Дошло бе време да видим самобитното явление TURISAS. Тур-съпортът на фините бе друга самобитна, макар и не толкова известна, банда от Унгария – LEECHER. Лимитираният интерес към това събитие отразяваше популярността на групите, но не и качеството но шоуто.

Интересното при LEECHER е, че те са последвали APOCALYPTICA в изразните средства и челото е основен инструмент в групата. Класическите по произход инструменти, обаче, са модифицирани за рок формулата. Едното чело се ползва за бас, като най-ниската струна е разположена в средата от общо пет. Четириструнното чело се ползва за ритъм, като се случва към него да се посегне и с пръсти. Още едно петструнно чело влиза в ролята на соло. Gothic построените вокали са поверени на дамско гърло, а бас-челистът добавя агресивни бекове.

Leecher

LEECHER започват с непретенциозна ритмово композиция, като ефектите на челата не извличат от тях звук с достатъчен капацитет и върви мощна щрайх и клавири подложка, която пълни липсващите честоти. Sympho/Gothic линията се спазва строго и мелодиите не представляват някаква изненада. Приятната музика е не по-добра от това, което у нас предлагат AEGONIA, да речем. Ефирният костюм на балерина на вокалистката им контрастира с тежките й ботуши и я прави да изглежда тромава. Барабаните не се отличават с нещо повече от прецизността си.

Leecher

След третата композиция подложката изчезва и групата прозвучава малко по-акустично, но и някак повече като себе си. Двете песни са с подчертана меланхоличност, но и по-сложна ритмика. Нямах време да се порадвам на това решение, когато бекграундът се завърна със своята оркестралност, но и равноделност. Прави впечатление, че всички челисти не ползват цялата дължина на лъковете си, което определено озадачава в една такава група. Въпреки някои недостатъци, LEECHER ни представиха изключително интересното си творчество от единствения си за сега албум, като сливаха някои от композициите си. 45-те им минути протекоха пред малобройна публика, но те се представиха достойно, като за пред хиляди!

Сетлист LEECHER:

1. Damnation / Eclipse
2. Slaves to a Dream
3. Fading
4. Encore
5. Messenger Of Fear
6. Payback / All the Stars

TURISAS не са от групите, които „шият” албум след албум и запознатите с творчеството им знаят защо това е така… Настоящото им турне представя цялостния облик на групата. Встъпителната част от интрото им, обаче, се срива – дори големи групи не са застраховани от дигиталните шегички. Епичната интродукция успява някак да вкара финландците в сета им.

Turisas

Високото равнище на сложна ритмика веднага се усеща. Редуват се агресивни и чисти вокални линии, като последните са предимно басови, изпълнени в някакъв викингски маниер. Човекът зад пулта се грижи предимно за баланса на цигулката и клавира, което изтегля китарата на заден план. От това китаристът им успява да се разгърне в шоу аспект, отнасяйки се по-грубо с инструмента си. Музиката на TURISAS е стъпила много дълбоко в класическия Heavy Metal, но често в епичните си фрагменти на песните използват специфични средновековни ладове, характерни за  голяма част от предкласическата музика. Този метод на музициране е много ограничен като изказност, но съчетанието му с класически heavy metal форми и по-агресивни Epic/Viking Metal похвати прави творчеството на финландците уникално.

Turisas

Изящното цигулково интро на „The Dnieper Rapids” и съвършеният синхрон у TURISAS ме карат да надникна зад пулта. Изумен съм от качеството на живото свирене на групата и прощавам пропуските на саунд-инженера им, успяващ да наблегне само на два от инструментите! За цигулковото изпълнение на Olli Vänskä може да се напише цял трактат. Здрави мъжествени хорове, без претенция за акапела, украсяват припевите на групата. Щипката предкласика и агресивният подход размиват стиловото детерминиране на TURISAS и им дават основание още от ранните си години да узурпират определението Battle Metal за своето творчество. Изявеният клавир е в класическите традиции, като на места докосва звученето на hard rock групите от 70-те.

Turisas

Небрежно обявяват „Sahti-Waari” за последно парче. В песента са вплетени пасажи от унгарски цигански мотиви на цигулката и финален фрагмент от „Очи чëрные”. Краят извиква бурни овации и TURISAS продължават без забавяне програмното „Battle Metal”. Спектакълът им придобива пълнометражност и виртуозна завършеност в музикален и емоционален план! Така вторият ни бис, макар и предвиден, бе много искрен! Социалната нишка в текстовете им следва цялото им творчество и апокалиптичната интродукция с църковна проповед и бомбардировка завършва една цялостна картина на посланието за човечност на фините. Финалният диско кавър на ABBA за мен не е от най-силните им страни, но явно се ползва с одобрението на публиката и удволетворението се увенчава с масов танц, след който веднага тръгва спокойна тиха аутродукция. Отмина концерт със скрит, но високоблагороден блясък, за ценители с тайни сетива!

Turisas

Сетлист TURISAS:

          (Broken) Intro

1. The March of the Varangian Guard
2. A Portage to the Unknown
3. To Holmgard And Beyond
4. We Ride Together
5. The Dnieper Rapids
6. As Torches Rise
7. Hunting Pirates
8. In the Court of Jarisleif
9. Sahti-Waari

          Бис 1:

10. Battle Metal
11. Miklagard Overture

         Бис 2:

          Intro

12. Stand Up and Fight
13. Rasputin (Bonie M cover)

          Outro

Rock Thrashler в Mixtape 5 на 06.05.2018 г.