Начало » Posts tagged 'снимки' (Страница 27)
Tag Archives: снимки
Когато разгърнем началните страници на новото издание на музикалната енциклопедия (DOPETHRONE и GODSLEEP)
Докато 21:30 наблежаваше, музикалният фон неусетно се смени с брум, примесен с човешки гласове. Това бе въведението ни към света на небезизвестните в България GODSLEEP. Въпреки подражателският характер на елинската рок школа и въпреки редовните си изяви, момчетата представляват свежия прочит на Stoner традициите и авторското мислене в тях, като винаги успяват да ни изненадат с нещо допълнително към музиката, която правят!

Godsleep
Тежките дропнати китари ни повеждат в сюрреалистични картини, избягали от тягостните усещания. Хипарски Psychadelic хармонии се вмъкват сред Rock`n`Roll структури, насищат се с ехо и контролирани микрофонии и се увенчават с много агресивни, почти core вокали. Вълшебната амалгама е пленителна с богатството си от влияния. Blues базирани сола боравят с тишината не по-зле от със звука и оголват на места натуралния бас. Ненатрапчивата китара, всъщност, е основен похват в изразните средства на гърците. Озвучителят, който водят със себе си, потапя всичко това в мъгла от реверберации, създавайки усещането за музика от подземията.

Godsleep
Сетът на GODSLEEP върви слято, с редки паузи. От сега ще ви кажа, че докато анализирах съсредоточено музиката им и слушах смените в тоналността и ритмиката, наброих към девет парчета, а се окоза, че квартета ни е изсвирил шест! Сложните им композиции съчетават различни инструментални части по начин, по който не е ясно къде свършва едно и започва друго парче. В музиката им има цитати, но именно това преливане на влияния ги прави интересни и приятни за съпреживяване. Дали ZEPPELIN влиянията ще преминат в неравноделни северняшки (да не ги определя като български…) ритми или докато съчетава Sid Barett-FLOYD настроението с по-неистерични влияния от DOORS, Kostas ще слезе сред публиката, представлението търпи своето непрекъснато развитие и обновление. Ако бъдем подканени да танцуваме, CREADANCE… звученето ще деградира до класическа Blues схема.

Godsleep
На края на своето представяне GODSLEEP ни зареждат с дълъг, ранен BLACK SABBATH-овски Blues, който се ритмизира и ни извежда през дълъг и шумен край на песента, като от концерт на THE WHO от 70-те. 45 минути истинска магия, стъпила на различни времеви опори сякаш ни се усмихва! А сетлистът на групата е надраскан небрежно на ръка върху лист, който или е изваден от някой древен архив или е произведен по специална ретро технология.
Сетлист GODSLEEP:
01. I Want You
02. Thirteen
03. The Call
04. Mr. Black
05. This Is Mine
06. Wrong Turn
Малко след 22:30 ч. осветлението се приглушава, празната сцена започва да се изпълва с дим, а от колоните звучи 50-тарско кънтри-рокабили. Макар самата песен да е записана 1967 г., тя носи определено традиционното звучене на американска провинция и тънко възхвалява алкохолната консумация. Сенките на триото DOPETHRONE изплуват от мъглата и свистене на чинели отключва взривяващ Death`n`Blues! Мощна китара с агредивен дистър, поднесен с ефекти бас и максимално агресивни вокали стъпват по клишетата на blues схемата, за да произведат неповторимо впечатление и да внесат рязък контраст с интродукцията. Мощния ефект ни блъсва агресивно. Получавам усещането, че LEMMING PROJECt свирят кавър на Willie Dixon!

Dopethrone
Актуалната музика на DOPETHRONE е стъпила и с двата крака в блус схемата, като почти всичките им парчета са подчинени на такъв подход. Агресивният Death Metal саунд допълва концепцията им и именно той разделя феновете на stoner движението в оцеката към канадците. Моето ухо мърка от задоволство…
– Да не сте се скапали тая вечер? – Пита ни ревящия шестструнник Vince, докато размесва съдържанията на шише уиски и кен бира в стомаха си. (Тук ще спестя коя точно дума използва…) Ние се съвземаме от началния досег с бандата и приветстваме момчетата. Обявяват следващото парче, добавяйки думата…

Dopethrone
Малко по-динамичната песен ни отвежда към звученето на CATHEDRAL, докато отблясъците в гласа на Vince докосват вече Tardy звученето (OBITUARY). Дотук опоменатите характеристики на музиката на DOPETHRONE почти напълна изчерпват азбуката на структурите, които градят. Но това е напълно достатъчно, за да изразят идеите си и да изградят своя уникален стил. Blues и агресия са забъркани в пестелива комбинация, за да изрази един гневен поглед на света. Поглед от пивницата, където езика е груб, страстите силни и музиката – шумна.
– Песен за скапаните задници… – Въведени сме в шестия трак подобаващо. Нотния анализ е приключил и можем вече да се отдадем на смъртната блусариада, лееща се от сцената!!! Да, песните придобиват своя лимит на изказност, обусловен от известен минимализъм, но са искрени. Контролираните микрофонии допълват пейзажа. На парчето, което е програмно за стила на DOPETHRONE – „Scum Fuck Blues“ са поканени гост вокалисти – всички, които биха се включили. Не сме толкова подготвени с текста и на помощ се притичва част от пътуващите с тура. Избистрят се, но и се изчерпват Blues влиянията на групата в следващите няколко песни.

Dopethrone
– Вие, скапани задници, искате ли още или какво? Казвам ви „скапани задници“, защото много ви обичам! – Отново ни представя ботевата си пламенност вокалистът…
Тук групата демонстрира, че Funeral Doom похватите, както и вдъхновението от BLACK SABBATH не са им чужди. BLACK SABBATH звученето, обаче, се изражда в гавър на обичания сред почитателите на евъргрийните Bill Withers…
Искаме си биса! „Още едно, скапаняци.“ – успокоява ни фронтмена. Blues е парчето, но от онзи бял блус, който ще роди метъла след това – агресивен, оптимистичен, окултен. Желанието на групата да изпълни още една песен не се споделя с ентусиазъм от барабаниста им и Vince ни подканя: „Кажете му … да млъква!“ Песента е от първия албум на групата, когато са били просто една блус реплика към ранното творчество на VENOM и е най-отдалечено от блус схемата, но продължава да държи връзката с CATHEDRAL. Проста така им се получава на момчетата!

Dopethrone
Докато тримата изоставят музикантските си задължения, на които са били отдадени час и петнадесет минути, от колоните се разнася пак 50-тарско кънтри! Песента е много по-откровено пиянска, но вече звучи като ню ейдж послание, в сравнение от това, което е слезнало от сцената… Този контраст на приемствеността, поклона към традиционното и отвореността към агресията на съвремието, сякаш преди време бе ниша за самотници, водещи разкопки в историята на вкуса си! Днес, благодарение на комуникациите такива хора се откриват един-другиму и се ражда и сцената, която да задоволи търсенията им.
Това събитие бе енциклопедичен концерт, който заслужаваше по-широката си аудитория! Свръхинформираността, обаче се равнява на невежеството. Някога пълнехме стадиони за недоразумения като група с име RADIO FREE EUROPE и се редяхме за неудачни имитации, като THE WARNING, а днес много от нас пропуснаха нещо наистина интересно! Препоръчвам ви: Следващият път чуйте и вижте DOPETHRONE или GODSLEEP! А комбинацията им беше омайна.
Сетлист DOPETHRONE:
Intro: Merle Haggard – Drink Up And Be Somebody (`67)
01. Tap Runner
02. Dry Hitter
03. Host
04. Hooked
05. Shot Down
06. Dark Foil
07. Scum Fuck Blues
08. Devilqs Dandruff
09. Zombi Powder
10. Anal Sunshine (Bill Withers parody cover)
Бис:
11. Porcelain God
12. Demonsmoke
Autro: David Allen Coe – Tennessee Whiskey (`81)
Rock Thrashler, Live & Loud, 21.10.2016
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Godsleep
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
- Dopethrone
Спектакъл на технологията, техниките на въздействие и музиката на свободния свят (Или строгият метъл репортаж от Sully Erna, който не може да прочетете другаде)
Когато светлината приглушее и зашумят първите аплаузи, мултимедията ви грабва в едно съраунд пътуване през смисъла на вселената. Макар картината да не може да извика онова вълнение, като при първия досег със Star Wars, вече е на лице внушението за смисъла на преживявания, усещания, слух, музика… Интродукцията ви е докарала до точката, от която може да стъпи едно представление. Мултимедията ви е поднесла нулевата хипотеза, оправдаваща и осмисляща водопада от събития, които изкуството ви е приготвило.

Мултимедия
На трите скромни стола с наредени около тях множество инструменти, както и зад пултовете на щрайх секцията ситуацията се одухотворява от човешко присъствие. Sully Erna и групата му представят песента от първия и едноименен авторски албум на певеца „Avalon“ във формат с дванадесетструнна китара, обикновена акустична китара и мандолина. Въздействащата минорна мелодия е поднесена в емблематичен маниер за гласа на GODSMACK, като прецизността на пеенето е съкрушителна, а фалцетните бекове на Chris Lester не отстъпват, като качество, на чистите тонове на титуляра.

Sully Erna
Големият феномен на съвремието – акустичният концерт на Sully Erna е представен за пръв път извън Северна Америка именно в България и феновете доказаха, че са дорасли за него. Въпреки, че едно толкова голямо музикално явление фокусира усилията на много хора и организации към себе си, то сякаш се надраства и се канализира според очакванията на субстрата, от който е израстнало…

Chris Lester
Следващата песен долита със същата минорност, усет за хармонии и тройна акустична китарна атака. Кристалният звук е поднесен с финна перкусионна добавка и активно включване на щрайх секцията, която изнася финала на посланието. Двете песни сякаш са свързани смислово, макар текстово да не е така. Минорните акценти притежават силата на такива колоси на тъгата, каквито са WASP и A PERFECT CYRCLE. Съвършените бекове на двамата струнници са извънземно нереални.
Не знам колко от нашите читатели знаят, но когато НДК е построен в зала 1 на най-задните редове се е получавало ужасяващо ехо. Мълвата твърди, че след конгрес на БКП, думите на ораторите отзвучавали с дни по ъглите на залата… Наложил се сериозен ремонт, за да се подобри акустиката и да се премахне проблема. Връщайки се в настоящето, сега горната част на залата поглъща толкова ефективно ехото, че тушира ефектите, добавяни на вокалистите. Благодарение на това разбрах, че пеенето на Sully Erna и на групата му, не е толкова съвършено, колкото се чуваше от почти цялата останала зала. Гласовете имаха своите човешки измерения, с тънки слабости, придаващи им афтентичност и уверили ме, че не всичко е въпрос на тонинженерство! Вокалите бяха прецизни, но живи. А професионализмът на озвучаването бе на ниво, каквото друг път съм чувал само на концерта на DREAM TEATHER.
Обладавайки две акустични китари и фретлес бас, триото представя нова песен, чиито прецизни минорни тонове са взели доста от най-зрелите творби на PINK FLOYD. Когато Tim Theriault взима електрическата китара в ръце, музикалните инвенции се прехвърлят на типична рок балада, посветена на децата, болни от СПИН и подкрепена от съответната визуализация. Следва докосването до българската публика с търсене на контакт. Sully ни казва, че тази вечер няма да има весели песни. Сегашното му шоу е зряло търсене на отговори, а може би повече търсене на въпроси?

Tim Theriault
Логично, след отправената „заплаха“, следващата минорна рок песен е с по-динамичен припев и ни въвежда в рокаджийската същност на концерта. От струните на електрическата китара е изтръгнато соло, чиито бавно подредени тонове в гама не са виртуозна демонстрация, но са толкова на място и така по блусарски откровени, че въздействат на емоционално равнище. Пеенето също сякаш сме го чували в десетки други песни, но докосва със съвършенството на простотата си и неизменимите си постулати за добра музика. Сякаш получаваме урок по композиране на съвършенството… в по-популярните жанрове. Сякаш логично китаристите няма какво повече да добавят и на сцената остава Sully Erna и челистката със своя инструмент. Минорният гений се разгръща със смазваща тъга, която обаче носи и облекчението със себе си. Възможната красота на една песен, която стига далеч, без да ви натъжи до горест.
Тук Sully Erna се впуска в дълъг житейски разговор със себе си и публиката. Връща се към началото на пътя, по който е поел, за да стигне до тук. Концертът се видоизменя, не само в посоката на представление, на постановка, но добива поучителността на американския тип книги за самоусъвършенстване. Представяне на простите житейски мъдрости, като просветление и лично достижение, с внушението „Аз мога, значи и вие можете!“. В духа на цялостното шоу стигаме до музиката. Смисълът й, силата й… Как може да ни се отрази краят на един велик музикант…
Кавърът на ALICE IN CHAINS „Nutshell“ е посветен на всички онези прекрасни музиканти, които вече не са сред нас. На видеостената текат портрети, необременени от жанрове и давност.

Sully Erna
За следващата песен Sully Erna сяда зад рояла и заедно с класическите музиканти, изпълнява следващата минорна част от колекцията си. Забележително от музикална гледна точка е, доколко е бедна музикалната фразеология на гигант, като певеца на GODSMACK! Подредбата на тоновете в авторските му неща, както и преходите, които предприема в почти всяко парче представляват изковаване на лично клише. Това, което е любимо на феновете на музиканта е музикална фраза, мултиплицирана в десетки песни. Изпълнението й, обаче, е брилянтно, защото той е намерил себе си по начин, по който може да се представи най-добре. А в поп стиловете, богатото артикулиране не е добродетел. Това, което може да ти се залепи за ухото от радиото, не е свръхмузика.
Останалите музиканти се присъединяват с акустична китара и бас за следващата песен. Малко повече алтернативно звучене бележи изпълнението. Само за секунда Sully изчезва зад кулисите и когато вече подканя публиката да тактува, пляскайки за следващата композиция и обогатявайки звука с дайре, забелязвам че и тримата музиканти са възвърнали почти холивудския си външен вид! Без да сменят тоалети чрез паузи, като някои други звезди и въпреки че фотосесиите пред сцена са приключили, музикалното шоу притежава неизбледняващия си перфектен вид за нас – публиката.

Sully Erna
Следва кратък китарен дует. Пиесата е като излязла от някой учебник за напредналите в шестструнното изкуство и притежава отражение на класическа музика. Когато Sully Erna се включва, той ни е подготвил песен, посветена на детето му, гарнирана обилно със семейни кадри. Тежката съдба на музиканта е представена през чисто човешка призма на неотменимите ценности. Това е една много благодарна тема за непретенциозния слушател, който търси прозрение в простичките неща от съществуванието си. Песента носи огромен заряд за изпълнителя и на края той искрено се просълзява, като успява да скрие това от по-голяма част от залата.
Втората по-обширна част от лекцията за самоусъвършенството и ролята на вибрациите около нас ни се поднася с подозрителни тонове, напомнящи METALLICA. Кавърът „Nothing Else Matters“ влиза в това представление, не само заради ефектността на фразата „Just Vibrations!“, но и заради популярната същност на това парче. Sully Erna е огромен. Той представлява вече продукт. Той не представя само себе си! Той представя ценностна система на свободното общество. Той е станал голям, не защото е гений, а защото е перфектен продукт, който може да докоснете, да проумеете без усилие, да присвоите дори! Той е представяне на средностатистическите ценности, възвисени така, че да се почувствате добри, умни и щастливи от света около себе си. И това никак не е малко.

„Zvezdy“ Халтъкова & „Gallia“ Койчева
В такъв смисъл прозвучава и следващата песен, която включва в себе си мощни кънтри влияния. Обгръщане на народностното, към каквото тенденциозно напоследък се посяга в световната музика. Лековатата любовна фабула включва и шегата в себе си. Шеги, с каквито е изпълнено цялото представление, носещо спомена за режисираните участия на Elvis Presley, примерно. Следват акустичните варианти на хитове на GODSMACK, където също са оголени някои кънтри влияния.
– I`m kidding you. – казва Sully Erna по повод сбогуването си, когато излиза за бис без да кара феновете си да чакат. Той сяда зад рояла и ни награждава с изящна композиция, съчетаваща неокласика с TIAMAT звучене. Завършвайки страхотната хармония от звуци, музикантът дава знак на челистката и заедно преливат звуковата картина в следващата красива минорна композиция, събрала най-доброто от похватите на певеца.

Sully Erna
Следват благодарности към всички, помогнали да се осъществи това шоу, както и към публиката, която купи две пълни зали от най-големите в НДК. Макар и ненатоварено максимално, изпълнението на цигуларките и челистката от Classic FM Radio бе чест за родните музиканти. Разделението на българското общество ясно се материализира по време на поздрава за фондация „Америка за България“, където се сблъскаха бурните аплаузи и скръстените ръце…
Свързаните кавъри на AEROSMITH и BEATLES показаха не само всеобхватността на посланието на това музикално шоу! Това е и ясен знак за ситуацията в съвременния музикален бизнес, където авторството става достатъчно евтино, за да може да се режисира свободно с него. Показва ни, че системата, която Мюзик Аутор се опитва тепърва да въвежда в България, е безнадеждно остаряла и неприложима в съвременния свят! Пълната зала пее „Hey Jude“ и е поканена да отнесе силата на музиката по домовете си!

Символът на Sully Erna
За любителите на теориите на конспирацията, символът на Sully Erna, който е инкрустиран и на перата му за китара, е троен полумесец с петолъчка…
Този концерт, това шоу, този спектакъл бе много приятен и поучителен. Той може да ни каже много, а може и да ни накара просто да се почувстваме добре – кой както си избере. Дори чисто музикално, видяхме как да извлечем удоволствие от музиката, поднесена чрез най-силните си страни, независимо от недостатъците си! Видяхме какво може да постигне рок музиката или просто й се насладихме. И това, че много хора решиха да посетят това значимо събитие, се превръща в чисто богатство, не само за тях, а и за всички хора!!!
Забележително е, дали заради поп характера на събитието или заради изключително добрия мениджмънт, то е отразено изключително правдиво навсякъде! Аз ви препоръчвам материалите на всички колеги, които написаха репортажи! Те действително пренасят на концерта. Факт, който рядко се случва по отношение на други събития и който също е знак за нещо…

Sully Erna & Chris Lester
Двете шоута на Sully Erna в НДК заковаха дисциплинирано времетраене от час и 45 минути. И никой не може да се оплаче, че е бил ощетен откъм качеството му!
Сетлист:
01. Мултимедийна интродукция
02. Avalon
03. Sinner`s Prayer
04. Your Own Drum
05. Eyes of a Child
06. Don`t Comfort Me
07. Falling To Black
08. Nutshell (ALICE IN CHAINS cover)
09. Blue Skies
10. Brocken Road
11. Father Of Time
12. Пиеса за две асустични китари
13. My Light
14. Nothing Else Matters (METALLICA cover)
15. Different Kind of Tears
16. Running Blind (GODSMACK)
17. Touch (GODSMACK)
Бис:
18. Пиеса за пиано/роял >
20. Dream On (AEROSMITH cover) >
21. Hey Jude (BEATLES cover)
Rock Thrashler
21.10.2016, НДК, София
- Sully Erna
- Chris Lester
- Tim Theriault
- Sully Erna
- „Krissy“ Генова-Михайлова
- „Zvezdy“ Халтъкова & „Gallia“ Койчева
- Sully Erna
- Tim Theriault
- Sully Erna & Chris Lester
- Sully Erna
- Sully Erna
- Sully Erna
- Sully Erna
- Символът на Sully Erna
- Sully Erna
- Sully Erna










































































































































































































