Upyr

Познатите ни мощни вълни от формирането на сцени, характерни за Heavy, Thrash и Death Metal-а рядко се наблюдават при други поджанрове в метъла. Но когато нещо под земята започне да клокочи и да се надига, трябва да е ясно, че предстои тътен! Doom Metal-ът, обикновено се явява под формата на ярки единични проблясъци, потъващи в самотата на интровертното си отношение към битието. В историята на българския метъл помним явления като IN SOMNUS и МЪРТВО, които изтляха в мрака на собствения си космос. Но от около година и нещо родното Doom Metal движение дава чувствителни признаци за надигане. Няколкото наши банди, работещи в стила се показаха пред публиката и заявяваха присъствие. Събитието „The Gathering of the Elements“, което имахме удоволствието да наблюдаваме, е може би първото изригване на повърхността на една нова обединена Doom Metal сцена.

Obsidian Sea

В предварително обявения час, пред клуб Mixtape 5 срещам хора, които не демонстрират шумна експресия, като при други метъл събития. Съзнанието ми за самотен фен на някои не толкова популярни подстилове се разтваря сред фенове, пили от удоволствието да ценят една музика в самота и на тъмно. Призрачна елитарност ни е лишила от просташкото оригване и безразборното веене на разнородни посуда с умерено водно съдържание…

Muddy

Събрани от калните отломки в ковачницата на ъндърграунда, MUDDY ни заровиха в земята. Почернена фигура с ненормално висок цилиндър и китара в ръце ни повежда към разкопките. Свързани Doom Metal инструментали с щипка Stoner и Psychedelic ни разхождат през мрачни и красиви мисли за тленното. Зад квартета вървят натоварващи, психомагически кадри от ранното кинотворчество на Алехандро Ходоровски. Малко хомогенното начало добива отблясъци от BLACK SABBATH към четвъртия трак. Добавяйки гласа на вокалиста на DAILY NOISE CLUB за две парчета, нещата сериозно залитат в блус посока и някак подчертават присъствието на китарист от BOOZE BROTHERS. Групата, обаче, запазва своята загадка и представя едно по-динамично, инструментално, последно парче, замесвайки Doom мелодиката с ранния английски блус (може би). След което подпират инструментите на усилвателите и се оттеглят под звуците на контролирана микрофония. Неусетно са отлетели 50 минути.

Trysth

Полагаше ни се свеж въздух. Но не за дишане… Това, което кара TRYSTH да окупира въздушния елемент, се нарича атмосферик. Със сериозна подкрепа на тонрежисьора триото ни въвежда сред теченията на синтезирания звук. Кратки Black-Doom изригвания с агресивни вокали са облъхнати от по-спокойни атмосферични пасажи с чисто ниско пеене, стигащо до диапазоните на тибетски рог. Агресивният риф се замества от минималистична, често акустична китара, подчертавайки важността й чрез неизказана липса. Тук проличава мощното влияние на мизантропичната личност на Spasm – китарист с много тънък усет за Doom, за изтънчена микрофония, разбиране на съвремените Sludge тенденции и финно ухо за дисхармонии. Все неща, които привнася и в другата си група – UPYR. На видеостената настроението се визуализира със статични сиви облаци. Нетипично за стила си, TRYSTH „счупиха“ ритъма на една от композициите си в неравноделност. Още 50 минути са обладани от усещани за цялостна концепция.

Obsidian Sea

Още едно трио ни разплисва в OBSIDIAN SEA. Вълни от мощно ехо придават колкото ретро, толкова и съвременно звучене. Класически Doom Metal, стъпил както на CANDLEMASS, така и вплел усета на CATHEDRAL, но изпълнен в светлината на съвременни Sludge/Stoner банди. Изключително високи вокали с психаделична нотка и драматично представяне внасят хипи настроение, взаимствано като от BIGELF, но твърдата китара връща тежките метали във водната стихия на момчетата. Платното зад сцената представя статичен образ – графика на двуглав змей. Подвижният елемент заема много добре формата на сцената и музиката тече гладко. Кавърът на PAUL CHAIN изненадва, но е съвсем на място. OBSIDIAN SEA ни удостояват и с нова песен от бъдещия си албум, където става ясно, че ще текат в същото корито. С което последните капки подредено се изплъзват от жадния ни слух на 45-тата минута.

Upyr

Адският огън ни е по-близък и вампирите/върколаци/вѫбури доближават концерта до публиката! Doom Metal-ът на UPYR е повече осветен от тежките жанрове и съчетава агресивните китари с харшови вокали. Общуването с публиката е по-интимно. От екраните зад групата отново текат кадри на Ходоровски, изпълнени с непровокирано насилие и психовизия. Колоните бълват по-конвенционален метален звук и обстановката е осезаемо нажежена. 90-тарският Death/Doom си дава среща с по-класически образци на ранния Doom Metal. Страхотните китарни решения кръстосват огъня на рифовото начало и по-изящното звукоизвличане на хармоници, реверберации и шумове. Топлият глас на Бродник общува с нас между песните, разкривайки замисъла зад някои от песните и открехвайки вратата към кухнята на съвременната българска Doom Metal сцена. Препоръчва ни кино, като от визуализациите и след 50 мин. завършва с дяволското обещание за нови албуми от всички групи-обединители…

Muddy

Не съм и очаквал Doom концерт да протече като сбирка от 40 триминутни задължения… Но не очаквах и разточителното богатство на събитие, което се проведе почти тихомълком на символична цена! 01:40 ч. сетивата ми са задоволени от аудио-визуалното преживяване така, както рядко се е случвало. Изключителното събитие позволи на мнозина да уважат групите и чрез забележителни мърч артикули. Ражда се нещо голямо по нашите ширини!

Rock Thrashler

27.06.2014, клуб Mixtape 5, София

Снимки: Mrazek ©

Галерия от събитието: UPYR, OBSIDIAN SEA, TRYSTH и MUDDY – събирането на елементите