Начало » Posts tagged 'interview' (Страница 9)
Tag Archives: interview
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
OBSIDIAN SEA: Пътуване навътре
Здравейте, представете OBSIDIAN SEA на читателите на The Other Side…
Антон: Групата е трио: Божидар Първанов (барабани), Ивайло Добрев (бас) и Антон Аврамов (китара и вокал). Започнахме през 2009 г. с музикални вдъхновения главно в 70-те и 80-те и търсейки онова настроение, което основно за удобство се нарича Doom. Имаме вече един албум, издаден през 2012 г. и скоро записахме втория, с идеята в началото на идната година да е достъпен за тези, които биха искали да го чуят.
Изпращаме 2014 г. Каква е равносметката за вас?
А: През годината имахме за основна цел да завършим работата по албума, което ни ангажира до есента. В голяма степен и заради това имахме само три концерта – през март, юни и октомври, но мисля, че като цяло това беше смислен период за нас, надявам се в подготовка за една по-заета следваща година.
Obsidian Sea
Какви са ви плановете за 2015-та?
А: На първо място, да видим албума си на бял свят, след което – повече концерти, включително, този път, извън обичайните столични места, в които се навъртаме, а защо не и извън България.
Какво е новото в новия албум в сравнение с предшественика му “Between Two Deserts”?
А: Много неща са нови. Като за начало – дебютът ни беше дело само на двама души (от мен и Божидар) и в този смисъл, OBSIDIAN SEA беше по това време нещо доста близо до „студиен проект” без идея за концерти. Настоящите ни песни са композирани и записани като истинска група и до голяма степен бяха и развити със свирене на живо и с импровизация, самото ни звучене е вече доста по-пълно и естествено отколкото преди.
Бих казал, че като цяло просто си дадохме повече свобода, искахме албум, който не търси преди всичко традиционното като чисто музикална форма (без непременно и да бяга от него) а е по-скоро посветен на настроения и темперамент, изразяващи отвъдното, съкровеното, но и екстатичното в нас.
Къде го записахте?
А: За записите използвахме помещението, в което репетираме, а не „същинско” студио. Избрахме този вариант, защото искахме по-естествен и неподправен звук, който е възможно да се стори на по-претенциозните и не съвсем адекватен на „съвременното”, но намирам, че е много по-подходящ за музиката ни. Ключово беше, че имахме шанса да сме в ръцете на хора, които знаеха какво правят и без които цялото това (до голяма степен DIY) начинание щеше да е невъзможно, така че: неизмерима признателност от цялата група за Симо от група CENTER и особено за Кирил Петрушев – Бъсти, чието дело е и крайният микс на албума. Мисля, че независимо на кого се хареса или не този запис, той звучи наистина близо до това, което търсехме, така че в този смисъл нещата се получиха.
Някаква интересна или куриозна случка по време на записите?
А: Не мисля, а и предполагам, че един запис, ако е бил твърде интересен, едва ли си заслужава да се чуе като резултат… Всъщност всичко премина наистина бързо и в необходимия унес, за да се изчисти прекаленото усърдие и да се промъкне достатъчно от неочакваното, а и от малките грешки, които естествено, запазихме.
Obsidian Sea – Dreams, Illusions, Obsessions
Вече разкрихте на феновете си две песни (“Child in the Tower” и “Mulkurul”) от предстоящото издание… До каква степен те го характеризират?
А: Избрахме точно тях, защото доста ясно отразяват водещите настроения на музиката ни. Малко по-традиционното – в “Child…”, както и по-вглъбеното, камерно и в немалка степен повлияно и от филмовата музика звучене на “Mulkurul”.
Нещо да кажете за текстовете?
A: Струва ми се, че името на албума – „Dreams, Illusions, Obsessions” – добре указва и каква е тяхната посока: всички да насочени към състоянията на безпокойство на духа, към маниакалното и онова, което често ни се струва „отвъд” като разбиране, но също така ни определя. Целта на текстовете ни е по-скоро да създават настроения и да изповядват, не да проповядват или да казват „истини”, затова и повечето са под формата на, да кажем, разкази, истории, в основата на които винаги стои истинското преживяване, но в които важното е не толкова смисълът, a цветът на сцената…
Какви концертни планове имате?
А: Все още е рано да се каже с точност, но със сигурност първият такъв ще е свързан с датата на излизането на албума.
Имате ли планове за видео клип?
А: Не сме го обсъждали наистина сериозно, но ако не планове, то идеи за това има. Засега те се отнасят за неопределеното бъдеще, но със сигурност ако го направим, ще търсим по-скоро разказ, а не просто илюстрация на музиката или чисто и просто групов портрет.
OBSIDIAN SEA… Каква история стои зад това име?
А: Няма кой знае каква задълбочена история. Името дойде като асоциация със звездното небе и същевременно с водната стихия, която по някакъв начин винаги съм свързвал с музикалното (поне у себе си).
Obsidian Sea
Какво е вашето мнение за българската метъл сцена?
А: Не съм убеден, че съм във възможността си да говоря за подобно общо явление, доколкото нямам такъв поглед. По стечение на обстоятелствата ние имаме по-скоро досег и сме делили сцена с една по-пъстра компания от групи, за чиято музика метълът е не винаги водещото начало. Така или иначе, приятно е да се вижда, че нещо се случва тук: създават се и има активни групи като UPYR, SATIVA, CENTER или да пък S.I.M.B., които също така успяват и да издават музиката си. Поле за развитие, естествено има, но дори да са направени малки крачки към това да се преодолее „традиционното” мислене, че „тук нищо смислено-музикално не покълва“, това е вече нещо… И понеже не всичко опира до групите, трябва да оценим онова което правят например хората от Rawk ‘N’ Roll Zine, от които сме получавали (а и не само ние, естествено) само и единствено подкрепа.
Къде виждате OBSIDIAN SEA след 10 години?
А: Не гледаме чак толкова напред, но при всички положения, ще бъдем точно там, където ни е мястото. Впрочем, не само ние – всички останали също.
Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…
А: Понасяйте Света, без да му вярвате прекалено. Пътувайте навътре. Довиждане.
Mrazek
Joe Laviola от GORY BLISTER: Трябва да си призная, че не знам много за българската сцена, но мога да кажа, че споделя същата съдба като италианската
GORY BLISTER е италианска дет метъл група с близо 25-годишна история и 5 албума зад гърба си. В настоящото интервю, барабанистът (и един от основателите) Joe Laviola разкрива някои подробности около историята, влиянията и идеологията на бандата.
Разкажи за историята на бандата.
Joe: Дълга история… всичко започна през зимата на 1989 г. в Южна Италия. През следващите две години издадохме два демо записа. Започнахме да свирим на живо, но беше трудно да се появим на сцената и да покажем същността си. През 1995 г. групата беше на крачка от разпадане, но аз и Raff (китаристът) решихме да продължим и се преместихме в Милано, където имаше по-активна метъл сцена. Успяхме да издадем и мини CD („Cognitive Sinergy“), което се води третото ни демо. Последваха няколко концерта и бандата стана част от тази метъл сцена. След това дойде време да започнем работа по дългосвирещ албум. След като записахме „Art Bleeds“ през 2000 г., подписахме с германския лейбъл Noise Records за техния “sonickattack project”. Когато проектът стартира и продажбите на албума вървяха добре, мейджър лейбълът Sanctuary Group купи Noise Records и отряза проекта, при което ние напуснахме без споразумение и без отпечатано издание. Разбира се, не се предадохме и потърсихме нов издател на нашия материал. Накрая стигнахме до споразумение с френския лейбъл Sekhmet Records и „Art Bleeds“ излезе чак през 2003 г. След това Mascot Records издадоха „Skymorphosis“ (2006) и „G.O.A.“ (2009), Bakerteam реализираха „Earth-Sick“ (2012), а сега Sliptrick се грижи за новия ни албум („The Fifth Fury“). Мисля си, че дупката от три години, която се получи между записите на „Art Bleeds“ и неговото излизане, никога няма да се запуши. Не мога да съжалявам, но вярвам, че в началото можехме да имаме повечко късмет.
Gory Blister
От дълго време сте на сцената. Занимавате ли се с нещо друго освен с музика?
Raff: Гмуркане, обожавам да преоткривам подводния свят, както и храната!
Joe: Аз съм учител по английски език, професия, чието практикуване е изправено пред сериозни трудности в Италия. Работил съм също така и като асистент в телевизионни и кино продукции.
GORY BLISTER е интересно име. От къде идва то?
Joe: Това е стара история, в самото начало, когато търсихме название за групата, установихме, че най-хубавите имена вече за заети… беше 1990 г. и както знаете, METALLICA и SLAYER бяха на сцената вече от почти десетилетие и много банди се бяха пръкнали на световната метъл сцена. Идеята за името ми дойде, докато гледах ръцете си след многочасова репетиция. Имах кървави мехури по пръстите. Английският ми по онова време не беше много добър и реших, че това може да се нарече „gory blisters“ („съсирени мехури” – бел.ред.)! Стигнахме до извода, че това е добро име за бандата.
Кой пише текстовете на песните и каква концепция стои зад тях?
Joe: Това съм аз… в първите албуми текстовете бяха мотивирани от изкуството, литературата, научната фантастика. Този път реших да се върна към жестоката реалност. Първоначално създадох нови фигури, базиращи се на мита за Ериниите (богини на отмъщението в древногръцката митология – бел. ред.), става дума за „петата фурия“ (Fifth Fury), която иска да върне пясъчния часовник на смъртта обратно към човечеството. Изследвам и някои проблеми като разпространението на новите синтетични наркотици („Psycho-Crave“ и „Devouring me“), касапницата и изнасилванията на босненските жени („Mass Grave“), за най-масовото замърсяване от най-големия металургичен комбинат в Европа (потърсете за Ilva в град Таранто, „The Grey Machinery“).
Посвещавам текстовете си на моите приятели Claudio Leo и Mauro Caporale, които умряха в една и съща седмица през 2013 г. За мен това бе най-трагичната седмица в живота ми.
Разкажете за вашите музикални влияния.
Joe: Както се спомена по-горе, ние сме на сцената от дълго време, така че дори и в известна степен саундът ни да се е развивал според съвременните тенденции, основните ни влияния се коренят в олдскул дет метъла от 80-те и 90-те, става дума за банди като CORONER, ENTOMBED, PESTILENCE, CARCASS, CANNIBAL CORPSE и MORBID ANGEL.
Gory Blister
Имате пет албума зад гърба си. Промени ли се вашата музика през годините? Как определяте стила си?
Joe: Във всеки от нашите албуми се опитваме да не повтаряме вече направеното, опитваме се да въведем новаторски елементи в аранжиментите и саунда, което разграничава всеки нов албум от предишните, без да се изкривява индивидуалността на бандата и без да се излиза от рамките на техничния дет метъл. Аз твърдо вярвам, че ще се убедите в това, когато слушате албумите ни. Следователно „The Fifth Fury“ е петата еволюция на нашия стил, за който избрахме по-мрачни рифове, повече groovy мелодии, както и по-преки вокали. Последните ревюта които получихме, акцентират върху въздействието на вокала и индивидуалността на бандата.
Имате ли планове за турне в Европа?
Joe: Заедно с нашия лейбъл ще се опитаме да организираме няколко концерта из Европа. Нямам много новини в момента, но мисля, че ще бъдат държави, където „The Fifth Fury“ се продава най-добре. Със сигурност ще анонсираме концертите възможно най-скоро, след като имаме яснота по този въпрос. Проверявайте в нашия официален сайт.
Знаете ли нещо за българската метъл сцена?
Joe: Трябва да си призная, че не знам много за българската сцена, но мога да кажа, че споделя същата съдба като италианската. Знам, че там има някои превъзходни групи от 80-те, както и олдскул дет банди като NECROMANCER, но за съжаление вниманието на големите лейбъли е фокусирано върху групи от други страни. Разбира се, никога не се предавайте, момчета, същото се случва и при нас.
Има ли нещо друго, което искате да добавите?
Joe: Много благодаря за това интервю, наистина оценявам подкрепата! Освен това, искам да благодаря и на всички фенове, които ще си купят (или вече са си купили) наши албуми или фланелки. Благодаря ви, момчета, защото ни давате страстта, която влагаме в нашия Death Metal! Ще се видим на живо! „The Fifth Fury“ ви преследва!
Христо Йосифов
TOXIC WALTZ: яко купон и да не ви пука какво другите мислят за вас!
TOXIC WALTZ са млада баварска Thrash Metal банда, която ние наблюдаваме с повишен интерес, заради силния им дебют. Момчетата се събират около основния си композитор и китарист – Jimi, през 2009 г. Кръщават бандата си на песен на EXODUS и повлияни от Bay Area сцената, започват да свирят. Пет години по-късно те са пораснали и са узрели за авторския си дебют. Ето какво споделиха с нас по повод излизането на “Decades of Pain”:
R. Th.: Вече е минало известно време откак реализирахте дебюта си. Споделете как промотирате самоизданието и какви са отзивите?
TW: Да, минаха няколко месеца от излизането на “Decades of Pain”. Промотираме го с нашия PR-мениджър (Markus от Metalmessage), който наистина свърши чудесна работа и получихме отзиви от всички краища на света. Радваме се, че повечето от тях са положителни.
R. Th.: Германия има своя много силна траш метъл школа. Вие се вдъхновявате от Бей Еъриа траша. Изпитвате ли влияния и от родната ви сцена и ако „да“, какви?
TW: Да, основните ни влияния са от Bay Area , но мисля, че и някои немски банди са много важни за нас. Разбира се KREATOR, SODOM и DESTRUCTION трябва да бъдат споменати тук… но и някои по-непознати банди, като DESPAIR и PARADOX са ни повлияли.
Toxic Waltz
R. Th.: Кои, според вас, са най-силните страни на TOXIC WALTZ?
TW: Мислим, че специфичните ни песни са измежду силните ни страни, както и енергичното ни представяне на живо. Опитваме се да дадем най-доброто от себе си на сцена и нашата публика усеща това. Освен това всички ние сме добре сложени красавци… хахаха! (Шегичка)
R. Th.: Има ли причина да смятаме, че вашето сценично представяне е по-добро от на други млади банди? Ако е възможно, препоръчайте ни друга нова група, освен вашата!
TW: Не бих казал, че имаме по-добро присъствие в сравнение с други банди. Както казах, ние се опитваме да се раздаваме, за да направим добро шоу, но има и много други нови групи, които правят това. Има цял куп нови Thrash Metal банди, които бих препоръчал, като: DUST BOLT, BATTLECREEK, HATEFUL AGONY, RUNNING DEATH, DEATHRASHER, FORCED KILL, NECROMANTHEON…
R. Th.: Подготвяте ли следващ албум? Има ли нещо, което бихте променили в музиката си?
TW: Вече работим върху песните за следващия ни албум. Той ще бъде по-бърз, но не планираме някакви промени в музиката. Ще продължаваме да бъдем Bay Area повлиян Thrash Metal със собствен почерк!
R. Th.: Ще търсите ли издател за в бъдеще?
TW: Вече търсихме издател за албума си, но за съжаление не получихме оферти, които да ни заинтересуват. Няма да навлизаме в подробности, но някои лейбъли имат доста странни идеи как да работят с млада група, която не е забогатяла…
R. Th.: Планирате ли турне извън пределите на Германия?
TW: Ще се радваме, ако можем да осъществим тона! Проблемът е, че за не особено известна грепа, организационните спънки са доста. Ако някоя промоутърска компания се заинтересува от нас, сме готови веднага да стегнем куфарите, хаха!
R. Th.: До каква степен Jimi, като основател и основен композитор, определя посоката на групата? Има ли високи изисквания към колегите си или им дава свобода?
TW: Да, Jimi дава идеите за парчетата, но той е отворен за нашите решения и критики. За сега този начин на работа е доста сполучлив за нас. Крайните варианти на песните са дело на всички ни.
R. Th.: Темите в текстовете ви са глобални. Защо точно Decades of Pain? Защо не century, millenium, eternity of pain?
TW: Хаха, това е добър въпрос! Всички изброени варианти са подходящи, но за „Decades“ се сетихме първо и ни звучеше страхотно.
R. Th.: В България има много траш маниаци. Бихте ли ги видяли на живо и какво е вашето послание към тях?
TW: Разбира се, надяваме се да може да свирим и при вас! Интересно ми е да видим сцената ви, но за сега не сме запознати с нея. Посланието ни е: Яко купон и да не ви пука какво другите мислят за вас! Благодарим ви за възможността да осъществим това интервю! Наздраве!
Интервю на Rock Thrashler
Индонезийските Death метъли INFITAR: Религията не е музика
Представям ви една група, от другия край на света. INFITAR са млада Death Metal банда от Индонезия, на която обаче не й липсват амбиции. Давам думата на техния китарист и вокал Latif…
Infitar
Здравей, Latif! Представи накратко себе си и другите членове на бандата…
Да се представим, ние сме INFITAR от Индонезия, музикантите сме: Rizky – вокал, Latif – китара и вокал, Blessing – китара, Indra – Bass, ползваме гост-барабанисти.
Какви са новините от групата?
В този момент INFITAR работи по първия си, дебютен, албум, озаглавен „Rottation Of The Sun“. През 2014 г. издадохме промо сингъла „Merely Grow Then Die“, можете да го чуете:
Поздравления за новите записи! Разкажете повече за тях…
Да, благодаря, записахме три нови песни, те са с новата концепция:
1. Merely Grow Then Die (hits single)
2. Missery
3. Mission Frontalist And Hedonis
Това е само промо, с което искаме да намерим лейбъл. Ние търсим издател за предстоящия ни дългосвирещ албум.
Къде бе записано това промо?
Записахме го чрез GubuckGore Records. Това се случи бързо, внезапно и стана фантастично. Резултатите са добри.
Какви са отзивите?
Получихме много добра обратна връзка от всякаква аудитория. Тя хареса музиката, която правим. Има доволни и недоволни. Но това е в реда на нещата. Благодаря на всички за отзивите.
Нещо за предишните ви парчета?
През 2012 г. ние направихме нашия клип „Kebusukan Moral Sang Penguasa“ с доста скромно оборудване и технически възможности, но се получи интересно:
INFITAR – каква е историята на това име?
Името INFITAR идва от арабски, от Al-INFITHAR което означава „разделяне“. Ние решихме, че то е подходящо за нашата концепция, защото свирим етнически Death Metal в близкоизточен вариант, но разбира се в първите си песни имахме различно мнение относно тази концепция. След това ние започнахме нашата нова концепция, която срещна Death метъла и името INFITAR, което да разпространи нашата музика по целия свят, разделяйки пустинята на ъндърграунда. Да! Аз искрено вярвам в това!
Нека обобщим, как определяте музикалния си стил?
Моята музика най-просто го определя, концепцията е Death Metal в американски стил, изсвирен със собствен почерк.
Разкажи ми повече за твоите влияния?
Те са много, от различни музикални вкусове, такива като VADER, THE FACELESS, VILE, SUFFOCATION, OBSCURA и още много олдскуул Death Metal.
Имате ли планове за концерти и турнета?
Може би след като завършим дългосвирещия си албум. Търсим промоутъри.
Ще направите ли ново видео?
Да, след като приключим записите по албума и ще го пуснем преди той да излезе.
Каква е ситуацията със екстремната сцена в Индонезия?
Ентузиазмът в нашата страна е много добър, “най-голямото събитие в Азия” e Hammer Sonic Jakarta Metal Festival, който се проведе миналата седмица. Гледах опасни банди, които харесвам.
Трудно ли се свири Death Metal в мюсулманска страна?
Религията внася много забрани и правила в отношенията. Не ми харесва музиката, свързана с религията, защото религията не е музика.
Знаеш ли нещо за моята страна България?
Чувал съм за нея, но не знам нищо конкретно за България.
Бъдещи планове?
Искам да направим турне, така че светът да разбере за музиката на INFITAR, по-специално в Америка. Искам да отидем там, защото много велики музиканти идват от този контитент.
Последни думи…
Благодаря за подкрепата, която оказваш на INFITAR, горд съм да отговоря на въпросите ти. Надявам се да посетим България и да научим много неща за нея. Поздрав и уважение за метъл братята у вас! Очаквайте новия ни албум! Наздраве!
За информация: facebook.com/infitar.official
Boking contact: facebook.com/latif.infitar
e-mail : Latif_infitar@hotmail.com
Mrazek
Niklas Kvarforth: I cannot for the love of Lucifer understand how someone can even dare to touch the darkness without sincerity within their hearts
Hi, Niklas! Congratulations for the crushing “8 ½ – Feberdrömmar I Vaket Tillstånd”! How did you arrive at this album?
Thank you. 8 ½ is in no way a new album. About ten years ago, the original pre-recordings for III were bootlegged by a German company, however, they used very plain versions made as demos for Hellhammer before entering the studio. I have been annoyed that these fuckers have managed to cash in on my lifework, and more so, extremely pissed that these versions have been as widely spread as they have. So, since we had some time to spare, we recorded bass and keys on top of the already existing tracks and finally teamed up with Dark Essence Records to release them in a way that was more genuine and more interesting.
How did you choose the guest-vocalists who take part in five of the songs?
In 2008 we had actually planned to re-record our debut album and have six different vocalists making their own interpretations of the songs. However, this did not happen as we recorded the sixth and seventh album instead during that session. Back when that idea was being toyed around with, all six were already on board on the project. Now, a few years later one of them had to be replaced as we have somewhat come to disagree on certain things over the years. And the sixth one, Trondr Nefas, unfortunately died, so instead I chose to include the “Through Corridors Of Oppression” track we recorded during the III session and which never was released in a proper way, apart from on a split 7” with Finnish Dolorian.
Niklas Kvarforth – Shining
Attila Csihar and Maniac bring quite a “Mayhem” sound to the songs in which they participate…Was the contribution of famous vocalists a major motive, or rather a colourful addition?
I have known all these people with the exception of Famine for a very long time and have worked with these individuals on other projects throughout the years, and obviously they are fantastic artists, thus, the choices were not based on if they are “famous” or not, but rather whether they are good or not. The reason I combined the old idea of the re-recording of the debut with these songs was simply to make something completely different this time around. Although, I do not sense that much Mayhemic spirit just because of Maniac and Attila, and for the latter I would draw parallels to Plasma Pool and Tormentor rather than Mayhem.
Was there a curious story you can think of during the recordings?
Not really. It was more than a decade ago I recorded the original guitars and drums so the passage of time has, in a way, shed some darkness over the whole process. And as for the vocalist’s own separate recordings, I choose not to be present, because my opinion would have interfered with their respective work.
Once the album is out, do you plan to shoot a video for some of the songs?
No.
If there will be such a video, do you plan to invite some of the album’s guest-vocalists?
Niklas Kvarforth – Shining
If we were to record a video, which we won’t, obviously the vocalist performing would have to be there. Are you conceiving tours?! Concerts?
Shining have gone through a lot of negativity recently, and so have I, on a personal level, so till now we have only performed six or seven festivals gigs during 2013. However, we did agree to a smaller club-tour throughout Europe in November. It will be interesting definitely having the new line-up tearing the world apart non-stop for a couple of weeks.
I had the chance to see you live (2009 in Germany with Satyricon), and I can note your shocking (for some) behaviour on stage. Is this you in real life, or is it a scenic act?
Of course it is me. I am not interested in playing a role merely to give a few idiots something to talk about. If I had been doing this for 17 years based on nothing but shock-value the band would have died a long time ago, which we can see happening to bands who do just that. See, as an artist, you have to ”give” something genuine, otherwise your true colours would eventually be revealed. Yet, I do not really see what you, or someone else for that matter, would consider shocking with our shows.
What about the passionate kiss mouth-to-mouth with your bassist? In fact, a contributor to our webzine also saw you in London, same tour, and had a chance to ask you the same… She recalls you maintaining your hetero-sexuality (while mentiong your then-bassist was gay), but also hinting to a few spicy details about sexual fetishes… If this isn’t too intrusive or off-limits, we’d be curious to hear whatever you care to share on sexuality…
Your contributor, did I fuck her?
(No, but I offered you strap-on play. – the contributor)
„But, those kisses happened but have nothing to do with my own sexual identity. I did those rather to strengthen the presence of discomfort and hatred within the band on stage.“
No, seriously, the bassist you are referring to, Andreas Larsen, who is bi-sexual and a fucking maggot who should be raped for the shit he pulled in the end. Unfortunately, this is a story whose details I cannot share out of respect to another member. But, those kisses happened but have nothing to do with my own sexual identity. I did those rather to strengthen the presence of discomfort and hatred within the band on stage. It worked for me at least. As for my sexual preferences that seemed to intrigue your colleague, I believe these are more or less known the past 5-6 years. Nothing special, just that I love women’s feet and legs clothed in nylon stockings and six inch heels. Occasionally drinking from the female vaults too… If you are truly interested to know more about these things I suggest you check out the coming issue of SKIN MAGAZINE where I am revealing possibly too much on the subject. However, as you get older, this interest somewhat decreases. Hopefully in the end one reaches the point where carnal pleasures are totally out of the question.
Do you find today’s black metal scene as free/exciting as it should be, or claims to be, in this respect or any other? What are your thoughts on being “true” to your stage persona, or the relation of life and art?
My art is my life, my religion and my needs all tied together, for both good and bad. I do not give the slightest fuck about any scene though, as I have myself and a few brothers and sisters in my life, which honestly, is more than enough. And I have never been either interested in, nor felt any need to “belong” to any community or whatever floats other idiots boats.
Also in 2009, you had announced a date in Plovdiv, Bulgaria, but the show was cancelled. Can you recall what happened then?
I have no idea, might have been bogus. I do know we cancelled a tour somewhere back then, but no single gigs.
Do you have any current offers from promoters to visit our country?
Unfortunately not. If anyone had come up with a good enough offer we would definitely consider it. Bulgaria, and that particular part of Europe, has always intrigued me. And to go back to your previous question about my preferred sexual fetishes, I would say that this part of the world, without a single moment of doubt, has the most beautiful women I have ever seen. There’s something about these Eastern European girls that makes me want to move there one day.
Let’s go back to “8 ½ – Feberdrömmar I Vaket Tillstånd” – what is your message there?
Message? It’s an album between two other albums and, as it hits the streets, a solid statement that we have not given up nor have any thought of ever doing that either. However, if I had my will, I would love to see the album getting our listeners to actually experience fever-dreams while awake. That would be wonderful.
If I read correctly, you re-recorded the songs in search of more authentic sound?What was different in re-recording these songs, compared to the versions included in previous releases? To elaborate on the same question, may we involve you in indirect polemics with Frost of SATYRICON (and many others for that matter), expressing a general opinion on re-recording – what would you comment on this, with regard to your new album? Was not having the technical means back then a motive?
Would you re-record a whole album; and do you think the ‘authentic spirit’ is property of the given moment back in the day, or can it be actualized?
Frost:
“I think that it’s all a bit dubious whenever bands choose to re-record old material, because an album isn’t only about the tracks that are there but it’s something about the sound and the spirit of the time when it was recorded, and the spirit of the band at that point in time. I sometimes hear bands that do splendid live renderings of old songs, and they do it tighter and even more convincing than the old days; but as a more general view I think that there must be very very specific reasons to re-record whole albums. Sometimes you feel like you have good songs, but it just didn’t turn out that well because you didn’t have the proper means to record them properly or whatever. Still it feels strange if it should be for whole albums, not for just single songs.”
That is totally wrong, these takes were already recorded as demos BEFORE we recorded the real album, so in essence, they are the original recordings, or at least the base of these. I do agree with Frost on this, however, but as I said, the circumstances surrounding these very recordings are totally different. Yet, yes, of course one should avoid re-recording a whole album in general. Because, as he says, and I totally agree, there is no way to recreate the magic that fuelled the original sessions.
Niklas Kvarforth – Shining
At the end of 2012, you issued a book: “When Prozac No Longer Helps” – how was it accepted by the audience?
Strangely enough, the book sold out in a matter of weeks. That is also why we are publishing a second edition next month. Same thing as last time, but with a different cover and some additional lyrics. More importantly, we’re only selling the book through www.shininglegions.com to avoid leaches getting their filthy hands on copies and then putting them up for insane prices on eBay and such. Pre-sales are looking good, so who knows, might be a third edition someday too. Completely depends on the demand of course.
To what extent do you think psychological deviance is a factor in extreme metal?
I don’t really know what extreme metal is, but as for Black Metal the answer is obviously yes. I cannot for the love of Lucifer understand how someone can even dare to touch the darkness without sincerity within their hearts. Luckily though, the ones who try usually get burnt quickly, and leave their futile attempts behind while carrying the wounds inflicted upon them till death and beyond!
Do you envision further books?
I don’t really consider what I have already released to be a real book to be honest. It’s a collection of lyrics. I did however write a book a while back, maybe 4-5 years ago but decided not to publish once Martin Strandberg came up with the idea of the movie instead.
What are your general plans for the future?
To rebuild what many have tried to destroy the past year. Signing with a new record-label and other collaborators before entering the studio to record number nine. Then of course some touring and playing as many festivals we can to secure our place on Tellus as the band your parents warned you about.
Do you have a message to your fans in Bulgaria?
Pray that we will get there soon so that you’ll experience our horror-ridden ceremony in person! And if you are female, do remember the dress code.
Final words…
Everything can be solved with violence, and if you still are unsuccessful, you just haven’t used enough violence.
Interview by: Mrazek & Beyond The Black
August 2013
Niklas Kvarforth: Не разбирам как някой може дори да дръзне да докосне мрака без искреност в сърцето?
Здравей, Niklas! Поздравления за размазващия “8 ½ – Feberdrömmar I Vaket Tillstånd”! Как се стигна до този албум?
Благодаря ти. 8 ½ съвсем не е нов албум. Преди около десетина години оригиналните предварителни записи за „III“ бяха издадени като бутлег от една германска компания, която обаче използва много сурови версии, предвидени като демота за Hellhammer преди влизането му в студио. Много се подразних, че тези шибаняци се опитват да правят пари от работата на живота ми; нещо повече, бях изключително ядосан, че тези версии получиха широко разпространение. И така, понеже имахме достатъчно време, записахме баса и клавишните върху вече съществуващите писти и накрая се съюзихме с Dark Essence Records, за да ги издадем по начин, който би бил по-достоверен, по-интересен.
Как подбра гост-вокалистите, които участват в пет от песните?
През 2008 г. всъщност планирахме да презапишем нашия дебютен албум с шестима различни вокалисти, които да направят свои собствени интерпретации на песните. Това обаче не се случи, понеже записахме шестия и седмия албуми по време на тази сесия. По времето, когато се заиграхме с идеята, и шестимата се бяха навили за проекта. Сега, няколко години по-късно, се наложи да заменим един от тях, понеже с времето се получиха разногласия. Шестият, Trondr Nefas, за съжаление почина, и реших вместо неговото да включа парчето “Through Corridors Of Oppression”, което записахме по време на сесията на „III“ и което никога не е било издавано както трябва, освен на 7” сплит с финландците DOLORIAN.
Niklas Kvarforth – Shining
Attila Csihar и Maniac придават доста “Mayhem” звучене на песните, в които участват… Включването на тези известни вокалисти основен мотив ли беше или може би колоритно допълнение?
Познавам тези хора, с изключение на Famine, от много дълго време, и съм работил с тях по други проекти; очевидно, те са фантастични артисти, така че изборът не се основава на това дали са „известни“ или не, а дали са добри. Причината да съчетая старата идея за презапис на дебютния ни албум с тези песни бе да направим нещо съвсем различно този път. Всъщност, аз не усещам много „мейхемски“ дух просто заради Maniac и Attila, а що се отнася до последния, бих направил паралел по-скоро с PLASMA POOL и TORMENTOR, отколкото с MAYHEM.
Случи ли се някоя интересна история по време на записите?
Не съвсем. Записах оригиналните китари и барабани преди повече от десетилетие и отминаването на толкова време хвърли известна сянка върху целия процес. Колкото до записите на двамата вокалисти, избрах да не присъствам, защото по мое мнение това би повлияло на работата им.
След излизането на албума планираш ли заснемането на видео към някоя песен от него?
Не.
Ще поканиш ли в евентуално видео някой от гост-вокалите, взели участие в албума?
Ако бихме записали видео, което няма да сторим, очевидно вокалистът, участвал в записа, следва да е там.
Niklas Kvarforth – Shining
Замисляш ли турнета?!Концерти?
SHINING премина през доста негативизъм наскоро, както и аз в личен план, и засега сме участвали само на шест или седем фестивала през 2013 г. Дадохме обаче съгласието си за малко клубно турне из Европа в началото на ноември. Със сигурност ще бъде интересно да разпердушиним света с новия състав на групата няколко седмици без прекъсване.
Имах възможността да те гледам на живо (2009 в Германия заедно със SATYRICON) и мога да отбележа шокиращото ти (за някои) сценично поведение… Това ти ли си в реалния живот или е сценично представление?
Разбира се, че съм аз. Не представлява интерес за мен да играя роля, само за да дам на няколко идиота тема за разговор. Ако се занимавах с това 17 години въз основа само на шоковия ефект, групата би приключила много отдавна, както виждаме да се случва с други, правещи точно това. Разбираш ли, като артист трябва да „даваш“ нещо автентично , в противен случай твоята истинска природа евентуално ще излезе наяве. И все пак, реално не виждам какво ти или някой друг намира за шокиращо в нашето шоу.
Какво ще кажеш за страстната целувка уста-в-уста с вашия басист? Всъщност, и наша сътрудничка ви е гледала в Лондон, на същото турне със Сатирикон, и те е попитала тези неща лично… Ти си отстоявал хетеросексуалността си (споменавайки, че въпросният басист е гей), но си разкрил и пикантни подробности относно сексуални фетиши… Ако не сме много нахални, ще е любопитно да чуем каквото имаш да ни кажеш по тази тема…
Вашата сътрудничка, чуках ли я?
(Не, но тя ти предложи игри със страп-он. – бел. Сътрудничката)
„Колкото до целувките, те нямат отношение към собствената ми сексуална идентичност. Причината за тях е да подсиля усещането за дискомфорт и омраза у групата на сцената.“
Не, сериозно, басистът за когото говориш – Andreas Larsen – е бисексуален задник, който трябва да бъде изнасилен заради простотиите, които ни причини накрая. За жалост, не мога да споделя цялата история от уважение към друг член на групата. Колкото до целувките, те нямат отношение към собствената ми сексуална идентичност. Причината за тях е да подсиля усещането за дискомфорт и омраза у групата на сцената. Поне при мен се получава. Колкото до сексуалните ми предпочитания, които са ви заинтригували, мисля че те се знаят от 5-6 години. Не е нищо особено, просто ми харесват женските ходила и крака в найлонови чорапи и 15-сантиметрови токове. От време на време и да пия урината, която се стича по тях. Ако имате интерес да чуете още, прочетете предстоящото издание на SKIN MAGAZINE, където може би разкривам твърде много. С остаряването обаче тези импулси донякъде отслабват. Надявам се да дойде момент, в който плътските удоволствия съвсем отсъстват в картината.
Намираш ли днешната блек-метъл сцена за освободена и вълнуваща, в този или друг аспект? Какво мислиш относно това да си „трю“, изкуството да е тъждествено на живота?
Моето изкуство – това са животът ми, религията ми и нуждите ми ведно, за добро или за лошо. Не ми пука ни най-малко, обаче, за каквато и да било сцена. Имам себе си и няколко братя и сестри в живота, което честно казано е повече от достатъчно. Никога не съм имал интерес или нужда да „принадлежа“ към някаква общност или каквото там вълнува идиотите.
През 2009-та бяхте обявили концерт в Пловдив, но той беше отменен. Спомняш ли си какво се случи?
Нямам идея, може да е било фалшива история. Сещам се, че тогава отменихме някакво турне, но не си спомням за отделни концерти.
Имате ли актуални оферти от промоутъри да посетите страната ни?
За жалост не.
Ако се беше появил някой с приемлива оферта, със сигурност бихме откликнали. България и тази част от Европа винаги са ме интригували. И ако се върна към предишния ти въпрос за сексуалните фетиши, ще кажа, че тази част на света, без да се замислям за секунда, притежава най-красивите жени, които някога съм виждал. Има нещо в източноевропейските момичета, което ме кара да искам да се преселя там някой ден.
Нека да се върнем към “8 ½ – Feberdrömmar I Vaket Tillstånd” – какво е посланието ти там?
Послание? Това е един албум между други два албума, който с появяването си е солидна заявка, че не сме се предали, нито пък имаме намерение някога да го сторим. Ако можех, обаче, искам да видя как албумът кара слушателите да преживеят потни кошмари наяве. Това ще е страхотно.
Ако разбирам правилно, презаписали сте песните в търсене на по-автентичен звук? Какво е по-различно при тези презаписи в сравнение с версиите, включени в предишни рилийзи? За да разширим въпроса, ще те включим в задочна полемика с Фрост от Сатирикон по отношение на презаписването поначало и оттам в частност новия ви албум. Какъв е мотивът за презапис – може би липсата на технически средства в миналото? Би ли презаписал цял албум; мислиш ли, че „автентичният дух“ принадлежи изцяло на момента в миналото или пък може да бъде актуализиран?
Фрост: „Мисля, че е съмнително, когато някоя група реши да презапише стар материал, защото един албум не се състои само в песните от него, а има нещо свързано със звученето и духа по време на оригиналния запис, с духа на групата по онова време. Случва се да чуя страхотни живи изпълнения на стари парчета от дадена група, по-стегнати и дори по-убедителни, отколкото в миналото; но ако говоря по-общо, необходими са много, много специални причини за презаписване на цели албуми. Понякога усещаш, че имаш добри парчета, но не са се получили, понеже не си имал средствата да ги запишеш както трябва. И все пак ми е странно да се презаписват цели албуми, а не просто отделни песни.“
Тук не сте разбрали, тези версии вече бяха записани като демота ПРЕДИ да запишем самия албум, така че, по същество, те са оригиналните записи или поне тяхната основа. Поначало съм съгласен с Фрост, но както казах, обстоятелствата около тези конкретни записи са съвсем различни. Като цяло обаче е добре музикантите да се въздържат да презаписват цели албуми – защото, както казва той – и аз съм напълно съгласен – по никакъв начин не може да се възпроизведе магията, възпламенила оригиналните записи.
Niklas Kvarforth – Shining
В края на 2012-та ти издаде книга: „Когато прозакът вече не помага“ – как беше възприета от аудиторията?
Колкото и да е чудно, книгата се продаде за седмици. Затова следващия месец ще публикуваме второ издание. То ще се различава от предишното само по корицата и някои допълнителни текстове. Важно е, че продаваме книгата само на www.shininglegions.com, за да не допуснем пиявиците да вкопчат мръсните си ръце в копията, само за да ги пуснат после в eBay на безумни цени. Предпродажбите са добри, така че, кой знае, може един ден да има и трето издание.
Изцяло зависи от търсенето, разбира се.
Как мислиш, до каква степен психичните отклонения са фактор в екстремния метъл?
Не знам какво точно е екстремен метъл, но що се отнася до блек-метъла, отговорът очевидно е „да“. В името на Луцифер, не разбирам как някой може дори да дръзне да докосне мрака без искреност в сърцето. За късмет, тези, които опитват, обикновено изгарят бързо и изоставят безплодните си опити, ближейки получените рани до смъртта и отвъд!
Планираш ли бъдещи книги?
Честно казано, не смятам, че това, което съм издал, е истинска книга. То е сборник с текстове на песни. Преди време обаче написах книга, може би преди 4-5 години – но реших да не я публикувам, след като Martin Strandberg излезе с идеята за филма.
Какви са плановете ти за в бъдеще?
Да възстановя това, което мнозина се опитаха да разрушат през последната година. Да подпишем с нов лейбъл и други сътрудници преди да влезем в студио да запишем „номер девет“. После, разбира се, турнета и колкото се може повече фестивали, за да си подсигурим мястото на Tellus като онази банда, за която родителите ви предупреждават.
Имаш ли послание към феновете си в България?
Молете се да дойдем скоро, за да изживеете нашата церемония лично и да се втрещите от ужас! Ако сте от женски пол, помнете дрес-кода.
Последни думи…
Всичко може да се разреши с насилие, а ако не става, не сте използвали достатъчно насилие.
Въпросите зададоха: Mrazek и Beyond The Black
август 2013 г.
Видео интервю с Кай Хансен
Кратко, но интересно интервю с Кай Хансен (GAMMA RAY) директно от студиото в което музикантите пребивават понастоящем. Видеото е заснето на рожденият му ден (17 януари), когато групата изсвири новият си албум пред малка група фенове, имали късмета да спечелят пропуск за това.
Концертът на GAMMA RAY и специалните им гости RHAPSODY OF FIRE, ще се състои на 27 март 2014 г. в зала „Универсиада”, град София.
Билетите за концерта се продават в мрежата на EVENTIM в цялата страна. Местата, от които могат да бъдат закупени, са магазините на Пикадили, Germanos, Technopoilis, OMV, Office 1 Superstore, Техномаркет, ESPO груп, Usit Colours, Outlet Alex, На Тъмно, Metal Heaven,Фотосинтезис, каса 3 на НДК, Дворец на културата и спорта – Варна, Пловдив – билетна каса пред общината, както и онлайн на Eventim.bg
Пропуските се продават в момента на цена от 35 лева, а при налични в деня на концерта, както и на място в залата, цената им ще е 45 лева.
Премахването на татуировки е безболезнено, но отнема от няколко месеца до една-две години
Едва ли има почитател на рок и метъл музиката, който да е безразличен към татуировките. Или е запален почитател, който не пропуска възможност да си направи графика на тялото, или обича да заглежда татуировките да мадамите, или посещава тату-фестовете заради музикалната програма, или всичко това накуп. Определено тази субкултура навлезе не само у нас. Преди десетилетия витаеше схващането, че татуировката се слага за цял живот. Но ето че, с напредването на технологиите това вече не е така, вече са разработени редица методи, които вече се предлагат и в България. Представям ви интервю с Петя Холевич, която се занимава с отстраняване на татуировки и поставяне на перманентен грим.
Здравей, Петя! Представи се накратко на читателите на The Other Side…
Здравей Мразек! Аз съм на 35 години от град Варна. Занимавам се с премахване на татуировки от април 2009 г. Работя към „Про Дерма“. Една от големите ми страсти е рок музиката, почитател съм от 13 годишна.
Едно от нещата, с които се занимаваш, е премахването на татуировки. Защо един човек би пожелал да си отстрани татуировката?
Основните причини са най-вече, че не я харесват или им е омръзнала. Друга причина да я махне е свързана с нова работа в която не е позволено наличието на татус.
Спомена, че това е сравнително нова технология. Разкажи за нея.
Технологията е разработена през 1990 г. от д-р Wade Cheng. Той е почетен биохимик, който има богат опит с дисциплини като: химия, фармакология, биология, биохимия. Преди тази позиция Уейд е старши химик изследвания в Biorad Laboratories и Smith Kline Beechman Corporation. Той притежава MSIN по аналитична химия и неорганична химия от университета в Сан Франциско и докторска степен по биохимия от университета на Калифорния, Дейвис.
Какъв период от време изискват тези процедури?
Периодът е дълъг от 2-3 месеца до 1-2 години. Всяка следваща процедура не може да бъде извършена по-рано от 1 месец от предходната.
Болезнено ли е?
Премахването на татуировки е същото както и правенето им, не е много болезнено. В случай на дискомфорт използвам упойка, която е разработена специално за Rejuvi.
Какви типове багрила се премахват най-успешно с тази технология?
Премахват се на 100% всички видове и цветове багрила.
Ако някой реши да си направи корекция на татуировка, която има, този метод позволява ли частичното й премахване и после татуиране отново?
Да. Мога да махна определена част от татуировката и после след като се възстанови кожата за около 6-7 месеца може да се направи нова. Може и перманентен грим също да бъде премахнат и след определения период за възстановяване и на кожата да се направи нов.
Освен с премахване на татуировки, Петя се занимава и с поставянето на перманентен грим
А какво е положението с татуировки тип “затворнически”?
Те са най-лесни за премахване, защото са работени не с машинка и на по-горен слой от кожата. Пигментите са обикновенни и Rejuvi лесно се свързва с тях и ги премахва.
С теб обсъдихме и премахването на татуси чрез лазер – какви са недостатъците на този метод в сравнение с този, който ти практикуваш?
Недостатъците на лазера е, че остават значителни белези след употребата му. Лазерът премахва следните цветове пигменти: черен, кафяв, сив и тъмно син. Но не заличава: зелен, червен, жълт, бял и светло син пигмент. Не може да се разчита на 100% премахване с лазер за разлика от Rejuvi.
Каква е ситуацията в България по сравнение със света, че и даже с околните страни, по отношението на процедурите за премахване на татуировки?
Като се вземе предвид ситуацията в България, не е много обнадеждаваща. Хората в България не са осведомени за този метод на премахване на татуировки. И когато намерят нашият сайт Pro Derma се обнадеждават, че най-после са намерили специалист, който може да им реши проблема. В другите държави като: Румъния, Сащ, Дубай и др. успешно се работи с Rejuvi от поне 9-10 г.
Ако някой реши да си премахне татуировка или да получи консултация, къде трябва да се обърне?
Може да се обърне директно към мен. Това са моите контакти за връзка: GSM: 0899186687; 0884116816; e-mail: poisona666@abv.bg. Консултациите се провеждат лично от мен.
Кой сезон е най-подходящ за извършване на подобна процедура?
Препоръчвам всеки друг сезон освен лятото, защото когато се правят процедурите не трябва мястото да бъде излагано на слънце и не трябва да се мокри до 10 дни.
Не на последно място, каква е стойността на една такава услуга?
Изчислява се на кв. см. Цената е 30 лева на кв. см. за първа процедура. Като всяка следваща процедура цената пада на долу в зависимост от това колко се е премахнал. За татуировки се правят от 6 до 9 процедури, а за перманентен грим 3-4. Ако татуса е прекалено голям има отстъпки в цената.
Когато човек си прави татуировка, какво трябва да има в предвид, ако ще я маха след това?
По-добре да обмисли обстойно своя модел и да е сигурен, че иска точно това, за да не се налага премахване. Рокаджии, мислете преди да си направите татус и когато сте на 100% сигурни, че искате определения тогава го правете!
Кажи нещо в заключение…
Слушайте хубавата вечна рок музика. Четете The Oder Side и рубриките на Мразек и мислете преди да направите нещо!
Благодаря ти, Петя, за това интервю! Успех!
Въпросите зададе: Mrazek
Разкъсаното пълнолуние на българския Heavy Metal (Интервю с RP BAND)
С името RP BAND съдбата ме сблъска, може да се каже, случайно. Но случайната среща с тази група не е случайност… Тях рядко може да ги видите на концерт (за сега) и не са склонни да се включват в истеричния модерен медиен шум. В традиционният им подход при правенето на музика има нещо пленително. Известно безвремие в съществуването и търсенията им в посока класическия период на метъла ги поставя в една загадъчно-пасторална светлина, която макар да е чужда на интернет обществото, извиква множество въпроси.
Концепцията за групата се заражда през 1999 г., като основният ѝ носител до днес остава барабанистът и текстописец Емил Димитров. Името идва от съкратеното „Разполовено пълнолуние“, както се нарича и първото им композирано парче. То е останало тайна за слушателите покрай персоналните рокади в състава. Към 2009 г. съставът се стабилизира и включва известния от участието си в група ТРОТИЛ Ивайло Динев, който е басист, китарист и композитор и клавиристката Веселина Томова. Текстовете им са изцяло на български език. През 2013 г. RP BAND реализират дебютния си сингъл „Черно“, подкрепен с клип и с помощта на гост музиканти: Мария Диез – вокал (RAMPART) и Владимир Андронов – бас.
Формален повод да помоля групата за интервю е очакваното им включване в концертната програма на бар-клуб Адамс за месец септември 2013 г. Успях да „заловя“ Емил и Веселина, за да повдигнат, макар и малко, завесата около групата:
Знам, че имате песен по текст на Виктор Юго. „Оригиналното“ име на групата е Разполовено пълнолуние, което също, ако не се лъжа, идва от едно описание на френския романтик за природен феномен преди тежка буря. Доколко Виктор Юго е вдъхновение за създаването и концепцията на групата?
Емил: Получава се интересно съвпадение, името идва от един мой текст, в който описвам природна картина и различните асоциации, които тя поражда в мен, текстът е писан през 1994 г. Идеята за песен по стихове на Виктор Юго се появи след като прочетох творбата му и ми направи силно впечатление колко актуално звучи и днес посланието й. Мисля да направим и други песни по стихове на класици.
Доста време сте били „спяща клетка“ в българската метъл сцена. Освен тривиалните за нашата действителност проблеми със състава, еготата, свободното време и готовността за отдаденост на групата, защо идеите са били оставени да узряват толкова дълго време? Има ли причина да вярвате, че времето работи за групата?
Емил: Просто е дошло времето, когато сме успели да реализираме една от нашите песни, след всички проблеми, за които споменаваш. Относно това дали времето работи за нас, по-скоро да, идеите отлежават, откриват се някои слаби моменти, преаранжираме някои части, също така и придобиването на опит си казва думата.
Веселина: Трудно е да се обединят няколко различни музиканти около концепция, която е авторска. Трябва или само да изпълняваш, или наистина да си ‘вътре’ в идеята.
Защо решите да запишете първата си официална песен с гост-вокалист? По какви критерии го избрахте? Трудно ли би отговорил човек зад микрофона на търсенията ви за този пост?
Емил: Инструменталът беше готов, предишният вокалист напусна по време на записите и след като се замислих за това кой би се справил успешно с тази задача, се сетих за Мария от Рампарт, поканих я, тя чу парчето, съгласи се и мисля, че се получи много добре. А за изискванията към бъдещ вокал на групата – най-вече да разбира посланията на текстовете, които изпълнява, както и цялата концепция, защото иначе не се получава, естествено трябва да пее вярно, да е сериозен и т.н.
Веселина: Нямам против да се експериментира с различни вокалисти и гласове. В случая, изборът беше подходящ.
С песента „Черно“ участвахте в един радио-конкурс. Имайки предвид доста тъмния текст и антирадиофоничното ви звучене, защо се решихте на тази стъпка? Въпросният конкурс е печелен от доста лигави и весляшки песни до сега.
Емил: Да, прав си за това какви песни печелят конкурсите и честно казано въобще не очаквах да спечелим, но това не пречи да участваме, защото, ако участват само „лигави и веселяшки“ песни, всеки би могъл да каже и то с основание, че печелят подобни изпълнения, защото само такива участват. Може би е добре да има конкурс и само за метъл песни, както и за различни други стилове, естествено.
Веселина: Видно е, че въпросният конкурс, както и почти всички останали конкурси в различни сфери, се печелят от определени участници. Все ми се ще да има справедливо съревнование, а именно – жабите да са си разпределени по гьоловете.
RP Band
Заснехте клип към същото парче с режисьор – Боян Карамфилов. Доволни ли сте от резултата?
Емил: Да, доволни сме от работата си с Боян, постигнахме резултата, който търсехме. Тук бих искал да отговоря и на някои ваши читатели, които отправиха градивна, надявам се, критика, че в клипа няма актьорска игра или други кадри. Идеята беше такава – като първо видео за групата да се акцентира върху музикантите и изпълнението, а за в бъдеще имаме и идеи за клипове и с актьорска игра и с архивни кадри.
Веселина: Работата по един клип не е просто да си свириш и някой да те заснема. Но смятам, че с всеки следващ клип се постига по-добър резултат. Аз съм доволна от първия.
Според сингъла ви, бих определил стила ви като повлиян най-вече от BLACK SABBATH. Относно влиянията си вие изреждате голямо разнообразие от стилове: хеви, траш, дуум и готик, но има мнения и за блек, фолк и дори дарк уейв влияния. Това разнообразие основава ли се на песните върху които работите понастоящем или е по-скоро концепция? Мненията на странични слушатели ли са или на членовете на бандата!
Емил: Концепцията ни се гради върху цялостно звучене, излъчване и послание на групата. За мен всички тези неща са неделими едно от друго, а различните стилове са просто изразни средства на една по-комплексна идея, а това, че клонят предимно към метъл стилистиката, разкрива може би и част от нас самите. Мненията са на наши приятели и слушатели, трудно ни беше да се самоопределим, а влиянието на Блек Сабат го забелязвам в голяма част от метъл групите. Сабат са може би първите създали подобни рифове и хармонии, а също така и едни от първите започнали да използват добре познатата ни днес метъл символика.
Веселина: Лично аз опитвам да намеря себе си и мястото на инструмента си в тази група. Използвам повече базата данни в главата си, отколкото да се придържам към определен стил.
За промоцията на сингъла си, изпълнихте само едно парче на сцената – едно доста нестандартно решение. За предстоящите концерти, окомплектован ли е напълно състава на групата? Ще разкриете ли нови имена?
Емил: Идеята беше да акцентираме върху представянето на песента и клипа, а за предстоящите ни концерти през септември, ще работим с гост-вокалист.
Веселина: За мен не беше проблем да се кача на сцената и да изсвиря само една песен. Важно беше да я представим на публиката.
Планирате ли някакво аудио издание? И в какъв времеви диапазон да го очакваме?
Емил: Да, работим по реализацията на албум, в който ще има и съвсем нови песни, които не са изпълнявани до момента, а най-нетърпеливите могат да посетят и фейсбук страницата ни, където ще могат да чуят всяка една песен, която сме записали.
Ще стане ли групата по-активна? От какво зависи да ви виждаме по-често – от реакцията на публиката или от времето, което можете да отделяте за музика?
Емил: И от двете, но бихме направили всичко възможно да представим нашата концертна програма навсякъде, където ни поканят и бихме го направили с най-голямо удоволствие.
Веселина: Това зависи наистина от много неща. Но най-важна си остава работата, която вършим в групата.
С какво бихте привлекли читателите да посетят ваш концерт? Отправете послание на феновете на The Other Side!
Емил: Който желае да чуе една интересна авторска програма, надявам се ще остане доволен. Бъдете здрави, мислете, чувствайте, обичайте и бъдете обичани!
Веселина: Освен на добре познатите на всички групи, не е лошо хората да отделят внимание и на сцената около себе си, независимо дали са музиканти или фенове. Да се огледат какво се случва пред тях. И да се забавляват!
Rock Thrashler
The Other Side 