Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Watertown” от Frank Sinatra. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Сред дискографията на Frank Sinatra има един албум, който рязко се откроява от останалите не защото е шедьовър, такива има няколко, а защото незаслужено остава в сянка. И още нещо: това е албум, в който повествованието се води от песен в песен, а не е като предишните му концептуални албуми набор от заглавия с определена тематика, например добре познатия на нашите слушатели „In the Wee Small Hours” или „В малките часове на нощта” от 1955 г., посветен на раздялата му с Ava Gardner.

И така, през 1969 г. продажбите на Sinatra спадат значително. За да се опита да се пребори с тази тенденция, той се съгласява да запише концептуален албум с Bob Gaudio и Frankie Valli от групата THE FOUR SEASONS, и с автора на песни Jake Holmes. Gaudio и Valli представят на Sinatra напълно готов като текст и музика албум, който разказва историята на мъж на средна възраст от малкото градче Watertown, изоставен от жена си да гледа сам двете им деца. Съдбата на жената не е известна, някои изследователи смятат, че тя е отишла в големия град заради любовник и желание за реализация на възможностите си, а други намират, че тя просто е умряла. Тъжна история, която води до може би най-тъжния албум на Frank Sinatra.

Frank Sinatra – Watertown

Bob Gaudio споделя: „Така се случи, че моят партньор Frankie Valli прекара известно време с Frank Sinatra и те истински се сприятелиха, започнаха да говорят за проекти и Frankie предложи на Sinatra да се срещнем и да поговорим, като направим нещо съвременно, нещо може би малко по-различно и необичайно, нещо, което той не беше правил досега. По онова време имах къща в Montclair, Калифорния. Jake Holmes дойде и ние се затворихме за около три или четири седмици там, той си донесе багажа и живееше при нас, двадесет и четири часа в денонощието бяхме заедно, и когато имахме желание, съчинявахме. Така направихме целия албум само за около шест седмици, което изненада и двама ни. С Jake подготвихме демо запис за Frank, като Jake изпя вокалните партии, и му ги изпратихме. Мисля си, че Sinatra очакваше да получи някакви десетина песни, не очакваше да бъде цяла история, но изглежда, че той се влюби в нея. Никога не сме го обсъждали този проект в детайли, Frank и аз. Не знам какво го е накарало да иска да издадем албума, струва ми се, че той се влюби в концепцията, в любовната история“.

Авторът на текста Jake Holmes си спомня: „Всичко започна от една песен, това беше “Goodbye” („Сбогом“), всичко тръгна от това парче. Беше толкова интересна концепция – за мъж, оставен от жена си, който има две млади момчета. Историята наистина ме заинтригува. Идеята на Bob Gaudio беше да нарече мястото Watertown, намери го на картата на щата Ню Йорк. При нас мелодията беше първа и трябваше да я съчетая с думи. За мен беше трудно да го направя по този начин, мелодиите му бяха наистина добре съчинени. Те бяха от онези мелодии, с които всъщност не можеш да сбъркаш много. По принцип пиша собствена музика през повечето време, така че беше истинска борба да събера музиката и думите. Трябва да кажа, че беше страхотен процес. Това ме научи на един вид дисциплина, която не съм имал преди. Sinatra от друга страна ме впечатли по време на съвместната ни работа с няколко неща. Едното беше уважението към нас като автори на текста и музиката, за всяка промяна се допитваше до нас с нескрит респект. Другото, което си спомням за него, беше неговият начин да пее. Той не пее, за да покаже колко е добър, а винаги влиза в песента, и това е ключът за успеха му като певец. Пее думите по такъв начин, при който показва какво значение те имаха за него. Много съвременни певци пеят, за да ви покажат колко страхотно могат да пеят, но Frank Sinatra беше съвсем различен, това го правеше велик.“

Записите на албума “Watertown” стават по необичаен начин за Frank Sinatra начин: първо записват в негово присъствие оркестъра с диригент Charles Calello в Ню Йорк, а после той изпява вокалните партии в Лос Анджелис и ги смесват. Това остава първият и последен опит за Frank Sinatra да записва по този начин – той винаги предпочита живото присъствие на оркестъра зад себе си.

Албума “Watertown” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 октомври, и този път след новините от 16:00 ч.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

През 1953 г. едно нововъведение в звукозаписната индустрия води до съществено развитие на поп-музиката. Дългосвирещата плоча дава възможност на авторите да изложат своите идеи в определена последователност вместо да бъде сбор от отделни песни и така се появяват първите концептуални албуми.

По това време Frank Sinatra изпада в застой след успехите си през 40-те години на миналия век, когато е обект на мания, подобна на THE BEATLES през 60-те, запълвайки емоционалната празнина сред момичетата и жените по време на Втората световна война.

Тогава Alan Livingston, вицепрезидент на фирмата A&R към Capitol Records решава да му даде шанс като му предлага договор за 7 албума. Междувременно голямата любов на Sinatra, жената на живота му – актрисата Ava Gardner, го напуска и заминава за Африка с писателя Ernest Hemingway. Frank отчаян я последва, но безрезултатно.

След завръщането си от Африка Sinatra започва работа върху албума “In the Wee Small Hours” или „В малките часове на нощта”, заедно с диригента и автора на аранжиментите Nelson Riddle, повлиян от музиката на певицата Billie Holiday.

Frank Sinatra – In the Wee Small Hours

Така се появява един от първите концептуални албуми в историята на поп-музиката, в който са събрани песни от различни автори. Текстовете в него обаче имат своя вътрешна логика и ни разказват по ненадминат начин за дълбоката скръб и тъга на Frank Sinatra, който пее с глас, усвоил напълно съвършено техниката на дишането и фразировката. Глас, в който личи огромното количество погълнато уиски Jack Daniel’s и изпушени цигари Chesterfields:

„Самотен съм. Разруших взаимоотношенията си със всички, станах абсолютно копеле, лъжех, мамех, пиех на поразия и поемах дрога. Сега пия повече, взимам все по-голяма доза, не мога да спя, обвинявам за всичко нея, но прекрасно зная, че всичко е по моя вина. Яростен съм, но всъщност единственото, което искам, е да ми бъде простено. Телефонът обаче никога не звъни. Още алкохол, още дрога. Имаш се за неустоим любовник, а си наранено хлапе. Не се побираш в кожата си, а пък не ти и пука толкова много…”

Албума „В малките часове на нощта”, обявен за един от най-значимите през ХХ век, ще чуем на 20 август, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.