„Докато пушекът от горящите дървени църкви се разсейваше в мразовития северен вятър и злобната мизантропия даваше път на иронични подмятания, можеха да бъдат простени приказките за смъртта на традиционния Black Metal. Звярът, чиито методи на себе-определяне бяха толкова твърди и безкомпромисни (и остро пародирани в „101 правила на Black Metal-а“) стана жертва на артистична стагнация изразена чрез честата употреба на определението „True“. С течение на времето сцената увехна и умря, изяждайки себе си бавно, докато единственото което остана бяха голи челюсти, безцелно правещи опит да захапят нещо. Също както техните предци от първата Black Metal вълна музикантите свалиха маската на злото, и започнаха дружелюбно да говорят за своята музика и колеги… Светлината на деня бе допусната да освети и най-подземната от всички сцени, като така останките от сцената, в последствие се сбръчкаха и умряха.“

Hellspawn

Ето така прогресивните метъл медии и музиканти характеризираха съдбата на нещо което преди това бяха наричали своя съдба. Естествено, това не е съвсем точно. Както всички зли и неприятни на обществото нощни твари (и идеологии), светлината на деня не уби Black Metal-а, вместо това само го подплаши надалеч от светлината някъде на дълбоко да лиже раните си и да мъти нови змийчета… някъде, където политически коректната мейнстриим медия бе по-слаба отколкото в западна Европа и Скандинавия. Black Metal-а, в своята най-консервативна и екстремна форма намери естествен дом в страните от пост-комунистическия блок – Източна Европа. Погледната дори само от естетическа гледна точка, връзката е перфектна – земи с добре запазена естествена красота и древни традиции: вълци все още вият под луната на Румъния, а Карпатите са мрачно и злокобно място от Полша до Балканите. Фолклорът е смразяващ кръвта, а историята – кървава – Влад (Тепеш) Дракул, хунът Атила, Иван Грозни, Елизабет Батори… източна Европа е родила едни от най-кървавите личности живели някога.

Острата идентификация с националните корени и традиция отдавна са основна част от Black Metal самосъзнанието. От самото начало скандинавски банди пишат оди за тролове и северни богове, и изпадат във възторг от планините, горите и фиордите си. Докато ENSLAVED измислиха марката ‘Viking Metal’, като пеят за страховитите подвизи на езически смелчаци (и вдъхновяваха неизброимо нарастващ брой псевдо-викинги), IMMORTAL се асоциираха със скандинавския климат, тичайки в снега полу-голи. Може би именно този емоционално наситен и определящ аспект на Black Metal естеството поведе определени, непостоянни личности, по пътя към затвора. Растящият национализъм се превърна в сляп екстремизъм, личностна неудовлетвореност и тотално отхвърляне на западната политически-коректна култура, посявайки в Black Metal ъндърграунда радикално дясно крило, толкова абсурдно и нетолерантно че граничеше със само-пародия (веднага ми идва на ум изказването на непоправимия социопат Varg Quisling Vikernes, че „Да гледаш в кафяво око е същото като да гледаш в дупката на задник“).

Hellspawn с Profanator, София 2002 г.

За щастие по-голямата част от скандинавския Black Metal расизъм се оказа че е просто ефектен трик към маската на лошотията, който бе отхвърлен с яростни претенции за не-политизираност (MAYHEM), или с дрънканици за неинформираност (DARKTHRONE). Отслабването на Black Metal сцената към края на 90-те показа че политическият екстремизъм вече не е приемлив (или забележим като често срещан). Единствено Vikernes се беше забил в своята еднолична „арийска“ апоплексия (усложняващ лудата си идея с бълнувания за колонизация на космоса от арийски супергерои със свръх-модерна екипировка), но отдавна бе изгубил уважение от по-голямата част от Black Metal сцената, заради издаването на абсурдно-еднакви албуми с компютърна музика (създавани, без съмнение, само за да убие скуката докато е в затвора). Все пак, въпреки ерозията на групите ориентирани към дясното крило на запад, човек не би трябвало да се изненада от факта че където има слаби закони, много скоро се развива и анти-комерсиален екстремизъм. Източна Европа сега е дом на някои от най-борбените националистически групи, като коренът им е сходен с този на скандинавските, просто атмосферата в музиката има силата да накара слушателя да се пренесе през времето и пространството в една епоха на първични божества и неосквернена красота, пращайки го да кръжи над покритите със сняг славянски планини и да се гмурка в непрогледните германски гори. Гордостта и страхопочитанието към старите традиции, естествено, са позитивни и величествени.

За нещастие, за мнозина това е само повод за омраза и отвращение към всички други култури – култури които по някакъв начин „омърсяват“ древните идеализирани ценности. Black Metal-ът като философия винаги е отричал съзнанието и моралността; те са представени като симптоми на юдео-християнската слабост, омърсяваща истинската европейска култура. Поради това скокът от гордост към омраза е не само лесен, но и почти въпрос на вяра, затова не е ни най-малко изненадващ подема който класическият Black Metal получи в Източна Европа; сцената се захрани и разви от нацистки, или казано по друг начин, крайно расистки и националистически настроения. GRAVELAND, NOKTURNAL MORTUM, VELES, THUNDERBOLT, KATAXU, HATE FOREST, GONTYNA KRY, LORD WIND, MISTIGO VARGGOTH DARKESTRA и THOR’S HAMMER са най-известните имена от сцената концентрирана главно около Полша и Украйна. Има много повече, като всичките са радикално-дясно ориентирани, и както изглежда имат тотален респект към ненормалните брътвежи на Vikernes и неговия млад ученик Hendrik Mobus от източно германската банда ABSURD.

Hellspawn с Profanator, София 2002 г.

Mobus – който вече е успял да придобие славата на тотален, активен екстремист, в момента очаква екстрадиция от Америка обратно в Германия, заради обвинения в разпространяване на „неконституционна пропаганда“. През времето на престоя си в САЩ, Mobus използвал цялото си време за създаване на приятелства в страховито-крайното бяло движение The National Alliance, и неговият патрон Dr. William Pierce. Както сам казва в интервю, дадено през април 2001 г., „Pierce е най-вдъхновяващият американец който съм срещал.“ Несъмнено, обратното не е точно, но все пак би било твърде невярно да представяме наследствен фанатик като Pierce като най-доброто което Северна Америка може да предложи. Интересно е че Mobus е роден и израства в комунистическата Германска Демократична Република, заедно с всички онези полски, украински и руски банди които сляпо го следват.

По-важното е че музиката на тези банди е често божествена, пълна със страст и ярост, толкова силна, че оставя изморената скандинавска и анемичната западно европейска сцени да звучат сухо, посредствено и изтощено. Никой не би отхвърлил геният на личности като T.S. Eliot или Wagner дори и заради техният тотален антисемитизъм. Може би, тогава, човек не трябва да игнорира и могъщата сила на музиката на NOKTURNAL MORTUM, въпреки тяхното смущаващо желание да „Плюят в еврейските лица (и) да ги накълцат на парченца“, или тяхното етнически объркано убеждение „Застани с нас, с нашият арийски дух! Нека славянската ни кръв гори с омраза!“, в края на краищата, Black Metal-ът не беше ли замислен да е ЗЪЛ?

Hellspawn
София 2004 г.