Може би няма да е излишно да отбележа, че вече втора година уебзина The Other Side, както и порасналия до самостоятелна марка Autumn Souls Of Sofia се явяват организатор на елитарни ъндърграунд събития, които трудно биха се осъществили без значителни логистични усилия, страстна любов към музиката и поемане на неразумни рискове! Имената, които бихме могли да изброим са значителен брой, но второто издание на срещата на есенната метъл духовност добави рекордно количество заглавия на групи към представените на родния ни метъл фен!

Първият ден на непрекъснато разрастващият се фестивал все не можеше да намери своя дом, поради логистични затруднения или просто заради елементарна менажерска глупост… Но ето че Rock Bar Fans приюти събитието, не само, но и се оказа доста уютно място за него. Координацията на многото групи и непредвидените дреболии забавиха съвсем малко началото на фестивала.

Abaddon

ABADDON имаха задачата да завъртят колелото на събитията. Малко след 18:30 и те го направиха внимателно с бавни обороти. Концептуалната им интродукция въвежда подходящо във философския им стил. Мантровото звучене на откриващото парче придава усещане повече за филмова музика от 60-тарски филм за египетската империя, макар да е с Death Metal характеристики. Клавирът къдри ориенталски ладове, но ритмиката е среднотемпова и стандартна. Представлението продължава с подканяне да визуализираме идеите на ABADDON. Втората песен включва меки вокали, които да далеч от прецизността. Елементарната ритмика прави от парчетата доста еднакво звучащи композиции. Мелодически се чуват някои клишета от целокупната българска рок сцена, но има и препратки съм BOLT THROWER и ENTOMBED. 35-минутният им сет, запълнен с пет парчета, не предлага нужното разнообразие. Монотонната ритмика, почти пънкарските музикални форми и непрецизно изпълнение са в противовес на интересните им ориенталски докосвания и някои сполучливи рифови решения. Но ненатоварващата им музика дава добър старт за слушане на екстремизми.

Inflicted

Твърде дългата пауза качва на сцената шведските Thrash-ъри от INFLICTED. Вокалистът им притежава нездрава свръхактивност и преди да започне изпълнението им в 19:25 ч., хвърля жлъчна шега към Depressive Black бандите. По време на първите им две песни си проличава, че момчетата са запалени фенове на късното творчество на KREATOR. Разликата в свиренето е, че INFLICTED звучат така, сякаш Punk банда прави кавъри на Thrash група. По време на следващите две парчета групата се посвети на преход през Melody Thrash/Speed Metal с непрецизен саунд както и през ANTHRAX-ски Punk Rap. След това групата, посветила се на репликите мина в METALLICA серия от периода 86 – 91. Последното, осмо парче бе побрало разнородни Heavy и Thrash влияния в себе си. Оказа се, че словоохотливостта на фронтмена им не бе само сценична поза. Емоционалният му монолог и похватите на търговски пътник при пласирането на дисковете на бандата продължиха през цялата вечер.

Cretura

Норвежките Black Metal гости от CRETURA бяха очаквани с интерес и публиката в клуба се удвои за тяхното изпълнение. В 20:25 ч. доста дълга клавирна интродукция ни въведе в стандартни специфики за стила. Основната им вокалистка ползва в мекото си пеене доста ориенталски извивки, което отличава групата й от масата техни колеги в родината им. Останалите им вдъхновения са доста разнопосочни. Изглежда CRETURA се опитват да предложат от всичко. Тежки Black пасажи с харшово пеене, по-меки моменти с нежни дамски трели във фолк или оперен стил, ултра-бързи моменти, както и умерена ритмика, доминация ту на китарния, ту на клавирния звук. Клавиристката им прави високи дамски бекове, докато единя от китаристите изявява дълбокия си харш. Когато двете дами преплетат високи нежни гласове, неизбежно изниква спомена за BABY METAL. Ритмика и структура често се сменят в рамките на композициите им, но влиянията са твърде различни, за да съставят сбор по-голям от механичния.

Cretura

Шестата песен на CRETURA е стандартна балада с ренесансови мотиви. Трубадурския похват напомня за BLIND GUARDIAN. Следва кавър на IROM MAIDEN – „Hallowed Be Thy Name“: Стандартната Black Metal обработка доста бяга към оригинала и самото изпълнение не е на ниво. Последното, осмо парче от норвежци уж бе авторско, но цялото се движеше по тоновете и структурата на „Hell Patrol“ на JUDAS PRIEST. На „композитора“ му не са стигнали силите да измисли дори друго соло на китарата! Само текста и вокалите имаха някакво свое лице в този финал в листата на секстета. През петдесетте си минути не видях CRETURA като сила в норвежкия Black Metal.

Поредица от обстоятелства и неоправдани очаквания направиха така, че SEPTEMBER CODE отпаднаха от програмата на фестивала, въпреки че успяха да се доберат до София. Остана ни само да си пожелаем повече късмет, за да ги чуем на родна сцена!

The Stone

Сръбската шайка THE STONE направи саундчек и напусна сцената, за по-ефектно появяване. Отворилото се време направи паузите по-протяжни и леко досадни. Но пък, когато в 22:10 квинтета заби директния си Black Metal, чуваемото качество свери часовниците на всички музиканти, които ги наблюдаваха! Изящната чуваемост, която всеки от инструментите предагаша, сочеше не само нивото на инструментализъм но и грамотността да си направиш звука по правилния начин. THE STONE упражняват Old School Raw Black Metal със завиден маниер. Те побират в себе си различни техники и подстилове, но обединени от кадърно направената музика. Същевременно не се чуват никакви цитати, а само загатване за скандинавските вдъхновение на стройните младежи.

The Stone

Решението на вокалиста им Nefas да е на сцена с плътна маска доста заглушава гласа му. Това влияе доста на звученето в сравнение със студийните им записи. Сценичното поведение на цялата група е доста семпло. Но като достижения в стила си, THE STONE не отстъпват на едни HATE, да речем! Въпреки някои дребни забележки, сърбите останаха най-добрата група за вечерта!

Inferno

Чешките окултисти INFERNO излизат из дълбините малко след 23:30 ч. Те наблягат на визията, чрез която внушават своите послания. Строго червеното осветление и запалените свещници са декор за полумаскираните музиканти и вокалистът им със психотичен синдром по време на изпълнението си. Музиката на INFERNO няма такова съсредоточаване върху детаила. Елементарните хармонии често се свирят на една струна. Макар да са квинтет, момчетата вадят доста рехав звук. Самото решение да се свири Black Metal на китара Gibson е явление – неинцидентно, но винаги извикващо въпроси!!! Преескспонираният вокал с много ехо и агресивният саунд на едната китара определят изцяло звученето. Два до четири-тоновите парчета са украсени от слабообхватно пеене и средно темпо. Еднообразната стена от звук без риф е предпочитаният маниер за чехите.

Inferno

Не може да не признаем, че сценичната концепция на INFERNO е доста сполучлива и пипната. Това в съчетание с късният час е добра формула за успех и впечатляващо придставяне. Но музиката до такава степен изостава в развитието си, че аз не се сещам за допълнителни стимули, които да ме накарат да съм доволен от такава група! Слабо озвученият бас прави бързи разходки по китарните тонове, но без чуваем успех. Самото усилие се обезсмисля от елементарността на композициите. Групата очаква повече ентусиазъм от зрителите, които са доста строг съдник, предвид широката гама концерти, които им се поднасят.

– Let`s make some noise! – Подканят ни от сцената. И наистина! Взаимно вдигнахме малко шум като за финал…

А това бе само предястието на още дълги вечери, изпълнени с екстремни звуци!

Rock Thrashler
13.10.2016, Rock Bar Fans

Очаквайте продължението!