Новините за възпрепятстването на BEYOND CREATION да реализират българската си дата ме застигат в последният момент, когато вече подранявам за концерта. Очертаващото се чакане ме отпуска и така попадам под ударите на напътствията на охраната на клуба къде точно да интимнича с новопридобитата си бира… (Напълно справедливо, междувпрочем!) За щастие швейцарските гости от VIRVUM са вече тук и концерт ще има.

REJUVNATION са амбициозна, сравнително нова наша формация, чието дебютно ЕР включва някои забележителни Tech-Death изпълнения. Студийните идеи и живото свирене, обаче, са две различни неща и квинтетът стои повече като hardcore група. Имиджът на вокалиста им също е повече кораджийски. Още интродукцията им влиза много плоско в мощната уредба – или са я предоставили в MP3 формат, или нещо друго в параметрите й не бе наред. Стандартните Hardcore решения се обогатяват на места от Death Metal влияния, ориентирани в посока DEATH/BOLT THROWER.

Rejuvenation

Изключително сериозната ритъм подложка на момчетата е предпоставка за мощен потенциал на групата! Често посягат към бавния ритъм, което допълва и усложнява композициите. Изоставащите в техническо отношение китаристи, като при доста групи вече, са посегнали към ненужните осемструнни инструменти, с които се борави по специфичен начин и звукът им за сега не е достатъчно чист. Макар да ползват две техники на пеене, вокалите на Денислав Николов са еднообразни и им липсва идеята за канто. Монотонното крещене, макар и в два похвата, уеднаквява иначе разнообразните композиции. Експерименталното музициране на момчетата е все още в ученическия си стадий – умерени цитати и неочаквани обрати пълни музиката на REJUVNATION. Петте песни, изпълнили 25 мин. им сет, предизвикват скандиране на името им на изпроводяк.

Fragments of Existence

Изключително експедитивното качване на FRAGMENTS OF EXISTENCE на сцената е рядко удоволствие по концертите. След само 15 мин. пауза момчетата влизат с Rock`n`Roll туш. Зрелите метъл композиции на групата побират в себе си прецизността на Load – Re-Load периода на METALLICA, уникалните рифове и мелодичните вокали. Thrash настървението е вкарано в конвенционална рок структура от куплети, припеви, сола и преходи (Констатация, с която може и да отегчавам редовния си читател…), но изпълнени с уникални решения и приятна музика. Разбира се, не е пропуснато да се ползват и дълбоките харшове на басиста Антон Андонов, които може да чуем, наред с баса му в още една плеяда софийски банди…

Fragments of Existence

Извиненията на Иван „Vans” Мунин (v., g.), че са твърде лека банда за вечерта са напълно излишни на фона на интереса, който предизвикват! FRAGMENTS OF EXISTENCE ни дозакопават с няколко дълги композиции, които освен разнообразните си части, включват и някои Art Rock влияния, без това да ги превръща в Progressive Metal. 35-те минути на групата са ни обогатили с невероятно количество впечатления и ние ги изпращаме по достойнство.

Озовалите се на хедлайнерска позиция VIRVUM съсредоточават очакванията към себе си, благодарение на труда си да стигнат при нас. Нещо, което имам сериозни съмнения, че BEYOND CREATION просто не направиха по логистични причини… Освен сериозния и подробен саундчек, който направи преди сета си, швейцарската банда демонстрира параметрите на двустепенния електронен бластбийт, който ще ползват. (Гадно племе са това непушачите, ей…)

Virvum

В 22:30 ч. акустична интродукция ни въвлича в Melodic Death Metal, чиито технологизиращ компонент е повече в технологията на звука, отколкото в ръцете на музикантите. Семпли и прецизни настройки на често сменящите се китарни бленди превръщат цялата песен в интродукция. Седемструнните китари се ползват по предназначение. Тройно соло на всички струнници демонстрира есенцията на саундовото търсене. Вокалистът дере в стандартни Death дълбини, „отпушвайки” от време на време висок харш и всичко е обгърнато от перманентно ехо. Групата има възможност да демострира свръхживо присъствие на сцената. Семпъл в електронен вариант финализира откриващия трак.

– Sofia! It`s pleasure for me! – крещи Bryan Berger доста често.

Virvum

Добре изсвирените композиции не предлагат нещо впечатляващо. Шестструнният бас е с добавена ниска струна, обслужваща дропнатите китари като бас – все по-рядко срещащ се вариант в съвремието на слизащите тоналности. Основният свързващ семпъл на океански шум се допълва и от други семпли, като кийборди, акустични китари и електронни звуци. По време на включените бластбийтове е чуваемо трополенето на изоставащите като темпо живи каси, което обаче не пречи на някои фенове да се заблудят, че барабанистът на групата има феноменални способности. Електронно-технологизиращите решения в равноделна ритмика влекат сауда на групата към шведските музикални територии. А простите решения докосват ранните BATHORY и дори BURZUM. Тези „целувки”, разбира се, са доста деликатни. Последните парчета от сета на VIRVUM са именно с такива по-опростени форми, разредни от акустични пасажи или семпли.

Virvum

Прибирайки се след 35 мин. на сцена, швейцарците не ни мъчат дълго и излизат за бис. Мелодичната касапница е съпътствана от представяне на групата в акустичната си част, което удължава парчето до 10 мин. Агресивните и мелодични пасажи се допълват взаимно. Предвиденият осми трак е само един за биса. VIRVUM слушаха още името си от устите на феновете, но нямаха какво повече да ни предложат.

Rock Thrashler
25.06.2017, Club Live & Loud