Inter Arma – The Cavern

Тази американска формация се доближава значително до „стандартите“ на понятието Sludge Metal, каквито те са били, когато все още стила се е обособявал от първичната супа крайни стилове. Започвам с това, защото множеството „стандартизации“ на INTER ARMA единсвено се стараят да определят симптомите на музиката им, но не и същността.

Новото ЕР на квинтета представлява сингъл с времетраене на албум… 45-минутната композиция „The Cavern“ е парче, изпълнявано по концертите на момчетата, но незаписвано досега. След като си осигуряват договорни отношения с Relapse Records през 2013 г., те са притиснати да работят в една по-конвенционална музикална среда и новото им издание отразява напълно тези реалности.

Drone интродукцията е подходяща за подобен музикален продукт, но тя преминава в акустична част с цигулка. (В ЕР-то са записвали и множество гост-музиканти.) 12 минути от началото на „The Cavern“ преминават с еднаква ритмика и създава усещането за хомогенна песен, белязана от леко психеделичен, рифов Art Rock. Еднаквата ритмика не означава елементарна такава, но сравнение с развитието на композицията, тя е все още семпла. Тук вокалите са само високи, обречено-минорни, почти рецитиращи. След това започва разработването на парчето в една по-пищна концепция с включени сола и импровизации по темата. Нито за миг не се губи подчертаната мелодичност, която не е характерна в такава степен за други творби на INTER ARMA. Изглежда това е причината някои да ги определят като post-metal, доколкото неметъла е започнал да се изразява като пост-такъв…

По средата на песента е боднат един фалшив край, доколкото е предвидено и издание на винил. B-side започва отново с цигулки, които са по-разпростряни, успоредно с агресията и усложняванията в тази част. Бавни части, обладани от пустинно вдъхновение кореспондират с абстрактния текст и създават картинност на музиката. Уж акустични пасажи са аранжирани в натоварена полифоничност. В тези места, както и в другите им албуми се усеща афинитета на групата към PINK FLOYD. Същевременно режещи китари грабят с пълни шепи най-доброто от металния звук, докосвайки METALLICA. Вкараните по-агресивни вокали освобождават напрежението от това втежняване. Финалните щрихи са едно завръщане на INTER ARMA към самите себе си – с маскиращият ефект на вокалите, тежките немелодични китари и агресивния звук с умерена мелодика. Абстрактни шумове от цивилизация или унищожение бавно завладяват края на „The Cavern“. Вятър или празни радиочестоти.

Трудно се сдъфква този стил както от радиослушателите, така и от големите издатели. Въпреки, че се реализираха някои много стъпкани албуми в Sludge Metal-а, се появяват и образки като гореразгледания. Почитателите на концептуалните произведения с интелектуален привкус биха оценили това издание. Феновете на sludge metal-а нямат нужда от подканяне.

Rock Thrashler (9.2/10)