Созопол. Полупразни улици с рехави групи туристи, водени организирано от околните селяндурски курорти, ах пардон, …от модерните хотелски комплекси и селища от затворен тип по чукари и блатисти дюни от близо и далеч. Уморени до смърт сергиджии бавно полагат нови пластове боя върху натрупаната прах по все още затворените сергии. Общински служители затварят пешеходните зони, циментирайки различни модели заграждения,  старателно омотавайки ги със сигнални ленти. Разюзданите дерибеи – продукт на новото турско робство, ах пардон, …модерната управа на ДПС в града, псуват кански, докато разбиват броните на колите си или просто връщат на заден, заради „новите” заграждения. Съботно-неделното безвремие е изоставило новата бетонна плоча на мястото на детската площадка да се напуква и небрежно недонаредените плочки да се разместват свободно. Новото модерно финансиране е довело до отрязването на четири големи дървета, така че малчуганите да могат да играят на новата детска площадка в морния пек лятото под жарещото слънце. Оплакване до екологията е докарало местните общински еколози до положение, лично да се  погрижат за сечта!

Тасев, Карамфилов, Петров La vie est belle

Созопол. Амфитеатърът. Тече приятно-лежерен джаз концерт. Животът е прекрасен. „La vie est belle”! Така се казва концертът на Емил Тасев, Димитър Карамфилов и Георги Петров. Публиката е отзивчива, но рядко се задържа за повече от 15 мин. и текучеството й не е много предразполагащо. Концертът е безплатен. Но и подборът на репертоара е малко по-лековат. Стари шансони в джазирани по класически маниер от 30-те аранжименти се поднасят с възрожденски обяснения преди интерпретациите за повече яснота на неподготвения слушател. Нещо подобно правеха някога кънтри корифеите от група СПЛАВ. Прави впечатление, че барабанистът Емил Тасев свири много рокаджийси и въпреки нежния подход към сета и ползването на различни видове щадящи палки, нанася удари, съотнасящи се към beat културата. Бърза справка изяснява положението, свързвайки го с ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД и ЕПИЗОД… Стратегът Георги Петров на пианото и виртуозът Димитър Карамфилов зад контрабаса също не са за подценяване, макар и не от „нашата” черга. За тригодишната ми дъщеря това е празник от редуващи се аплодисменти, разделени от музикални части. Задържаме се сред изнизващите и прииждащи любопитковци на концерта. На финала се интерпретира „Les Champs Élysées” („Шан`з Елизе”). Някои „франкофони” врътват  по гюбек. Не издържам и аз – тръгвам си.

Урок 1 в нощното къпане на дъжд

В почивната станция, която ползвам и където трябва да ми подсигурят разни там условия сезонът не е започнал… Двама братя роми чистят басейна и метат изпопадалите плочки, докато си правят селфита с празното корито и ядат салам, увит с вестник… Лови се само ефирна телевизия през „сняг”. За сметка на това, дистанционното на телевизора няма батерии… Назначава се персонал. В бара няма мляко. Няма и вино. Текат дребни ремонти. На рецепцията рядко има някой. Накрая попадам на рецепционистка и споделям проблема с батериите.

– Ааам, дубрье. То тряа да има някъди тука… – С това приключваме. Заради децата, нося батерии всякакви… Басейнът – воду непознакомился…

Формулата на  фестивала „Аполония”, която успешно удължава сезона в Созопол е приложена и при стартирането му с друг фестивал. Не толкова успешно… Трима човека с една камера на БНТ седят над Ginny – BG & Hard Rock Bar и правят репортаж от потъналия в скука и все още полупразен град. Безплатните концерти са слабо посетени и публиката рядко дочаква края им. Джазираният шансон се търпи до 15 мин. След това ти трябва гръцко и „Тут мангава” в механа „Българи”, поместена в центъра на БЧК!!! Нищо чудно, че клиентите им блъскат колите си в подпорните колони на зданието… Освен в новите ограждения на пешеходната зона…

Механа Българи

Созопол. Неработеща почивна станция. През „сняг” гледам репортаж по телевизията за франкофонския фестивал в града – „Солей”. Какво ли не съм пропуснал! Имало е демонстрация на монголски традиционни дамски облекла!?! На монголците много им харесал франкофонския фестивал и за това пак го посещавали!

*  *  *

Точно под тримата човека от БНТ, в бара, където традиционно се леят български и световни рок парчета, непланирано идва компания.

– Eй! Оу! Момиче? Дай дъ пийм, бьеее! Мойш ли дъ напрайш челна стойка? Искаш ли да напрая челна стойка? Ай ся ше напрая челна стойка! Тука гръцка музика има ли, вьеееее? Пусньете гръцко! – Породно неназован индивид разговаря с неопределени събеседници. Пият двама „уважааши се” братовчеди, заедно със синовете си.

Хората не предполагат колко много френски думи употребяваме в разговорния си език – продължава репортажът по телевизията. Това „пардон”, това „мерси”, „шофьор” е даже френска дума. На живо в града тече конкурс за млади поп изпълнители, разделени по възрастови групи и категории. Децата и младежите пеят наистина забележитено! Пеят на български, английски и руски… Франкофония!

– Ей ся щи покажа, бье! Аз бях гимнастик, най-добрият в осми клас бяъ. – Пияният примитив се клати по плажа пред Ginny – BG & Hard Rock Bar, където преди малко се е изпикал. Дърпа детския ни басейн, за да прави челна стойка в него, но за разлика от този в почивната станция, нашият е пълен и не е подходящ за целта. Идиотът започва да вади чадъра ни, защото му се вижда добре да прави челна стойка на чадър. От бара му носят кърпа. Неуверената обърната фигура демонстрира повече стойка „метроном”… Накрая амплитудата на метронома влиза в противоречие с равновесието, съществуващо между гравитацията и центъра на тежестта. Чертите на червендалестото лице си идват по местата с усилие. – Що не ми казваш дъ спра, бье? – Агресивно пита момичето, което му донесе кърпата от бара. – Що ни ми казваш да спръ???

Бетони наместо дървета

Репортажът от фестивала „Солей” продължава с джаз концерт от импровизирано събран състав. Участващият в него белгийски музикант дава интервю:

– Изключително съм впечатлен от архитектурата тук! Тази комбинация от камък и дърво изглежда наистина древно!

Картината на концерта е от фоайето на един от съвременните четириетажни хотели, изникнали в стария Созопол, благодарение на мафиотско-общинското ново турско робство, ах пардон, …модерната управа на ДПС в града, която чрез палежи, отчуждаване и заграбване на автентичните имоти, опорочава мястото до нетърпими размери. Имитацията на традиционната архитектура в хотела е толкова кичовски несполучлива, че разминаването между картина и звук е смешно. Горкият белгиец. Горките „солейци”!!!

*  *  *

– Аз от тоя чуйек искам само да каже, че съм му най-добрият приятел! Само тва искам и нищо друго, бье! Обичам жиота, ей!

– Най-добрият ми приятел си!

– Ей тва е! По тоя случай ше напрая челна стойка, ей ся!

– Спри съ, бье!

– Ти мойш ли дъ напрайш челна стойка? – Обръща се кретенът към сервитьора. – Искаш ли да тъ опрая ей тука на плажа? А? Ся ша напрая чьелна стойка, вьеее!

Момиче в традиционна монголска дреха в бяло обяснява в репортажа, че роклята е булчинска. Традиционната монголска сватба, всъщност, отрежда младоженците да са в пъстри, ярки дрехи, но нейсе… В програмата на фестивала „Солей” има и артисти от Грузия, Латвия, Ливан… За да се възвърне чувството за реалност у някои, от колоните на Ginny – BG & Hard Rock Bar вече се лее Painkiller. Някъде откъм амфитеатъра десетинагодишно момченце пее на руски език песня о нещастном любви. Франкофония!!!

– Искаш ли да тъ науча как съ прай челна стойка? – Учтиво и почти членоразделно примитивът пита седемгодишния ми син, който току що е открил нощното къпане. – Щот` тва са учи! Учи са! Абе ей ся шъ напрая челна стойка, йееее! Кой можи дъ напраи челна стойка тука? Аз кой набор съм, бье? Сине, докарай някви курви, вье! Ъй са напраих челна стойка. Гръцко има  ли, вье? – Звучи JUDAS… – Увеличи таз` музика!

*  *  *

За пръв път усещам, че сякаш нещо непоправимо се е счупило в този град. Чалгата пълзи към стария Созопол – място, където преди не припарваше. Чалга дискотеката над пристанището е изоставена и собствениците й са взели централния вход на плажа. Твърде много помия му се налага да пречиства на това духовно място…

Изгрев в Созопол

В 11 часа на обяд продавачката на самотен детски магазин бавно подрежда стоката си. Синът ми търси еди-какво-си.

– Какво е това? Аз не знам. – Обяснява търговката. – Много трудно тръгна тоя сезон! – Оплаква ми се тя. – Заради времето ли, не знам!?!

Ady`s Trio Band at Тъпото

Заради какво ли??? Викам си… Някога го откривахме на първи май. Отивам да ме излекуват ADY`S TRIO BAND в Ocean Pub/Тъпото – едно  истинско място, проядено по ръба си от новата напукана бетонна настилка на изсечената детска площадка. Бандата е записала лайв. Взимам си го за в случаите, когато сезонът се закучи на челна стойка.

Rock Thrashler
01-10.06.2017, Созопол

Четете още: Созополски дневници: Тъпото (Концертът на ADY`S TRIO, който още не сте изпуснали!)

Колкото и свободната циркулация на пари да унищожава автентичните крайморски селища, истински благородните такива запазват своите древни места и атмосфера. Колкото крещящият кич и безвкусица да налагат агресивно своята естетика повсеместно, без оглед на заобикалящия я пейзаж, някаква част от истинската красота се запазва сама за себе си, въпреки неистовия просташки напън. Колкото и селската наглост да се опитва да ви набута по унифицираните, безлични барове, някаква женска красота успява да се запази по невероятно вълшебен начин. Една константа от благородство и неизменна хармония на някои места не могат да паднат под определен минимум, независимо от обема пошлост, която ги заобикаля.

Ady’s Trio Band

Морската градина на град Созопол сама по себе си е едно относително неизменно място, макар значително да се е доближила до своя минимум на благородство. Но не за нейните рани искам да ви разкажа! Искам да ви разкажа за едно място в морската градина на Созопол, което могъщо пази своята неизменна същност! Искам да ви разкажа за Тъпото.

Тъпото нямаше име. Тъпото беше известно с това, че там е тъпо. Но всеки, докоснал се до Тъпото се завръщаше там неизбежно. Тъпото е неизбежно и незаобиколимо. То бе българска твърдина, подобно на Богомилството така, щото представляваше две съседни заведения, които предлагаха съвършено еднакъв асортимент. Едното го наричаха „Тъпото“, а другото – „По-тъпото“, а двете вкупом се обозначаваха като Тъпото. Тъпото бе на полуобслужване и какъвто и персонал да се изявяваше там, той бе константно тъп. Но на Тъпото се предлагаха перфектни питиета и кухня! Там винаги имаше мента и тъй като не се предлагаше нищо за ядене, всеки можеше да консумира храна, каквато си пожелае, стига да консумира напитки. Най-големия грях на клиента на Тъпото бе да омеша столовете на „Тъпото“ с тези на „По-тъпото“, било като консумация от различните будки, било като съчетание с масите, било поставяйки ги един до друг. „Тъпото“ и „По-тъпото“ бяха с един собственик.

Там можеше да си пускаш касетофон, ползвайки електричество от „Тъпото“ или „По-тъпото“, а можеше и да се свири на китара, хармоника и различни тарамбуки. На живо или на запис можеха да се чуят скандални неща за времето си, като DOORS, LED ZEPPELIN, ROLLING STONES, AC/DC, ПББ, МЕДИКУС… Музиката на Тъпото винаги се изпълваше със тайнство, скрит крясък и бунтарска неразумност. Винаги звучеше като съзаклятие, като откровение и като откритие! На Тъпото и най-тъпата музика придобиваше космически измерения на философски урок.

Ady’s Trio Band

Тъпото представляваше бетонна площадка на най-тъпото място в морската градина на Созопол. Далеч от морето, току под новата община, но пък далеч и от главния път, както и от леко занемарената детска площадка. (Необходимо е да уточним, че като „далеч“ тук обозначаваме всяко място по планетата, отдалечено на повече от 30 м. от Тъпото!) Върху бетонната плоча никнеха две идентични комплекса от ламаринени будки, оставяики място за четири маси с по четири стола, а останалите места се разполагаха хаотично върху отъпканата прах около плочата, като никога, ама никога не се смесваха. Въпросната прах бе леко асиметрично разположена, което придаваше собствени идентичности на „Тъпото“ и „По-тъпото“. Случваше се „Тъпото“ и „По-тъпото“ да получават различни мимолетни имена, за които историята ни остана глуха.

Когато хората, обречени на Тъпото се пробуждаха сутрин из цветните градини, (в които по това време, както и сега, нямаше цветя, но пък бяха „Цветните градини“) обикновено течеше следната драматизация:

– Какво ще правим днес?
– Ми, да ходим на плажа!
– Да бе… Плажа…
– Тогава да се разходим до скалите?
– От там идвам. Напекло е и прииждат разни туристи.
– Да ходим на Окото!
– Това е на майната си, а и какво ще правим пък там?
– Да ходим на кръчма? – Проблесналите погледи се срещаха един-друг няколко секунди, когато поривът у някого надделяваше и той се изправяше енергично. Ентусиазмът се предаваше като електричество и втори бързаше да тръгне преди изправилия се. Трети го настигаше с бърза крачка.

В следващият момент, десетина човека тичаха в луда надпревара! Притеснени приятели крещяха след галопиращата тълпа:

– К`во става? На къде?
– На кръчмаааааааааааа! – Крещеше последния, задъхвайки се от тичането.

Този род сутрешен бяг можеше да завърши само на едно място! Никой на висок тон не казваше „Тъпото“, защото бе трудно да се обясни на обикновения слушател, колко любов се криеше зад това име. Но за всеки от посветените бе ясно, че архитипа, отправната точка и изначалният смисъл на „кръчма“, означава Тъпото.

Тъпото посрещаше бедни и богати с еднакво безразличие и неотменна тъпота. Там всеки оставаше задоволен и потъваше в безметежно оглупяване. Лекото отегчение се превръщаше отначало в норма, а нормата по-късно се възвисяваше до бохема. Сетне Тъпото разпращаше посланици на бохемата с хиляди по света. И то бе готово да ни приюти отново, независимо от състоянието на завръщането ни. Тъпото бе Рим на хипи света, където посрещат с почести не само победителите. Тъпото твореше победи и от най-горките съдби!

Тъпото бе заобиколено от знакови кафенета и култови места за сбирки, но именно то бе най-посещавано и никой не можеше да го конкурира по тъпост. Бе неизменно, като вселената. То не изчезна и се промени съвсем малко във времето.

След като попаднах за пръв път на Тъпото, в мен се загнезди усещането, че ще се завръщам там завинаги. Познавате тези преживявания, като детски кошмари, в които вече не сте жертвата, нито пък сте сигурни, че ги е имало, но чиято константа определя вътрешният ви свят. Сякаш нещата са вече твърде прекършени, за да попаднеш на Тъпото и въпреки това, знаете че ще се случи. И ето – аз още претендирам, че съм млад и решавам да отпразнувам антагонистичният ежегоден контрафакт на това в Тъпото, 28 години след първият си сблъсък с него.

Подобно на Светия синод на Българската православна църква, Тъпото е постигнало своята целокупност. Изпод съвременните замазки и теракоти, старата бетонна плоча излъчва своя топлота без да оставя място за съмнения в афтентичността си. Притисната от нейната кадастрирана конфигурация, архитектурен гений е проектирал комплект от остри ръбове, които да приютят Светия дух на Тъпото. Утъпканата прах е покрита с идентични на старите созополски плочи и дървени маси и пейки артистично са разхвърляни по тях. Но кафявият и зеленият десен на комплектите пейки и маси, в никакъв случай не бива да се смесват дори в рамките на единното (като Светия синод!!!) вече заведение!

Някои неща си остават непроменени. Тъпото има перфектно меню, включващо както изискани морски блюда за аристократи, така и крепки скарови комбинации, поднесени в незадължаващ вид. Няма питие, което да не може да си поръчате там! На тъпото е невъзможно да ви липсва всеки изискан специалитет на цени като в Мозамбик, Зимбабве и Судан… Понастоящем Тъпото се казва „Ocean Pub“.

„Първите ми две кани вино бяха сипани с два пръста под мярката – незначителна щета, но сладка натрапчива тъпня“

Àко и обслужването в „Ocean Pub“ да би било перфектно, нормално е на мен в Тъпото съдбата да ми подсигури видимо изтъпяващ сервитьор. Видимо изтъпяващият сервитьор недочуваше и носеше очила с висок диоптър, така че ако ми бе необходим, другите сервитьори го побутваха и му сочеха посоката. Аз отдавна бях шлифовал моята бохема на Тъпото и макар да бях започнал да се съмнявам в нея, отношението на видимо изтъпяващият сервитьор ясно връщаше ведрината от пребиваването там! Първите ми две кани вино бяха сипани с два пръста под мярката – незначителна щета, но сладка натрапчива тъпня. Някои неща си остават непроменени. Видимо изтъпяващ сервитьор на Тъпото!?! Можеше ли да липсва изобщо? (Оказа се, че може.)

Видимо изтъпяващият сервитьор нямаше от къде да знае, че аз съм дошъл не на ресторант, а на рок-концерт. Нямаше как да се досети, че полската група от 15 човека, пред която роболепничеше, щеше да изпие по-малко минерална вода, отколкото аз сам – вино! И не се догаждаше, че първата ми поръчка е само ордьовър, защото, както всяка вечер там, концертът щеше да е четири часа. Някои неща на Тъпото остават неизменни. Аз бях дошъл на рок концерт на пернишки твърди рокаджии! Сякаш на Тъпото бе възможно да свири някой друг днес!?!

ADY`S TRIO BAND са интерпретатори на твърдия звук, пили и от цензурата на социалистическите столове, вкусили и от свободата на скандинавските територии, владяни от български музиканти дълги години. Три свободни душù с три прекрасни гласа. Трима изящни музиканти, три раздаващи персони. Някои неща в рок концертите на Тъпото не се променят. Дивата стихия на жиците, психеделията на богатството от клавирни бленди и нежната истерия на цяла една вселена от култура, тези трима човека успяваха да напъхат между вилиците и чиниите на ресторантските посетители. И го правеха с лекота, като не пропускаха да осветлят ценителите сред тях! Между кавърите на ZZ TOP, горещите Rock`n`Roll парчета, PINK FLOYD, сервираха нежни балади, приятелски DIRE STRATES интерпретации и Gary Moor Blues инструментали.

Ady’s Trio Band

Винаги съм знаел, че географията на Тъпото е доста по на запад от Полша, Бургас, Охрид, нежели от Русия, Крит и Турция… Коравата пернишка банда възпитаваше с възрожденски хъс, а потребителите на общи сачове и общи минерални води си поръчваха „Ламбада“, „Бургаски вечери“ и „Позови меня…“. И ADY`S TRIO BAND осигуряваше тези песни с джазменски интерпретации и персонални усмивки, скриващи съжалителните нюанси. Някои музикални шамари си остават недостъпни за шамаросаните, като джаз версията на „Подмосковные вечера“. Да, ресторанта поглъща ADY`S TRIO BAND, но и ADY`S TRIO BAND белязаха и бележат Тъпото по най-приятният начин, за който се сещам. Целокупното ново посетителство на Тъпото идва на вечеря предимно заради живата музика. Аз пък хапнах и пийнах доста прилично за рок концерт. Похватите на ресторантски оркестри си остават лелеян идеал за географически източната публика, независимо от прелетялите през Тъпото години. И понеже там винаги е тъпо, то предлага и просветление! Винаги е било така. А някои неща си остават непроменени.

Тъпото ме изпрати като посланник на бохемата в мътните привечерни улички, които се люшкаха под краката ми. На сутринта три прекрасни нимфи, които се грижеха за прехраната на среднощното поселение в месната закусвалня, ми върнаха портфейла с всичките пари в него! Невъзможно вълшебна случка, за която бих благодарил повече за преживяването, отколкото за материалната му част. Благодаря ви момичета, вие сте най-прекрасното нещо, което ми се е случвало напоследък!

Ady’s Trio Band

Завърнах се на Тъпото след някой и друг ден, естествено! Пак на концерт. Просто неизменната вселена ме отведе пак там. Видимо изтъпяващият сервитьор го нямаше, но явно невидимо изтъпяващият барман си бе същият, защото от виното ми пак липсваха глътки. По една от всяка каничка. (Ех и другаде данъкът да беше такъв!!!) И за разлика от видимо изтъпяващият сервитьор, до края липсите все си бяха така. На Тъпото винаги е по-добре сервитьорът да е видимо изтъпяващ! Но като във вихрен калейдоскоп, ADY`S TRIO BAND ме разходиха из нови тайнства, съзаклятия и откровения, допълвайки картината с приказки за морета и върхове… Афтърпартито този път трая два дена… От Тъпото трудно се изтръгваш и вървиш като в сън, свързан със сребърна нишка за него.

Най-странното нещо си остава това, че можете да докоснете Тъпото! Препоръчвам ви! Първия път ще забележите колко е тъпо. После сте обречени. Там постоянно се срещат завръщащи се хора, сякаш не са се разделяли с години. Музиката не е спирала с десетилетия. Ще добиете чувството, че познавате ADY`S TRIO от много лета. Гамите столове не са се смесвали. Менюто е перфектно. А някои неща си остават непроменени.

Rock Thrashler
Созопол, Тъпото, 1988 – 2016
(Текстът е работна част от бъдеща
художествено-документална книга, посветена на
хипи движението в България)