Още един пътуващ спектакъл се побра в петата касетка. Два пъти! Всъщност, от доста време не бях виждал билетна истерия, близка до спекулата, каквато познавах от едно време, което е по-добре да не го знаете!!! Макар да не знам дали е хубаво, че вкусовете ни са съизмерими със световните, концертът на LACUNA COIL стана достоен музикален празник на родна почва.

Както се очаква, когато се сблъскат професионалисти музиканти и организатори, нещата се движеха в строга времева рамка. (Как мразя да чета такива констатации и съпътстващи ги подлизурски похвали, но фактите изискват тази отметка.) Предвид съвременните концертни параметри на звукоизвличане и формата на групите, това е даже необходимост.

Отсичайки секундата, SINHERESY започват в 20:00 ч. Оркестрираната интродукция в стила на неокласиката не надскача равнището на съответните програми. Живите инструменти, както и вокален дует, съчетаващ висок дамски глас и по-груб мъжки успяват да направт хармонично изпълнение. Стилът е повече gothic, отколкото sympho. Строг клик, перкусии и подложка от клавири и шумове обединяват музикално първите три песни в надпревара с времето. След трилогията италианците имат време да приветстват софийската си публика.

Sinheresy

Започват на български:

– Благодаря, София! Are you rеady to jump? Jump, jump, jump, jump! – Започва в gothic маниер следващото парче, където тънкият намек за hip-hop в мъжките вокали изразява точно онази разлика, която отличава SINHERESY от отличниците в жанра.

Sinheresy

Следващата песен е от първия им албум и показва групата като изначално вдъхновена и способна! Звукът на китарата, обаче, често отстъпва място на подложката и песента не звучи толкова силна, колкото може да е! Артикулите на мърч щанда на SINHERESY са на доста приятелски цени и след сета им феновете можеха да се докоснат до музикантите.

Cellar Darling

Италианците се стремят да са наследници на линията DARKSEED – HEAVENWOOD и много от нещата им се получават! Барабанистът им е принуден да свири на сета на Merlin Sutter от CELLAR DARLING, което е изпитание, предвид уникалния му стил. Гласовете на Cecilia Petrini и Stefano Sain, без да притежават умопомрачителни обхвати, са доста прецизни в изпълнението си.

Cellar Darling

Приятната подгрявка извиква аплаузи, по-сериозни на 16-ти и малко по-сдържани на 17-ти. Музикантите ни казват довиждане на фона на симфонизираните клавири на аутродукцията им.

Сетлист SINHERESY:

Intro

1. Star Dome
2. Domino
3. My Only Faith
4. Paint The World
5. Ocean Of Deception
6. Believe

Outro

Всички знаем, че CELLAR DARLING е група, формирана след като трима музиканти се отцепват от folk metal класиците ELUVEITIE. Макар в родната си Швейцария да излизат на концерти с повече гост-музиканти за класическите инструменти, за турнето те са квартет с гост-басист. Освен борбата за светлината на прожекторите, става ясно, че швейцарците имат какво да покажат, още повече при известната деградация в творчеството на групата-първообраз. Това не е само оценка на автора, а най-вече на мениджмънта на Nucler Blast!

Кристално ясният звук ни извисява още в самото начало на сета на CELLAR DARLING без разводняваща интродукция. Концепцията им е доста изчистена и стилистиката е изоставила хаотичните фолк цитати, за да се съсредоточи върху чистото творчество. Нежните дамски вокали на Anna Murphy се радеят с най-доброто от THE GATHERING и DREAMS OF SANITY. Звукоизвличането, което фронт-дамата демонстрира от хърди-гърдито си е виртуозно. Тя активно модулира ефектите, за да извади от инструмента това, което желае. Макар и не агресивна, китарата е с кристален звук и чуваеми рифове. Способностите на Sutter зад барабаните са уникални. Въпреки че свири без кардан, чуваме пейс-овски каси и това е най-малкото, което може да се долови…

Cellar Darling

Стилът на CELLAR DARLING е повече gothic, отколкото folk. Но не в ритмиката е ключът към това изразяване (При такъв клас перкусионист това е невъзможно!), а по-скоро мантрово-повтарящите се компоненти от текстовете. До третата песен семплите са недоловими и изпълнението – забележително. Когато Anna посяга към флейтата си в песента „Avalanche”, вече зазвучава семпъл на роял. Оттук насетне семплите на цигулки, оркестър, пиано и клавири добиват по-осезаеми параметри, но не натоварват музиката с натруфеност. Групата има претенция за наджанрови достижения, но строго минорните мелодии, особено в пеенето, ги задържат в орбитата на метъла! Топлото отношение на българската публика, както и наличието на фенове, дошли специално за тях, за миг успя да наруши нечовешката прецизност и обхват на гласа на певицата по време на втората вечер, което ме извади от усещането, че слушам запис!

Сетлист CELLAR DARLING:

1. Black Moon
2. Hullaballoo
3. The Hermit
4. Avalanche
5. Six Days
6. Rebels
7. Starcrusher
8. Challenge
9. Fire, Wind & Earth

Въпреки че и на първия концерт клубът също бе пълен, имаше известна разлика в публиката между двете дати. Повече младежи с подчертано романтична нагласа  посетиха добавената дата. Те посрещнаха по-отворено подгряващите групи и държаха да видят целия спектакъл. Докато разпродадената зала се запълни от по-зрели фенове, които, ако не като бройка, то поне като обем, бяха повече. Непосредствено преди началото на сета на LACUNA COIL на 17-ти, имаше щурм, който задръсти пространството, непосредствено около входа на озвученото помещение.

Lacuna Coil at Wacken

Концепцията с усмирителните облекла за турнето на LACUNA COIL бе дебютиращо на Wacken Open Air 2017, както повечето мащабни метъл шоута. Там гримът бе доста по-сериозен, а сценичните костюми все още искрящо-бели, въпреки следите от кръв по тях. (Или просто поляризираното осветление добавяше този ефект.) Шоуто търпи развитие в детайлите си и бе време да се представи на българска почва пред почитатели, които доказаха предаността си към групата.

Въпреки че втората вечер подгряващите групи си позволяваха времеви толеранс в рамките на до две минути, хедлайнерът бе с железна дисциплина. В 22:00 ч. скелетът на барабаниста Ryan Foldenни приветства пръв на фона на интродукцията. Gothic стилистиката на групата с двадесетгодишна история няма голяма нужда от описание. Множеството бийт компоненти, клавирни подложки и звукови ефекти се осигуряват от бек-граунд семплите. Прецизността на свиренето и мощните контролирани гласове на Cristina Scabbia и Andrea Ferro осигуряват високи параметри на предлагания звук. Нежните отстъпления със запомнящи се мелодии докосват doom metal-а, докато industrial компонентите напомнят за PAIN. Равноделният ритъм и добавените бийтове освобождават барабаниста да прави едно от най-атрактивните изпълнения, които може да се предложат на този инструмент – с много подхвърляния на палките и свободното им отскачане от кожите.

Lacuna Coil

LACUNA COIL не пестят хитовете си от самото начало и поддържаният градус е много висок. За много от песните фронт-дамата е подготвила въвеждащи обяснения, които са театрално-елементарни и предполагат по-непретенциозна и нелюбознателна публика. Докато нашата демонстрира запознатост и съпричастност в голяма степен с творчеството им! Докато Cristina ни подготвя, че ще изпълнят кавър, през първата вечер спонтанно избухва футболен рефрен „Ole-ole-ole-oleee, Lacuuuu – naCoil” Скандирането е задушено от бийта на „Enjoy The Silence” в параметри много близки до оригинала.

Още в началото на сета на хедлайнера през втората вечер се усети малко по-нешлифованото пеене на Cristina Scabbia, повечето ефекти на микрофона и по-мощното звучене на бийт подложката! И това бе много по-осезаемо от разликите в сетлиста между двете вечери. Този по-клубен саунд мисля че се отрази добре на твърдите фенове, които поддържаха движението през цялото време.

Lacuna Coil

През първата вечер на феновте им се наложи да са малко по-настоятелни за биса, но бърза справка говори, че е доминирала повече времевата рамка, отколкото реакцията на публиката. Интродукция като от детска песничка ни подготвя за последния сингъл на LACUNA COIL – „Naughty Christmas”, чиито 7-инчов винилов носител се равнопоставяше на 50 български лева. Машина за изкуствен сняг добавяше ефект в това шоу. Драматичните пояснения към другите песни подсилваха емоционално изпълнението, но се усещаха и малко изкуствено.

Като изключим разликата в датата, двата концерта свършиха в един миг в 23:23 ч.! Тъй като на 17-ти не прозвуча веднага категоричната музика от пулта, останах с впечатлението, че LACUNA COIL бяха готови и за втори бис. Твърдата фенска маса, обаче, дисциплинирано се отправи към опашката за среща с групата, твърде информирана за сетлистовете на това турне и невзела наградата, която си е заслужила!

Lacuna Coil

Сетлист LACUNA COIL (В курсив са уникалните песни за всяка от вечерите):

16.XI.2017                                                           17.XI.2017

Intro                                                           Intro

1. Ultima Ratio                           01. Ultima Ratio
2. Spellbound                             02. Spellbound
3. Die & Rise                              03. Die & Rise
4. Kill the Light                         04. Kill the Light
5. Blood, Tears, Dust               05.Victims
6. Ghost in the Mist                 06. Blood, Tears, Dust
7. My Demons                          07. Ghost in the Mist
8. Trip the Darkness               08. My Demons
9. Downfall                               09. Trip the Darkness
10. Swamped                             10. Downfall
11. Enjoy The Silence                                11. Enjoy The Silence

          (DEPECHE MODE cover)                                (DEPECHE MODE cover)

12. Our Thruth                         12. Our Thruth
13. Delirium                                                        13. Zombies
14. Nothing Stands in Our Way                           14. Nothing Stands in Our Way

Бис:                                                            Бис:

Intro                                                           Intro

15. Naughty Christmas                       15. Naughty Christmas
16. Heaven`s a Lie                               16. Heaven`s a Lie
17. The House Of Shame                    17. The House Of Shame

Rock Thrashler
16-17.11.2017
Mixtape 5