„Често са ме питали (милиционери, сътрудници и т. н. – б. а.) – По вашите концерти не сте ли забелязали, че младежите проявяват склонност към насилие? – Викам – Аз съм забелязал по нашите концерти да се проявява склонност към насилие, ама не от младежите, а от едни други хора…“ – Кирил Маричков; „По нашите концерти се случват неща, които остават като болка у младежите, защото те просто не могат да разберат, защо когато са възторжени трябва да бъдат бити!“ – Георги Марков; „Травмата от тези неща води до това, че ти не си вече този весел, жизнерадостен човек… промъкват се в тебе едни по-тежки песни, с друг характер. Може би Heavy Metal-ът за това се появява.“ – Петър Гюзелев
Из филма „Щурците – 20 години по-късно“, 1987 г.

Тъкмо бяхме прескочили мечтания рубикон – 10 ноември. Не че не знаехме, че милиционерите са си същите! Вярвахме в изначалната човешка доброта и виждахме хоризонти. Скъсаните ни дънки все още водеха до арестуване за неприличен външен вид. Затова се движехме по малките улички из центъра на София. Но там веднъж ме пресреща червена и начервена бабичка и ми засъска: „Погледни се на какво приличаш, бе хулиган. Защо си се раздърпал такъв?“ „За да видиш как в бъдеще ще ходим всички, заради такива като вас.“ – Сам не знаех колко съм прав, докато се отяждам. „Аз съм активен борец против фашизма и пенсията ми е 120 лв., така че никога няма да ходя като теб. – Крещят ми истерично откъм гърба.“ За това кръпките на един достоен човек станаха негова фамилия и останаха като мощен символ на антикомунизма! Защото рисуваха хулиганите в букварите ни с пунктирана линия по ръба на панталона, обозначаваща упадъчните (но и мечтани от всички) дънки! Поне Горбачов изпя „Give Peace A Chance“ и учениците от английската гимназия бяха оправдани по обвиненията, че са диверсионна група! Притежанието на касети със записи на Beatles, обаче, продължаваше да е неписано престъпление – нелегален внос и разпространение на упадъчни империалистически идеи! Касетите на NAPALM DEATH се считаха за дефектирали и не ни закачаха за тях… Но ударът в гръб с руските метъл групи бе тежък.

Мотото ни този път е само една илюстрация, че проблемите започнаха да се назовават – концепцията за гласност ба-а-а-а-авно набираше сили (започвайки от изказване на Горбачов на априлски пленум на ЦК на КПСС през 1985 г.). Физическият сблъсък със властта напусна територията на рок концертите и се пренесе на улицата – вече имаше много повече (бивши…) хора за допребиване. Вътрешнопартийния преврат от 10.11.1989 г. бе извършен от най-твърдите русофили, единият от които остана известен като любител на танковете, а другият се прочу с това, че смъртта му стана неофициален празник на България. Но ние изследваме само чрез проявленията на рок-културата. Нещо като ирисова диагностика на обществото… Та, нашите русороболепни превратаджии продължаваха силно да недолюбват руските метъл банди.

II

23 ноември 1989 г., вечерта. Последните за седмицата новини. Четвъртък е! Всеки петък се ретранслираха новините на Телеканал Останкино – един час информация от планетата на Съветите срещу десетминутна сводка от родината. Но още е четвъртък и в последните за седмицата новини тече обширен репортаж за Международния панаир в Пловдив. Народното стопанство продължава да громи невероятни висоти и разцепва световната икономика с показатели. Кадрите са като от ретро-парад (още за тогава!) на добре боядисани трактори и прилежащите им чугунено-винкелни сглобки от производството на зрелия социализъм. По време на провеждането на панаира има и културна програма. Тя включва четири поредни дни с концерти на руската група ЧËРНЫЙ КОФЕ в палата №5, последният от които ще е утре. КАКВООООООООООООО?????????

Една измежду най-самобитните руски групи – ЧËРНЫЙ КОФЕ, са се самоцензурирали откъм тежест на звука достатъчно време, за да избухнат с първия си дългосвирещ албум „Переступи порог“ `87. Съчетавайки мажорна мелодичност с тежък минорен риф, руснаците не приличат на никой от световните имена в метъла – нещо, което не може да се каже за болшинството от колегите им. През 1988 г. са обявени за рок-група на годината в Съветския съюз. И ето ги в България! Изложени в Пловдив между тракторите – кое е дефект и кое е непреходна култура??? (Тук имаше ясно разграничени две мнения!)

Черный кофе `87

Хубавото на това да си зрелостник, е че лесно заместваш школото с централна ЖП гара. Един от малкото пъти, когато съм ставал навреме сутрин… Концертът е обявен от 18:30 ч. „Палата №5“ – мисля си и виждам в съзнанието си зала Фестивална, защото там бях виждал изложението на космонавтиката с хиляди експонати на стоманени лагери и почти нищо друго… Времето тече малко бавно – не съм свикнал с продуктите на Пловдивско пиво. Пред палатата зървам тракторите. В поиздребнялата за представите ми сграда има остъклено фоайе с оградено в полукръг вътре помещение с витрини. Зад витрините падат завеси. Има залепени плакати за концертите. Някой корифей на руската филология бе решил, че групата не може да се казва ЧËРНЫЙ КОФЕ и на плаката се мъдри надпис „Чёрное кофе“! (Тук няма да ви запознавам с особеностите на падежните езици, но редакторът е бил умерен дебил… В студио „Бояна“ произвеждахме и филми на руски език, които след това се пускаха в СССР със субтитри…) Всяка буква от обявлението е хит сама за себе си – може да се уверите сами!

Плакатът!

В 18:30 охраната ни допуска във външното фоайе. Започваме да чакаме пред витрините със завеси. Отвътре Дмитрий Варшавский – основател и идеен носител на ЧËРНЫЙ КОФЕ и до днес, дръпва леко едната завеса и ни се усмихва. 30 – 40 фена се редуваме да надзъртаме как групата подготвя сцената, макар че концертът е четвърти по ред. Закъснението е сериозно, но дръпнатата завеса ми е достатъчна, за да отлети като миг. Най-сетне изнасят масичка с билети и 40 – 50 човека (повечето с предварително закупени билети) влизаме в…

…Сладкарница! Апокрифната организация на тези концерти ги е смазала до възможно най-минималистичния вариант. И до днес повечето метъл маниаци не знаят, че ЧËРНЫЙ КОФЕ са свирили в България. В дъното на малкото помещение са сбутани стъклени масички и столове. (Съдбата отреди това да не е единственият ми метъл концерт в сладкарница, но за това – друг път.) Издигната е импровизирана, не много висока сцена от дърво, завито в кадифе. Гледам с изумление и си мисля за тракторните палати… Наистина сме малко посетители, но въпреки това, липсата на ограждения и наличието на не повече от двама милиционери ме изумява.

Сценичното осветление е оскъдно и дим въобще липсва, но руснаците започват ударно с песните от албума си. Бързо е постигната една топла близост с публиката. Между тежките метални парчета се вадят кухи китари. На сцената петима музиканти боравят свободно с различните инструменти, Дмитрий ту е с китарата си, ту само с микрофона и усещането за забавление се засилва. Сладкарницата ни осигуряваше първия допир до клубната култура, която в тези години се раждаше по читалищата. Ясната дикция и високият глас на Варшавский ми е позволила да наизустя някои текстове и с кеф крещя срещу групата на ръба на подиума им. Нямам честта да се познавам с пловдиската агитка и те ме мислят за руснак. „Владимирская Русь“ няма как да не те докосне! ЧËРНЫЙ КОФЕ ту охлаждат с по-баладични песни, ту яко ни раздвижват вратовете със здрави рифови резачки. А „Владимирская Русь“ е и двете! След час и половина прекрасна музика концертът завършва с три по-баладични песни.

Билет за концерта на Черный кофе

Музикантите са топло настроени, но някак нямаше желание у публиката за среща или поне да вземе автографи. Охраната ни подканя да напуснем сладкарницата. Групата е изведена през някакъв заден вход. Фенове се изумяват от наглостта ми да приватизирам експонат от късното ни плакатно изкуство, но охраната е благосклонна, оценявайки старанието ми да не нанасям щети на хартията. Представлението е завършило достатъчно рано, за да успея да хвана късен влак към дома.

~

Получавайки своята свобода, творците от руската рок култура отприщиха натрупания мощен импулс за създаване на метъл шедьоври. Асимилираните от КГБ АРИЯ направиха своя гениален дебют още през 1985 г. (веднага след априлския пленум…) – „Мания величия“. Четири години по-късно щяхме да имаме своя български гениален поход на АХАТ. Що се отнася до КРУИЗ и ЧËРНЫЙ КОФЕ, „1“ и „Переступи порог“ останаха най тежките албуми в дискографиите им. Първите продължиха метъл насоката с по-леки песни, а вторите се отляха в рок коритото от ранното си творчество. Феновете в България имаха хипотетичната възможност да видят тези две групи в най-силния им период и с най-добрите им шоута! И ако са пропуснали този подарък от съдбата, то това не е било по тяхна вина.

Щяхме да видим отново руски метъл след 10 години, на 14 август 1999 г. по покана на The Other Side в Приморско. (За това със сигурност ще ви разкажем някой път, подробно.)

Rock Thrashler
TOS004/RTH034
24.11.1989 г.
Палата №5 на Пловдивски панаир, Пловдив

Прочетете част 1 на Рибата се метализира откъм главата!