Както може би ви е известно през 2017 г. българското присъствие по сцените на 28 Wacken Open Air 2017 отбеляза почти невероятен възход. И ако ярките ни представители на W:O:A Metal Battle 2017 – OPHAN, както и достигналите по други заслуги RAMPART са широко дискутирани, то третото ни участие остана малко по-неизследвано… И преди да се опитам да щрихирам такова мега-събитие, каквото е най-големият метъл фестивал в света, искам да ви разкажа за тези наши метални рицари, които вдигнаха знамената на малобройните ни армии насред глобалното бойно поле.

Честта, тежката съдба и задачата да съберат първата публика на фестивала бе отредена на групата, спечелила доста сериозния W:O:A Metal Battle Germany 2017 –DETRAKTOR. Тази интернационална бригада, събрана около бразилския барабанист-вокалист Henrique „Coruja” Queiroz, включва и българския китарист Борис „Sunday” Павлов. И ако първото демо на формираните през 2016 г. момчета се казва „Sunday Thrash”, то сещайте се кой е основният му композитор!!!

02.08.2017 г., W:E:T Stage, 11:00 ч.! Под дванадесеткуполната тента, от чиито върхове се веят знамената на Wacken Open Air и побираща в себе си две сцени, гръмват събуждащите фестивала звуци. Ентусиазираният квартет DETRAKTOR е събрал „непретенциозните” няколкостотин фена, които да чуят първите метални трели. Динамичният им Groovie Thrash вплита в себе си много здрави рифове, доста влияния от PANTERA и изящни сола и от двамата китаристи. Прави впечатление, че озвучаването е доста басово настроено и мощните барабани дават проблеми при озвучаването на максимално агресивните вокали на Henrique, които се губят на места, заради удари по инструментите му. Към средата на сета им този проблем е приглушен и звученето става задоволително. Общуването с публиката се осъществява от нашия човек – китариста Боби, чиято музикална биография е свързана и със Северна Америка.

„Това не е точно българска група”, биха отбелязали някои. Ще им възразя по два начина: Изключая множеството си немски дати, заради засиления интерес към тях,DETRAKTOR уважават България с мини турне тази есен и: искам изрично да подчертая, на какво е способен талантливият български музикант (каквито у нас има много), когато попадне на място, където никой не му пречи! Неговият потенциал (лично на Борис Павлов и по принцип…) лесно го извежда до върховете на областта, с която се е заел. Запомнете това и вижте DETRAKTOR на някое от участията им!

Сетлист DETRAKTOR:

1. Sunday Poem
2. Bloodbath
3. De-Nekk
4. Brutal Sick Psycho Insane (B.S.P.I.)

Кратко блиц-интервю с DETRAKTOR:

R.Th.: След като спечелихте такъв титаничен батъл, като германския, доволни ли сте от представянето си на WACKEN OPEN AIR 2017?

DETRAKTOR: За нас това е може би най-големият концерт, в който ще участваме следващите няколко години. Беше невероятно. Според нас, направихме много интересен концерт, надявам се хората също да мислят така. Ние сме все още в началото на нашата кариера, нещо което се усеща на по-голяма сцена. Но се забавлявахме и успяхме да дадем всичко от себе си. Въпреки че не спечелихме, за нас това беше доста голяма възможност да покажем какво можем и за какво става въпрос. Цялото състезание беше доста трудно за нас, тъй като сме може би една от най-малките групи там. Но трябва да кажа, че съм много доволен от съдиите, от организацията и от групата.

R.Th.: Есенното ви турне обхваща Германия и България (засега). Какво сте подготвили на българските фенове? Творите ли нови парчета?

DETRAKTOR: Турнето ще е супер! Освен че готвим нов материал, искаме да покажем, че ние сме не само група, но и фенове. За нас е чест да свирим в държава, която е част от групата все пак. Искаме да ви почерпим с музика, с енергия и с незабравими вечери! Феновете на стария метал може да открият нещо познато, дано да ви хареса!

R.Th.: Тракторната тема е доста специализирана. Какво още имате да кажете на света?

DETRAKTOR: Ние нямаме много общо с трактори, ха ха. Идеята за тракторен метал не дойде от нас, но от фенове около нас. Те чуха музиката и казаха, че сме били трактори, после почнаха пого. Името беше заето и ние добавихме едно „DE“ отпред, и се започна от там… По принцип песните не са с точно определена цел. Пишем за това, което ни е в главата в този момент. Опитваме се да опишем ежедневието и колко е досадно. В песента “Sunday Poem“, например, се говори за махмурлук и как единственото лекарство е музиката! В „Hold“ темата е да не изпускаш това, което имаш. В “Unleash the Traktor“ се говори за трактори. Няма много определена цел, всичко е спонтанно.

R.Th.: Ще излезе ли скоро дългосвирещ албум?

DETRAKTOR: Това е планът. След турнето през септември ще довършим останалите песни и влизаме в студиото. Надяваме се албумът да звучи така агресивно, както се опитваме да представим песните на живо. Дали на живо или в студиото, всичката енергия на групата идва от свиренето заедно. Не използваме компютри да пишем песни, а всичко идва от това че сме заедно и си играем… след няколко бири, разбира се…

Успех, момчета!

*   *   *

Голяма част от времето през първия фестивален ден на двойката сцени W:E:T Stage и Headbangers Stage е посветено на W:O:A Metal Battle 2017. След 19:00 ч. там свирят и колоси на световния метъл, като FLOTSAM AND JETSAM, ANNIHILATOR, CROWBAR, реформираните UGLY KID JOE и пънкарите BOOMTOWN RATSна легендарния Bob Geldof!!! Преброждайки свещените земи на немския север в ориентиране за най-металното място към този момент, минавам през Wackinger Stage, където здрава германка ме гушва през рамо и удряме едно хорце (от по-елементарен вид, разбира се…) на фолклорно-кавърната програма на DA ROCKA & DA WAITLER. Отскубвам се с глуповата усмивка по време на отправените немски реплики към мен и продължавам.

Изпълненията на двете сцени вървят едно след друго, което елиминира необходимостта от чакане за подготовка на групите. Българските представители на W:O:A Metal Battle 2017 – OPHAN по програма са от 13:55 ч. А в Германия програмата най-често се спазва до секунда…

На почти всички ранни сетове звукът е доста напомпан откъм басове и знаейки спецификите на нашите момчета, се опасявам, че това може да им изиграе лоша шега. Тръпнейки в очакване, интродукцията им, която представлява въведението в ЕР-то „The Wheel Of Fortune” ми се струва твърде дълга. Когато OPHAN забиват първия си трак, си отдъхвам – звукът им е доста балансиран, елементите му се чуват отчетливо и свиренето е прецизно! Върху сложно построените ритмически части е насложен beat-down experimental metal с известна монотонност. Екзотичната визия на групата предизвиква фотографски наплив към сцената. Двете първи парчета се сливат преди групата скромно да се представи. Следва песен с клавирен семпъл, който доминира мелодичност, напомняща някои OPETH/ANATHEMA звучения. Техническото решение разсейва тон-режисьора и китарното соло потъва твърде дълбоко из общия звук. Последното за сета парче е с чисто пеене на места, което е артикулирано прецизно – един друг притеснителен момент, върху който момчетата явно са работили, за да достигнат стандартите на Вакен.

Сетлист OPHAN:

1. Denial
2. Anger
3. Bargaining
4. Depression

Представителите ни в битката влезоха в пряка конкуренция с други групи, които ползват експеримента, Beat-Down ритмиката и Hardcore похватите в своето творчество. Огромната работа по менажирането на фестивала до голяма степен бе събрала сетовете на този род групи близо един до друг, за да могат феновете да се възползват максимално от предпочитаните от тях подстилове. Един принцип, който се съблюдава във всяко едно решение на фестивала! Най-близо до OPHAN звучаха латвийците от ONES UPON. Мелодичният им core, включващ Beat-Down моменти, Industrial интродукции и Grindcore забивки бе с доста по-елементарна ритмика и повече тихи отстъпления в звученето. Подчертаният post- компонент ги подхлъзва към тихата мелодичност, която не стои добре на такова мощно озвучаване. Дропнатият Industrial Metal на южноафриканците MEGALODON също бе изпъстрен с усложнени ритмически фигури, но техно-семплите твърде много го принизяваха като музика. Исландците UNE MISERE предложиха Beat-Down Hardcore, но с абсолютно равноделен ритъм. Трите им китари, свръхенергичното сценично поведение и някои Sludge уклони направиха шоуто им интересно. Смело мога да твърдя, че в сегмента си OPHAN бяха лидери! Сериозно бяха работили по изчистването на някои тяхни слабости. Малко повече движение по сцената не би било излишно за тях, още повече, че почернените им фигури седят като сенки и тушират подвижността им! Самият им избор на сетлист бе такъв, че бяха отпрепарирани най-експерименталните Post-Metal части от актуалното им ЕР, което определено е плюс на такъв форум.

Както повечето групи, OPHAN се снимат с публиката, дошла да ги види, развявайки националния трибагреник. На Вакен понятие „малко публика” не съществува, а ентусиазмът на феновете е завладяващ! Не кой да е, а водещият на двете сцени ги изпрати с думите:

– Това бяха OPHAN от България – група, каквато друга няма!

Кратко блиц-интервю с OPHAN:

R.Th.: Комплименти за сета ви на Wacken Open Air! Доволни ли сте вие от представянето си? Кой бе най-сериозният проблем, с който се сблъскахте?

OPHAN: Много благодарим! Да, доволни сме от цялостното изживяване и представяне. Самото понятие „Вакен“ е много всеобхватно – от впечатляващо до смиряващо с мащаба си, че покрай всичките събития и емоции успяхме да дадем максимума, на който сме способни при такива обстоятелства. Нямахме проблеми, с които да не можем да се справим. Единственото нещо, което е по-инресесно да се спомене, че басистът ни си изгуби портфейла в погото на DILLINGER ESCAPE PLN, но, видиш ли, някой го беше върнал в полицията.

R.Th.: Разкрихте ли всички страни от музиката на групата на Wacken или спектакълът беше, така да се каже, концептуален?

OPHAN: Разкрихме, колкото можахме, но определено не всички страни. Времето беше твърде кратко, за да се случи желаната атмосфера на мрак и клаустрофобия, към която допринасят много моменти в песните, които просто трябваше да изрежем, за да влезем в 20-те минути. Една от основните цели на групата е всеки концерт да бъде и отчасти театрален спектакъл, като самото свирене е само един слой на цялостната картинка.

R.Th.: Каква е причината да изберете 8-струнните китари за пресъздаването на музиката си?

OPHAN: Много просто – повече възможности. Можем да свирим тежко и смазващо, както и леко и лирично, без да се сменя инструмент. Защо примерно пианист би си купил клавиатура с 48 клавиша, като може да си купи с 88? Естествено, няма да си кривим душите, казвайки, че MESHUGGAH и ANIMALS AS LEADERS нямат никакво влияние върху решението, ха ха.

R.Th.: Възможно ли е да се опише с думи концепцията на сценичното ви представяне? И ако „да”, бихте ли хвърлили повече светлина върху нея за феновете!

OPHAN: Винаги сме предпочитали до известна степен да го оставим свободно за интерпретация, за да може всеки човек, който гледа и слуша, да намери нещо за себе си, без ние предварително да сме наложили някаква конкретна концепция. Да кажем, че с всеки концерт прибавяме все повече детайли и все повече ще се избистря какво точно искаме да предадем нататък.

Следете какво ще се случи, драги читатели!

*   *   *

Рязко отскачаме до Пловдив, 1999 г. Черни тълпи сгъстяват мрака по посока на стадион „Пловдив” на 11 юни, за първия концерт на METALLICA в България. Гладен съм и спирам пред някакво заведение, за да си поръчам дюнер. Момиче разрязва питка хляб на две, поръсва едната половина обилно със зеле, изцръцва отгоре кетчуп, слага щипка пилешко месо отгоре, затваря питката и ми я подава.

– Но аз Ви поръчах дюнер???

– Еми, ето, де!?!

Отминах с погнуса провинциалното обслужване и се възвисих, добил съзнание за превъзходство.

Връщаме се на Вакен. Многообразието на хранителните сергии е огромно и представя кухнята на цялото земно кълбо. Цял репортаж може да се запълни само с кулинарните преживявания там. Моментът, в който ми приготвят поръчания дюнер ме връща там, където ненадейно ви отведох. Е, салатата и сосовете бяха доста качествени, но месото бе пилешко-агнешка кайма, която се къдри на тънки слайсчета върху питка хляб. Философските ми граници между пошлото и великото се приближават една към друга в някакво успокоително прозрение за нещата…

За много хора не е безизвестен фактът, че съм доста ангажиран с участието на RAMPART. Затова трудно бих могъл да имам поглед отстрани за тях – нещо, което ще намерите в други репортажи. Затова ще ви разкажа повече за концепцията на тяхното представяне на 28-я Wacken Open Air 2017.

Въпреки персоналните проблеми, каквито съществуват при тях и при почти всички групи, RAMPART продължиха да умножават своята дискография. Това не остана незабелязано от световната метъл общност и специално от Wacken Foundation. Отначало с много собствени усилия, а по-късно и благодарение на фондацията групата „зачеркна” Европа с концертите си от запад на изток и от юг на север. През цялото това време вокалистката Maria Diese e главен мениджър по всички направления на дейността на формацията. Най-големият метъл фестивал в света винаги е бил цел на групата, но въпреки възходящите успехи, поканата за 2017 г. дойде някак неочаквано. Но така или иначе RAMPART вече бяха начертали бъдещи планове и участието бе вмъкнато в ангажиментите… Нямаше начин да не бъде подготвено и специално шоу, което да сложи точка на предишното им турне и да отвори следващото!

Повечето метъл фенове не знаят, но Maria Diese има научна кариера в областта на отбраната. Редица нейни статии и най-големият й за сега труд са посветени на конвергенцията (сближаването) похватите на корпоративната реклама, военните стратегии и терористичните послания. Песента, чийто текст е посветен на медийното отразяване на събитията в този контекст, на пасивното потребление и възпитаването на недоволство е „Apocalypse or Theatеr”. Това е парчето, върху чиято идейна основа стъпва стартът на новия спектакъл на RAMPART. Терорът като продукция, смъртта като спектакъл… И макар визията да е актуално-джихадистка, има и обобщаващи типажи, като палестински въстаник (в ролята Sebastian Agini – g.) или атентатора-жертва, заключен за взривната си жилетка (в ролята Велислав Казаков – dr.). Афганистанската синя бурка, в която вокалистката излиза на сцена представя най-онеправданите жени на планетата към днешна дата. Знамето, което графично доста наподобява флага на ИД, също хвърли в едномесечен размисъл организаторите и екипа по безопасността. Предоставянето на подробен сценарий позволи шоуто да се проведе в първоначалния си замисъл.

Wasteland Stage e сред най-особените места на Wacken Open Air! То не е само сцена, но и обособен декор със собствени артисти, техника, газови уредби за бълване на огън и артисти, облечени в стил „Лудия Макс”. Концепцията на мястото отрежда там да свирят повече индъстриъл банди, но организаторите прецениха, че шоуто на RAMPART е за такъв пейзаж.

Тази година времето на Вакен бе благосклонно, казват. Валя само десетина пъти по половин час… Тълпата гази лепкава кал с отчетлив говежди аромат към различните сцени. При удължения от организатора сет от 40 минути за бандата и максимална стиковка, за да изпълнят седем песни, при репетиции те прехвърлят времето с 2 минути. Питаме стейдж менижъра, може ли да прехвърлим времето с две минути? На срещуположната Wackinger Stage, немската Folk Rock банда FUCHSTEUFELSWILD, която ползва и традиционни инструменти, е приключила по-рано. Мениджмънтът казва, че може да си вземем двете минути, ако групата се качи на сцена веднага, преди обявения начален час! Отпаднаха цветните военни димки, които трябваше да подгреят шоуто! (А за сертифицирането им в Германия е цяла една отделна сага…)

Терористичното шоу на RAMPART имаше ефект. След първата песен всички от групата добиха обичайния си метъл вид за остатъка от сета. Само барабанистът предпочете да си остане с терористичната жилетка, защото пръчките „взривове” бяха резервните му палки. След шоуто той щедро ги раздаде на желаещите. Постапокалиптичният сценичен костюм на Maria Diese включваше ножица Solingen – един трибют към старите фотоси на група ИМПУЛС… На новото парче „Napalm Stars”, тълпата пред сцената пя на припева „Dresden is Burning” – феномен, който съм срещал само в Солун досега! (За по-любознателните ще споменем, че напалмът е бил изобретен специално за изпепеляването на Дрезден през Втората световна война  – едно от военните престъпления на съюзниците по днешните стандарти). Останалото е история и бъдещо DVD.

Сетлист RAMPART:

1. Apocalypse or Theater
2. June 22^-nd
3. Napalm Stars
4. The Flood
5. Give Nothing Back
6. Crown Land
7. Ghost of Freedom

Бяха развети български знамена в публиката! Славата на пернишката група и запоите й в еди-кой-си лагер дойде пред сцената преди самите тях. Патриотичният им хъс бе завладяващ. Български фенове, живеещи в Западна Европа също уважиха сета. Бразилската агитка, която бе обещала да посети шоуто не беше забравила за RAMPART и чакаше зад сцената, докато не се срещна с групата още преди meet & great-а. Изобщо, усещането на Вакен е извънземно, както споделиха и другите наши представители!!!

Кратко блиц-интервю с RAMPART:

R.Th.: Вие сте първата българска група, поканена да свири на W:O:A. Как го постигнахте и как оценявате участието си на Вакен?

Мария: Това участие е в резултат на дългогодишна работа, на записването и издаването на 4 дългосвирещи албума и 2 EP-та от чужди лейбъли, които промотираха записите ни сред подходящите таргет публики, както и на множеството ни фестивални и клубни участия в редица европейски държави. Бяхме забелязани от Wacken Foundation, които подкрепиха турнето ни “Apocalypse over Europe”. Постигнахме го по трудния начин, защото сме българска група. Но шансът ни бе даден, защото полагахме упорити усилия както в студио, така и в концертната си дейност. До този момент смятахме за върхово преживяване турнето ни с ANVIL и UDO DIRKSCHNEIDER в Дания и Швеция. Сега сме заредени с  „Wacken“-адреналин, който определено чупи всякакви критерии за оценка. Участието ни на Вакен ще остане уникално преживяване не само в сантиментално отношение, но и като част от българската метъл история.

R.Th.: Като големите групи, бяхте подготвили специално шоу и изпълнихте нови песни. Ще последва ли турне с въпросния спектакъл, както често се случва сред метъл бандите след W:O:A – металната „нова година”?

RAMPART: За първи път на Вакен представихме на сцена съвсем нови песни от предстоящия си нов албум “WWII: Memories for the Future”. В момента сме в студио и работим по пост-продукцията на бъдещото издание. Надяваме се албумът да излезе в началото на 2018 година. Удоволствие бе да наблюдаваме реакциите на публиката на Вакен, докато се пее „the Russian planes are targeting” и „Dresden is burning this napalm night”.

С шоуто си с елементи на терористична екзекуция изразихме категоричната си позиция за терористичните атаки в Европа, както и относно цялостния пропаганден механизъм на терористите за постигане на власт и медийно внимание чрез демонстрация на насилие. Получихме специално предварително разрешение от организаторите на „Wacken Open Air 2017“ за представянето на изпълнения със символика спектакъл. Посланието ни е ясно и недвусмислено. Надяваме се да достигне до повече хора. Именно затова планираме да  направим турне със спектакъла, като повече подробности ще обявим на по-късен етап.

R.Th.: Изпитахте ли някакви затруднения по време на фестивала? Кое бе най-тежкото изпитание, свързано с участието ви?

RAMPART: Организацията на фестивала беше перфектна. Изживяването и опита, които придобихме на „Wacken Open Air 2017“ са наистина незаменими. Брилянтната работа на екипите, които се грижеха за нашето представяне, метъл отношението и търпението на организаторите към нашата пародия на терористично шоу заслужават адмирации.

Мария: Умората от многочасовото шофиране и недоспиване за мен беше предизвикателство, но пълният тридневен график и множеството задачи по менажерирането на участието, координирането на екипите по видео заснемането и аудио записа, както интервютата на групата, изискваха непрекъсната работа, комуникация и взаимодействие. Като се абстрахираме от тоновете кал, може би това бе най-тежкото изпитание – да не заспиш на волана.

R.Th.: Знаем, че готвите нов студиен албум. Какво друго предстои на групата? Останаха ли хоризонти за покоряване?

Мария: Винаги има хоризонти за покоряване. Следващите ни дългосрочни цели са свързани с концерти в Япония и Северна Америка. Освен работата по новия студиен албум, от която съм много въодушевена, защото отдавна исках да посветя издание на Втората световна война, предстои издаването на книга със забавни за турнето ни “Apocalypse over Europe”, която ще съдържа бонус CD “Live in London”. В бъдеще ще издадем и DVD от участието си на Вакен. Сега просто хоризонтите са се отместили и летвата е по-висока. Прецизността и взискателността към себе си биха могли да ни заведат по-надалеч по пътя на метъл музиката. Предстоят ни нови участия в страната и чужбина, нови пътища и нови приятели.

Много или малко са три български групи на Wacken Open Air е въпрос, на който времето ще отговори. Но мисля, че 2017 г. ще остане в преданията с българския Вакен!

Rock Thrashler
02-03.08.2017, W:O:A, Wacken

Фотографии:
Rock Thrashler
Jan Vervaeke
Armillus Photography
Frederik Blieck