Не бе отдавна времето, когато Transfiguration Festival хвърлиха бомбата – норвежката група WARDRUNA пристига за ексклузивен концерт в България. Какво, по дяволите, се случва? Истерията сред феновете на сериала “Викинги” е в разгара си, сърцетупът сред почитателите на музиката им е наличен. Това е група, която толкова рядко прави концерти, че не съм помечтавала за миг, че ще мога да ги чуя и видя тук, да ги докосна, да си взема автограф, да направя пътешествие в миналото заедно с тях.

И се питам – защо, мамка му, трябва да пиша този репортаж, преживяването след уникален концерт се равнява на преживян оргазъм – така лично и толкова невъзможно за описване. Искам всяка една консумирана секунда да остане единствено в моя микрокосмос.

Transfiguration Festival в сътрудничество с НДК осъществиха едно грандиозно шоу, в което хармонията на звук и светлина, тишина и мъгла позволиха на силуетите пред сцена да се качат на дракарите и да поемат на едночасово пътешествие към отдавна забравеното скандинавско минало.
Едно минало, на което станаха съучастници фенове от всички балкански държави, държави с преплетена история и хора с преживявано настояще. Фактът, че накъдето и да потеглиш се сблъскваш с познати от Румъния, прители от Македония, че където и да седнеш чуваш гръцка реч, е красноречив – музиката не разделя, музиката споява балканците, забравя верите. Така го видях аз.

Дворцовата зала е създадена за концерти, не за базари и частни соарета, а за концерти. Кристален звук, просторна шир и балкон под звездите – трябва ли ни още нещо, за да сме задоволени? Да! WARDRUNA!

Но преди тях на сцената излизат SMALLMAN и благодарение на китариста Иван Тодоров, баса Стефан Пенев, барабанистa Андон Тръпков и с напевите на Цветан Хаджийски, които носят родопските мотиви изживяваме музиката. Ставаме свидетели и на едно изключително светлинно шоу, за което благодаря. Свикнали на концерти по клубове и мазета, май спряхме да обръщаме внимание на визуализацията и не сме толкова претенциозни към осветленитето.

Smallman

Време е за почивка, за посещение на бара, където бирата се лееше срещу два лева, повтарям – два лева. Щандът за мърч е препълнен и с тениски, и с хора. Девойките зад щанда са търпеливи и вежливи, цените – повече от поносими. Артът за събитието е дело на Теодор Георгиев.

Бурни ръкопляскания и мигът, който очакват хилядата нетърпеливи фена, настъпва – на сцената излизат шест човека, облечени в средновековни дрехи, закичени с амулети и талисмани, носейки със себе си автентични ръчно изработени етно инструменти. Златният рог, чийто звук се чува във всяко кътче на земята призовава за сбор, започва Рагнарок.

Wardruna

Музикантите са готови да предизвикат дълбините на скандинавската мъдрост и духовност, да въведат нас в мистиката на руните, да разкрият техните тайни и покажат магическа им сила.

Мъртво спокойствие цари в Двореца, затворени очи, поклащане в нежен ритъм, да, магията действа – публиката е изпаднала в транс и ми се ще да влезна в мислите на всеки един, да прочета мислите му, да споедля усещанията му.

WARDRUNA са в състояние да говорят с гласа на природата, чуваш шумоленето на листата на Yggdrasil, ромоленето на потока, дъжда, който удря влажната земя, шумът на сухи съчки в огъня.

Einar е в центъра на сцената, отляво е Lindy-Fay Hella, която със солото в “Bjarkan” (брезовата клонка, символизираща възраждането), с кристалния си глас и нежно присъствие ни оставя запленени и бездиханни.

Wardruna

Зад тях са останалите музиканти, като всеки един от тях допринася за космическото усещане, помагат ни преминаването през планинските пътеки и морските широти да стане физическо усещане.

Оставяме тъмнината зад нас, защото един нов ден е започнал с първите трели на Dagr. Мир в душата, мир в сърцето, магическо ускорение или забавяне на темпото, силата на времето шаманите на сцената променят с Jеra. Всяка една руна е магия, всяка една нота, изкарана от древните инструменти променя потока на живота.

Wardruna

Един час – дали бе миг, или цяла вечност, дали промениха бъдещето ни, или ни показаха миналото, дали поехме пътя към ада, или за нас изгря зората.

Благодаря!

Wardruna

Aziata

Снимки: Йосиф Милчов ©

25 февруари, 2016 г., София, НДК, зала 3