Много е приятно, когато леко притеснени младежи с романтични изражения отковат представяне на дебютен албум, който финно ти понапуква зъбките! Но за същността на мероприятието, малко по-късно…

Лашкането на непредвидимата Ковид ситуация заварва събитието с позатегнат режим, което измества концерта от по-рано. Същата причина отменя участието на една от подгряващите формации, която готви своя собствена дебютна промоция след два месеца… Това улабва дисциплината около графика.

В 20:00 ч. VOKYL излизат, за да ни изсвирят едно изпълнение от поредицата свои такива напоследък, представящо ги в акустичния им вариант. Това музикално изследване за момчетата очевидно е интересно с резултатите си и наистина оголва музикалното им творчество. Три авторски песни, чиито оригинали звучат като рифови решения с класическа рок структура, изпод акустичните китари надничат с български фолклорни препратки като метрия и съвсем учебникарски хармонии от основите на музикалната хармония. На моменти композициите сякаш се възвисяват до 70-тарски Art Rock (Ранните PINK FLOYD, да речем), но фолклорът и неизненадващите хармонии ги връщат на някакво провинциално ниво, което не може да надскочи стандартите си.

По насетне VOKYL се впускат в изследване как акустичната им аранжировка влияе на композиции от световни имена в рока и метъла. Включването на клавира разкрива песента на MY DYING BRIDE като поклонническо изпълнение, чието транспониране обслужва вокалната интерпретация, а не толкова самия аранжимент. CAMEL са от онези 70-тарски групи, чието творчество не блести с революционност, а е по-скоро поп ориентирано. Техният кавър звучи непретенциозно. Новата композиция на квартета „Свети месец, свети слънце”, изглежда е композирана като акустично парче и равноделната му ритмика го изпраща повече в графа „Поети с китара”, отколкото финалният му средновековен лад да го приобщава към Art Rock-а. Кавърът на PAIN OF SALVATION ни връща по-възвишените чувства от качествено свирене. На този етап от концерта започва едно доста хаотично разменяне на инструменти, характерно повече за дебютиращите банди. Короната на сета ще бъде поставена с най-нова композиция на бандата. Любовната поезия е напъхана в една композиция, която заради ецнатите си вокали и диалога клавир-електрическа китара без ефект, се вписва в традициите на пост-социалистическия New Wave/Hard Rock, който си остава един източен феномен. Надявам се, песента да намери и свой тежък вариант, защото акустичните експерименти на VOKYL внушават повече залез, отколкото нов изгрев. 45-минутният сет завършва със сдържани ръкопляскания, напомнящи на 90-тарския феномен „Unplugged”.

          Сетлист VOKYL:

1. Любовна песен
2. Гарвани
3. Епилог
4. I Almost Loved You (MY DYING BRIDE cover)
5. Spirit of the Water (CAMEL cover)
6. Свети месец, свети слънце
7. Undertow (PAIN OF SALVATION cover)
8. Причастие

Концертната активност на главните ни герои напоследък е резултат от пълното окомплектоване на проекта им и най-сетне узрелите авторски резултати. Макар, всъщност, формацията, чийто пръв идеен носител е Иван Братоев (g.), да развива музикалните си заложби от сравнително дълго време, за концертния наблюдател те са съвсем ново явление. Името DEADSCAPE навява повече асоциации с бягство, но според бандата, то е свързано с околния пейзаж… Твърде дългата пауза между концертните сетове на двете групи тази вечер е примесена и с твърде много суетене по сцената, издавайки трескава нервност.

Когато DEADSCAPE се появяват заедно на сцената къв 21:10 ч., те определено излъчват премислена визия. Пиано/щрайх интродукцията на самия албум прозвучава на запис и групата „захапват” мотива от него в първата песен. Melo-Death-ът на квинтета е отворен за различни влияния и въпреки, че не е революционен, не е и изтъкан от цитати. В китарно отношение, нещата се случват повече под сянката на Black Metal-а – с тонове поднесени без отчетлива рифовка. Има деликатен бек-граунд, който щеше да е незабележим, ако някои средни честоти не бяха преексплоатирани така, че отделните инструменти да се сливат в усилващ се общ тон. Солата се разпределят между стандартните рок постижения и Black Metal образците на високо „пилене” на една струна. Мелодичността е решена разнообразно, като в най-меките си изяви стига до heavy metal жанровете, като в „In Desolate Silence”. Приятната изненада са крайните, но същевременно неизпразнени от мелодии харшове на Мирела Канева (v.)! Нейният глас обединява всички влияния, акустики и агресивен хаос в стила на групата. Прецизното й изпълнение не е оцапано с жалки опити за чисто пеене, както се случва при други родни банди… Чистите бекове са поверени на Александър Трифонов (b., b.v.), които на концерт въобще не са така преекспонирани, както е в студийната им творба. (Никога не оставяйте басист в студиото без надзор по време на смесването!)

Стегнатият поздрав и представяне след второ парче е като по учебник. След това имиджът на бандата започва да се пропуква между песните… Признанието за проблемите с бек-пистата е симпатично като наивитет, както и като цяло нежният извинителен тон на фронт-дамата, който твърде силно контрастира с мощните вокали по време на песните! Това е и причината, за липсата на успех при опита публиката да бъде въвлечена в wall of death, преди „Stillborn”. Хубаво би било, мощта която струи от музиката на бандата, да намира своето продължение при комуникацията ѝ с публиката, като това не е единствено работа на вокалистката.

DEADSCAPE изпълняват две от песните си, които до сега не са прозвучавали на живо: „Witherer” и „Ending”. Във втората се чуват ясно келтски мотиви. Из цялото им творчество са разпръснати и влияния от скандинавската сцена, която по принцип е известна с това, че не робува на стилови рамки и има афинитета към мелодичността. Често срещаните акустични интродукции застрашават композиторският им талант да се влее в някои пост-метъл тенденции на тази сцена, но за сега успяха да ни прелеят здрав младежки ентусиазъм за почти едночасовото си свирене.

          Сетлист DEADSCAPE:

          To Ashes – tape intro

01. Forsaken
02. The Brightest Light
03. The Artist
04. Stillborn
05. In Desolate Silence

          As Seasons Change – tape intermedia

06. Witherer
07. From The Colourless Skies
08. The Shadow Of The Clouds
09. Ending
10. The Ever-Pouring Rain

Rock Thrashler
28.01.2022, Live & Loud
София
Снимки: Rock Thrashler ©

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!