Начало » Posts tagged 'Jazz'
Tag Archives: Jazz
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Преди да изгорим” от POETIC JAZZ TRIO в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Преди да изгорим” от POETIC JAZZ TRIO. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, ще звучи музиката на Николай Иванов Ом, който се нарежда сред най-извисените български музиканти.
Ще го чуем с албум на проекта POETIC JAZZ TRIO / ПОЕТИЧНОТО ДЖАЗ ТРИО, в което участват също така Габриела Хаджикостова и Dávid Eredics , негови дългогодишни съмишленици и партньори. Албумът е озаглавен „Преди да изгорим“, и това ще бъде неговата радио премиера.
Сред дванадесетте композиции намират ново звучене стихове от Христо Фотев, Пламен Бочев, Никола Вапцаров, Атила Йожеф, Ингеборг Бахман, и т.н.
Тази поезия е многообразна, ритмично и звуково вплетена в музиката, наред с изумително сливане от стилове и преплитащи се музикални хрумвания. Джазът условно обединява музикалната тъкан с интонации, тембри, рифове и импровизации от красиви хармонии в пост ECM джаз стил (т.е. след фюжъна на 70-те години) и линии до фрий джаз, което се допълва от програминг лупове, индийски конакол перкусионни срички, вокални звуци и импровизация.
След дълги години съвместна работа Николай Иванов и Габриела Хаджикостова търсят все по-дълбоко и стилистично излято произведение, което е връх на серия от подобно търсения – театрални моноспектакли, поезия с музика, пърформанси, сплав от стилове и тембри. Албумът „Преди да изгорим“ е плод на многобройни търсения, започнали в 2006 г.
Музиката е изцяло нова и създадена за този проект, а подборът на поезията в някои аспекти е основно вдъхновение за композирането.
Всички предишни реализации на POETIC JAZZ TRIO са „стъпала“ на израстване. Първите срещи на триото започват през 2008 година и продължават през различни метаморфози до днес. Следват проектът „Без Граници“, който има няколко години концертен живот в различни европейски държави (предимно в Унгария и България) и експерименти в различни периоди. Търсенията са в широките граници на джаза, фолклора – предимно български и унгарски, препратки към различни нюанси на авангардната музика, свободни импровизации, спонтанни срещи на сцената, театрални пърформанси и др. Изразните средства са почти без ограничение – вокали с преки заемки от фолклор, песенна музика, скат импровизации, елементи от сакрални традиции от Изтока и Африка, индийски конакол и съвременни европейски и балкански негови метаморфози. Използват се широко електронни и клавишни инструменти, както и електронен програминг, китари, тамбури и други струнни инструменти. Включват се голям брой духови инструменти – кларинет, алт и сопран саксофони, флейти и фолклорни флейти, перкусии и атмосфери. Събиранията за концерти и отработването на новите композиции през 2024 г. оформя идеята за албума. Подборът на поетичните текстове с отхвърляне на избори също е прецизно направен.
Николай споделя: „Исках да разкажа за красивото, исках да се върнем към онези прости и така необходими ни, от една страна, близки, от друга – станали ни далечни, състояния на съзерцание, хармония, светлина, медитативност, любов и събуждане на спомена за просветляващото и осеняващото ни вдъхновение...“
Габриела допълва: „Тази музика ни гмурва до ядрото на Земята, към пустините на Африка и стъклено чистия звук на Севера, към тревожни пълнолуния и притихнали морета. Отвежда ни в гората на мечтите. Вглъбява ни в нас самите с многозвучието на тибетското, будистко пеене на Николай. Отвежда ни към страстите на португалското Фадо и раздиращото жарко слънце… преминава граници, континенти, планети, светове, животи!“
Албума “Преди да изгорим” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 24 май, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР, и това ще бъде неговата радио премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Devet Extended” от Любомир Господинов в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Devet Extended” от Любомир Господинов. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Шест часа сутринта е и саксофонистът Любомир Господинов записва нотно някои свои идеи. Той още не знае, че те ще прераснат в концептуален албум с нестандартни композиции. Сега си спомня, че част от музиката за новия му албум се е появила, докато е със саксофон в ръка.
„Докато свиря, често в главата ми се появяват музикални мотиви, които после бързам да запиша. След това започвам да мисля върху цялостната форма – аранжирането, текста, звучността на композицията“ – казва специално за нашето предаване Любомир.
Всъщност всичко започва преди 4 години. Точно тогава Любомир Господинов издава първия си албум „Devet“ (чухме го в „Картини от една изложба“) и поглежда напред към ново предизвикателство – „Devet Extended“. В него се включва и сръбският музикант Никола Станошевич – като пианист и композитор на две от заглавията в албума.
Композицията, която дава началото на албума, е „Breath In Breath Out“, или „Вдишвай издишвай“, а веднага след нея Любомир композира „Black Sea“, или „Черно море“.
„След това вече стана ясно, че новият албум е на път. Всеки албум иска да разкаже история – продължава Любомир. – Ние искаме да предадем посланието за силата на музиката и любовта. Албумът ни е едно пътуване през традицията и модерността, като всяка песен изразява търсене на себеоткритие, интимни емоции и празничен оптимизъм. Новата ера изисква единство. Добродушно съвместно съществуване, което дори на сцената не се нуждае от много думи. Променливостта и хармонията, както и сложността и простотата, не са в противоречие, а са част от ежедневната ни програма“ – завършва Любомир Господинов.
„Devet Extended“ е албум, който съчетава балкански фолклор и съвременни джазови елементи, създавайки многопластови композиции, изпълнени с емоции и неочаквани музикални обрати. Техните мелодии преминават от нежни и меланхолични мотиви към енергични и оптимистични ритми, като в същото време запазват автентичността и корените на балканската музика. Албумът е съвършен пример за иновация чрез импровизация, комбинирайки сложността на джаза със структурата на фолклорните мелодии. Музикалните елементи се преплитат в изненадващи обрати, които ни водят през вълни от тъга, копнеж и радост. Това е албум, който е едновременно прост и сложен, достъпен и дълбок, той е интригуващо преживяване както за любителите на традиционната, така и на съвременната музика.
Освен основателите Любомир Господинов и Никола Станошевич, групата сега се развива в петчленна джаз формация с певицата Йелена Кръстич, контрабасиста Давид Джавади и барабаниста Харалд Таншек.
Албума „Devet Extended“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 15 февруари, след новините от 22:00 ч. на програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Linger Awhile” от Samara Joy в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Linger Awhile” от Samara Joy. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Развитието на големите джаз певици в Америка има доста сходни черти. Почти всички от тях са започнали от местния църковен хор, така е и със Samara Joy, новата звезда във вокалния джаз, носител на три награди “Grammy”.
Тя е родена преди 25 години в района Бронкс на Ню Йорк сити, в семейство със силни музикални традиции. Баба ѝ и дядо ѝ основават и ръководят филаделфийската госпъл група SAVETTES, а баща ѝ, музикантът и авторът на песни Antonio McLendon, продуцира, композира и аранжира своя музика. В началното училище и в гимназията Samara развива певческите си качества и печели наградата на фестивала Essentially Ellington High School Jazz Band Competition & Festival, проведен в знаменитата зала Lincoln Center.
Сериозно започва да се занимава с джаз след като постъпва в университета SUNY (State University of New York) да учи вокална техника и успява да го завърши с отличие. Междувременно се случва събитие, което прави поврат в развитието ѝ: през 2019 г. се явява на конкурса „Sarah Vaughan International Jazz Vocal Competition“ и го печели. Така попада в полезрението на големите звукозаписни компании и първите договори за издаване на албуми скоро стават факт.
Ние ще чуем втория от тях, „Linger Awhile“ („Почакай малко“), донесъл ѝ първите две отличия “Grammy”.
В него Samara ни представя колекция от джаз класики, претворени с усет и стил. Тя по изумително старомоден начин изпълнява песните си, като съчетава широк спектър от вокални стилове, включително на Aretha Franklin и Diana Ross.
Тя подбира силен екип за звукозаписите: Pasquale Grasso (китара), Kendrick McCallister (тенор саксофон), Ben Paterson (пиано), David Wong (контра бас) и Kenny Washington (барабани), които имат задачата да представят звука на джаза от 40-50-те години на миналия век.
Текстовете обхващат впечатляваща гама от чувства по отношение на любовта, тя е основната тема в албума „Почакай малко“. Думите са пълни със сърце и душа. Всяка песен е дълбока и изразява смесени чувства от страст или страдание, с тънка граница между възторг и уязвимост.
И така, в събота, 1 февруари, след новините от 22:00 ч. на програма “Хоризонт” на БНР, в предаването “Картини от една изложба®“ ще чуем албума „Linger Awhile“, или „Почакай малко“, за който Samara Joy получава “Grammy” за най-добър вокален джаз албум и за най-добър нов музикант.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Gillespiana” от DIZZY GILLESPIE & HIS ORCHESTRA в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Gillespiana” от DIZZY GILLESPIE & HIS ORCHESTRA. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Легендарният джазов музикант, тромпетистът Dizzy Gillespie, изповядва своето кредо в автобиографията си: „Мъчех се да наложа джаза като концертна музика, като форма на изкуството, а не просто музика, която слушате на места, където сервират уиски“.
Сред неговото творчество албумът “Gillespiana” представя Gillespie във върхова форма и в по-амбициозна и по-композиционна обстановка от всичко, което е опитвал до този момент, това е неговият шедьовър, и както твърди тромпетистът Jon Faddis: „Когато има биг бенд зад гърба си, това го тласка в различни посоки и тогава смятам, че Dizzy всъщност е в най-добрата си форма.“
Ето каква е предисторията на “Gillespiana“, амбициозна сюита за джаз оркестър, композирана през 1960 г. от 28-годишния тогава Lalo Schifrin, в пет части: прелюдия, блус, панмерикана, африкана и токата.
Dizzy Gillespie & His Orchestra – Gillespiana
Lalo Schifrin се среща с Dizzy по време на турнето на неговия биг бенд през 1956 г. в Южна Америка, включително Аржентина, родината на Lalo. Schifrin има великолепно образование като класически музикант при Juan Carlos Paz в Буенос Айрес и в Парижката консерватория при Charles Koechlin, а също така умело преплита латино и джаз елементи, свирейки джаз.
Dizzy е толкова впечатлен от музиката на Schifrin, че го кани да му се обади в Ню Йорк. Това става през 1960 г., когато Lalo Schifrin се присъединява към квинтета на Dizzy Gillespie като заместник на Junior Mance, най-вече заради композиторските си качества, а не заради уменията си на пианист.
„Един ден Dizzy ми предложи да напиша нещо – спомня си Schifrin – и след като бях подготвил няколко идеи за “Gillespiana” и имам предвид точно това – нещо съвсем сурово, не оркестрирано, не развито – което той ме помоли да занеса в къщата му и да му го изсвиря. „Как искаш да го оркестрираме?“ попита Dizzy. „Отговорих му, че си представям цял оркестър с неговия джаз квинтет отпред – продължава Lalo. – Казах му също така, че смятам, че мога да постигна звука, който искам, като заменя петте саксофона на обикновения биг бенд с четири валдхорни и туба, заедно с обичайните четири тромпета и четири тромбона, и Dizzy веднага вдигна телефона за да се обади на знаменития Norman Granz от гиганта Verve Records, после се обърна към мен и ме попита: „Колко време мислиш ще ти трябва за оркестрацията?“ Отговорих му три седмици и тогава Dizzy се договори с Granz да записваме на две сесии след малко повече от месец. Изглеждаше ми доста фантастично, но го направихме.
Когато стигнах до студиото, освен Dizzy Gillespie имаше хора като Clark Terry, Ernie Royal, Julius Watkins, Gunther Schuller, Urbie Green. Огледах се и осъзнах, че това е невероятен биг бенд, най-добрият биг бенд, който може да съберете в Ню Йорк, съставен от елита на Ню Йорк. Само като ги видях, много се изнервих, но за миг преодолях нервите. Музиката диктува как се чувстваш и аз започнах да дирижирам и да свиря“ – завършва Lalo Schifrin, придобил световна известност след това с музикалния съпровод към поредица филми, след които “Мисия невъзможна“.
В „Gillespiana“ Lalo Schifrin отдава почит към огромния талант на Dizzy Gillespie и представя произведение, в което всяко действие отразява различен аспект от личността на Dizzy, вариращ от меланхоличния блус до енергичната токата, от алюзиите към африканските предшественици на Dizzy до интереса му към латиноамериканската музика.
Lalo Schifrin решава, че за подобна творба най-подходяща ще бъде формата на „Сюита“ от осемнадесети век, като петте части да бъдат по-скоро под формата на „Concerto grosso“, барокова форма, в която малка група музиканти поема ролята на концертен солист, свирещ върху или между изпълненията на целия оркестър. Във визията на Lalo квинтетът на Gillespie (с него самия на пиано) играе ролята на групата солисти, а биг бендът – на оркестъра.
Така се получава една от малкото успешни широкомащабни творби с опит за смесване на автентични южноамерикански ритми и звучност, с тези на джаза. В нея долавяме Dizzy Gillespie да представя типичните за него стилистични похвати, като започване на музикална фраза от нейния връх, последвано от хроматични спускания, особено в четвъртинки, привързаност към скоростно свирене с двойно време, и накрая – неподражаемият му твърд звук на тромпета.
Квинтетът му тук също успява да се извиси, в него по това време са Leo Wright (алт саксофон и флейта), Lalo Schifrin (пиано), Art Davis (контрабас) и Chuck Lampkin (барабани). В биг бенда участват двадесет и един музиканти, които са добре известни имена от съставите на COUNT BASIE и DUKE ELLINGTON, наред с перкусионисти.
Албума „Gillespiana“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 13 юли, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Songwrights Apothecary Lab” от Esperanza Spalding в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Songwrights Apothecary Lab” от Esperanza Spalding. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Не са много жените от съвременната джаз сцена, които да носят лекота и зареждащ оптимизъм със своите композиции, със свиренето на контрабас и бас китара, с проникновеното си пеене. Това именно прави Esperanza Spalding като кръстосва музиката между Stevie Wonder и Wayne Shorter.
Esperanza е родена преди 40 години в Портланд, Орегон, с корени от афроамериканец и майка от уелски, индиански и испански произход. Още през детските си години тя разкрива музикални заложби – докато слуша лекциите по музика на майка си в колежа, у дома повтаря на пианото това, което учителят е изсвирил, включително откъси от Лудвиг ван Бетовен. Силно впечатление ѝ оказва виолончелистът Yo-Yo Ma, това я вдъхновява да се занимава с музика и започва да взема уроци по цигулка на 5-годишна възраст. Вече на 15 години става концертмайстор на Обществото за камерна музика на щата Орегон и е описвана като музикален вундеркинд, който с лекота свири и на китара, и на контрабас. Тези ѝ качества носят академични стипендии за Portland State University и Berklee College of Music, където учи, и така започва възхода на нейната музикална кариера.
Днес има репутацията на именит джаз музикант, носител на 5 отличия „Grammy“, почетен доктор на два реномирани университета (Berklee College of Music и California Institute of the Arts (CalArts), бивш професор в Harvard University, с издадени 8 студийни албума, 2 концертни заглавия, две опери са с нейно участие, а 3 филма имат музикалния ѝ съпровод.
В албума „Songwrights Apothecary Lab“ („Лабораторията на аптекари автори на песни“) са включени 12 музикални произведения с лечебна цел, създадени в продължение на няколко месеца от музиканти и практикуващи специалисти в различни области като музикална терапия, неврология, афроамериканска музика, суфизъм, южноиндийска музика. Вместо да използва различни заглавия, Spalding обозначава всяка композиция като номерирана „formwela“, термин, който предполага нещо между песен, лечебна мантра и магическо заклинание. И още нещо: думата „аптекар“ тук носи асоциации с народната медицина, каквото е било значението ѝ преди векове като знахар или лечител.
Esperanza Spalding – Songwrights Apothecary Lab
Esperanza вижда звуците като съставки, които, подредени по определен начин, може да предизвикат благотворни здравословни резултати. Тя се консултира с невролози и музикални терапевти при създаването на композициите в „Songwrights Apothecary Lab“, всяка от които е предназначена да адресира специфични емоции за възстановяване на духа, за преодоляване на стрес и други несгоди, и ето какво споделя:
„Има една мисъл на саксофониста John Coltrane: „Ако някой от моите приятели е болен, бих искал да изсвиря определена песен и той ще бъде излекуван“. Всички „formwela“ са създадени чрез нашите изследвания, гадания, интуиция, музикално майсторство, вкус, вдъхновение и съвместни усилия за проектиране на песни, които намират конкретен благотворен ефект върху нашето обкръжение.
Това е като най-старото нещо в историята на човечеството, ние се връщаме към произхода на музиката, към нейните корени. Произходът на музиката е отговор на общуването с другите във вашата общност, в обкръжението ви. И отговорът е интуитивен! Когато си тананикате около бебе, или когато седите с някой, който скърби, и вие му припявате в унисон, или когато сте радостно развълнувани, пеете и си казвате „Страхотно“! Да, това е музиката!“ – завършва Esperanza Spalding.
Албума „Songwrights Apothecary Lab“, или „Лабораторията на аптекари автори на песни“, отличен с наградата „Grammy“ за най-добър вокален джаз, е записан с впечатляващ състав музиканти, начело със саксофониста Wayne Shorter.
Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 8 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Night in Calisia“ от Randy Brecker, Wlodek Pawlik Trio & KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Night in Calisia“ от Randy Brecker, Wlodek Pawlik Trio & KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Kalisz е най-старият град в Полша, през 2010 г. бяха отбелязани 1850 години от неговото основаване като Calisia. По този повод общината на Kalisz и Adam Klocek, директор и диригент на KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA, възлагат на композитора и джаз пианиста Włodzimierz Pawlik да напише музика.
Ето как те ни канят да поемем по древния Кехлибарен път с албума „Night in Calisia“ („Нощ в Калисия“), сюита в шест части:
„Нека преживеем една нощ в Calisia, едно място, намерено в началото на XX век на територията на днешен Kalisz, което е оставило специална следа върху този самобитен полски град. Нека поемем по Кехлибарения път, както са правили римските търговци, когато са пътували от Адриатика към Балтийско море, за да се сдобият със златото на Севера.
Randy Brecker, Wlodek Pawlik Trio & Kalisz Philharmonic Orchestra – Night in Calisia
Нека смело вървим, следвайки звездите, които ще ни покажат пътя. Докато си проправяме път през планините и гъстите гори, ние ще открием центъра на крайречните селища. Това действително е древната Calisia – същата, която Птолемей е отбелязал в своята карта на света.
Ще бъдем посрещнати от келтите, умните и смели стопани на тези земи. За радост на уморените пътешественици, те ще сбъднат мечтите им за „златния камък“. Каква е стойността на едно парче кехлибар? Може ли да бъде придобито само за един римски сребърник?
Нека се вслушаме в завладяващите диалози на тази сюита. Може би тогава ще разберем повече от споровете на търговците, и може би тогава, в мрака, който е паднал над Calisia, ще разкрием непознати тайни. Нека се срещнем в кехлибарената Calisia!“
В записите участват именитият тромпетист Randy Brecker, гостувал два пъти у нас, WLODEK PAWLIK TRIO и KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA с диригент Adam Klocek, за да зазвучи творба, отличена с наградата „Grammy“ за най-добър албум в изпълнение на голям джаз състав.
Албума „Night in Calisia“, или „Нощ в Калисия“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 10 февруари, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Mingus Ah Um” от Charles Mingus в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mingus Ah Um” от Charles Mingus. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
1959 г. е белязана с върхови заглавия на албуми, останали паметни в историята на джаза и трасирали развитието му години напред: „Kind of Blue“ на Miles Davis – квинтесенцията на джаза, „Giant Steps“ на John Coltrane – повратна точка в историята на джаза, „Take Five“ от албума „Time Out“ на Dave Brubeck – една от най-популярните мелодии в джаза, „The Shape of Jazz to Come“ на Ornette Coleman – най-същественият Free Jazz албум, и сред тях “Mingus Ah Um” на Charles Mingus – любимото заглавие на милиони почитатели.
Албумът „Mingus Ah Um“ с право заема това почетно място и индикира пълния разцвет на развитието на Mingus като композитор и контрабасист. След дълги чиракуващи години той успява да намери реномирана звукозаписна компания, защото винаги се тревожи за парите и така намира сигурност. Отделно от това живее в страна, която в онези години го смята в най-добрия пример за второразреден гражданин.
Charles Mingus – Mingus Ah Um
Беден през повечето време, дебеланко, любител на пури, темпераментен, несигурен, женомразец, Charles Mingus, въпреки че редовно е включван в списъците с най-добрите джаз музиканти и се говори за него като за един най-изтъкнатите контрабасисти и лидери на състави в джаза за всички времена, най-добрите му албуми нямат аналог и затова не са толкова популярни.
Тук изиграва роля и влиянието на класическата музика: Mingus съчетава похватите на Игор Стравински и Arnold Schoenberg с тези на джазмените Duke Ellington, Charlie Parker и съвременниците му Thelonious Monk и Dizzy Gillespie. В един момент той започва да сглобява парчетата от пъзела с постиженията си и след дълго време на подготовка идва този удивителен изблик, който представяме.
Заглавието на албума е неточна алюзия с въображаемо латинско склонение. Обичайно за учениците, изучаващи латински език, е да запомнят латинските прилагателни, като първо произнасят именителния падеж от мъжки род (обикновено завършващ на „-us“), след това именителния падеж от женски род („-a“) и накрая именителния падеж от среден род единствено число („-um“) – което предполага трансформация на името му като Mingus, Minga, Mingum.
Синът на афроамериканец с шведски примеси и майка с английски, китайски и южноамерикански корени, която позволява да се слуша само църковна музика у дома, прегръща блуса и госпъла по сложния начин, по който човек прегръща най-добър приятел, или родния си град – предпазливо, с обречена и дълбоко скътана любов.
В албума „Mingus Ah Um“ Charlie дава израз на своята почит към предците си и музикалните си предшественици. Откриваме тази почит към евангелисткото пеене и проповедите от неговото детство, към блуса и стила буги, към пионера на джаза и пианиста Jelly Roll Morton, към великия Duke Ellington и знаковите саксофонисти Lester Young и Sonny Rollins, и т.н.
Charlie Mingus се изявява и като непримирим борец за гражданските права на афроамериканците, в една от пиесите на албума откриваме губернатора на щата Арканзас Orval E. Faubus, известен със своята позиция през 1957 г. срещу интегрирането на училищата в Литъл Рок, която принуждава президента Dwight „Ike“ Eisenhower да изпрати Националната гвардия да предотврати размириците.
Записите на албума траят само два дни през май 1959 г. с участието на саксофонистите John Handy, Shafi Hadi и Booker Ervin; тромбонистите Willie Dennis и Jimmy Knepper; пианиста Horace Parlan и барабаниста Dannie Richmond.
След издаването си „Mingus Ah Um“ получава най-високи оценки от меродавни издания като DownBeat, Rolling Stone, AllMusic, а през 2013 г. е въведен в Залата на славата на “Grammy” и е включен в Националния регистър на звукозаписите към Библиотеката на Конгреса на САЩ.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 25 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
Предстоящи събития в клуб Live & Loud на 27 и 28 януари
В столичния клуб Live & Loud в петък – RAMMSTEIN парти; събота – COPTOR MIX и ОРКЕСТЪР С ИМЕ feat. Сърмата Хари.
Предстоящи събития в клуб Live & Loud за периода 27 – 28 януари:
27.01.2023 – Фен клуб „РАМЩАЙН БЪЛГАРИЯ“ организира тематично парти, посветено на групата. Вход свободен. Начало 21:00 ч.
28.01.2023 – концерт на групите COPTOR MIX (Funk/Blues/Rock/Jazz) и ОРКЕСТЪР С ИМЕ feat. Сърмата Хари. Начало 20:30 ч.
Клуб Live & Loud се намира на адрес ул. Позитано 8, София.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“We Are” от Jon Batiste в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “We Are” от Jon Batiste. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В първото издание на „Картини от една изложба“ за Новата година ще представим проект, отличен с 5 награди “Grammy” през 2022 година, включително за най-добър албум, отразил проблемите на съвременния свят ярко и завладяващо.
Певец, композитор, мултиинструменталист и диригент, джазмена Jon Batiste го знаем и от участията му със Stevie Wonder, Prince, Willie Nelson, Lenny Kravitz, Ed Sheeran, Mavis Staples и т.н.
Роден в Ню Орлиънс, Jon свири на перкусии в семейния оркестър още на 8 години. Преминава на пиано на 12 години и оттогава усвоява доста инструменти – може да го чуем да свири на дузина от тях в албума “We Are” („Ние сме“). След като се премества в Ню Йорк на 17 години, става възпитаник на реномираното музикално училище Juilliard, изгражда репутацията на изтъкнат джаз пианист, диригент на Биг бенд, но и активист за граждански права. Виждаме го през 2020 г. да води протестите в Ню Йорк след убийствата на George Floyd и Breonna Taylor. Тогава организира над 5000 души с приблизително 50 саксофона, 10 туби и над 100 тромпета да изпълняват песни за гражданските права като „We Shall Overcome“ и класики от Ню Орлиънс, сред които „Down by the Riverside“.
Jon Batiste – We Are
„Протестната музика в наше време трябва да изглежда и да се усеща по-различно, отколкото в миналото. Музиката е нещо, което говори на подсъзнателно ниво и изважда чувствата на повърхността по начин, който мисля, че нищо друго не може. Това е универсален език – казва Jon Batiste. – Често пъти чувствам, че артистите, прилагащи някакъв вид социален натиск, са голяма част от това, което кара нещата да се променят по отношение на политиката и по отношение на възприятието на хората. Казваме, че всичко е въпрос на любов, радост и общност, но част от това да запазиш тези неща непокътнати е, че истината трябва да е там. Не можете да имате любов, радост и общност, ако хората не казват истината и не се изправят пред истината.
Същевременно в албума представям освен социалните въпроси, така и спомените си от детството и юношеските ми години в Ню Орлиънс, загубата на невинността, а също и проблемите в по-зряла възраст като студент в Juilliard и след това. Когато си млад и имаш огън, разбираш кой си и как виждаш света около теб. И хората ти дават съвети, и ти чуваш всички тези неща за миналото. Опитваш се да отчетеш всичко това, и тогава изведнъж ставаш възрастен.”
Началото на албума “We Are” е в гримьорната на шоуто на Ed Sullivan, следва шестдневна звукозаписна сесия, която завършва осем месеца по-късно. Тогава Jon получава видение да включи дядо си в записите, както и племенниците си, а също маршируващия оркестър на гимназията St. Augustine в Ню Орлиънс, която я е завършил. В този албум той тръгва от джаза и госпъла на родния си град, за да представи 400 години от историята на афроамериканската музика.
„Много музиканти, родени в Ню Орлиънс, – продължава Jon Batiste – показаха на света как може да се прави музика по различни начини – независимо дали става въпрос за Louis Armstrong, Jelly Roll Morton или Sidney Bechet – в ранните години началото на черната музика, началото на джаза, бе и начало на формиращата се американска култура. И така стигате до наши дни, и си мисля, че с албума “We Are” представям тази линия, като показвам на хората по света, че жанровете не съществуват. Няма такова нещо. Това е само музика. Имаме музиканти, които създават музика въз основа на формули за жанр, което е лудост за мен, защото смятам, че изкуството трябва да бъде свободно и вдъхновено от каквото и да било. Този албум може би е първият път, когато хората получават шанс да изпитат това от мен. Защото жанрът донякъде ограничава хората и ги маргинализира. Идеята за синтезиране на всички неща, които харесвам, в съвременен безжанров албум, е нещо, което винаги ме е интересувало, и този път ми се стори подходящото време да го направя. Мисля, че това беше чудесна възможност джаз музиката да навлезе в общественото съзнание по нов начин. „We Are” е като филм, предназначен е да бъде слушан така, и го подредих да бъде цикличен“ – завършва Jon Batiste.
По този начин почти всичко, което отразява афроамериканската култура към 2021 г., може да бъде чуто в този албум под формата на джаз, R&B, рап, соул, фънк, хип-хоп и поп, смесено в нещо изцяло ново. В него откриваме фрагменти от убедеността на Marvin Gaye, завладяващия оптимизъм на Stevie Wonder, иконоборството на джаз пианиста Thelonious Monk и дързостта на рапъра Mannie Fresh.
Jon Batiste е автор или съавтор на почти всички песни в албума, свири на клавишни инструменти, пиано, струнни инструменти, бас китара, мелотрон и т.н., а дори и на електронната екзотика Теремин. Освен това е поканил за участие впечатляващ брой музиканти, сред които Mavis Staples, Quincy Jones, Zadie Smith, Pj Morton и Trombone Shorty, а особено ценно за него е съдействието на Stevie Wonder.
Албума “We Are”, или „Ние сме“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
ОРКЕСТЪР МЕЗЕ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя ОРКЕСТЪР МЕЗЕ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 2011 година пианистът Милен Киров обяви създаването на стила „селски фънк“ така:
“Весела Коледа „Ние използваме добре познати музикални идеи, разбъркваме ги и ги поднасяме по доста различен начин, като “Фънк” в случая се отнася както до американския стил, така и до всички останали танцувални елементи в нашата музика, а “Селски” – защото всички сме деца на Земята и се обръщаме към нея да ни захрани с най-истинските неща в живота – не само с храна и история за отминали времена, а и с фолклор – изкуството, захранено от много поколения и векове на традиции, – който от своя страна подхранва нашия музикален микс.“на всички! Бог да ни благослови, всекиго от нас и нека да благослови Tiny Tim.”
Вторият албум на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ ни показва ясно развитието на групата и нейния уникален стил. Седем песни са на английски език и това е резултат от нарастващата популярност на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ и стремежа на композитора Милен Киров „селският фънк“ да достигне до възможно най-много хора. Целта е те да разбират за какво се пее и същевременно да си припяват, докато слушат тази оригинална музика, изпълнена с фънк ритъм секция, мощна брас секция, неравноделни размери, балкански по звучене и ладове мелодии.
Оркестър Мезе
Две от песните са на български език – „Селска приказка“ (автор на музиката и текста е Тодор Киров, баща на Милен) и „Зора“ – българска фолклорна песен. В албума също така има и две инструментални пиеси „Before The Dawn“ или „Преди зората“ с интимно и прочувствено кавал соло на Теодосий Спасов, и „A New Dawn („Нова зора“) – динамична и мощна композиция в размер 11/8, в която ще усетите виртуозната техника на Теодосий и на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ.
Разликата от първия албум “Селски Фънк” е, че в новия албум песните са много повече от инструменталните пиеси, звукът е по-мощен и има като специални гости виртуозни музиканти, сред които нашият Теодосий Спасов, Ellis Hall – изтъкнатият соул певец, свирил със Stevie Wonder, George Benson, Herbie Hancock, EW&F, Tower of Power, и т.н., китаристът Miroslav Tadic и гъдуларят Тодор Киров.
Ето какво споделя Милен Киров за „Картини от една изложба“:
„През 2013 година ОРКЕСТЪР МЕЗЕ вече беше установена група с един издаден албум и много фенове в Калифорния и Западния бряг на САЩ, с нарастваща популярност по света. Време беше да се запише албум, който да покаже израстването на групата и нашия уникален звук, и който да помогне да достигнем до още повече хора по света и да ни изстреля напред по пътя, който сме поели.
Като композитор и продуцент на този проект, знаех че ще ни трябват много средства да постигнем тази цел и да направим албум, с който да се гордеем и който да е на световно ниво. Затова направихме дарителска кампания чрез IndieGoGo платформата и много от нашите фенове откликнаха и дадоха средства в замяна на “селски колети” – неща като дискове, тениски, постери, уроци, вечери с мен, дори и бутилка ракия – които щяха да получат при завършването на албума.
Исках да поканя световноизвестни музиканти, а и също така и добри мои приятели, които биха се вписали в концепцията на албума и биха допринесли за разнообразието и уникалния негов звук.
Записите започнаха през лятото на 2013 г., но по различни причини се наложи да записваме на части в период от година и половина. Ние не бързахме и аз вложих много мои лични средства, а също така време и усилия. Исках да изпипам най-добрия за момента албум, който да направим с най-добрия възможен тонрежисьор Rich MouseR в неговото прекрасно студио.“
Албума „Оркестър Мезе“ с неговото празнично настроение ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Новата 2023 година, в събота, 31 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 