Music с джаз пеене. Надарена с невероятни гласови възможности и сценично присъствие, Луси решава да напусне училището за да търси реализация в по-широк план. Съдбата я отвежда до последния етаж на сградата на Atlantic Records където я чака легендарния Ахмет Ертегун, една от най-важните фигури в развитието на модерната музика, най-вече блуса и джаза. Впечатлен от нейните гласови данни, той ѝ предлага договор, който Луси с радост подписва на момента!
Луси Удъурд има издадени четири самостоятелни албума. След нейния Top 40 хит „Dumb Girls,” Луси пренасочва интересите си към своята страст – блус, соул, и фънк. Между песните ѝ можем да чуем много колаборации с банди като SNARKY PUPPY и JOSH WALKER & THE DYNAMITES. Освен богата звукозаписна кариера, през годините тя пее с познатата в България банда PINK MARTINI, както и в бандата на неповторимия Rod Stewart. Той споделя в Twitter че Луси ще им липсва много, докато е на турне с други проекти!
В компания на Чарли Хънтър и Луси Удърд, придружени от Ник дъ Браун на барабани, ни очаква един интимен и специален концерт. Под звуците на могъщото фънк трио, с непоклатимия груув на виртуозния китарист Чарли Хънтър, ще се раздвижим и заредим с енергия.
Вратите се отварят в 19:00
Начало на концерта: 20:30
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Jazz Samba” от Stan Getz и Charlie Byrd в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jazz Samba” от Stan Getz и Charlie Byrd. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 1961 година Държавният департамент на САЩ изпраща в Бразилия група джаз музиканти, сред които е и триото на китариста Charlie Byrd, без да предполага какви последици ще има това за музикалния пейзаж през ХХ век. Charlie е музикант с класическа подготовка, той учи китара при знаменития Andrés Segovia и продължава да свири на акустична испанска китара при своите участия в различните джаз формации.
В Бразилия Charlie остава очарован от звуците на Bossa Nova, която звучи навсякъде. Всъщност Bossa Nova, в превод „нова насока“, е разновидност на самбата, и тази разновидност завладява Бразилия в края на 50-те години на миналия век. Тогава китаристът João Gilberto усвоява ритмичната сложност на жанра и я свежда до няколко основни положения, превръща я в различен вид пулсация, добавяйки пламенния ритъм на своята китара. От друга страна акордите на Bossa Nova са сложни, повлияни от джаза и класическата музика, и това най-добре личи в композициите на Antonio Carlos Jobim, най-изтъкнатият представител на жанра, който добавя своя хармонична оригиналност.
Stan Getz and Charlie Byrd – Jazz Samba
Триото на Charlie Byrd е силно въодушевено от музиката на João Gilberto. Byrd, барабанистът Buddy Deppenschmidt и контрабасистът Keter Betts си купуват първите два албума на Gilberto и още докато са в Бразилия прекарват часове наред, опитвайки се да разучат новия стил.
След като се завръщат в САЩ тримата продължават заниманията си с Bossa Nova и правят няколко представления в клуба Showboat Lounge в столицата Вашингтон. Именно там Charlie Byrd се запознава с тенор саксофониста Stan Getz, който го кани у дома си и там прослушват плочите на João Gilberto и Antonio Carlos Jobim, които е донесъл от Бразилия.
По това време Stan Getz е знаменитост, той още в тийнейджърски години завоюва признание с Woody Herman Big Band, а великият John Coltrane казва за него: „Разбира се, всички бихме искали да звучим като Stan.“ Getz не се нуждае от дълго убеждаване, защото веднага открива в музиката от бразилските плочи великолепна основа за своя лиричен импровизиращ стил като фон за саксофона си.
Следващата стъпка е да се намери издател, когото да убедят да се запише музика в стила Bossa Nova и с тази задача се заема Stan Getz. Той лети от Ню Йорк за Вашингтон, преди това си урежда среща с Creed Taylor, който по това време поема управлението на Verve Records от Norman Granz, и му представя идеята. Това се оказва добър повод за TAYLOR да направи успешен дебют във фирмата.
Charlie Byrd подбира песните, прави аранжиментите и организира сесиите за звукозапис. През октомври 1961 г. Getz и Byrd правят пробни записи в стилистиката на Jazz Samba, които обаче остават неиздадени.
Албумът “Jazz Samba“ е записан няколко месеца по-късно, за около два часа на 13 февруари 1962 г. в църквата с отлична акустика „All Souls Unitar“ в столицата Вашингтон с участието на Stan Getz, тенор саксофон, Charlie Byrd, китара, Keter Betts, контрабас, Gene Byrd, контрабас и китара, Buddy Deppenschmidt и Bill Reichenbach – и двамата на барабани.
С меките си текстури, нежното звучене и ненатрапчивото релаксиращо усещане, “Jazz Samba“ се налага над властващата през предходното десетилетие “cool” стилистика в джаза, с което достигна до широката публика, като преодолява дразнещите звуци в Be-Bop и Hard-Bop стиловете. За това допринася мекият и нежен звук на тенор саксофона на Stan Getz, чийто естествен лиризъм му позволява свободно да импровизира. По този повод вибрафонистът Gary Burton отбелязва: „Когато Stan импровизира, мелодиите, които свири, излизат с по-богат звук в сравнение с композираните.“ Магията обаче се състои в пулса – хипнотичните ритми на традиционната бразилска танцова музика, леко урбанизирана, неуловимо променена с леко забавено темпо от джаз повлияните бразилски композитори.
“Jazz Samba“ е издаден през април същата година и в средата на септември влиза в класацията за поп албуми Billboard 200. На 9 март 1963 г. става № 1 не само за поп, но и за джаз и рок музика, за да прекара общо 70 седмици в същата класация, което е рекорд за времето си. Половин милион плочи са продадени през първите 18 месеца, а Stan Getz получава през 1963 г. отличието “Grammy” за най-добро джаз изпълнение.
Bossa Nova завладява САЩ, става най-търсената музика на планетата със свежата си изтънченост, свързвайки поп музиката с по-сериозните жанрове. След огромния успех на “Jazz Samba“, джаз и поп музикантите започват масово да използват новото звучене. Cannonball Adderley, Quincy Jones, Coleman Hawkins, Dizzy Gillespie, Herbie Mann, Ella Fitzgerald, Herb Alpert, Tony Bennett, Nat King Cole и Miles Davis са сред първите, които записват Bossa Nova песни или албуми. „Кралят на рока“ Elvis Presley пее „Bossa Nova Baby”, а певицата Eydie Gormé издава хитовата песен “Blame it on the Bossa Nova”.
„Знаех, че bossa nova е нещо, което ще стане силно привлекателно за публиката. Не знаех обаче, че ще вдъхнови хората да носят bossa nova вратовръзки“ – споделя Charlie Byrd.
Албума “Jazz Samba“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
ЗА ВАЖНОТО В ДЖАЗА или Как да разцъфнем в осъзнаването си като джаз цвете в пустинята „Естрадиада”?
Ръководство само за желаещи оупънмайндери и флайбрейнъри §6
Моята личност е изтъкана от джаз! Това е, заради джазираните ми младини. Тоталитарната телевизия също бе изтъкана от джаз!!! И, заради това… Вили Казасян на всяка манджа и от сутрин до мрак. (Нощем телевизия нямаше!) За това пък, когато поотраснах, аз започнах да слушам само дисидентски джаз!
Слушах само Кеми Тодороуфф (Особено Heavy Metal албума ѝ!) и Йълдаръз Ибрахимтова (Или там к`вот беше…)! Едната беше екскурзиантка по любов и по своя воля. Другата я бяха екскурзирали по живо и по здраво… (По това време аз по любов не можех да пътувам. А зорлем седях на поне 5 километра от границата, под заплаха от разстрел, преди да ме изпратят на нея, аз да разстрелвам свободно разхождащите се!!!) Едната джазираше тежко и все пак, някак близко до джазираната ми нежна душа! (Като DEATH, CYNIC, CORONER…) Другата джазираше виртуозно и безсловесно – ни майчин, ни бащин джаз. (Като RISK, MEKONG DELTA, MORDRED…) И двете ги слушах нелегално. И двете се върнаха, за щастие на джазмените, като мен! Едната, от любов по България. Другата и да я кормят, не би произнесла името на родината ни, камо ли да я припознае като своя!
Сега, млади приятели, разбирате ли защо свободното придвижване е изключително важен фундамент за джаза, за съзнанието и за живота???
Rock Thrtashler
(Най-джазираният джазмен за последните 8 петилетки)
Още от серията:
Как да кажеш на елека, че е мазен
Как да напишем концертен репортаж
Как да правим пого/мош пит/съркъл пит
Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 