Това, което винаги ще ме кефи в концертите, организирани от Metal Force HMC е, че там няма опасност да попадна на групи, които „свирят” на лаптопка или които са си изгубили кабела на клик-плейбека! Тоталната ампутация на спомена за „Златният Орфей” е дело – възрожденско в своя титанизъм. И общо взето – толкова и подкрепяно… Да даде Луцифер някой ден да четем предания и за тези славни подвизи! Дебютен концерт на банда също е събитие, което не е за изпускане, макар и да не става дума за някои бледни младежи…

Триото AGUARES се явява пред отбраното общество от стотица и нещо ценители за първото си щение към нечестивия. Doom Metal инструментал ни въвежда в мрачната атмосфера. Следват три композиции, които разкриват същността на групата: Окултно-сатанинският харш на китариста-вокалист му оставя възможност само за по-елементарна рифовка. Барабаните, напълнени с бързи части, често докосват Grind похватите. Строго Black Metal идеята ползва Doom хармонии, шумни барабани и бас, който просто върви по дропнатата китара. Това, се оказа, са епиките на формацията.

Aguares

Макар да са доста бедни откъм техническа подготовка, AGUARES може да се окажат пионери в едно нещо! Това е Black-Grind-ът! Петото парче е двадесетсекундно и може да се определи по този начин. Следва поредица от около едноминутни песни, които смесват Raw Black Metal с Old-School Grindcore. Елементарните китари и ниското звучене носят спомен за някои съвременни Stoner-Doom Metal банди. Тотално дървеното сценично поведение, опорочава такова едно впечатление. Може би е време момчетата да престанат да се гледат на репетициите, защото обръщането на гръб на публиката, особено от страна на фронтмена, не е много ентусиазиращо.

Aguares

Триото завършва участието си с кавър на BEHERIT, който е в стилистиката на песните от началото на сета им. Двадесет минути на страдание и триумф. „Това е от нас” – сбогуват се по сатанински новите вестители на Raw Black-Doom-Grind-а!

Brüdny Skürwiel

Доста са мръсните копелета на метъл попрището, но полските са само едни! BRÜDNY SKÜRWIEL се позиционират на сцената с видима увереност. Рязко влизат в Black/Thrash парче с Punk хармония, но още вторият трак е среднотемпов Thrash Metal, носещ спомен за ранните SLAYER и VENOM. Барабаните са доста еднообразно решени, но парчетата носят свое настроение и послание. И въпреки че като настроение носят усещането за SLAYER и VENOM, за разлика от много други групи, музиката им не е пълна с цитати от първоизточника си.

Brüdny Skürwiel

Едновременно с това, полският квартет има и енергично, завладяващо сценично шоу, което е доста приятно за наблюдение. В сетлиста се промъкват и VENOM-ски рокендрол веселби, SODOM-итски избухвания и Punk заигравки. Рифовката е Black/Thrash – не е крайно прецизна, но се артикулира със завидни музикантски способносте и подходящо настроение. Няма зяпане в грифовете, а публиката се докосва с отношение!

Brüdny Skürwiel

Въпреки, че момчетата са реализирали само четири демота, те стоят на сцената като ветерани! Без да са свръхпретенциозни, демонстрират качество, което е труднодостижимо и най-вече поднесено с радост от свиренето и посланията. Между песните се вкарват пъргави бири и по-твърди питиета, без това да разтяга сета. Към края на същия солата в стил ранен Kerry King порастват в традициите на късен Hanneman! Небрежният Satanic Thrash Rock`n`Roll добива някои забележителни мелодични добавки и чисто Black Metal яростни избухвания. Мотивите на техния цикъл от инструментални епики завършва участието на BRÜDNY SKÜRWIEL и те захвърлят китарите си на отшумяваща микрофония.

Brüdny Skürwiel

Сетлист BRÜDNY SKÜRWIEL:

01. Visions
02. Silesian
03. Thrashfire
04. Drink, Fuck & 666
05. Morbid Scars
06. Storm of the Reaper (Cover by NIFELHEIM)
07. Satanik Thrash!
08. Queen of Hellfire
09. Triumph
10. Toxic Death
11. Fuck Christ!
12. Evil Rock and Roll
13. Queen of Hellfire III ; IV

През последните години процесите в италианската метъл сцена са доста бурни. Множат се лейбълите, възпитават се виртуозни музиканти и се натрупва маса от първични групи. Качеството често е компромисно, но има и истински брилянти.

Necromorbid

Без предварителна подготовка очаквам NECROMORBID да ме завладеят. Те се явяват на сцена, подобно на обложката си – черно-бели видения с театрални вериги, гривни с пирони и други Black Metal атрибути. SpeedBlack с непрецизно изпълнние залива клуба. Груб глас от преизподнята с много ехо поднася послания, като на латински. Решенията на ударните са минималистични и по-опростени от пънкарски – или ултрабърз прав ритъм или набивки във всички регистри на инструмента. Бързите преходи представляват канонада от первазчета… Във втория трак поемаме от същото, но с бавна част.

Necromorbid

– Сега ще ви изпълним парче от последния ни албум! – реве въздействащо вокалистът/китарист, при все, че те имат само един албум…

Necromorbid

По средата на песента барабанистът, който свири най-често без преходи, просто спира. След отстраняване на някакво неудобство, групата продължава парчето от средата!?! Крайните нива на дисторшън не позволяват на струнниците да извличат ясни тонове. Липсва и отчетлива рифовка, така че стената от звук се поднася само със смени на ритмиката. Забележително е, че все пак, триото влиза и излиза от различните компоненти на песните си заедно! Това е свръхусилие в сравнение с усилията, които са хвърлили по овладяването на инструментите си. Песните често започват с някакъв туш, преминаващ в Speed виелица, след което всички разпускат на бавна част с отзвучаващи триакордки…

Necromorbid

Около средата на сета се ослушвам за някакви послания, различни от „Satan”: Освен че не долавям езика, на който се пее, добивам сериозни съмнения, дали въобще се пее текст по концертите на NECROMORBID? Високият харш е членоразделен, но ниският дори няма нужда от нещо повече от удължен гърлен стон, без артикулации. Опитите за сола подчертават липсата на тоналност и спазването на някаква хармония в реденето на тонове. На някои бавни части, където изплува мелодия, тя е строго Punk ориентирана. Тритонови и двутонови хармонии с модулация са върховните постижения на италианците. Иначе разнообразните структури се следят и от тримата без разминавания.

Necromorbid

Желанието ми да харесам нещо у NECROMORBID завършва с крах. Минималистичната им музика може да бъде някакъв вид самоцел, но дървеното й представяне на публиката е в някаква степен обидно. Смятам, че паметливи младежи, които за пръв път пипат инструменти могат да се справят не по-зле от италианците! А те са вече група на три години!?! Очевидно, освен албума си и кавъра на BLACK WITCHERY, те имат и нови песни, които ни представиха. Но аз не открих смисъл да ви ги изброя…

Rock Thrashler
Live & Loud, 16.03.2018, София
Фотограф: Кирил Груев ©