The Other Side

Начало » Posts tagged 'Fish'

Tag Archives: Fish

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

„Weltschmerz“ от FISH в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Weltschmerz“ от FISH. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Поет, актьор, певец и композитор, шотландецът Derek William Dick, повече познат като FISH, е една от най-ярките фигури в прогресив рока, която изразява своите чувства и реагира на образите от реалността по един неповторим начин. Той ни е добре познат както със самостоятелните си албуми, така от участието си в групата MARILLION, а също и с трите си гостувания у нас преди време в Банско, София и Пловдив.

Сега, 32 години след началото на соловата си кариера, FISH ни представя своя единадесети и финален албум, издаден след пет години работа върху него, с всички белези да бъде неговата лебедова песен, и дано да не съм прав.

Ето как той се самоопределя: „Аз съм сивобрад воин, поет без никакво признание. Думите ми са моите оръжия, които предлагам с презрение. Меланхоличната ми страна обаче е нещо, което не можете да пренебрегнете. Моята мотивация не можете да поставите под въпрос, нито силното ми чувство за правилно и грешно.“

Fish - Weltschmerz

Fish – Weltschmerz

„Weltschmerz“ се казва последният опус на FISH, за който авторът твърди, че е автобиографичен: „В тези песни се изповядвам, присъствам във всяка една от тях и не осъзнавах това, докато не ги изпях в студиото, и така научих много за себе си при създаването на този албум.“

По време на работата върху този проект музикантът е подложен на силен стрес заради смъртта на баща си, деменцията на майка си, за която поема да се грижи, и собственото си влошено здраве наред със световните събития, на които реагира присърце: войната в Сирия, бежанската вълна в Европа, Brexit, и за последно – коронавирусната пандемия. Думата „weltschmerz“ е немска, така е навлязла в много езици по света, на български се превежда като „мирова скръб“, а иначе е въведена от немския писател Jean Paul през 1823 г. в романа му „Зелина или за безсмъртието на душата“. Сред най-изявените писатели и поети, които използват това понятие, са George Byron и Heinrich Heine.

Въпреки това заглавие, независимо че мрачните теми са в основата на много от песните, това не е депресиращ албум. FISH ни се вижда мобилизиран и с готовност да се бори срещу неприятностите и несправедливостите, като позитивната му нагласа добре личи в песента „C Song (The Trondheim Waltz)“, където той твърди „Няма да ви позволя да ме повалите, не искам да се влюбвам в тъгата ви“.

Текстовете са били винаги силната страна от песните на FISH. Още от времето на MARILLION стиховете му заемат ключова част от неговите изпълнения и дават възможност на поетичната му муза да се изявява в цялата си пълнота. Всъщност песните му ни стават близки с нюансите на поетичните образи, с играта на думи. Например в „Man with a Stick“ (буквално „Човекът с пръчката“) от най-новия му албум, заглавието на английски може да звучи и като „Възрастен човек“, и става дума за употребата на думата в различни ситуации: като бастун, с който се подпира някой болен или възрастен човек, до злоупотребата ѝ за телесно наказание (тогава е тояга), като оръжие за контрол, когато се борави с нея като палка от полицията, потушаваща бунтовете на миньорите, или във формата на пистолет по време на война.

Най-яркото послание във „Weltschmerz“ носи едноименната песен, с която завършва този албум, с който FISH обявява края на звукозаписната си кариера за да търси своето поприще като писател, сценарист или нещо друго. Той прави извода „дойдох в страна, която някога смятах за свой дом, а сега тя е заграбена от негодниците и мошениците в цирка на клоуните“, декларира „думите ми са моите оръжия“, и призовава към мирна революция с ярост срещу извършваните несправедливости.

В записите са привлечени изтъкнати музиканти като мултиинструменталиста Steve Vantsis, саксофониста David Jackson (VAN DER GRAAF GENERATOR), барабанистите Craig Blundell (PORCUPINE TREE, STEVE HACKETT) и Dave Stewart, пианистите Foster Paterson и Liam Holmes, китаристите Robin Boult и John Mitchell (LONELY ROBOT, FROST*, ARENA), Mikey Owers води брас секцията, има и вокална група, както и участници в Шотландския камерен оркестър.

Албума „Weltschmerz“, или „Мирова скръб“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 ноември, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Fish (ex-MARILLION) пред камерите на Фрактура в неделя

В неделя след полунощ водещият на “Фрактура” – Васко Катинчаров ще ни срещне с Fish, NO MORE MANY MORE, Tarja Turunen и GAMMA RAY. Отново няколко видео премиери, както и разнообразните рубрики на най-старото телевизионно предаване за рок и метъл у нас.

На 30 септември (Diema, 24:00 ч.) в аудио-визуалната “Фрактура” ще бъде направена премиера на новите клипове на KAMELOT, NONPOINT, BRAINSTORM и ATREYU.

Пред камерите на Васко Катинчаров ще застане Fish (ex-MARILLION) и ще бъде представена българската банда NO MORE MANY MORE. В шоуто ще бъде излъчен концерт на Tarja Turunen и репортаж от немския фестивал “Hurricane 2018”. Освен това, ще си припомним какви истории разказaха GAMMA RAY за българските фенове.

Васко Катинчаров и Fish

Васко Катинчаров и Fish

Зрителите ще научат последните музикални новини от седмицата, в рубриката “Караоке” ще пеят заедно cъс SEPULTURA, JEREMY? ще правят кавър на John Farnham, класическата песен ще бъде нa SAGA, в “Exotic“ ще бъдат представени BRADIO, a в рубриката “Live Archive” ще си припомним кадри от гостуването на BLIND GUARDIAN в България през 2009 г. Клипове и концертни изпълнения на METALLICA, AUTHOR & PUNISHER и THUNDER също ще намерят място в настоящото издание на шоуто.

Предаването Фрактура се излъчва по телевизия Diema в неделя от 24:00 ч. с пълно повторение всеки петък от 00:30 ч.

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ първи

Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, където всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък, спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…

Логистичната задача да видя Hills of Rock още в петък я решавам така, че съм почти навреме. Нямаше да мога да се преборя с любопитството, така че малкото ми закъснение го оставям в графа „чист късмет”… Забележително е усилието на организаторите да съберат по сцените на фестивала групи, в които участват разпилялото се по света българско рок братство! Такива са групите AIRFORCEMADAME MAYHEMDISTRICT 13. Докато оценявам липсата на карта на сайта на събитието и търся единствения вход за него, се наслаждавам на песните на AIRFORCE, които са почти кавъри на първите два албума на BLACK SABBATH с Dio. Мислено разсъждавам, че напоследък сме свидетели на възникването на формации, които просто искат да продължат творчеството на колоси в музиката с авторските си творби. Макар самите AIRFORCE да са реформирана банда от Албиона, неоставила дискографска следа в изначалното си превъплъщение, вградилият се сред тях колосален глас на Дилян Арнаудов, познат ни най-вече от SJK, е много стабилен.

Опашка на входа. Пъргава проверка и попадам в хаотична шумова среда, където сетовете на пеещите на български post-core труженици от PARACOSM са „миксирани” с приветствията на AIRFORCE, а след това продължават да се смесват и с неясни звуци от третата сцена! Близостта на сцените е удобство, но взаимните решения за звука са с параметрите на филма „Козият рог”…

Sabaton

Sabaton

Гледам си гривничката, която от сега и занапред ще бъде моят пропуск. Ако я ползвам, както някои метъл маниаци – като нашивка за елека си, това ще е най-покъртителната катастрофа сред другите подобни атрибути! Графичният дизайн на фестивала, който се мъжделее по транспаранти, освен че е доста неангажиращ, представлява нещо като печатаните на офсет обложки на джаз изпълнителите от 50-те години на миналия век в Щатите. Но, хайде да не ги връщаме толкова назад! Нека да са като на разминаващите се ситопечати на сборките на Балкантон от началото на 80-те! Градацията от разноцветни кръгчета, които се застъпват напомнят и за нискокачествена соц. естетика от времето на Златния орфей. Надявам се оттук насетне, на този дизайнер да не бъде поверявано нещо повече от печат върху тоалетна хартия за домашно ползване!!! Това недоразумение на пост-модерната естетика бе разположено дори на фланелки. А фактът, че имаше хора, които да си закупят такива, обяснява процъфтяването на китайския конфекционен отрасъл! Това да бъде изработен символ на фестивала, за който да бъде нает художник, чиито произведения да греят възторжено на мърч материали и плакати, заедно с логата на групите? Забрави!

Serenity

Serenity

Интродукцията от последния албум на тиролците от Австрия –  SERENITY се промъква тихо и незабележимо сред лекото музикално оформление между сетовете на голямата сцена на фестивала. Симфоничният прелюд въвежда квартета в откриващото парче, в което съвършените многогласни беквокали звучат много грубовато на запис, въпреки старанието на китаристите да позират пред микрофоните. Веднага във втората песен пеещият басист Fabio Любовчията (- D`Amore) демонстрира естествените си гласови заложби в противовес на гафа. Чистото пеене на основния им вокалист е раздвижено от много мелодичност, но и с някои по-мъжествени power metal похвати, като цялата група се държи на високо ниво. Подборът на следващите три песни е увенчан от мощни клавирни семпли, обогатени и с пиано пасажи. Към края на сета SERENITY намират баланс между ненатрапливите клавири и добре изпятите бек-вокали. 40-минутният им спектакъл е ненатоварващ, а фенове на бандата й бяха подготвили трибагреник.

Сетлист SERENITY:

          Intro – Deus Lo Vult

  1. United
  2. Spirit in the Flash
  3. Fallow Me
  4. Heavenly Mission
  5. Rust of Coming Ages
  6. Lionheart
  7. Legacy of Tudors

Използвам 20-минутната пролука, за да уважа усилията на VELIAN на Alternative Hill сцената. Те се представят като квартетна трупа. Традиционното прецизирано аудиопреживяване е под строгата диктовка на съвременната дигитална технология. Момчетата изнасят съвършената си концепция за звучене върху саундтрак от обогатяващи звуци, подобно на театрално представление, без да им се налага да имитират бек вокали или клавирни партии. По отношение на озвучаването фестивалът предлагаше топ условия (Изключая смесването на звуците от различните сцени!) на всички сцени за тези, които могат да ги ползват.

Velian

Velian

Много е приятно сред грохота на тежките групи да има и по някой титаничен музикант, чиито композиции да докосват рокаджиите и без истерията на съвремието. Това бе подаръкът, който организаторът ни бе подготвил със сета на FISH. За кратичките за него 40 минути, той не бе подготвил подбор от песни от периода му с MARILLION. Няма много какво друго да се каже за FISH, освен, че е магичен на сцена! Композиционната еквилибристика, с която групата му борави е на изключително равнище, така че известни песни са поднесени със завладяваща иновативност, без това да ги обезобразява. Как пък тези огромни музиканти не ползват подложки, различни от партитури???

Fish

Fish

След края на „That Time of the Night” мощно hardcore избухване от съседната сцена влиза в микрофона и мониторите на FISH и го кара да изрази гласно възмущението си от конфигурацията на фестивалните сцени. Както сподели приятел: „Това е музикант, който е виждал всичко, но чак от днес ще може да казва, че вече е виждал всичко!”… По време на „Suger Mice” китаристът му къса струна, но никой от групата не трепна и дори не се огледа, докато роуди смени инструмента! Макар и пълни с рутина, шотландците демонстрираха преживяване на музиката си и ни доставиха неподправено магическо Art Rock удоволствие.

          Сетлист FISH:

  1. Slàinte Mhath
  2. Hotel Hobbies
  3. Warm Wet Circles
  4. That Time of the Night (The Short Straw)
  5. Suger Mice
  6. The Last Syraw
  7. Incommunicado

Бях се зарекъл да пропускам вече сетовете на INFECTED RAIN и JINJER, поради едни и същи естетически причини… Мелодичният alternative post-rock на MIRY, който се разливаше от сцена „На тъмно”, бе дотолкова скучноват за моето ухо, че това ме тласна да съгреша! Малкото неща, които мога да спомена, обаче, ще са по-натам, за да са подредени в обособено „кошче” на материала…

Crematory

Crematory

Интродукцията на CREMATORY натрапливо ни връща към стандартите на Енио Мориконе. Продължението, разбира се, е съвсем различно. Запознатите с новото творчество на германците знаят, че gothic metal залитанията им са вкарали доста електронно-танцувални елементи в музиката им. Това, което бележи живите им изпълнения е звученето, което докосва RAMMSTEIN. За щастие вокалите на Felix се придържат към най-агресивния си похват, което заедно с дистърните китарни рифове извеждат музиката от мощния програминг на дискотеката. По-старите песни внасят повече агресия и по-естествена ритмика. Няма да тълкуваме защо целият stage crew бе поздравен с песента „The Fallen”. Felix редовно ни благодари от сцената с „Чудесно!” и „Мерси!”. Многопластовите електроники, чистите бек-вокали и скучаещата клавиристка дават информация за степента на дигитализирането на концертния живот на CREMATORY. Дълга версия на емблематичното „Tears Of Time” поставя финални щрихи на сета на легендите.

          Сетлист CREMATORY:

          Intro – Expectation

  1. Salvation
  2. Greed
  3. Revenge Is Mine
  4. Tick – tack
  5. Ghost of the Past
  6. Ravens Calling
  7. Shadowmaker
  8. The Fallen
  9. Höllenbrand
  10. Immortal
  11. Wrong Side
  12. Tears Of Time

Бир-жаждата отдавна блъскаше по вътрешните ми рецептори. Меломанското ми любопитство до този момент ги бе заглушавало, но положението в 22:03 ч. вече е нетърпимо и аз се отправям към несвършващите огромни опашки пред гишетата на банка ДСК, където да ми издадат фест-карта, с чиято единствена помощ е възможно да погася гастроинтестиналните си повици. Самата задължителност на картата, в съчетание със съответната такса, е грубо погазване на няколко български и европейски закона! И ако за това престъпление можеше да си затворим очите, то мудността на задължителната процедура ни върна в стандартите на едни явления, за които част от организаторите бяха написали песента „Бюрокрация”. Медитивното спокойствие на касиерките, които педантично събираха данни за извършването на банковите си машинации, не бе нарушавано от виещите се опашки!?! Това е една банка, която до такава степен е неспособна да създава комфорт за клиентите си и е така задълбочена в „значимостта” на собствените си манипулации, че на свободния пазар би трябвало да фалира максимум за седмица! Ултимативното обслужване през нея на посетителите на фестивал, ни пренесе в някакво робовладелско съобщество, където може да загубиш правата си всеки момент. Това са сбор от чиновници, които нямат капацитета, способностите и желанието да обслужват клиенти! Ето какво ни информира „рекламата” на заветната им карта: „Всеки пропуснал възможността да получи остатъчните средства по картата по време на провеждане на събитието и на неговата територия, губи вземането си за тези средства.” (Правописът е оригинален.) Фенове, посетили фестивала миналата година казаха, че касите просто изчезват по времето, когато биха се възстановявали пари от картите! Забележителна комунистическа обменна експроприация, практикувана от тази вече частна банка!!! И ако това не ни прави впечатление по претенциозните офиси, когато ни е изискано ваденето на разплащателна карта, заради различни други държавни репресивни задължения, то на рок-фест става кристално ясно, колко безумно и нагло е това престъпно поведение на банките! За съжаление, симптомите са за цялата ни банкова система, която не може да се измъкне от държавно-мафиотските регулации и неспазване на законите!

Нескончаемите опашки за фест-карти

Нескончаемите опашки за фест-карти

Половинчасовата пауза не стигна, за да се сдобия със заветното парче намагнетизирана пластмаса, когато прозвучаха иницииращите тракове към сета на SABATON. Това шоу на шведите не е непознато по нашите ширини. Сетлистът, разбира се, бе претърпял някои козметични поправки. Групата има за какво да е благодарна на българските си фенове и се постара да ни зарадва по всякакъв начин. Тежката артилерийска канонада на фронта между сцената и най-горещите почитатели бе заменена от разширеното разнообразие от боеприпаси на сценичния танк, който бълваше разнообразни съчетания от огньове и пироефекти. Визуализациите на видеостените също бяха подобрили качествата си и яснотата на посланията. Перфектни бяха изпълненията на музикантските задължения на бандата! Самото зараждане на клика от непримирими хейтъри на SABATON говори за значимостта на постиженията й.

Sabaton

Sabaton

Дали защото вече са ни показвали шоуто в София, или просто заради подобряването  му, шегаджийската част, в която се демонстрират познанията по български език на някои от „стажувалите” в страната ни музиканти, както и способностите на Joakim Broden да свири на китара, бяха не толкова досадни дълги. По време на бисовете групата демонстрира емоционалната си връзка с България и Joakim разказа за впечатленията си от 2009 г., когато подгряваха за HAMMERFALL, но бяха посрещнати като хедлайнери и как същата година свириха отново на българска сцена. Силният завършек на сета им удари заедно с полунощ. Шведите отново бяха подготвили ексклузивна българска фланелка за участието си!

          Сетлист SABATON:

          Inception – In the Army Now (STATUS QUO cover by SABATON)

          Intro – The March to War

  1. Ghost Division
  2. Winged Hussars
  3. Blood of Bannockburn
  4. Swedish Pagans
  5. Carolus Rex
  6. Gott Mit Uns
  7. The Last Stand
  8. Panzerkampf
  9. Into The Fire
  10. Sparta

          Joke Time…

  1. Resist and Bite

          Intro – Diary of an Unknown Soldier

  1. The Lost Batalion
  2. Coat of Arms
  3. Night Witches

          Бис:

  1. Primo Victoria
  2. Shiroyama
  3. To Hell and Back

          Outro – Masters of the World

Голяма част от събралото се десетхилядно множество за първия ден на фестивала се ориентира към почивка, но сериозните меломани оставахме на вахта. Любопитството ме отвежда на сета на гърците KOZA MOSTRA. Алтернативното отношение на групата, облечена със сценично облекло с елементи от народни носии, е изпъстрено с фолклорни компоненти. Духовата музика, която свири откровени чалга  пасажи, доближава звученето повече до сръбските стандарти в жанра, отколкото да има гръцко усещане.

Koza Mostra

Koza Mostra

Въпреки разстроените си сетива, стоически понасям сета в очакване на нещо друго. Следващият артист, обаче, изглежда е отпаднал, защото час и петнадесет минути след началото си KOZA MOSTRA започват да изпълняват бис след бис пред публика от около 40 човека. В 01:35 ч. чалга забавлението отстъпва купона на нощното drum & bass парти. Опустошената ми обвивка се изцежда към леговището си…

Rock Thrashler

20.07.2018, Hills of Rock