„Отвъд изобилието от дейности в нашия живот на любимата ни Земя лежи великата безкрайна Тишина. Ако се спрем и се вслушаме, тишината ще проговори. Един от тези  чудно красиви гласове ще доловим чрез езика на музиката.“

Австрийският музикант Heinz Strobl, известен с артистичния псевдоним GANDALF, има завидна популярност не само сред любителите на стила New Age. Той има прозвището „художник на музикални пейзажи“ и отдавна е доказал възможностите си да „тъче“ вълшебства. Още през 80-те години на миналия век GANDALF има албуми, които го нареждат в първата десетка на най-продаваните автори. Особено успешна се оказва нагласата му да прекосява жанровите и стиловите различия и да съчетава музика от различни култури.

Gandalf – Dreamweaver

В неговата музика, интимна и нежна, богата с изразните си средства, откриваме различни истории, вдъхновени от красотата на природата и мъдростта от митовете на различни народи, той ни описва определени настроения и ни води към света на магиите с винаги отворено сърце. Това вероятно кара мнозина други музиканти да търсят GANDALF за реализация на съвместни проекти, например китариста Steve Hackett (бивш GENESIS), тунизиеца Dhafer Yossef, певицата и виолончелистка Emily Burridge и т.н.

Ето  какво споделя GANDALF за проекта “Dreamweaver” или „Тъкачът на мечти“: „Започнах да се занимавам с музика на 12 години, тогава сам си сглобих китара. Две години по-късно основах първата си група, с която свирехме музиката от 60-те години на миналия век. Харесваше ми преди всичко инструменталната музика: на SHADOWS, но и на Ravel, Debussy и Чайковский, както и музикалните съпроводи към филми. Когато започнах да търся своя музикален стил, бях повлиян най-вече от GENESIS, KING CRIMSON и PINK FLOYD, които съчетаваха класически елементи в рок музиката. Скоро след това започнах да свиря на пиано и на други клавишни инструменти в опитите си да пресъздам звуковите пейзажи, които имах в главата си.

Направих около 35 албума оттогава и днес мога да заявя, чу музиката е най-същественото нещо в моя живот. От дете тя стимулираше въображението ми и ме караше да предприемам доста смели пътешествия в непознатите дебри на съзнанието си. Музиката по-добре от всичко друго ми позволява да споделя с другите своите най-съкровени  преживявания и видения. Тя ни дава възможност да общуваме пряко със сърцата си. Затова музиката е храм за мен, защитено място от крясъците и лудостта на света около нас, където намирам утеха и мир. Затова правенето на музика за мен е естествено, все едно дишам.  

А най-важното вдъхновение идва от природата, в нея постигам баланс и отпушвам каналите за своето творчество. Открих също така, че музиката винаги разказва някаква история, без значение дали го съзнавам или не, отразявайки моите вътрешни пейзажи и чувства. Първо трябва да доловиш тази история в цялост и след това картините или думите ще породят музикалните идеи. Има книги, които силно ме впечатлиха, например „Пророкът“ на Джубран Халил Джубран, но все пак природата, нейното величие и красота ме карат да продължа духовното си пътешествие.

Музиката е невидимото докосване на божествения дух, което ни позволява да осъществим фантазиите си. Тя изтъкава пътека от ноти и като тръгнете по нея, ще изживеете неповторимо приключение за душата, изпълнена с желание за пътешествия и откриване на нови пристанища.“

Албума “Dreamweaver” или „Тъкачът на мечти“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 20 декември, след новините в 21:00 ч.