P-day –9125*:

Metal Crowd Festival е събитие, което не може да преживеете на произволно място. Бихте могли в едно друго време, но доколкото допускаме единство на времепространството между четящите този репортаж, може да го считате за пътуване назад във времето…

Безалкохолен квас

За голямо достижение на културната програма, според вестник „Дняпровец“, се считаше факта, че в спортния комплекс „Надежда“ не се консумира никакъв алкохол! Тези, които биха успели да внесат или да им личи, че са употребили дори бира, се извеждат от територията на фестивала. Вътре се продаваше само безалкохолен квас.

За незапознатите с напитката „квас“ ще отбележа, че той представлява нещо като тъмна бира със захар… Първият ми истински квас ме освободи от експериментаторския ми дух за много дълго време. Все пак успях да опитам и безалкохолния – ефектът бе по-силен… Съдържанието на бодро показваните рекламни халби с въпросната напитка не бих използвал дори върху фикуса си.

Това културно достижение доведе до ситуация на масово пиене на феновете пред фестивалните врати. Движението на хора между магазините и прифестивалния паркинг бе съпровождано от втренчени погледи с неприкрито възмущение, стигащо до демонстрации на агресивни намерения от страна на граждани. Онова съзнание за личния морал, което омекотява разговора с русите, може да добие чудовищни измерения в извратения си вариант! Отхвърлянето на чуждото и неприемането на свободната воля на другия ме върна в крясъка на посткомунистическата клика от времето, когато развитият социализъм в България лъсна като фалирала доктрина и икономика.

Стигнахме и до момента, когато се намеси милицията. (Какви „мили“ спомени…) Културно и спокойно милиционерите се придвижваха от група на група пиещи фенове и когато стигнаха до пъстрата компания, в която се бях вписал, протече следният разговор:

– Трябва да приберете шишетата си, защото не може да пиете на обществено място.
– Забранено ли е пиенето на обществено място? – Беларуските ми приятели видимо пребледняват след моя въпрос към униформените.
– У нас това не е прието! Така не се прави! – спокойно ми обясняват, след което отминават към следващата компания.

Съпровождане на нетрезвен фен

На здрачаване, униформите вече са черни… Хора бързат да ми обяснят, че при среща с президентската гвардия се гледа в земята и се изказват само извинения! Не пропускам да се държа провокативно, но за представителите на един от многобройните видове спецназ в Беларус – ОМОН (Отряд Милиции Особого Назначения – отряд на милицията със специално предназначение) сякаш съм невидим и ням. Чуждестранните гости не се закачат при такива случаи и игнорирането им е професионално, но към беларуските и руски граждани бе отправено следното предупреждение: „Самият факт, че все още говорим с вас е голям жест на милост. Пиенето на обществено място трябва да бъде прекратено веднага! Следващия път, когато се наложи да ви посетим, ще ви вземем с нас.“ Компанията тутакси прибра бутилките в колите и се разпръсна. След като се поинтересувах, новите ми приятели обясниха, че ОМОН са вътрешни войски на пряко подчинение на президента и израза „вземем с нас“ е със силата на издадена присъда от най-страшен вид. Структурата съчетава в себе си милиционерски, военни, охранителни и съдебни функции. (Беларус е все пак държавата с най-много служители от полицейски тип на глава от населението!) Не липсваше и присъствието на военни униформи.

Забележително изобретение бяха и химическите тоалетни без химикали! Все пак, празните гюмове бяха лукс в сравнение с всякакви обществени тоалетни от молдовската граница на североизток, изследването на които би било достойно за професура, но неподходящо за музикален репортаж…

А химикали не липсват. Като при нашия зрял социализъм, преди да се саморазпадне, планините от химикали се трупат около химическия завод край гр. Гомел. Подобно на социалистическата мега-производствена пропаганда, която още оцелява и у нас, ако отворите официалния сайт на МАЗ (Минския автомобилен завод), ще узнаете, че това е един от най-големите производители на автомобили в света! Подобно на България, грандиозните панелни монументи крият битовата катастрофа на гражданите. И съвсем точно като при нас, последните задушени протести са нечути и неуспешни, а реформите са предимно в силовите структури… Беларус ни е близка страна.

F-day 1+++:

Още от обед организаторите ни уведомиха, че прогнозата за следобед е дъждовна. Ведрото слънце сякаш опровергаваше тези очаквания, но след 16:00 ч. започна лек ръмеж, който се усилваше равномерно. Настаняването, дъждът и другите приключения ми попречиха да слушам отблизо и да снимам част от представящите се групи.

Destroy My Enemy

Не можах да оценя по достойнство Metal/Core стила на ползващите дисхармонични акорди DESTROY MY ENEMY и Nightwish-ките напъни на LAST PERFORMANCE.

Last Performance

Направи впечатление веселяшкия сет на Groove Thrash Metal-ите от METHEDRAS. Италианците преживяваха тежко липсата на бира, която е почти задължителен аксесоар към музиката им. Ощетени и от усилващия се дъжд, момчетата успяха да  направят едно от най-динамичните откъм движение шоута на вечерта.

Methedras

Пред втора сцена бе разположено импровизираното заведение с чадъри, където неподготвените фенове се спасяваха от дъжда. Пред основната сцена, обаче, нямаше никакъв заслон и дори най-разпалените маниаци бавно освобождаваха пространството, за да се стигне до момента, в който се появиха технически проблеми. Опасявам се, че руските Industrial Metal-и от ILLIDIANCE остават най-ощетени откъм климата и откъм репортажа.

Около 18:20 ч. руснаците GRACE DISGRACED окуражаваха публиката да се приближи към втора сцена. Вокалистката им Полина Берьозко е спрягана като руската Angela Gossow. Както гласът й, така и музиката на групата ползва обилно цитати от OBITUARY. Тежки китари и бавни пасажи припомнят конкретни моменти от творчеството на американците. Това привлича в първия момент, но усещането за второкласна имитация в крайна сметка надделява като чувство. Експресивното представяне успява да изведе на затихващия дъжд стабилно количество фенска маса.

Mortalium

Забележителни сетове направиха представителите на Doom Metal-а – беларуската група WOE INTO ME и украинците от MORTALIUM. И двете групи изпитват някои противоречиви влияния – Funeral Doom & Atmospheric Metal при домакините и Doom Metal & Sympho-Gothic при групата с фронт-дама. Но и двете формации съчетаха различните компоненти по уникален и много добър начин!

Vedonist

Отварянето на зоната пред главната сцена се случи на сета на VEDONIST. Присъствието и влиянието на полската екстремна сцена в региона е осезаемо и високо ценено. Динамичният Death Metal на квартета бе представен с много хъс и приет много горещо. Истинското грабване и отчетливият стил, поне по отношение на мен, не се случиха. Екстремният звук не впечатли с нещо повече от екстремност. Руският отговор от втора сцена на триото TACIT FURY не можа да се похвали с нещо повече от по-разпознаваеми цитати в творчеството си и клиширана кървава визия.

Tacit Fury

P-day –10950:

Десетото, юбилейно издание на Metal Crowd Festival бе осъществено с голяма амбиция. Организаторите се бяха постарали групите да са разнообразни и да има значими имена. Близоста на скандинавските държави, прави от феста плац със сериозно тяхно присъствие, но през годините не се спестяват групи от цялото земно кълбо. Трудностите по организирането на метъл фестивал в условията на комунистическа диктатура, не бяха позволили фестивалната фланелка да е с логата на участващите, както е бивало предишни години. Известната несигурност бе усетена и от групата, осъществила първото българско присъствие там. Най-мащабният в Беларус метъл фестивал не бе събрал количеството фенове, които очаквах. За жизнения стандарт на държавата – домакин, еквивалента на 30 € е значителна сума, която фенът трябваше да отдели за билет. Мърч щандовете също не отстъпваха като цени на тези в западна Европа, често ги и надминаваха! Въпреки всичко, вестник „Дняпровец“ не бе пропуснал да отбележи, че фестивалът е измежду най-големите в света, ако не и най-големият!

Фенове в ограждения

Самото третиране на метъл почитателите, като привнесен добитък, на който му липсва дисциплина и е умерено опасен за обществото, ми напомни бодро практикуваната репресия срещу учениците по време на развития социализъм. Не особено трудните за прескачане ограждения на терена на стадиона пречеха на достъпа на публиката до самата голяма сцена. Феновете, всъщност, се движеха по един тесен коридор между двете сцени, ограничен от огражденията и триредната трибуна, заварена и скована в най-добрите традиции на аграрния трудов колектив. Ценността на тревата на стадиона и обезценяването на човека ми напомни за първия концерт на URIAH HEEP в София… Прескочиха ли метъл маниаците тези ограждения по време на изпълненията на любимите си групи? Не! Овчедушието се възпитава чрез репресии.

Беларус е всъщност едно огледало на България! Огледало без театралната демокрация, огледало на вечния преход и непоклатимото статукво. Нашето скромно стадо от около 800 човека бе допуснато по-близо до main stage чак за сетовете на VEDONIST, АРКОНА и HATE. До преди това, цялото пространство пред сцената бе посветено на огражденията. Публиката гледаше леко отстрани музикантите. Наистина, пред second stage публиката бе допускана, но половината пространство също бе заделено само за оторизирани лица.

Дистанцията между фенове и групи

В никакъв случай не искам да внушавам, че в Беларус се случва нещо страшно! Режимът има своето човешко лице и метълите там се радват на наситен концертен живот и подобаващо количество родни банди. Представянето на беларуския метъл бе на ниво. Но някои паралели от нашето минало много ярко се завърнаха в паметта ми…

„Анексирането“ на Беларус (F-day 1++++)

Макар да пеят изключително на руски език, АРКОНА станаха световно име заради уникалната експресия на сценичното си присъствие и уникалния Folk Metal подход. Представянето им на по-малки сцени, което сме виждали в България също бе забележително, но на голям подиум руснаците се разгръщат със силата на ураган. Движението по сцената, мощните метъл рифове и включените нестандартни инструменти придават на шоуто им неподражаем вид. Не случайно те са измежду най-обичаните групи в региона.

Аркона

Веднага след 21:00 ч. се оставям на удоволствието от традиционни метъл похвати, представени по нетрадиционен начин. Музиката на АРКОНА е завладяваща на концерт. Действието е много живо, темпото е разнообразно и зрелището на сцената не оставя място за разсейване. Електрическата гайда и фолклорната флейта (дудук) обогатяват звученето без да се преекспонират. Вокалите на Маша скачат от чисто пеене на агресивен харш и се реят от руска фолклорна постановка до тантрическо разпяване на публиката. Между песните, обръщението към публиката е „Ну, братя мои!“

Почти цялата публика се е съсредоточила в оформеното пред сцената пространство, което все пак отстои на десетина метра от ръба й. „Как ми се иска да сте малко по-близо!“ – отбелязва Маша, но публиката не предприема стъпки в тази посока. Дълбоки придихания и приказни обосновки на текстовете съпровождат паузите в изпълнението на квинтета. „Честно казано, вие сте великолепни днес“ – добавя фронт-дамата.

Аркона

„Искам да посветя тази песен на всички вас, които сте се събрали тук! Посвещавам я на вашата страна, в която вие живеете. Песента се нарича „Русь“.“ С интерес наблюдавам някои противоречиви реакции от страна на публиката на това откровение. Националистичният патос доближава истеричността на руските телевизии и отнема малко от баланса в безкомпромисната откъм качество музика на АРКОНА. Сравнително новото им парче „Сербия“ е с прекрасна и докосваща минорна мелодия, но също е белязано от политическа истеричност на путиновска „логика“. Чувството на обреченост, което в музикален аспект доближава несподелената любов, е смазано от един беден и несвързан текст. В интервю на Маша за беларуската преса, тя сподели, че пее за нещата, които вижда около себе си. Редовното гледане на съвременна руска телевизия се изкачва на трето място в класацията ми за най-вредни инциденти, след самоубийството и смъртта по невнимание…

Емоционалността, с която руснаците наситиха представянето си в Беларус, надхвърли традиционно силните им сценични изяви. Страстта им кротко отстъпи на топла раздяла с публиката след час и десет минути впечатляващо представление. Тиха руска народна песен съпътстваше поклона им.

I-day (P-day –13140):

Отделът по идеологическата работа, културата и младежта към районния изпълнителен комитет ходатайства за издаването на безвъзмездни визи във връзка с участието на лицата (…) във фестивал на екстремалната музика, чиято цел е повдигане нивото на културата на младежта в района.

Съществува архитектурен ренесанс в православното строителство (Киев)

На някои може да им се струва, че това е шега, но горното изречение е квинтесенцията от една папка с документи, необходими за осъществяването на посещението ни в Беларус! Въпреки титаничните усилия на организаторите на Metal Crowd Festival, всяко мероприятие преминава през Партията и се натиква в клиширания език на древния комунизъм. През 2002 г. Лукашенко, отчитайки важността на идеологическата подготовка, обединява двете младежки организации в страната с идеологическите и културни отдели. За да не ни обвинят в негативизъм, трябва да отбележим, че точно тази Партия е отговорна за това, фестивалното озвучаване да е от бъдещето… а, извинете, на най-съвременно равнище.

Отговорните служители от посолството на Беларус в София не пожелаха да ни предоставят безплатни визи, поради което се наложи да вземем групова виза. Апропо, посолството на членката на евразийския икономически съюз работи твърдо и само в евро! Силна бе изненадата им, че в документите не сме посочили кой е ръководител на групата!?! Така докато финализирах операцията се сдобих с прозвището „руководитель группы“.

Оформянето на документите ме върна в основното училище! Буквално!!! А още не бях видял нищо…

Усещане за тайга. Спокойни гори в безбрежно пространство. Плавни движения с грациозни поклони на стволовете в буря или спокойно време. Безвремие. Прав, като струна път, разсичащ гората, сякаш незадълго. В точка -13 140 се материализира ламаринен навес. Композитът от металургичното производство на стоманен винкел и поцинкована ламарина зове на труд. Отдолу – павилионни пристройки. Фуражките на беларуските гранични войски са с хиперболизирана периферия и униформените се разхождат като светци из райската тайга… Комичното, приказното и относителността си дават среща… Шокът от позиционирането на българската група сред този декор е съизмерим с първото ми появяване със скъсани дънки и елек с гръб на VENOM пред дружинния председател в училище…

Това не е реклама… (Одеса)

Груповата ни виза е залепена на лист А4 и надлежно е добавена към папка с документи. Служителка нервно разлиства паспортите ни и се докарва до нервна криза, защото диверсията хлопа нагло на главната порта. Идеологическият враг е предприел инвазионни действия точно в нейната смяна.

– Имате ли други паспорти?
– Не.
– Пак питам – имате ли други документи?
– Имаме лични карти, но те са български.
– И нямате други паспорти?
– Ми, не!
– Тук – забожда пръст в един от паспортите – трябва да има визи!

Следващите два часа отлитат в опити данните от груповата виза, каквато виждат за първи път, да бъдат вписани в „електронно-изчислителната машина“. Покрай нас границата преминават хора с колелета. За два часа и половина се натрупва трафик от четири автомобила. Всички сме изнервени. Когато си позволявам да хапна, строг граничар ме смъмря, че не уважавам границата!?! Чинно се скатавам. Следва посланието ми до въпросния:

…това е пивница! (Одеса)

Другарю граничар! Ако ви се налагаше да обслужвате нормална граница, където за час преминават по 3000 (три хиляди) автомобила и работехте както в момента – с ръце в задника си, заради забавянето което сте причинили, щеше да ви се наложи лично да разнасяте храни и напитки на всички чакащи! Неуважение към смисъла на словосъчетанието „Граничен контролно-пропусквателен пункт“ е неспособността на ламариненото ви навесче да прискърца, за да се открехне, както и оперативните (не)способности на всички, притаили се на завет там „светци“.

F-day 2:

За съжаление не мога да ви разкажа за втория ден от Metal Crowd Festival 2014. Както вече споделих, логистичният кошмар бе пълен, заради събитията в региона и естеството на пътуванията на изток. Рано сутринта на 17.08. напуснахме тихото градче. След границата всеки пое по своя маршрут. Всички пристигнахме в България с по над 24 ч. закъснение!

F-day +3650:

Групите, участвали на Metal Crowd Festival ежегодно се радват на висококачествени концертни видеа. Digi-pack-ът със CD и DVD, който фестивалът продуцира, обаче, включва студийни версии и официални клипове на групи, които ги предоставят за целта. Организацията по събитието за следващата година вече тече, макар че още се прави разбор на отминалите вълнения. Струва си да се запознаете на metalcrowd.by!

Завръщане в бъдещето:

За тоталната липса на пътна маркировка в Украйна вече споделих, но „препъването“ в и след Одеса заслужават няколко реда.

След няколкочасово безуспешно налучкване на пътя от Одеса групата с автомобил търси съдействие от местната полиция. Полицаите „свенливо“ обясняват, че не могат да ни упътят, защото нямат бензин за патрулката… След известно колебание, уточняваме, че бензинът би струвал 20 €. Патрулката извежда българския автомобил с включени „буркани“ до изхода към пътя покрай черноморието – съоръжение, прилично на замаскирана пътека…

Дядя Бу-бу-бу

Междувременно, предпочелите услугите на автогарата (След като такси в Киев ни откарва до музейната част на летище, чието име дори не фигурира на сградата му!!!), установяват че разписанието е нещо доста имагинерно. Билети се продават само, когато информацията пристигне по някакъв начин до касиерите, но и тогава не е сигурно, че пътуването ще се осъществи. Основната функция на охраняващия през нощта полицай на автогарата е да пречи на чакащите да спят по пейките! Дядя Бу-бу-бу, както го кръстихме, с басов глас и грубиянски език се стараеше всячески да осигурява клиентела на разположения над автогарата хотел. Грубо будеше жени и мъже с обидни констатации, излизащи сякаш от бас-туба. Дневните занимания на неуморимия полицай се състояха в непрестанно местене на пейките, за да се подсигури равномерен пътникооборот от присядащи. Въпреки будещите неприязън действия, точно дядя Бу-бу-бу се противопостави на месните мародери през нощта, които обработват дремещи чужденци. Човек не знае кой ще му помогне!!!

Справянето на автобуса с така нареченото шосе, може да се сравни единствено със скално катерене посредством болид от формула 1 …

След над 24-часово закъснение съм на варненската автогара. Никога, никога, никога повече няма да мрънкам, че България е изостанала, нехигиенична и зле уредена държава! Нали си спомняте инсталираната от Давид Черни карта на България от турски тоалетни? Това бе една отрезвяваща метафора, според мен, но на североизток не биха разбрали какво нередно има в такова изкуство! И това е най-малкият проблем там.

F-day 1/2+++++:

Точно в полунощ, след сета на НАТЕ, осъзнавайки дискомфорта за близоживущите, очаквахда се възцари тишина. Докато се придвижвам към хотела, бодро гръмва музика. Макар и не толкова силно, звучат световни имена в метъла от уредбите. Отпускам се блажено в леглото, сякаш съм си в къщи. А за някои тази нощ е била кошмарна и вече е била превалила…

P-day 0:

Във влака Варна-София си чупя и дъвча дъхав беларуски хляб, преосмисляйки преживяното. Хора със съвършено квадратни, гумени сандвичи ме гледат надменно. И аз им хвърлям снизходителен поглед, докато се радвам на пейзажа.

____
* Маркировката на абзаците е заимствана от описанието на Виктор Суворов (истинската му фамилия е Резун – бел. жад. ред.) за определяне на деня на повиквателната в сталинова Русия преди инвазията в Европа – концепция, която за сега се отрича от официалната историческа наука. Численият показател отразява движението във времето в единица дни. Буквените индекси са: F-фестивал; P-сега; I-инвазия.

Rock Thrashler

16 и 17 август 2014 г., гр. Речица, Беларус

Вижте Част първа…