На 20 и 21 юни край езерото Панчарево ни предстои да отбележим 25-годишния юбилей на група ЕПИЗОД. Една българска легенда, която обогати метъл семейството. Без да са сред най-ранните ни метъл групи, значителното им творчество и оставените албуми им правят честта да са сред доайените на българското рок-възраждане, наречено метъл сцена на България. Тъй като те са подарили на мен и на безброй други хора много положителни емоции, искам послучай юбилея им, да им подаря този ретро репортаж! Всички бивши членове, настоящи войни на завета, Мони – честито!

Успоредно с деградирането на „зрелия социализъм“, рок и метъл сцената у нас бурно се развиваше. Без медийна подкрепа, жаждата ни за смислена музика доведе до избухването на голям брой фестивали и самостоятелниконцерти. Малкото плакати, но разпространявани на правилните места, събираха стотици фенове по концертите. Така научихме за концерта на групите ЕПИЗОД и ТРОТИЛ в киносалона на Еврейския културен дом на 1 април 1989 г. Благодарение на многото им изяви, вече бях станал страстен почитател на ТРОТИЛ, но ЕПИЗОД щях да слушам за пръв път в живота си.

Общ вид на ранните плакати на ЕПИЗОД

Дестинацията също бе нова за рок-събитие. Известна разруха вече бе помела родината и въпросната кинозала бе останала без седалките си. Билетите бяха на народна цена (както имам честта да ви уверя със снимка!) и с тях се сдобивахме на входа, както за повечето рок събития тогава. Вътре, под краката ни чинно прискърцваше позахабен класически паркет (тип рибна кост), а стените бяха прикрити от висок дървен цокъл – необичайно преживяване за метъл концерт, където пушенето не бе тотално ограничено! Големите прозорци бяха затулени с тежки, избледняло-черни, кадифени завеси. Около 19:00 ч. бях измежду първите, но множеството бързо се трупаше. Сцената също бе прикрита със завеса и чакахме появяването на ЕПИЗОД.

Осветлението угасна в и без това мрачната обстановка и завесите пред сцената се отвориха. С изумление наблюдавахме бесилката, гроба на Франсоа Вийон (обозначаващ се на кирилица!), черепи и кръстове. Целите в кожени каиши, орнаментирани с метални компоненти и други сценични облекла, петимата музиканти ни приветстваха. Забивайки парчето „На оня свят“, излезе и тогавашният им вокалист – Димитър Аргиров (Dimmi Argus) облечен като Смъртта и с домино на очите с остър, висящ нос. Все пак оригиналното заглавие на групата бе „ЕПИЗОД от Страшния съд“ – нещо, което още не знаех… Тежкият риф, високите вокали и цялото зрелище ни беше оставило със зяпнали уста. Докато се мъчех да се съвзема, имаше кратък анонс за това кой е Франсоа Вийон! Не че тогава разбрах нещо, но ЕПИЗОД вече ми бяха станали любимци и без капка съмнение реших да се запозная по-подробно с поета.* По-сетне вокалистът хвърли мантията и косата и продължи с другите песни, станали по-късно известни от дебютния им албум. Но шоуто не се изчерпваше с това!

Билет за концерта на ЕПИЗОД и ТРОТИЛ на 01 април, 1989 г.

Без да е твърде зает с партиите си, клавиристът Росен Дойчинов ведро размахваше брадва и се заканваше на публика и колеги. Опитите за стейдждайвинг, който тогава се наричаше „скачане от сцената“, бързо бяха охлаждани от тази едра персона. Без да се зъби и гримасничи, този човек изглеждаше наистина опасен! Бях убеден, че е поне коляч някъде… Към средата на сета, свещенослужителят и басист на групата Симеон Христов, облечен в расо, привързано с въже, се зае да прочете проповед. Библията, която стискаше, очевидно бе леко в страни от канона на която и да е от християнските църкви, но получихме известно поучение и опрощение…

Китаристът Мирослав Гълъбов – фигура не по-малко внушителна, освен с режещ BLACK SABBATH-овски звук и задгробни бек-вокали, щеше да се развърти и с брадвата, но това по-късно.

Мнозина от нас за пръв път присъстваха на истинско рок-представление! Шокът и удоволствието запечатваха някои картини много ярко в съзнанието ми и ме караха да пропускам някои подробности от случващото се. Движението по сцената не преставаше, металното шоу, което щеше да стане стандарт в по-късните години за много групи, ни се разкриваше, като откровение. Силните текстове и прекият диалог с публиката ни водеха през едно режисирано, но завладяващо преживяване.

Флаер

В киносалона имаше около 300 човека. Към края на представлението на ЕПИЗОД, чухме закачката „О.Ч.З.“ – заглавие извадено от детска анимация (лошите герои от „Приключенията на мечето Ръкспин“) и продължило живота си в култов софийски метъл магазин, който тогава още не съществуваше… Бяха изпълнени и още две песни с авторски текстове: Едното нещо, като програмно парче на групата за Рок-енд-рол живота и едно, наречено „Агрегат“, в което се декларираше неуморност с припева „Аз съм агрегат. Аз съм агрегат.“ Последното има студиен вариант, реализиран с много малка част от допълнителния тираж на дебютния албум „Молете се!“ (1992), като бонус трак. Енергичността на последните песни направи вълната от желаещи да се качат на сцената неудържима. Бяха стъпкани цветни осветителни тела, разположени между мониторите. Когато китаристът взе брадвата, за да усмири тълпата, никой не го прие насериозно. Но той удари стъпканото осветление и от него хвръкна такава искра от късо съединение, че всички бързо слязоха.

Флаер

За най-запалените фенове, групата бе подготвила ксерокопия със снимки, текстове и имената на музикантите. Тях щедро ги раздаваха на заинтересованите след едночасовото зрелище. Групата си взе довиждане с цялата публика чрез този свой жест на просвещение. Във време, когато все още арестуваха за метъл имидж, се беше случило едно забранено събитие, едно картинно представление, едим невероятен метъл спектакъл. По-късно обогатен вариант на този концерт щеше да бъде сниман в зала „Универсиада“ и щяха да се родят и други спектакли от групата… Но това предстоеше в онзи миг на първо докосване до нещо значимо.

За втората част на този концерт ще ви разкажа в един обширен анонс за концертите на група ТРОТИЛ, който изисква задълбочени издирвания за крайната си реализация…

* Оказа се, че средновековният френски поет от XV в. Франсоа Вийон (François Villon) има поне три различни превода и издания на български език още до 1989 г. Неголямото му творчество, макар и доста свободолюбиво, не бе попадало под ударите на комунистическата цензура, защото често конкретизира средновековната проблематика. Група ЕПИЗОД свободно ползваше преводите, реаранжирайки пасажи и подчертавайки бунтарския елемент на стиховете.

Rock Thrashler

TOS003/RTH019
01.04.1989 г.
Еврейски културен дом, София