Здравейте, представете групата на читателите на The Other Side…

Привет! Благодарим за интереса към нас! Групата е създадена през 2003 г., а в настоящия си състав сме от 2007-ма. DIMHOLT сме Woundheir – вокали, Асен – китари, Румен – китари, Явор – бас (бас и вокали и в TRYSTH) и Станимир – барабани (барабани и в SOURCES OF I, проект на доста интересни музиканти, и от родната сцена, предвождан от белгийското чудовище Deha).

Изпращаме 2014 г. Каква е равносметката за DIMHOLT?

2014-та година беше наистина доста добра за нас. След множество перипетии успяхме да издадем дебюта си, стъпихме на румънска територия като част от минитурне с VRANI VOLOSA и THE REVENGE PROJECT, което мина просто убийствено, успяхме да направим някои наистина запомнящи се концерти, като безспорните ни фаворити са участието ни като съпорт банда на ROTTING CHRIST и, разбира се, промоцията на дебютния ни албум. Естествено имаше и някои разочарования, но те не могат да заличат позитивите за нас от изминалите 12 месеца.

Dimholt

Какви са ви плановете за 2015-та?

През 2015-та година ще направим всичко възможно да промотираме изданието си на възможно най-много места и концерти. Ще се опитаме да уредим участия в градове, в които не сме имали възможност да свирим, като би било хубаво да стъпим в Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Търново, Русе, Шумен. Паралелно с това работата по нов материал си тече постоянно, така че ще използваме всяка една възможност за обсъждане и репетиране на нови идеи.

Издадохте дебютен албум, какво е неговото послание?

Честно казано бих оставил всеки сам да открие нещото за себе си в албума. Всяка една песен, влязла в „Liberation Funeral” носи своя особена обвивка, която всеки би могъл да разтълкува по свой начин. Важното за нас е да провокираме хората да вникнат в песните. Може би това е най-важната част, която да отговори изчерпателно на въпроса ти. Не съм привърженик на прокламиращите послания, честно казано. За мен музиката винаги е била катализатор на желанието да провокирам възприятията си, да се вслушвам в мъничките, наглед семпли моменти в музиката. Така че ако аз бях човек, който за пръв път се сблъсква с нова за себе си група, в случая DIMHOLT, бих подходил с внимание към скритите детайли. Посланието е в детайла – обърнете внимание на детайлите.

Къде го записахте?

“Liberation Funeral” е записан изцяло в столичното “Sub Zero Studio”. Много се радвам, че направихме този избор, защото работихме с адски готин екип, в лицето на Николай „Бебо” Берберов и „Бамби” Никифоров от O.H. Самите записи се разкъсаха във времето, направихме ги на няколко сесии, а в последствие, допълнителната обработка отне също достатъчно време. Това ни даде шанс да направим контакт с Thomas Tannenberger от ABIGOR, който се съгласи да ни помогне с оформянето на звука. Нямаш представа каква чест беше за нас, че се отзова именно той. Винаги съм смятал неговата банда за едно от големите си вдъхновения.

Някаква интересна или курозна случка по време на записите?

За интересните случки по време на записите няма да ми стигне една седмица да разказвам. Работата с Бебо може да бъде много повече от забавна, повярвай ми! Бяхме си взели камера, за да снимаме как всеки един от нас записва партиите си, да си начешем крастата, както се казва. Асен, Станимир и Явор бяха тотално вглъбени в записите и сякаш нищо не можеше да ги изкара извън равновесие, но когато се появявах с камерата в апаратната докато Румен записваше, ставаше голям смях. Човекът се притесняваше много и отнасях доста попръжни, та трябваше да спирам камерата, за да може той да си запише рифовете както трябва. Родиха се култови лафове, които си ползваме и до ден днешен.

Dimholt

Нещо да кажете за текстовете?

В голяма част от случаите отговорник за текстовете съм аз. Разбира се, дейно помага и Асен, но основната тежест пада върху мен. Вдъхновенията са различни, в това отношение не можем да избягаме от клишето, че доста лични преживявания са отговорни за появата на част от текстовете.

Вие сте си издател? Не сте ли търсили лейбъл?

Решихме да издадем „Liberation Funeral” сами, а причините за това са повече от тривиални – сам знаеш, че трудно някой би инвестирал пари в банда, която не познава. Още преди да започнем работата по албума, знаехме, че ще трябва да се оправяме сами с това. Разпращаме промо дискове постоянно, получаваме обратна връзка от различни места, но до оферта така и не се е стигнало. Място за оплакване няма, не сме първите, не сме и последните. Ще продължим да работим здраво, ще промотираме албума си възможно най-много, било то с концерти, или с промо пакети по различни медии и издателски компании. Дори и да не успеем да грабнем вниманието на лейбълите, нямаме причина да спираме да правим това, което ни носи удоволствие. Докато усещаме сърцата си горящи за DIMHOLT, с лейбъл или не, ще вървим своя път.

Как феновете могат да се сдобият с издането?

Всеки, който има интерес към албума, може да се сдобие с него чрез нас през facebook страницата ни, или да си го закупи с платен даунлоуд през bandcamp. Скоро ще обявим и още нещо интересно в тази посока, но към момента най-сигурно е хората да се свързват директно с нас.

Какви концертни планове имате?

Както вече стана дума, за нас е важно да свирим на места, на които не сме се представяли досега. Разбира се, няма да пропуснем нито една възможност за концерт в София или в градове като Бургас и Варна, където са ставали едни от най-запомнящите се концерти. Ще репетираме и нов материал, ще се постараем до края на 2015-та да оформим скелета на втория ни албум. Надявам се, че ще успеем отново да посвирим и в чужбина.

Белгиецът Deha често излиза с вас на сцена. Какви са отошенията ви  с този човек?

Това, което ни свързва с Deha е много повече от приятелство. В последният етап от работата по албума той беше неотлъчно до нас, даваше ни съвети, консултирахме се с него за едва ли не всяка една промяна, която правихме. Отделно от това, отдадеността му към музиката е адски заразителна, да не кажа фанатизирана. От момента, в който се срещнахме с него, знаех, че искам този човек с нас на сцена. Няколко пъти беше споделил, че „In Tombs” е любимата му песен, решихме да пробваме да я изпеем заедно и се получи великолепно! На промоцията на албума я направихме на живо за пръв път и не мислим да се отказваме от този начин на представяне на песента. Възможно е съвместната ни работа да не остане само с една песен. Времето ще покаже!

Имате ли планове за видео клип?

Обсъждали сме идеята за видео клип, като дори имаме точно избрана песен за него. Но предвид, че заснемането на клип е доста трудоемка и финансово ангажираща инвестиция, към момента няма как да осъществим подобно начинание.

DIMHOLT… Каква история стои зад това име?

Честно казано няма кой знае каква история около избирането на името на бандата. В шедьовъра на Толкин „Властелинът на пръстените”, DIMHOLT е пътят на мъртвите. Попаднали веднъж на него, за нас не бе трудно да го изберем за име на групата. Смятаме, че самото определение „пътят на мъртвите” пасна идеално на нашата представа как точно да опишем групата си с една или повече думи в чисто музикален, концептуален и текстови аспект.

Dimholt

Какво е вашето мнение за българската метъл сцена?

Според мен българската метъл сцена се развива добре. Има много разностилови банди, които правят отлични концерти, а и появата на нови албуми също говори за раздвижване. В последно време станахме свидетели на концерти на родни групи, които събират 100+ човека, което е показателно, че към творчеството има интерес. Във време, в което всеки си набавя различна музика, било то купувайки си я или чрез сваляне по Интернет, присъствието на подобен брой хора по концерти е наистина показателно, че хората не са безралични към самите артисти. Разбира се има го и противоположния момент, но смятам, че определени хора, групари, организатори, собственици на клубове кореспондират добре помежду си и се получават силни концерти. Радва ме фактът, че групите не се притесняват да се комбинират във всевъзможни пакети и формации въпреки разликите в стила си. Това създава предпоставки за изява пред не толкова профилирано ухо, което според мен е пътят за популязиране на музиката като цяло. Трябва да продължим да си помагаме помежду си, за да затвърдим основите на това, което се случва в последните години.

Къде виждате DIMHOLT след 10 години?

Предполагам, че ще сме мрънкащи чичаци, които разправят на децата си „едно време като ходихме еди-къде си…”, хаххаха! Другата опция е да влизаме в студио за втория си албум! Шегата настрана, надявам се да сме все още активна банда след толкова много години. Времето лети бързо и много неща сигурно ще са коренно различни, но надявам се да сме се нагодили и към тях, за да движим групата си напред. Надявам се след 10 години хората все така да ни подкрепят, да идват на концерти и ти да ме питаш същия въпрос отново. 😉

Забравих ли да ви питам нещо?

Да! Колко века трябва да минат, преди Арсенал да се сетят да уволнят Венгер?!?!? На този въпрос май нямам отговор, а и май няма да съм жив да видя как ще се случи този обрат на съдбата! АХАХАХАХАХХАХАХА!

Вашето послание до феновете и читателите на The Other Side…

Благодарим ви, че идвате по концерти и подкрепяте българското! Продължавайте в същия дух! Докато ви има вас, ще ни има и нас! Вярвайте в себе си, но и не забравяйте: Despair is upon us!

Последни думи…

Успех на The Other Side и благодарности за интереса към DIMHOLT!

Mrazek