С името RP BAND съдбата ме сблъска, може да се каже, случайно. Но случайната среща с тази група не е случайност… Тях рядко може да ги видите на концерт (за сега) и не са склонни да се включват в истеричния модерен медиен шум. В традиционният им подход при правенето на музика има нещо пленително. Известно безвремие в съществуването и търсенията им в посока класическия период на метъла ги поставя в една загадъчно-пасторална светлина, която макар да е чужда на интернет обществото, извиква множество въпроси.

Концепцията за групата се заражда през 1999 г., като основният ѝ носител до днес остава барабанистът и текстописец Емил Димитров. Името идва от съкратеното „Разполовено пълнолуние“, както се нарича и първото им композирано парче. То е останало тайна за слушателите покрай персоналните рокади в състава. Към 2009 г. съставът се стабилизира и включва известния от участието си в група ТРОТИЛ Ивайло Динев, който е басист, китарист и композитор и клавиристката Веселина Томова. Текстовете им са изцяло на български език.  През 2013 г.  RP BAND реализират дебютния си сингъл „Черно“, подкрепен с клип и с помощта на гост музиканти: Мария Диез – вокал (RAMPART) и Владимир Андронов – бас.

Формален повод да помоля групата за интервю е очакваното им включване в концертната програма на бар-клуб Адамс за месец септември 2013 г.  Успях да „заловя“ Емил и Веселина, за да повдигнат, макар и малко, завесата около групата:

Знам, че имате песен по текст на Виктор Юго. „Оригиналното“ име на групата е Разполовено пълнолуние, което също, ако не се лъжа, идва от едно описание на френския романтик за природен феномен преди тежка буря. Доколко Виктор Юго е вдъхновение за създаването и концепцията на групата?

Емил: Получава се интересно съвпадение, името идва от един мой текст, в който описвам природна картина и различните асоциации, които тя поражда в мен, текстът е писан през 1994 г. Идеята за песен по стихове на Виктор Юго се появи след като прочетох творбата му и ми направи силно впечатление колко актуално звучи и днес посланието й. Мисля да направим и други песни по стихове на класици.

Доста време сте били „спяща клетка“ в българската метъл сцена. Освен тривиалните за нашата действителност проблеми със състава, еготата, свободното време и готовността за отдаденост на групата, защо идеите са били оставени да узряват толкова дълго време? Има ли причина да вярвате, че времето работи за групата?

Емил: Просто е дошло времето, когато сме успели да реализираме една от нашите песни, след всички проблеми, за които споменаваш. Относно това дали времето работи за нас, по-скоро да, идеите отлежават, откриват се някои слаби моменти, преаранжираме някои части, също така и придобиването на опит си казва думата.

Веселина: Трудно е да се обединят няколко различни музиканти около концепция, която е авторска. Трябва или само да изпълняваш, или наистина да си ‘вътре’ в идеята.

Защо решите да запишете първата си официална песен с гост-вокалист? По какви критерии го избрахте? Трудно ли би отговорил човек зад микрофона на търсенията ви за този пост?

Емил: Инструменталът беше готов, предишният вокалист напусна по време на записите и след като се замислих за това кой би се справил успешно с тази задача, се сетих за Мария от Рампарт, поканих я, тя чу парчето, съгласи се и мисля, че се получи много добре. А за изискванията към бъдещ вокал на групата  – най-вече да разбира посланията на текстовете, които изпълнява, както и цялата концепция, защото иначе не се получава, естествено трябва да пее вярно, да е сериозен и т.н.

Веселина: Нямам против да се експериментира с различни вокалисти и гласове. В случая, изборът беше подходящ.

С песента „Черно“ участвахте в един радио-конкурс. Имайки предвид доста тъмния текст и антирадиофоничното ви звучене, защо се решихте на тази стъпка? Въпросният конкурс е печелен от доста лигави и весляшки песни до сега.

Емил: Да, прав си за това какви песни печелят конкурсите и честно казано въобще не очаквах да спечелим, но това не пречи да участваме, защото, ако участват само „лигави и веселяшки“ песни, всеки би могъл да каже и то с основание, че печелят подобни изпълнения, защото само такива участват. Може би е добре да има конкурс и само за метъл песни, както и за различни други стилове, естествено.

Веселина: Видно е, че въпросният конкурс, както и почти всички останали конкурси в различни сфери, се печелят от определени участници. Все ми се ще да има справедливо съревнование, а именно – жабите да са си разпределени по гьоловете.

RP Band

Заснехте клип към същото парче с режисьор – Боян Карамфилов. Доволни ли сте от резултата?

Емил: Да, доволни сме от работата си с Боян, постигнахме резултата, който търсехме. Тук бих искал да отговоря и на някои ваши читатели, които отправиха градивна, надявам се, критика, че в клипа няма актьорска игра или други кадри. Идеята беше такава – като първо видео за групата да се акцентира върху музикантите и изпълнението, а за в бъдеще имаме и идеи за клипове и с актьорска игра и с архивни кадри.

Веселина: Работата по един клип не е просто да си свириш и някой да те заснема. Но смятам, че с всеки следващ клип се постига по-добър резултат. Аз съм доволна от първия.

Според сингъла ви, бих определил стила ви като повлиян най-вече от  BLACK SABBATH. Относно влиянията си вие изреждате голямо разнообразие от стилове: хеви, траш, дуум и готик, но има мнения и за блек, фолк и дори дарк уейв влияния.  Това разнообразие основава ли се на песните върху които работите понастоящем или е по-скоро концепция? Мненията на странични слушатели ли са или на членовете на бандата!

Емил: Концепцията ни се гради върху цялостно звучене, излъчване и послание на групата. За мен всички тези неща са неделими едно от друго, а различните стилове са просто изразни средства на една по-комплексна идея, а това, че клонят предимно към метъл стилистиката, разкрива може би и част от нас самите. Мненията са на наши приятели и слушатели, трудно ни беше да се самоопределим, а влиянието на Блек Сабат го забелязвам в голяма част от метъл групите. Сабат са може би първите създали подобни рифове и хармонии, а също така и едни от първите започнали да използват добре познатата ни днес метъл символика.

Веселина: Лично аз опитвам да намеря себе си и мястото на инструмента си в тази група. Използвам повече базата данни в главата си, отколкото да се придържам към определен стил.

За промоцията на сингъла си, изпълнихте само едно парче на сцената – едно доста нестандартно решение. За предстоящите концерти, окомплектован ли е напълно състава на групата? Ще разкриете ли нови имена?

Емил: Идеята беше да акцентираме върху представянето на песента и клипа, а за предстоящите ни концерти през септември, ще работим с гост-вокалист.

Веселина: За мен не беше проблем да се кача на сцената и да изсвиря само една песен. Важно беше да я представим на публиката.

Планирате ли някакво аудио издание? И в какъв времеви диапазон да го очакваме?

Емил: Да, работим по реализацията на албум, в който ще има и съвсем нови песни, които не са изпълнявани до момента, а най-нетърпеливите могат да посетят и фейсбук страницата ни, където ще могат да чуят всяка една песен, която сме записали.

Ще стане ли групата по-активна? От какво зависи да ви виждаме по-често – от реакцията на публиката или от времето, което можете да отделяте за музика?

Емил: И от двете, но бихме направили всичко възможно да представим нашата концертна програма навсякъде, където ни поканят и бихме го направили с най-голямо удоволствие.

Веселина: Това зависи наистина от много неща. Но най-важна си остава работата, която вършим в групата.

С какво бихте привлекли читателите да посетят ваш концерт? Отправете послание на феновете на The Other Side!

Емил: Който желае да чуе една интересна авторска програма, надявам се ще остане доволен. Бъдете здрави, мислете, чувствайте, обичайте и бъдете обичани!

Веселина: Освен на добре познатите на всички групи, не е лошо хората да отделят внимание и на сцената около себе си, независимо дали са музиканти или фенове. Да се огледат какво се случва пред тях. И да се забавляват!

Rock Thrashler