The Other Side без съмнение се превръщат в лидер на представянето на авангардни екстремизми по българските сцени. Концертите, които организират всеки път могат да ви изненадат и отведат на странни музикални пътешествия. Това са шоутата, които всички онези мрънкащи личности за нова музика из интернет няма да посетят, но за щастие събитията събират достатъчно интелигентна и жадна за нови преживявания публика. Един от най-рядките и липсващи през последните десетилетия тип концерти се случи тази пролет. Фински „Psychedelic Forest Folk“, гарниран от шведски „Stoner“ и подготвен от роден „Ethno Drone/Ambient“ са само произволни етикети на това, което преживяхме.

Транспортни премеждия на турнето на гостите отложиха началото на концерта. Подразнил апетита ни за такъв вид музика със саундчека, клубът ни приема в обятията си. От уредбата тихо върви Youtube компилацията „Best Psychedelic Rock Pop Songs of the 60`s 70`s“.

Teeth Of Divine

Изборът на TEETH OF DIVINE, за да открият събитието е логичен, но същевременно и изненадващ. Триото се качва на сцената в 21:50 ч. и когато първият им трак приключва, перкусионистът им слиза от подиума и разбираме, че сме слушали чек-а, а концертната част едва започва. Вокалистът им (титла, която с усилие му приписваме…) седи на пода, вторачен в минипулт, осигуряващ ефекти, както на гласа му, така и на други инструменти на групата. Придихателните му шептения са удавени в ехо и електрически модулации. Инструменталистът на TEETH OF DIVINE (обкичен с това определение, доколкото през ръцете му преминават различни инструменти…) ползва стара китара и чело. Първите няколко парчета, обаче, са подкрепени със семпъл от акустични китарни акорди. Ритмиката се задава от амплитудата на ехото, програмирана е от минипулта и е обща за цялостния звук. Озвучаването на челото е такова, че то играе ролята на бас. Ползването на лък и свиренето само с пръсти е хаотично и следва ехото, създавайки дисхармонични съзвучия. Ехото осакатява звука на китарата до степен да няма значение какво точно се свири.

Teeth Of Divine

Формацията TEETH OF DIVINE прилича на пост-хипи компания, която експериментира с психотропни субстанции на планинско парти на открито. Представящи една декадентска форма на развитие на Acid Rock културата, от която се раждат house music партитата, те, като усещане, са в прото фазата на слабопознатия български експериментален проект BAND OF MAD WOMEN. Това, което е наречено drone, всъщност, е експериментиране с инструментите и техниките на озвучаване, подходящо за поведението на 7 годишни деца. Това определено не е сценично изкуство. А и певецът не само, че не изглежда атрактивно, но общо взето въобще и не изглежда. Включването на мелодика (еднооктавов детски клавишен инструмент от времето на социализма, извличащ звук на принципа на хармониката – чрез обдухване) в изпълнението до голяма степен илюстрира мислите ми.

Teeth Of Divine

На седмото парче се включва и перкусионистът. Ползването на архаични средства за звукоизвличане и споменът за родопско пеене придават звучене на песента като от озвучаването на български филм от 50-те години на миналия век с амбицията на фолклорно-авангардните напъни на социалистическия труженик. Преди последния пърформанс на триото, вокалистът се опитва да каже нещо, но нищо не се разбира и от ефектите и от срамежливия му опит. Фолклорният елемент се подчертава, но звученето е като Psycho (без -delic) версия на ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ с включена 12-струнна мандолина от страна на перкусиониста! 40 – 45 минутният пърформанс оставя тягостно впечатление и порив на дрямка, не само у мен. Насърчително ръкопляскане от страна на страстни експериментатори изпраща скромната компания от сцената.

New Keepers of the Water Towers

В 22:50 ч. чуваме повика на психеделичен клавир, примесен със сирени. На сцената се настаняват NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS, като последователно към звука се включват първо бас, после барабани, за да се разгърне пълна музикална картина. Споменът за DOORS преминава в един повече Ummagumma (PINK FLOYD) пърформанс, където Psychedelic настроението доминира. Внушението за свръхнаситено богатство изпълва тази музика, ползваща, колкото разнообразни цитати, толкова и самоорганизираща се структура!

New Keepers of the Water Towers

Музиката се прелива във второто парче, преминавайки и през интродукция. Тук вече влиянията са повече в посока ROLLING STONES, но вкарани в Doom Metal ритмика и поляти с много ехо. През музикалната киселинна мъгла перкусионистът на групата вкарва звук от кришна звънчета с някакъв необясним похват. Тогава човекът зад основния микрофон – Rasmus Booberg каца и на нашата планета, за да ни каже колко много харесва бирата „Ариана“ и страната ни като цяло. Клавирно интро го издига обратно към звездите, а останалите инструменталисти започват да се включват един по един, започвйки от барабаните в нов шемет. Отново чуваме ехото на Ummagumma (PINK FLOYD), потопено в невротичен космически шум…

New Keepers of the Water Towers

NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS сякаш ни връщат към времето, когато имена от калибъра на CROMAGNON по никакъв начин не можеха да сключат договор за изданията си, заради тежък звук, примесен с Psychеdelic Rock. Разбира се, задълбочен археолог, като автора може да ви спомене стотина имена, които ще чуете за пръв път в тази посока… Но днес, когато ушите ни доста закоравяха NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS ни предлагат повече спомена за DOORS, ROLLING STONES и PINK FLOYD, маскирани от тежки китари и Sludge похвати на шумоизвличане, отколкото неприемлива тежест, за каквато този тип музика се е смятала през 60-те и 70-те!

New Keepers of the Water Towers

Групата финализира усещанията, които предлага с едно по-акустично парче („Tachyon Deep“), стартирано от клавирно интро. По-директните цитати ме убеждават, че квинтетът е голям почитател на Ummagumma и не се свени да го изразява. Те са запълнили липсващото звено между архивния дълбок ъндърграунд и групи като HOLOCAUST и VOIVOD, да речем… Четиредесет минути са отлетели като една и аз оставам в плен на вълшебството на NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS!

Hexvessel

Малко след като полунощ е отминало в затъмнения салон на клуба прозвучава интродукция, съчетаваща хармоничен фон с цигулкови потрепвания. Квинтетът HEXVESSEL възлиза на сцена, но мракът продължава да владее визията им. Концепцията на момчетата е музиката да не се замърсява от крещящите прожектори. Първата песен е Rock`n`Roll, но изпълнена с мекия маниер на ELECTRIC LIGHT ORCHESTRA. Второто парче продължава внимателното поднасяне на музиката, внасяйки тънка нишка Psychedelic Rock и вплитайки тромпет, с чиято финна механика борави мултиинструменталистът на групата – Adam Forsgren (kb.). Мелодията е доста поп ориентирана и докосва достиженията на PROCOL HARUM. Високите чисти вокали на Rasmus Booberg вкарват следващото типично Blues парче в орбитата на John Lennon. Връщайки ни към звученето на PROCOL HARUM, но този път с включена цигулка, четвъртата песен сякаш затваря кръга на основните влияния на HEXVESSEL.

Hexvessel

Прецизният подход към инструментите бележи живите изпълнения на фините. Същевременно групата е отворена към по-популярното звучене и класическите хармонии в музиката. Простата ритмика също е застъпена в най-голяма степен в песните им. Цигулката на Adam Forsgren често ни въвежда в песните, но неангажиращо и само маркирайки тонове, които са развити по-късно от класическите рок похвати. Неизбежно изплуват и някои DOORS и PINK FLOYD влияния, като последните са от ранния Psychedelic период на класиците. Същевременно не са пренебрегнати и рифовете, докосващи чисто металния характер на музиката. Широките пиано и клавирни песни пък ни водят към най-лесносмилаемото от Roger Waters периода на PINK FLOYD.

Hexvessel

Деветата песен смесва регето с PROCOL HARUM и DEEP PURPLE влияния по доста впечатляващ начин, без да достига до хаоса на Acid Rock бандите, оставайки в полето на популярното звучене. Минорна равноделна балада в тотално easy listening направлението дава почивка на групата, през която момчетата се подкрепят от рогове, пълни с вино на фона на интродукция като от настройване на група и оркестър.

Hexvessel

След това HEXVESSEL ни загряват с едно динамично Bluegrass country парче с добавена рифовка. Дванадесетият трак контрастно ни хвърля в цитата на DOORS, подчертаващ широките търсения на групата. Викаме финландците на бис. Те отзивчиво ни извеждат от сета си с едно акустично парче, доста прилично на лагерните купони по морето. Дълго се покланят и благодарят на всички, стискайки всяка подадена им ръка. Отмина час и десет минути, облечени в спомени, музикално богатство и удобно поднесена музика.

Hexvessel

Докато наблюдавах този доста разнообразен спектакъл, ми залипсва една по-обширна публика около мен. Хората, които слушат с отворени уши и отворено съзнание се оказаха почитатели на доста твърдите стилове, еволюирали през годините. А концертът бе ласкав за доста по-обширна фенска маса! Разбира се, стига тя да не е вкаменена в някой значим музикален феномен от ранната си младост.

P.S. Така че, последният ми подарък за вас тази година, всъщност, е от цялата редакция на The Other Side Metal Webzine! Желаем ви, за да сте здрави и щастливи, да се виждаме по-често през новата 2017 година – на живо и по страниците ни!

Rock Thrashler
04.04.2016, Club Live & Loud

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

Hexvessel

Hexvessel

Hexvessel

Hexvessel

Hexvessel

Hexvessel