The Other Side

Начало » Posts tagged 'снимки' (Страница 26)

Tag Archives: снимки

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Пълна регионална адхезия на гравитиращата екстремна сцена в епицентъра на мощна балканска черна дупка – фаза №2 (Autumn Souls of Sofia 2, ден втори)

AKRAL NECROSIS свириха последни на Sea of Black Festival през 2014 г. Това предизвика повдигане на вежди и известна апатия у публиката тогава, защото групата не представи нещо повече от стандартен, до доскучаващ китарен Black Metal. Организаторите на Autumn Souls Of Sofia отредиха на младата румънска банда по-подходящо място в програмата си. И въпреки, че момчетата представиха новия си албум от 2016 г., с изключение на заглавното парче от дебюта си, нещата които демонстрират като композиране и сценична техника по нищо не се отличаваше съществено от през 2014 г.!

Akral Necrosis

Akral Necrosis

Клиширана Black мелодика, еднообразни вокали и доста безинтересни парчета се сливат в общата стена от шум. Симпатия предизвиква тяхната постоянност и ясната им концепция за творчество, но ухото се отдръпва от такъв вид предложение. Като много Black Metal групи от региона, ако творяха през 90-те, щяха да са впечатляващи, но преповтарянето на отдавна изсвирени неща вече е отегчително. Макар да бяха спестили грима, квинтета се стара, но спомена за десетките първообрази на тази музика е доминиращ.

Сетлист AKRAL NECROSIS:
01. King in Yellow
02. Saturnian Gallows
03. Exhortatio ad Bellum
04. Sin Gauntlet
05. Hounds of Plague
06. Pandemic Dominion
07. Underlight

В 17:25 саксонската машина с дебютен албум от тази година – HUMANITAS ERROR EST демонстрира как се излиза на сцена. Интродукции има преди всяка от композициите им, но сета не върви под клик. Миг преди края на разнообразните встъпления, групата избухва в гневен Black Metal. Двата вида вокали са достигнали балансирано присъствие и обогатяват музиката максимално. Основата от шведски акорди е доразвита с много музикални украшения, като ритмиката непрекъснато се видоизменя. Барабаните осигуряват преходи навсякъде и свързват усложнената ритмика в обща конструкция.

Humanitas Error Est

Humanitas Error Est

Факт е, че HUMANITAS ERROR EST са доста качествена група, а сценичното им шоу не отстъпва като въздействие на инструменталните способности! Секстетът изковава своето представяне с немска прецизност. Някои от песните се сливат. Ограниченията на стила ни въвличат в известна клишираност на изказните средства, но старанието да се творят смислени песни е ясно уловимо. Уважението към другите банди попречи на HUMANITAS ERROR EST да изпълнят цялостното си шоу от актуалното турне и бяхме лишени от две от парчетата точно в момента, когато имаше опасност да влезат в повтаряемостта на похватите си.

Сетлист HUMANITAS ERROR EST:
Intro
01. Jagdzeit
02. Raping Religions
Transintro
03. My Sexual Benediction
Transintro
04. Mental Scars
05. Quod homo appellatur morbus est
Transintro
06. Bestial Penetration

Идващите чак от Чили Atmospheric Doom Metal представители MOURNING SUN са готови за сета си към 18:20 ч. Повече минималистично, отколкото атмосферично започва групата. Нежните дамски вокали, гарнирани с много ехо ни отнасят към по-нежната страна на метъла. Тежката рифовка не допуска да се отклоним от правия път прекомерно. Оборудването на кийбордиста се ползва за богато насищане на звученето на групата с разнообразни семпли – от клавири да саксофон, бек вокали и природни шумове. Богатата безконтактна орнаменторика на звуконасищане прави групата да изглежда, че скучае на сцената. Микрофона на вокалистката често улавя твърде подчертаните семпли, превръщайки ги в микрофонии. Китарите правят нежни акустични сола, контрастиращи на твърдите компоненти в доста Funeral Doom усещане.

Mourning Sun

Mourning Sun

MOURNING SUN постигат доста приятно звучене, напомнящо на моменти на SILENTIUM. Въпреки това, музиката им издава една маркирана физическа присъственост на музикантите. Желанието за контрол над звученето ги е превърнало в хора, ползващи множество патерици, без съществен ефект в „походката“ им. Сетът им запази трайното ми впечатление за нивото на латиноамериканската метъл сцена… Последното им – пето парче отзвуча със семпъл на пулсираща микрофония, под статуйната визията на шестимата музиканти. Заместването им със снимка на групата и DJ не биха повлияли съществено на шоуто.

(Echo)

(Echo)

Италианските момчета, които имат претенцията, че сродяват Melodic Death и Doom Metal (ECHO) са пред нас в 19:40 ч. Още в началото прави впечатление еклектичният им стил. Мелодичността, която ползват има много допирни точки с поп музиката и директно с италианския маниер на шлагери. Нервните метъл избухвания посягат без задръжки към Doom, Sludge и Modern Metal влияния. Меките и твърди пасажи са разбъркани в контрастна картина. Групата е без клавириста си, като квинтет и звука от липсващият инструмент е добавен като семпъл. Останалото, обаче, се свири на живо. Това много ясно проличава при опита на вокалиста им да артикулира меко, чисто пене, което е несполучливо и като ефект и като вярност на тона – дефект, който си остана до края на сета им.

(Echo)

(Echo)

(ECHO) Ползват разнообразни цитати, но песните им са белязани от монотонна повтаряемост на основната тема и в меките и в твърдите части. Развитието на композициите следва тази досадна повтаряемост на самовлубен композитор. Същевременно мелодиите не са самобитни, а напомнят изсвирени вече модели, превърнали се в клишета из различните подстилове на метъла. Мекото пеене на популярни мелодии, обаче, държи първенството по обезличаване в тази банда. Усеща се липсата на концепция и механичната сглобка на композицията. Съчетаването на Doom Metal-а с динамичната ритмика на Modern Metal бандите също не е сполучливо. Италианците са подготвили доста претенциозен сет от седем авторски парчета, но изпълняват четири от тях, като за края на представянето си се изкушават да забият кавър. „Electric Funeral“ на BLACK SABBATH е поднесена с много модернистичен маниер на свирене, но поне вокалите са строго агресивни, което дава на финала някакво приемливо измерение.

Den Saakaldte

Den Saakaldte

Гостите, които ни носеха северен мрак – норвежците DEN SAAKALDTE, залязоха към подиума в 20:45 ч. За разлика от повечето си родни колеги, те излязоха без corpse-paint, но също като тях имаха прецизно свирене. Всеки риф и нота добиваха кристална яснота, сякаш ползваха ново озвучаване. Никакви семпли и интродукции не замърсяваха сцената. Всеки тон можеше да бъде и видян!!! Енергичността на петимата бе въздействаща и завладяваща. Агресивните Black вокали не носеха богата обхватност на тоновете, но бяха изпяти прецизно и тона падаше в центъра на вибрацията си така, че силно влияеше на емоционалното възприемане на музиката на DEN SAAKALDTE!

Den Saakaldte

Den Saakaldte

А музиката носеше неповторимия полъх на норвежката си автентичност, облечена в Black Metal дрехи. От агресивните бързи песни до мелодични епики, много от творчеството им подсказваше своите вдъхновения, но не и конкретни цитати! Това, което отличава DEN SAAKALDTE от масата групи са прецизните им рифове. Майсторски изтръгнатият звук от китарите на места докосваше прецизността на Thrash ветераните. Музиката на квинтета побира в себе си първичността на MAYHEM, епичността на EMPEROR и мелодиката на AMON AMARTH, като по-скоро може да даде нещо в добавка на изброените модели, отколкото да взаимства. Често в една песен момчетата редуват похватите си в еволюираща изказност.

Den Saakaldte

Den Saakaldte

Смазващата прецизност на DEN SAAKALDTE в съчетание с уникалните им композиции не дадоха шанс на доста високото ниво на HUMANITAS ERROR EST да грабне приза за най-добра група на вечерта. Норвежците ни направиха тотални тяхни поклонници безкомпромисно!

Сетлист DEN SAAKALDTE:
01. Din siste
02. Drikke ens skål
03. Vandringen
04. Som ett arr på sjelen
05. Endeløst øde
06. Vinteren
07. Farløse
08. Selvproklamerte

На фона на така оформилото се сериозно присъствие, предстоеше да ни отвее стокхолмският „синдром“ на Black`n`Roll-a! Макар да са съсредоточени върху правенето на Black/Thrash Metal, силната Groovie жилка на ANGREPP им отрежда повече разтоварващи функции. Все пак, нормално е страничният проект на гърлото на злите IXXI – Outlaw да е по-веселяшки.

Angrepp

Angrepp

Интродукция от коледни звънчета, срязани от картечен откос отваря стихията на забавлението. Още с качването си на сцената в 21:50 ч., намазаните като кюмюрджии веселяци от ANGREPP захващат доста жизнеутвърждаващ Black`n`Roll, гарниран със съответните увеселителни напитки, които щедро се плискаха между телата на музиканти и фенове. Това, което съществено ги отличава от предходната група е тоталната липса на риф, китарно мазало и Rock`n`Roll отношение. Punk барабаните и солата тип ранен SLAYER се нижат на умерен ритъм. Тритоновият харш на Outlaw пък е срязван на места от неистовите му истерични писъци. Спомени за шведските GEHENNA и DARKTHRONE се промъкват из ъгълчетата от останало съзнание. Заглавията на песните говорят достатъчно…

Angrepp

Angrepp

На шеста песен като гост вокалист се качва S Caedes – вокалистът на HUMANITAS ERROR EST за едно по-Black избухване. Китарите жулят на акорди минималистичната музикална линия. Оттук насетне песните придобиват все повече доминиращо Roll звучене за сметка на Black-a. Изключение прави парчето, посветено на инцидентно купонясване в Хамбург, което е чист Blues-Metal и чието английско значение на заглавието е „Punishment“ (10)… В добавка изсвирват и две подобия на MOTORHEAD-ски парчета, които отзвучават към полунощ.

Angrepp

Angrepp

Трудно ми е да си представя по-добър край на вечерта!

Сетлист ANGREPP:
Intro
01. Hellführers Fuckcunt
02. Legions Arise
03. Party In Hell
Intro
04. Five Horned Formations
05. True Old Soul
06. Hugg Alla
07. Rape, Kill, Rock`n`Roll
08. Dictator
09. Straffet
10. Roadkill Glory
11. For Now I Have Risen
Outro

Rock Thrashler
14.10.2016, Club Live & Loud
Autumn Souls Of Sofia

Очаквайте продължението!

Пълна регионална адхезия на гравитиращата екстремна сцена в епицентъра на мощна балканска черна дупка – фаза №1 (Autumn Souls of Sofia 2, ден първи)

Може би няма да е излишно да отбележа, че вече втора година уебзина The Other Side, както и порасналия до самостоятелна марка Autumn Souls Of Sofia се явяват организатор на елитарни ъндърграунд събития, които трудно биха се осъществили без значителни логистични усилия, страстна любов към музиката и поемане на неразумни рискове! Имената, които бихме могли да изброим са значителен брой, но второто издание на срещата на есенната метъл духовност добави рекордно количество заглавия на групи към представените на родния ни метъл фен!

Първият ден на непрекъснато разрастващият се фестивал все не можеше да намери своя дом, поради логистични затруднения или просто заради елементарна менажерска глупост… Но ето че Rock Bar Fans приюти събитието, не само, но и се оказа доста уютно място за него. Координацията на многото групи и непредвидените дреболии забавиха съвсем малко началото на фестивала.

Abaddon

Abaddon

ABADDON имаха задачата да завъртят колелото на събитията. Малко след 18:30 и те го направиха внимателно с бавни обороти. Концептуалната им интродукция въвежда подходящо във философския им стил. Мантровото звучене на откриващото парче придава усещане повече за филмова музика от 60-тарски филм за египетската империя, макар да е с Death Metal характеристики. Клавирът къдри ориенталски ладове, но ритмиката е среднотемпова и стандартна. Представлението продължава с подканяне да визуализираме идеите на ABADDON. Втората песен включва меки вокали, които да далеч от прецизността. Елементарната ритмика прави от парчетата доста еднакво звучащи композиции. Мелодически се чуват някои клишета от целокупната българска рок сцена, но има и препратки съм BOLT THROWER и ENTOMBED. 35-минутният им сет, запълнен с пет парчета, не предлага нужното разнообразие. Монотонната ритмика, почти пънкарските музикални форми и непрецизно изпълнение са в противовес на интересните им ориенталски докосвания и някои сполучливи рифови решения. Но ненатоварващата им музика дава добър старт за слушане на екстремизми.

Inflicted

Inflicted

Твърде дългата пауза качва на сцената шведските Thrash-ъри от INFLICTED. Вокалистът им притежава нездрава свръхактивност и преди да започне изпълнението им в 19:25 ч., хвърля жлъчна шега към Depressive Black бандите. По време на първите им две песни си проличава, че момчетата са запалени фенове на късното творчество на KREATOR. Разликата в свиренето е, че INFLICTED звучат така, сякаш Punk банда прави кавъри на Thrash група. По време на следващите две парчета групата се посвети на преход през Melody Thrash/Speed Metal с непрецизен саунд както и през ANTHRAX-ски Punk Rap. След това групата, посветила се на репликите мина в METALLICA серия от периода 86 – 91. Последното, осмо парче бе побрало разнородни Heavy и Thrash влияния в себе си. Оказа се, че словоохотливостта на фронтмена им не бе само сценична поза. Емоционалният му монолог и похватите на търговски пътник при пласирането на дисковете на бандата продължиха през цялата вечер.

Cretura

Cretura

Норвежките Black Metal гости от CRETURA бяха очаквани с интерес и публиката в клуба се удвои за тяхното изпълнение. В 20:25 ч. доста дълга клавирна интродукция ни въведе в стандартни специфики за стила. Основната им вокалистка ползва в мекото си пеене доста ориенталски извивки, което отличава групата й от масата техни колеги в родината им. Останалите им вдъхновения са доста разнопосочни. Изглежда CRETURA се опитват да предложат от всичко. Тежки Black пасажи с харшово пеене, по-меки моменти с нежни дамски трели във фолк или оперен стил, ултра-бързи моменти, както и умерена ритмика, доминация ту на китарния, ту на клавирния звук. Клавиристката им прави високи дамски бекове, докато единя от китаристите изявява дълбокия си харш. Когато двете дами преплетат високи нежни гласове, неизбежно изниква спомена за BABY METAL. Ритмика и структура често се сменят в рамките на композициите им, но влиянията са твърде различни, за да съставят сбор по-голям от механичния.

Cretura

Cretura

Шестата песен на CRETURA е стандартна балада с ренесансови мотиви. Трубадурския похват напомня за BLIND GUARDIAN. Следва кавър на IROM MAIDEN – „Hallowed Be Thy Name“: Стандартната Black Metal обработка доста бяга към оригинала и самото изпълнение не е на ниво. Последното, осмо парче от норвежци уж бе авторско, но цялото се движеше по тоновете и структурата на „Hell Patrol“ на JUDAS PRIEST. На „композитора“ му не са стигнали силите да измисли дори друго соло на китарата! Само текста и вокалите имаха някакво свое лице в този финал в листата на секстета. През петдесетте си минути не видях CRETURA като сила в норвежкия Black Metal.

Поредица от обстоятелства и неоправдани очаквания направиха така, че SEPTEMBER CODE отпаднаха от програмата на фестивала, въпреки че успяха да се доберат до София. Остана ни само да си пожелаем повече късмет, за да ги чуем на родна сцена!

The Stone

The Stone

Сръбската шайка THE STONE направи саундчек и напусна сцената, за по-ефектно появяване. Отворилото се време направи паузите по-протяжни и леко досадни. Но пък, когато в 22:10 квинтета заби директния си Black Metal, чуваемото качество свери часовниците на всички музиканти, които ги наблюдаваха! Изящната чуваемост, която всеки от инструментите предагаша, сочеше не само нивото на инструментализъм но и грамотността да си направиш звука по правилния начин. THE STONE упражняват Old School Raw Black Metal със завиден маниер. Те побират в себе си различни техники и подстилове, но обединени от кадърно направената музика. Същевременно не се чуват никакви цитати, а само загатване за скандинавските вдъхновение на стройните младежи.

The Stone

The Stone

Решението на вокалиста им Nefas да е на сцена с плътна маска доста заглушава гласа му. Това влияе доста на звученето в сравнение със студийните им записи. Сценичното поведение на цялата група е доста семпло. Но като достижения в стила си, THE STONE не отстъпват на едни HATE, да речем! Въпреки някои дребни забележки, сърбите останаха най-добрата група за вечерта!

Inferno

Inferno

Чешките окултисти INFERNO излизат из дълбините малко след 23:30 ч. Те наблягат на визията, чрез която внушават своите послания. Строго червеното осветление и запалените свещници са декор за полумаскираните музиканти и вокалистът им със психотичен синдром по време на изпълнението си. Музиката на INFERNO няма такова съсредоточаване върху детаила. Елементарните хармонии често се свирят на една струна. Макар да са квинтет, момчетата вадят доста рехав звук. Самото решение да се свири Black Metal на китара Gibson е явление – неинцидентно, но винаги извикващо въпроси!!! Преескспонираният вокал с много ехо и агресивният саунд на едната китара определят изцяло звученето. Два до четири-тоновите парчета са украсени от слабообхватно пеене и средно темпо. Еднообразната стена от звук без риф е предпочитаният маниер за чехите.

Inferno

Inferno

Не може да не признаем, че сценичната концепция на INFERNO е доста сполучлива и пипната. Това в съчетание с късният час е добра формула за успех и впечатляващо придставяне. Но музиката до такава степен изостава в развитието си, че аз не се сещам за допълнителни стимули, които да ме накарат да съм доволен от такава група! Слабо озвученият бас прави бързи разходки по китарните тонове, но без чуваем успех. Самото усилие се обезсмисля от елементарността на композициите. Групата очаква повече ентусиазъм от зрителите, които са доста строг съдник, предвид широката гама концерти, които им се поднасят.

– Let`s make some noise! – Подканят ни от сцената. И наистина! Взаимно вдигнахме малко шум като за финал…

А това бе само предястието на още дълги вечери, изпълнени с екстремни звуци!

Rock Thrashler
13.10.2016, Rock Bar Fans

Очаквайте продължението!

AMON AMARTH и GRAND MAGUS: Добре дошли на нашият викингски празник!

AMON AMARTH нападат Европа с мащабно шоу, демонстриращо завладяващите им способности. Придвижването на армиите бе по берзъркарски хаотично и сблъсъкът се случи в зала 5 на Интер експо център.

Amon Amarth

Amon Amarth

Няколко минути преди обявеното начало в 20:00 ч. гръмва епично оркестрирано интро, предвещаващо сета на триото GRAND MAGUS. Майсторите на среднотемповите епики започват с две от най-интензивните си песни. Може би тук е момента да споменем, че шведската метъл сцена не изпитва проблем да интегрира музиканти, спокойно преминаващи между стилове като Heavy Metal, Death Metal, Black Metal и Stoner Rock и да ги споява с мелодичност. Случаят с тримата човека на сцена е именно такъв – легендарни музиканти, изявяващи се или изявявали се в легендарни формации… След динамичното начало, групата навлиза в умерения епичен Heavy Metal, където парчетата не блестят със сложност, а основното им достойнство е перфектното изпълнение. Забележителен е барабанния сет на Ludwig Witt, представляващ подобие на този на Ringo Starr… Това не пречи на функциите му, разбира се. Все пак и Dave Lombardo свири на подобен. Гост на баса е легендарния мултиинструменталист, майстор предимно на клавишите, Per Wiberg, който се е вписал забележително и с бек вокалите си при своите колеги от SPIRITUAL BEGGARS! Основното гърло и китара – J.B. Christoffersson, впечатлява със силния си глас и умело боравене с инструмента.

Grand Magus

Grand Magus

GRAND MAGUS бързо навлизат в епичните си MANOWAR-ски песни, където чувството замества виртуозността. Там, бих ги нарекъл елементарните барабани, падат с часовникарска точност, за да ни вдъхновят да скандираме ритмично с групата. Дългите им за такава структура композиции често включват по две китарни сола, които оголват звука на натуралната бас линия. Зад транспаранта на шведите има дълбочина, от която извира щорм от димни ефекти, сякаш настъпваща буря чака да узрее… Преди да посветят финалната си песен на България, групата ни предлага кратко дръм соло, което също не е препълнено със смайваща сложност. Определено песните на GRAND MAGUS не могат да ни хвърлят във благоговеещ възторг, но тяхното създаване явно е било с цел да се интерпретира класическия heavy metal и неговата епична страна. Имахме възможността да се разпеем славно на сета им и да си прекараме чудесно по време на 50 минутния им спектакъл.

Grand Magus

Grand Magus

Сетлист GRAND MAGUS:
01. I, thе Jury
02. Sword оf the Ocean
03. Varangian
04. Steel Versus Steel
05. Ravens Guide Our Way
06. Kingslаyer
07. Iron Will
08. Like The Oar Strikеs The Water
09. Drum Solo
10. Hammer Of Thе North

Феновете

Феновете

Неразбираем остава горкият плач за лош звук в тази зала от „специалистите“ по акустика! Някакъв стаден инстинкт на претенцията е легнал върху репутацията на мястото съвсем неоправдано. Много приятно бе и човек да види многобройна публика на такъв концерт, като от по-бедните на събития години. А усетът на българския метъл фен е безпогрешен за тези неща!

Amon Amarth

Amon Amarth

Мащабният сценичен декор завладяваше въображението и твореше от концерта доста живо преживяване. Двата реда стълби с гигантския викингски шлем между тях напомняха на амбициозните спектакли на ЕПИЗОД от 90-те… AMON AMARTH безжалостно ни удариха със знаменитото „The Pursuit of Vikings“, давайки ясно да се разбере, че почивки и компромиси няма да има! Огромен трикомпонентен транспарант заобикаря групата с подходящия пейзаж. След втората песен Johan Hegg ни поздравява с доста добро произношение на родния ни език:

– Добър вечер, София! Добре дошли на нашият викингски празник! Как си?

Amon Amarth

Amon Amarth

Специфичният стил на групата пулсира с публиката си. Мелодичните и едновременно тежки китари зоват да ги следваме. Гръмотевичните барабани са контрапункт на тези на GRAND MAGUS – огромно богатство от уреди за звукоизвличане. Двама викинги водят битки по сцената, веят знамена, опъват лъкове или размахват брадви. На определен период от време светлините гаснат между песните и когато осветят усмихнатия фронтмен, декора е сменен. Изумяваше смяната на огромните викински транспаранти! Съвременната технология би позволила прожектиране на картини, но шведите се бяха спряли на големи картини, които падаха за секунда в тъмнината, за да разкрият следващия тематичен пейзаж зад огромната сцена. А и строго черната основа не може да се прожектира…

Amon Amarth

Amon Amarth

Съвкупността от Heavy мелодичност, Black/Death агресия и Thrash ритмика, за щастие, е известна на огромна част от метъл феновете и не се нуждае от подробно описание. Сетлиста бе подбран, за да представи една тематична викингска история, режисирана благодарение творчеството на AMON AMARTH. Поздравите, наздравиците и благодарностите на български език не секваха между изпълнените песни. Краткото соло на барабаните представяше повече интензивността на свирене в групата. Предимно бързите песни удряха със собствения си заряд, радвайки различни по вкус фенове със здрав метализъм. Строго агресивните вокали не предлагат различни техники, но изразяват всичко, което групата представлява.

Amon Amarth

Amon Amarth

(Най-после ненаситното жадно войнство освобождава подстъпите към дрождените чучури и списващият може спешно да се възнагради за преживяното в битката!!!)

Докато настойчиво и шумно подканяме AMON AMARTH да ни наградят с още от тяхното блюдо, от дъното на сцената изскача огромен морски змей, който клати озъбената си глава, докато пляска с опашка чак на другия край на сцената. Съвършеното преплитане а останалите сценични ефекти ни пренасят в открито море, докато слушаме последните три песни. Мащабният спектакъл, подкрепен от здрава музика е достоен за филмиране! Сигурен съм, че след това турне ще можем да си върнем част от преживяването с ново DVD от шведите, така че да може да видите нещо повече от моите бедни снимки и от портретите на колегите. Hegg налага змея с чука на Тор сред кълба от дим…

Amon Amarth

Amon Amarth

Топлите усмивки и сърдечни благодарности ни връщат към реалността. AMON AMARTH раздават сувенири на почитателите си и се снимат с българската публика. Видяхме шоу, каквото малко хора допускаха, че ще се случи. Едва ли викингите ще ни пропуснат и при следващата си акция!

Amon Amarth

Amon Amarth

Сетлист AMON AMARTH:
01. The Pursuit of Vikings
02. As Lоke Falls
03. First Kill
04. The Way of Vikings
05. At Dawn’s First Light
06. Cry of the Black Birds
07. Deceiver of the Gods
08. On a Sea of Blood
09. Destroyer of the Univеrse
10. Death in Fire
11. One Thousand Burning Arrоws
12. Father of the Wolf
13. Runes to My Memory
14. War of the Gods
Биc:
15. Raise Your Horns
16. Guardians of Asgаard
17. Twilight of the Thunder God

Rock Thrashler

Още галерии от концерта (Фотограф: Unholy Union ©):

AMON AMARTH

GRAND MAGUS

Фотогалерия: AMON AMARTH в София

AMON AMARTH в Зала 5 на Интер Експо Център, София, 3 декември 2016 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Фотогалерия: GRAND MAGUS в София

GRAND MAGUS в Зала 5 на Интер Експо Център, София, 3 декември 2016 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Отблясъци (ZERO TOLERANCE, ABSCENDENT и PAST REDEMPTION в Live & Loud)

„Официалните“ трибюти на IRON MAIDEN и DEATH са вече в такива количества, че заплашват интереса към оригиналите, едва ли не. Въобще, трЕбютчийството добива размерите на китайската икономика, като качеството е същото. Да си сверим часовниците с не особено блестящата апенинска сцена, бе упражнение – опознавателно. Да видим и пълнокръвна група от там бе интересно. А да разберем какво се случва с драматично променяща се родна банда – почти задължително! Ето с такива тегоби започна вечерното ми битие на 23 ноември 2016 г.

Лежерното прослушване на каталог от класически Death Metal групи, навяваше внушение за пестеливи сетове. Умерено количество познати муцуни си кимахме одобрително на ретро Death Metal парада, извиращ от колоните. Но ето, че в 21:45 към подиума се въздига обновения състав на PAST REDEMPTION.

Past Redemption

Past Redemption

Ясно е, че носталгиците ще пропилеят някоя сълзица по отминалата популярност на момчетата, но истината е, че с тях се случва смислена трансформация. Да, пред нас стои доста различна банда, полагаща усилие да твори нещо свое! Репертоара на PAST REDEMPTION не е обновен драстично, но звученето е подобрено на качествена основа. На първо място, спешно включеният в групата басист/вокал Светлин, който при първото си появяване с групата носеше внушение за хаос, в момента се е интегрирал доста успешно в групата. Вокалните партии са разпределени между него и Алекс според същността си – дълбок Death рев и по-конвенционален харш придават на парчетата забележително звучене. Репетициите са довели и до това, че инструментализма на баса се е разгърнал, в сравнение с другата му основна група – MASS GRAVE.

Past Redemption

Past Redemption

Това, което все пак остава от старите характеристики е липсата на чуваемост на множеството бързи орнаменти при китарите. Губещата се рифовка създава стена от звук, който не е толкова изящен, колкото би могъл да бъде. Цялостната концепция на звученето е маскирала повечето Thrash влияния. Пред нас се разкриваше сериозна Death Metal заявка, че групите, с които PAST REDEMPTION се появяват на една сцена има от какво да се притесняват. Барабаните също са се измъкнали от еднообразните набивки на съсредоточен екстремизъм и песните звукват със свой си ритъм. „Fraud“ ни връща малко от Thrash Metal влиянията. Дуетния прочит на песните е на впечатляващо ниво, като и посланията са малко по-разбираеми. 35 минути история бе изкована през ушните ни канали. Рехавите отгласи извикаха бонус парче. Едносекундно! За толкова заработихме…

Past Redemption

Past Redemption

Сетлист PAST REDEMPTION:
01. Intro/Under The Hammer
02. The Doom of Them All
03. Extreme Madness
04. Decomposed
05. Final Redemption
06. I Am
07. Fraud
08. Homicide
09. Degradation
10. Revelation
11. Pile of Guts (bonus track…)

Поне що се отнася до задоволеност и култура на публиката за метъл концерти, сме достигнали високо равнище! Хладината, с която приемаме ентусиазма на групите и огромните ни очаквания, които те трябва да покрият, за да получат нещо повече от цената на билета си, може да стресне групите, които са свикнали публиката тук да е гореща. Опита на ABSCENDENT да ентусиазира родния фен преди да е показал достатъчно в свиренето, срещна каменна хладина. Но триото свиреше нелош Thrash/Death Metal, както ни бяха обещали. Структурата и мелодията на песните им е повече Thrash, докато Death компонента се изразява в липса на отчетлив риф и ниските бленди на китарата. Равноделните барабани подлагаха двойни каси почти постоянно, а вокалите са просто една реплика към DEATH.

Abscendent

Abscendent

Като трио ABSCENDENT имат проблеми с уплътняването на звука, особено по време на солата. Но голямата катастрофа в музиката им е композирането! Буквалистките цитати, доразвити в хилав опит за раздвижване структурата на музиката, звучат като зле изсвирен трибют. 60% от „творчеството“ на италианците са реплики на DEATH. За да допълнят Thrash визията се отпрепарират цитати от SODOM, SLAYER и METALLICA. Кражбата е изключително неопосредствана, а развитието на съответните песни е направено в стил „Не съм го откраднал аз!“… Все пак те могат да станат симпатични с едни 20% лични идеи, разтворени между безкрайните цитати от най-изтърканите от слушане групи на планетата. Например, SLAYER-ски рифове в „Doppelgänger“, размесени с бавни части от DEATH, с опит за бас соло от същите. А да предложиш акустичен инструментал, съставен от леко разбърканите ноти на „To Live Is Tо Die“ на METALLICA, ми се струва обидно за слушателя.

Abscendent

Abscendent

Четиредесетина хладни физиономии наблюдаваха от масите този пир на чужда трапеза. Ръкоплясканията бяха за чисто физическите усилия на музикантите, които носеха сериозен бек-лайн за доброто озвучаване. Самотни гласове от страна на роуди екипа върна бандата за бис, който чисто музикално ни напомни какво следва насетне в програмата…

Сетлист ABSCENDENT:
01. Penance
02. Solipsia
03. Compelled
04. Gemini
05. Doppelgänger
06. Instr. …
07. Nausea
Бис:
08. ???

В 23:40 ч. гръмва музиката от Star Wars, за да ни подкани към изпълнението на ZERO TOLERANCE. Въпреки, че в съвремието блендите на DEATH са добре представени на пазара на ефекти и инструменти, италианците не са избрали лесния път. Звученето и на двете китари има свое излъчване, което бяга от чистата имитация. Вокалите на Mattia Tibuzzi, макар и да артикулират по оригинала, са доста по-високи и по Thrash-ърски харшови. Първите няколко песни групата изсвирва като ноти, но се чувства липсата на изсвирване и изстрадване на музиката така, както някога сме го виждали… Барабаните са пестеливо-маркиращи и трудно се съизмерват с богатството от канонадите на една плеяда велики инструменталисти. На някои от по-сложните части, дори ритмиката се забавя повече от допустимото, за да може струнниците да поемат тежестта на задачите си. И нотите са си на място, но душата и динамиката са ампутирани…

Zero Tolerance

Zero Tolerance

Песните се забиват една след друга, почти без паузи. Когато групарите имат да кажат нещо, го правят двамата китаристи. Английският им е пчти неразбираем… „Чак Шьолдинар“ и „Ляк оф компрехеншан“ ги схващам, но много от разясненията ми убягнаха…

Zero Tolerance

Zero Tolerance

Тъкмо бях класифицирал ZERO TOLERANCE доста ниско, когато на шестото парче нещо сякаш се пробуди в тях, песните станаха по-одухотворени и ни принудиха да обърнем повече внимание на инструментализма им! Все пак, басистът/вокалист си е научил текстовете и свири доста изящен и сложен бас, без двете му функции да са в ущърб една на друга. Барабаниста отвори свиренето си към томовете и чинелите. А китаристите запазиха високото си ниво, но и предадоха емоция с инструментите си. Чувствеността на изпълнението се отрази и в сценичното поведени и ZERO TOLERANCE просто преминаха границата на предпазливостта и се докоснаха до съвършенството. Същевременно не се сляха със саунда DEATH, а продължиха да имат свое звучене в интерпретацията. Дори умората в гласа на Mattia към края на сета не се усети като дефект, а повече като добре изпълнени ангажименти.

Zero Tolerance

Zero Tolerance

След „Zombie Ritual“ момчетата се подготвиха да слязат от сцената, но виждайки ентусиазма на феновете, удариха двете предвидени в сетлиста си парчета без да ни бавят. След това ги извикахме на действителен бис. Като истински професионалисти, ни питаха имаме ли любимо парче, което не са изпълнили! Измежду разнопосочните желания ZERO TOLERANCE избраха едно, след което ни оставиха с приятни впечатления от вечерта. Квартета бе положил час и двадесет минути плътен труд за наше удоволствие. Поклон!

Zero Tolerance

Zero Tolerance

Сетлист ZERO TOLERANCE:
01. The Philosopher
02. Crystal Mountain
03. Bite the Pain
04. Spirit Crusher
05. Leprosy
06. Suicide Machine
07. Destiny
08. Misanthrope
09. Lack of Comprehension
10. Zombie Ritual
11. A Moment of Clarity
12. Symbolic
13. Pull the Plug
Бис:
14. Trapped in a Corner

Rock Thrashler

Неконвенционален Heavy Metal празник из дебрите на източна Европа (DESERT, WINTER`S VERGE и THE A.X.E. PROJECT)

Малко преди 21:30 ч. симфонично интро ни поканва за сета на българското участие на този концерт. THE A.X.E. PROJECT са ни подготвили порция технична симфо-красота, каквато те умеят.

По-малко от година по-рано, групата ни представи новият си албум „Stories from a Lost Realm: Part Two“ в скромна обстановка. Стъпили на стабилността на тази си формация, THE A.X.E. PROJECT ни се разкриват в актуалното си състояние, добавяйки и нов прочит на старите си търсения. Sympho Metal-ът им е ритмично обогатен, докосващ оперните похвати, но и бягащ от тях, красиво хармонизиран, но и агресивно подчертан. Макар да имат своето лице, момчетата и дамата са се прицелили в епицентъра на стила. Съсредоточеното им внимание към детайлите ги е подхлъзнало към оголване структурата на композициите, липсата на диалог между инструментите и подчертано солови изяви на разработени композиционно изяви на инструменталистите. Маниер, които ги сродява с ранните творби на LACRIMOSA.

The A.X.E. Project

The A.X.E. Project

Личи, че музикантите са подготвили сериозен саундчек, който да осигури тези подчертани партии на инструментите. Смазващите барабани ни въвеждат в по-агресивното лице на групата. Солата разцъфват в кресчендо истерия. Личният пулт на клавириста го изкушава и партиите му доминират на места със силата на основен инструмент. Чисти ноти се разпиляват подчертано в ушите ни, изоставяйки мистиката на едно по-общо звучене. По-баладични и по-рифови моменти се редуват, за да ни доставят удоволствието от спектакъла. Времето им неусетно е изтекло между нотите и групата скромно ни оставя в прегръдката на аутро от пиано и съпровод.

The A.X.E. Project

The A.X.E. Project

THE A.X.E. PROJECT представляват зрял музикален продукт. Зрялост, постигната с цената на разочарования. Иска ми се момчетата и момичето да направят още една крачка към феновете си, за да достигне достойният им sympho metal до повече хора! За една година не успявам да се сдобия с новия им диск по начина, по който си го представям…

Сетлист THE A.X.E. PROJECT:
Intro
01. Fear The Angel
02. Wall Of Silence
03. Frosen Eyes
04. Sunrise
05. Ancient Earth Suite
Outro

Когато осветлението отново се приглушава, кратка буря с отзвуци от клавири ни подготвя за по-голямата буря на класния Progressive Metal! Близки до сърцето ни хармонии разгръщат светове, без ухото да долавя плагиатство в музиката на WINTER`S VERGE. Изключително силният и уверен глас на George Charalambous ни разхожда между разпяти канта и Power Metal пулсации. Песните обгръщат разнородни стилове, артикулирайки както епики, така и Speed избухвания.

Winter`s Verge

Winter`s Verge

Върху цялото това композиционно богатство са залепени два трака от лаптоп, подобно на пиявици, изсмукващи жизнения сок на музиката! Дразнещо доминантен клавир поддържа тоналната плътност, а хармонизирани хорове имат претенцията да отразяват дори настроението на феновете. Понякога някой от прилепените тракове се трансформират в симфонизирани цигулкови пасажи или компоненти като от филмова музика. Връх на натрапливостта на неизсвирените сегменти се постига в парчето „Captain`s Log“, където на практика двамата китаристи скучаят пред погледите ни, а постигнатото звучене е далеч от перфектното!

Winter`s Verge

Winter`s Verge

Иначе кипърската банда постига високи резултати в композиционен план, като реалният глас на вокалиста и добрите бекове, предлагани от басиста са сред основните им достойнства. И ако първата част от сета им преминава в по-хомогенен Power/Progressive Metal, във втората момчетата разгръщат експериментаторският си дух. Новото им концептуално ЕР е представено от почти Folk Metal песен. С „I Am Wolf“ кипърци ни демонстрираха твърд, съвременен метъл със симфонизации. Кавърът на MAIDEN не бе нещо повече от средностатистически, но ако не бяхме преминали на зимно часово време, щеше да е точно на място.

Winter`s Verge

Winter`s Verge

Забележително бе не само богатото преживяване, което ни осигуриха WINTER`S VERGE, но и старанието им да общуват с нас на български език! Това топло внимание, което ни осигуриха, може би дължим и на техния фен, който си е татуирал логото им на ръката си, но всеки се почувства уважен от една забележителна група. Квинтетът ни награди с парче, което по принцип не изпълняват на това турне! Богатата полифоничност на албумите им, обаче, не може да бъде предадена качествено чрез простото добавяне на тракове. Смятам, че китаристите им трябва да преодолеят скуката чрез самоинициатива и да поемат полифоничността в свои ръце, за да превърнат групата си в световно явление!

Winter`s Verge

Winter`s Verge

За последната си песен публиката бе обучена да припява. Епиката в MANOWAR-ски стил не, а повече в стила на WIZZARD, с богатата си ритмика ни изведе от завладяващия свят на WINTER`S VERGE. Освен с приятната емоция, оставаме и с обещанието за нови срещи.

Сетлист WINTER`S VERGE:
Intro
01. Eternal Damnation
02. The Father`s Vow
03. I Swear Revenge
04. Captain`s Log
05. Pirate Hound
06. I Am Wolf
07. 2 Minutes To Midnight (Irom Maiden cover)
08. Reborn At Dawn
09. To You I Sail Tonight

Пространно интро като от филм за източна империя, обгръща обстановката след 23:30 ч. Израелците DESERT изскачат на сцената с класическа Heavy Metal визия, като от средата на 80-те. Музикалните им търсения обхващат същия период, но и не само него. Слушаме съвременен квинтет, вкоренен в стандартите на стила.

Desert

Desert

DESERT също са подготвили реплики на български и общуват активно с публиката. Шоуто им е много класическо, но пък изпълнено без забележки! Няма взиране в грифа, колебание в хедбенгинга или статични моменти. Стилът им до голяма степен е повлиян от трубадурския Heavy Metal на BLIND GUARDIAN. Мощните рифове доминират през повечето време и обработения баритон кове посланията си без префинена прецизност и често с известна лековатост в тескстовете, в противовест на сериозните си парчета. На два пъти (в „Never Regret“ и „Invincible“) се промъкнаха твърде мелодични мажорни мелодии, докосващи по-популярните стилове в музиката.

Desert

Desert

DESERT също не пропуснаха да подплатят сета си със семпли на кийборди, виола и фонови клавирни пасажи, но това не бе направено по натрапчив начин и бе доста по-рядко от преходната група. В средата на сета им бе предвидено и соло на барабаните, което бе изпълнено в класическия за 80-те маниер на демонстрация на техника и леко разпяване на публиката. Към края на представянето изплува и по-агресивната страна на израелците, с по-ниско пеене и докосваща повече стандартите на SABATON. Кавърът на ACCEPT, освен че влизаше в тази група, бе интерпретиран доста сполучливо!

Desert

Desert

Дали заради късният час или и заради делничният ден, DESERT не получиха заслужаващото внимание към края на сета си. Намаленото количество фенове ги изпратихме подобаващо, но не достатъчно убедително, заради рехавостта ни.

Сетлист DESERT:
Intro
01. Assassin`s Fate
02. Son Of A Star
03. Massada Will Never Fall
04. The Wolf`s Attack
05. Never Regret
06. Drum solo
07. Flying Dutchman
08. Lament For Soldier`s Glory
09. Balls To The Wall (Accept cover)
10. Invincible
11. Letter Of Marque

Често чувам напоследък, че липсвали качествени концерти в сегмента на класическия Heavy Metal. Чувам го и от музиканти, които оплакват присъствеността, но не ги видях на този изключително класен концерт. Концерт, който би задоволил и търсенията на носталгично настроените фенове и на тези, които искат да чуят съвременен вариант на стила! Но, някакси, не успяваме да открием събитие, където не можем да си припяваме „Smoke On The Water“, „2 Minutes To Midnight“ или „Balls To The Wall“? О, извинете! Последните две можеше да си припяваме и на този концерт! Но доста хора пак не успяха да го открият…

Rock Thrashler
02.11.2016 г., Live & Loud

Фотогалерия: Burning Witch на Даниела A. Висоцкая

Здравейте, името ми е Даниела А. Висоцкая представям ви моята октомврийска фотосесия (Burning Witch) направена от Георги Велев (фотограф).

Идеята за фотосесията:

Понеже месец октомври ми е любим решихме да направим тези снимки за да покажем красотата която се крие в жълто-оранжевия фон който есента ни предоставя да видим. Октомври сам по себе си е уникален месец понеже само тогава единствено през цялата година можем да видим есента във вихъра си. Обожавам октомври понеже мога да се нагледам на жълтеникавите пейзажи които столицата ми разкрива. Точно тогава се засилва и моето вдъхновение да творя!

Даниела А. Висоцкая

Във фотосесията която ще видите са обединени две идеи,освен красотата на жълтите есенни дървета решихме да впишем и идеята за Хелуин празника. Освен есенни фонове също така ще се натъкнете и на зелени гористи местности.Отново мястото на снимките е столицата ни София, по специално Борисовата градина. Идеята този път беше моя относно мястото на снимките и красотата която трябваше да се покаже в тях. На места импровизирахме,добавихме и нови ефекти които също мисля че се получиха добре.

Даниела А. Висоцкая

Снимките протекоха нормално около 2 часа, както винаги се натъкнахме и на любопитни хора както и на публика което мен по принцип не ме смущава.

Имаше доста интересни моменти както и това че решихме да импровизираме с Хелуин снимките върху горския фон на Борисовата градина. Там интересното беше че Велев реши да направи няколко снимки от близо 10 метра в режим „фокусиране“,което за мен беше доста странно защото както обикновено виждах обектива пред себе, а този път дори и не го забелязвах. И снимките разбира се получиха невероятно.

Даниела А. Висоцкая

За облеклото:

Нагласата беше да изглеждам като вещица, грима, прическата , тоалета всичко беше избрано и подбрано доста внимателно. Гримът беше в основата син прелят с черно, косата ми беше леко навита в краищата и от едната страна боядисана в син цвят както и червилото ми също беше подбрано в син цвят. За колие избрах „бухалче“ което никак не е случайно понеже бухалът се смята за нощния пазач на горите както и това че се среща само в изолирани места определени от него за свои територии за лов.

Даниела А. Висоцкая

Което вдъхва чувство за вечна обитаемост. Роклята и корсета бяха съчетани от мен като техен дизайнер е – Галена Владимирова, която е дизайнерка на една от най-разпространените готически марки в България – Avangardbg.com.

Даниела А. Висоцкая

За мен НИКОГА не е било важно да показвам тяло в фотосесията казвам това защото е имало случаи в които са ме питали защо не направиш нещо по разкрепостено, което от една страна ме обижда защото това към което се ориентирам аз е красотата в готик стила съчетан със различни пейзажи, моята работа е да показвам душата си в снимката, а не това което притежавам външно.За това момичетата които са привърженички на готиката могат да вземат съвет от мен, ориентирайте се към това което природата ви дава като пейзажи и фонове, стремете се да покажете душата си,тялото е просто временна потребност!

Оставям ви да се насладите на снимките! Приятно гледане!

Фотогалерия: ZATOKREV на Autumn Souls Of Sofia 2016

Швейцарската Sludge група ZATOKREV на фестивала Autumn Souls Of Sofia 2016, ден 3, 15 октомври 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Калоян Кръстев ©

Фотогалерия: EVADNE на Autumn Souls Of Sofia 2016

Испанската Doom Metal група EVADNE на фестивала Autumn Souls Of Sofia 2016, ден 3, 15 октомври 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Калоян Кръстев ©