„Официалните“ трибюти на IRON MAIDEN и DEATH са вече в такива количества, че заплашват интереса към оригиналите, едва ли не. Въобще, трЕбютчийството добива размерите на китайската икономика, като качеството е същото. Да си сверим часовниците с не особено блестящата апенинска сцена, бе упражнение – опознавателно. Да видим и пълнокръвна група от там бе интересно. А да разберем какво се случва с драматично променяща се родна банда – почти задължително! Ето с такива тегоби започна вечерното ми битие на 23 ноември 2016 г.

Лежерното прослушване на каталог от класически Death Metal групи, навяваше внушение за пестеливи сетове. Умерено количество познати муцуни си кимахме одобрително на ретро Death Metal парада, извиращ от колоните. Но ето, че в 21:45 към подиума се въздига обновения състав на PAST REDEMPTION.

Past Redemption

Ясно е, че носталгиците ще пропилеят някоя сълзица по отминалата популярност на момчетата, но истината е, че с тях се случва смислена трансформация. Да, пред нас стои доста различна банда, полагаща усилие да твори нещо свое! Репертоара на PAST REDEMPTION не е обновен драстично, но звученето е подобрено на качествена основа. На първо място, спешно включеният в групата басист/вокал Светлин, който при първото си появяване с групата носеше внушение за хаос, в момента се е интегрирал доста успешно в групата. Вокалните партии са разпределени между него и Алекс според същността си – дълбок Death рев и по-конвенционален харш придават на парчетата забележително звучене. Репетициите са довели и до това, че инструментализма на баса се е разгърнал, в сравнение с другата му основна група – MASS GRAVE.

Past Redemption

Това, което все пак остава от старите характеристики е липсата на чуваемост на множеството бързи орнаменти при китарите. Губещата се рифовка създава стена от звук, който не е толкова изящен, колкото би могъл да бъде. Цялостната концепция на звученето е маскирала повечето Thrash влияния. Пред нас се разкриваше сериозна Death Metal заявка, че групите, с които PAST REDEMPTION се появяват на една сцена има от какво да се притесняват. Барабаните също са се измъкнали от еднообразните набивки на съсредоточен екстремизъм и песните звукват със свой си ритъм. „Fraud“ ни връща малко от Thrash Metal влиянията. Дуетния прочит на песните е на впечатляващо ниво, като и посланията са малко по-разбираеми. 35 минути история бе изкована през ушните ни канали. Рехавите отгласи извикаха бонус парче. Едносекундно! За толкова заработихме…

Past Redemption

Сетлист PAST REDEMPTION:
01. Intro/Under The Hammer
02. The Doom of Them All
03. Extreme Madness
04. Decomposed
05. Final Redemption
06. I Am
07. Fraud
08. Homicide
09. Degradation
10. Revelation
11. Pile of Guts (bonus track…)

Поне що се отнася до задоволеност и култура на публиката за метъл концерти, сме достигнали високо равнище! Хладината, с която приемаме ентусиазма на групите и огромните ни очаквания, които те трябва да покрият, за да получат нещо повече от цената на билета си, може да стресне групите, които са свикнали публиката тук да е гореща. Опита на ABSCENDENT да ентусиазира родния фен преди да е показал достатъчно в свиренето, срещна каменна хладина. Но триото свиреше нелош Thrash/Death Metal, както ни бяха обещали. Структурата и мелодията на песните им е повече Thrash, докато Death компонента се изразява в липса на отчетлив риф и ниските бленди на китарата. Равноделните барабани подлагаха двойни каси почти постоянно, а вокалите са просто една реплика към DEATH.

Abscendent

Като трио ABSCENDENT имат проблеми с уплътняването на звука, особено по време на солата. Но голямата катастрофа в музиката им е композирането! Буквалистките цитати, доразвити в хилав опит за раздвижване структурата на музиката, звучат като зле изсвирен трибют. 60% от „творчеството“ на италианците са реплики на DEATH. За да допълнят Thrash визията се отпрепарират цитати от SODOM, SLAYER и METALLICA. Кражбата е изключително неопосредствана, а развитието на съответните песни е направено в стил „Не съм го откраднал аз!“… Все пак те могат да станат симпатични с едни 20% лични идеи, разтворени между безкрайните цитати от най-изтърканите от слушане групи на планетата. Например, SLAYER-ски рифове в „Doppelgänger“, размесени с бавни части от DEATH, с опит за бас соло от същите. А да предложиш акустичен инструментал, съставен от леко разбърканите ноти на „To Live Is Tо Die“ на METALLICA, ми се струва обидно за слушателя.

Abscendent

Четиредесетина хладни физиономии наблюдаваха от масите този пир на чужда трапеза. Ръкоплясканията бяха за чисто физическите усилия на музикантите, които носеха сериозен бек-лайн за доброто озвучаване. Самотни гласове от страна на роуди екипа върна бандата за бис, който чисто музикално ни напомни какво следва насетне в програмата…

Сетлист ABSCENDENT:
01. Penance
02. Solipsia
03. Compelled
04. Gemini
05. Doppelgänger
06. Instr. …
07. Nausea
Бис:
08. ???

В 23:40 ч. гръмва музиката от Star Wars, за да ни подкани към изпълнението на ZERO TOLERANCE. Въпреки, че в съвремието блендите на DEATH са добре представени на пазара на ефекти и инструменти, италианците не са избрали лесния път. Звученето и на двете китари има свое излъчване, което бяга от чистата имитация. Вокалите на Mattia Tibuzzi, макар и да артикулират по оригинала, са доста по-високи и по Thrash-ърски харшови. Първите няколко песни групата изсвирва като ноти, но се чувства липсата на изсвирване и изстрадване на музиката така, както някога сме го виждали… Барабаните са пестеливо-маркиращи и трудно се съизмерват с богатството от канонадите на една плеяда велики инструменталисти. На някои от по-сложните части, дори ритмиката се забавя повече от допустимото, за да може струнниците да поемат тежестта на задачите си. И нотите са си на място, но душата и динамиката са ампутирани…

Zero Tolerance

Песните се забиват една след друга, почти без паузи. Когато групарите имат да кажат нещо, го правят двамата китаристи. Английският им е пчти неразбираем… „Чак Шьолдинар“ и „Ляк оф компрехеншан“ ги схващам, но много от разясненията ми убягнаха…

Zero Tolerance

Тъкмо бях класифицирал ZERO TOLERANCE доста ниско, когато на шестото парче нещо сякаш се пробуди в тях, песните станаха по-одухотворени и ни принудиха да обърнем повече внимание на инструментализма им! Все пак, басистът/вокалист си е научил текстовете и свири доста изящен и сложен бас, без двете му функции да са в ущърб една на друга. Барабаниста отвори свиренето си към томовете и чинелите. А китаристите запазиха високото си ниво, но и предадоха емоция с инструментите си. Чувствеността на изпълнението се отрази и в сценичното поведени и ZERO TOLERANCE просто преминаха границата на предпазливостта и се докоснаха до съвършенството. Същевременно не се сляха със саунда DEATH, а продължиха да имат свое звучене в интерпретацията. Дори умората в гласа на Mattia към края на сета не се усети като дефект, а повече като добре изпълнени ангажименти.

Zero Tolerance

След „Zombie Ritual“ момчетата се подготвиха да слязат от сцената, но виждайки ентусиазма на феновете, удариха двете предвидени в сетлиста си парчета без да ни бавят. След това ги извикахме на действителен бис. Като истински професионалисти, ни питаха имаме ли любимо парче, което не са изпълнили! Измежду разнопосочните желания ZERO TOLERANCE избраха едно, след което ни оставиха с приятни впечатления от вечерта. Квартета бе положил час и двадесет минути плътен труд за наше удоволствие. Поклон!

Zero Tolerance

Сетлист ZERO TOLERANCE:
01. The Philosopher
02. Crystal Mountain
03. Bite the Pain
04. Spirit Crusher
05. Leprosy
06. Suicide Machine
07. Destiny
08. Misanthrope
09. Lack of Comprehension
10. Zombie Ritual
11. A Moment of Clarity
12. Symbolic
13. Pull the Plug
Бис:
14. Trapped in a Corner

Rock Thrashler