The Other Side

Начало » Posts tagged 'снимки' (Страница 16)

Tag Archives: снимки

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Фотогалерия: ENSLAVED, W3 4R3 NUM83R5, INGESTED и SINCARNATE на Rockstadt 2018

ENSLAVEDW3 4R3 NUM83R5, INGESTED и SINCARNATE на първия ден на Rockstadt Extreme Fest 2018 в Рашнов, Румъния, 2 август 2018 г.

Фотограф: Christina Ludosan ©

Фотогалерия: IRONY OF FATE, MIND PATROL и THE BLOODY EARTH в София

IRONY OF FATE, MIND PATROL и THE BLOODY EARTH на 4 октомври 2018 г. в клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия: VIVALDI METAL PROJECT в Пловдив

VIVALDI METAL PROJECT на 23 септември 2018 г. по време на фестивала „Sounds Of Thе Ages 2018“ в Античния театър, Пловдив.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия: SONS OF APOLLO в Пловдив

SONS OF APOLLO и оркестър на 22 септември 2018 г. по време на фестивала „Sounds Of Thе Ages 2018“ в Античния театър, Пловдив.

Фотограф: Кирил Груев ©

Созополски дневници: За първата текила и неизменните неща

Харесвам да ходя в Созопол. Харесвам, защото съм идвал в него много много пъти. Харесвам, защото не само въздухът е напоен с творчески еликсир, но и защото са много малко паветата, в които да не съм се препъвал, бордюрите, върху които не съм присядал и къщите в стария Созопол, чиято вътрешна архитектура да не съм изследвал. Затова е малко тъжно, когато старинните пейзажи изчезват, за да отстъпят място на многоетажни хотели, крадящи от небето над стария град. Когато дървените стряхи с подпори от естествено извита дървесина се скършат под напора на бетонните кубове с декоративни геометрични имитации на укрепващи съоръжения. Когато смокинята се засрами пред капковото напояване на зелената морава. Когато недостъпността на бреговете и военните кораби отстъпят пред мутроидните яхти и катерите на Гранична полиция. Но някои неща се завръщат или пък никога не се променят…

Югозападният ъгъл на пазарния площад доста години бе потънал в забрава и спокойствието на неатрактивно място. Нефункционалната география се подчертава от отколешно-запазените стъпала, разделящи нивелираните площадки, върху които често се трупаха други артефакти, обречени на забрава и отритване. Ако питате някой турист за текилата, той ще ви отпрати към пристанището, където при подходящи метеорологични условия множество варели създават усещането за опиянение още преди първите питиета. Други ще ви посочат бар, кацнал на старата обществена тоалетна в морската градина. Но Текилата бе точно в онзи югозападен ъгъл на пазарния прощад още преди из цяла България да се нароят заведенията „Tequila Bar”! Безчет са раните, цицините и синините, които съм добивал по стъпалата, където се позиционираше Текилата. А там дивашки се танцуваше денонощно рокендрол! Не от друго бяха контузиите…

Твърде скъпи са ми преживяванията с пълна с пясък уста от созополския плаж, вълшебната музика на звездите над созополските скали, меката топлина на възедричките павета, пазили неведнъж опиянения ми сън, мирисът на прясноизпържена цаца, целебният дъх на гниещи водорасли под прозореца, чийто дъх е сякаш същността на живота и прахта от песъчливата почва, гъделичкаща корените на разрошените ми коси. Приятелите и непознатите, които свирят на китара и пеят по цели нощи до забрава рок парчета на гениални автори и свои песни, галещи съзнанието и сърцето с по-дълбок или по-психиделичен смисъл. Затова все се завръщам тук. Тези неща винаги ще си останат същите!

Старателно отмивам полепналия по краката ми пясък с приятно топла вода и надувам климатика на степен „Арктика”. Децата бързат да се загърнат с одеяла пред телевизора, защото знаят че ги калявам… Салата от октоподи и кралски скариди с броколи и свежи аспержи в дресинг от трюфели и бри, поддържат морския дъх на филтрираната атмосфера. МР3 плейърът трудно достига стандартите на живото свирене, но от гледна точка на позахабения ми от концерти слух, не хващам разлика. И усещам онова лелеяно завръщане към дивото си състояние, което остава неизменно!!!

Стенли

Стенли

Появата на Аполония и в частност на рок музиката в нея още по времето на социализма и уникално събитие, което до ден-днешен е едновременно форум на неформалните изяви в изкуството, подиум за казионното дотирано представление и убежище на опошлялите ретроградни сценки от неотиващото си соц. битие… Тази еклектика от официоз, контра-култура и халтура сякаш сътворява нов вид качество в изкуството. То рядко намира своята цялост, но се случва понякога. Обеднялата откъм рок-изказност комунистическа  идеология, след кратка заигравка с кънтри музиката, горещо прегърна new wave стилистиката и я превърна в официалното неформално движение в България! Факт, който има своето отражение и днес, но този дълъг разказ ще оставим за друг път… Сега само ще щрихирам концерта на Стенли. Набързо сглобената лайв формация, вклюючваща Димитър Ковачев – Фънки (b.), Иво Чалъков (g.) и Стефан Попов (dr.), ни върна в романтичния период на рок изявите. Стенли пееше сякаш тайно под някоя смокиня реди съзаклятия, пресипнал от ледената бира, разтворила вдъхновението му. Почти плейбековите, златноорфееви ритмично-клавирни звуци не изключваха притаеното (като сила на звука и като изява на агресия) живо свирене. Напълно интегрираното изпълнение загреба с пълни шепи от духа на Аполония. Сетът, изпълнен с дисидентство, опитоменост, ретро звук и съвременно озвучаване събра в себе си хубави песни не само от творчеството на Стенли и ТАНГРА, но и малко по-маргинални парчета от онзи период на безвремие, когато България се ослушваше приведена, докато другаде по света гърмеше една псевдо-перестройка… Когато пътят на българския рок за Европа минаваше през Москва… И всичко това, с всичките си добри и не толкова добри страни, се разгръщаше в един модерен амфитеатър! Безвремие, еклектика и дух непроменим, като историята!

Стенли

Стенли

Нацисти!!! Тази любима мантра съм поемал лицево и съм хвърлял в лица (Когато дискусиите деградират в достатъчна степен…), тъй че, включете си рецепторите за хумор и ме полу-извините за някои закачки в следващите редове! По местната национална нацистка телевизия тече предаване на водещия, прочул се с облеклото си на нашивки (по-известни от старите речници като кръпки). Музикалното по своята същност предаване, този път е посветено на бардовете. Бардовете са поетите с китара от „Ален мак” на рок света… Младо момче прави убедителна пропаганда в полза на наркотиците. Още преди да започне първата си песен, то ни подканя да разберем, че Джими Хендрикс и Джим Морисън са велики поети не без помощта на въпросните! Хубави и умни песни пя момчето. Страданието на лирическия герой в първата от които бе изразена с: „Не, че е друсан, но е слисан”! Смислена и обоснована пропаганда за наркотиците течеше по нацистката телевизия. Една куха китара и един красив глас. Красив глас, който казва твърде истинни неща по твърде хубав начин. И всичко, което не успява да каже, го казва музиката по вълшебните си пътеки така, че смисълът да порастне до значима житейска философия. Умна музика за разбиращи хора. Източен блус. Не робски, но пост-диктатурен. Не геноциден, но след изтребление… (По примера на парламента…) По-пестеливо блус и по-щедро бард. Наистина ме върна в хипи вечерите по време на диктатурата. Някои неща си остават непреходни…

Бум! „Шуми Марица”. Утре е. Галерия „Бисера” поема лекото краниално изтръпване в следствие на свръхдозата фосфор, докато моите още спят, зъзнейки в квартирата… Супи за закуска в „Гинчика”. Сега вече е днес!

Краят на сезона е. Запъхтян сервитьор слага табели „Reserved” по всички свободни маси на Тъпото/Ocean Pub. Ядец! Сядам с малкия на двойна масичка в дъното на верандата. Порой от табели „Reserved” зариват околността на забравения от окупацията ъгъл! Късно… Обяснява ми, че ще чакаме много. Носи полупразна каничка вино. Доволен съм! Хайл, тъпчо! Уникален маркетинг, непроменим от десетилетия!!! Това поевтинява доста „билета” ми за концерта на ADY`S TRIO. А те са сглобили някои нови ефектни китки… Доколкото съм запознат с има-няма десетчасовия им репертоар, той не се е видоизменил. Има си неизменни неща!

Ady`s Trio

Ady`s Trio

Помните ли Текилата от югозападния ъгъл на площада? Само ви пробвам… Там нещата винаги са били като от друга планета. Площадът вече се казва „Меркурий”, все пак… Като от незапомнени времена цяло лято там се лее див и необуздан рокендрол! И то на живо! Един от основоположниците на китарноориентирания hard`n`heavy metal в България днес се е върнал към фундаментите на рока в Текилата. GEORGE MARHOLEV AND THE BEST BAND IN THE WORLD! Rock`n`Roll класики от 50-те и 60-те се смесват с рок ориентирани евъргрийни от по-новата епоха, а купонът трудно спира. Когато в изпълненията се включва вокалистът от Йоркшир – David, групата шеговито се представя и като DAVID AND THE BABYMAKERS. Като изключим въпросния певец, цялата разнородна публика, както и музикантите ползваме онзи английски, който се ползваше и преди тридесетина години, като придобиваме силно подобие на скеч с НЛО… И ако това е ренесанс за Текилата, която понастоящем се казва Captain Jack, то някои други специфики на битието не само са си останали същите! Те не могат да се променят! Има една извечна простота в конструктивните решения на вселената…

George Marholev and The Best Band in the World

George Marholev and The Best Band in the World

Колкото и да латинеем и ингелизеем, в графологията на рока „Бард рок” винаги ще се пише на кирилица! Някъде по линията Dylan – Висоцки има един възел на транслиране и ние, за добро или лошо, си оставаме категорично от едната му страна. Пропагандната песен не се появява или изчезва просто ей така. Тя може да страда от имитационна ретроградност или изпреварваща напредничавост, но е закована в кръчмарско-пъбовия социум. Обичам го този Созопол и затова винаги се връщам тук. Къде другаде човек ще усети необикновената свобода под звуците на диктатурната музика? Кога друг път децата ще заспиват през глава под климатиковия бриз, гледайки нацистка телевизия и слушайки протестни песни? И как на друго място човек би могъл да проумее непреходностите на вселената и консерватизма на битието?

Rock Thrashler
Относителната неопределеност на времето, Созопол

Фотогалерия: INFECTED RAIN и BADCAST в София

INFECTED RAIN и BADCAST на 9 септември 2018 г. в клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия: PHIL CAMPBELL AND THE BASTARD SONS

PHIL CAMPBELL AND THE BASTARD SONSMARAUDERS INC. и BLOODRUSH в клуб Mixtape 5, София, 1 септември 2018 г.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия от Varna Mega Rock 2018: NIGHTWISH и APOCALYPTICA

Третият ден на фестивала Varna Mega Rock 2018 с участието на NIGHTWISH и APOCALYPTICA. 19 август 2018 г., Пристанище Варна, Морска гара.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия от Varna Mega Rock 2018: Glenn Hughes и БТР, KAMELOT, КИКИМОРА и KROSSFIRE

Вторият ден на фестивала Varna Mega Rock 2018 с участието на Glenn Hughes и БТР, KAMELOT, КИКИМОРА и KROSSFIRE. 18 август 2018 г., Пристанище Варна, Морска гара.

Фотограф: Кирил Груев ©

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ трети

Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, в която всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…

Знаете ли по какво се отличава хубавият фестивал от останалите? Отличава се по това, че всяка секунда от него се е превърнала в обогатяващо личността ти преживяване, за което остава несравним спомен, чието мислено пре-преживяване носи удоволствие. Хубавият фестивал носи своята музикална принципност и идейно послание, които присъствалите да могат да споделят! Отличава се по това, че всяка стотинка, похарчена на него се изплаща десетократно с полученото удоволствие от всичко, което сетивата ти жадно са погълнали там и увереността ти, че ако би било възможно, е трябвало да похарчиш и повече, защото всеки цент е станал златен спомен от неповторимо богатство, оставащо завинаги у теб!

Днес сетове ще има само на главната сцена. Районът е оптимизиран за очакваното пристигане на повече фенове за хедлайнера тази вечер.

Planet of Zeus

Planet of Zeus

Ранният час на започването на концерта ни изправя пак срещу неумолимите слънчеви лъчи, за да се срещнем с гръцката банда PLANET OF ZEUS. Момчетата издават регулярно албуми през три години, като последният е от 2016 г. В началото на съществуването си (2000-2008) имат период на стажуване като кавър банда.

Stoner Hard`n`Heavy стилът на бандата е взел доста от ранните BLACK SABBATH. Ритмизирането на песните, маниерът на композиране и най-вече вокалните линии са с много alternative rock характеристики. Тези влияния ту се засилват в някои песни, ту отстъпват на по-класическите форми в други. Набирайки смелост и окуражени от топлата публика, PLANET OF ZEUS се отпускат в интерпретациите си, достигайки вмъкване в едно лице на alternative hard rock, заличаващо stoner корените им. Гърците представят половинчасовата си програма, предизвиквайки аплаузите на все още сгъстяващото се множество.

The Raven Age

The Raven Age

Това, с което THE RAVEN AGE са най-известни е, че синът на Steve Harris им е китарист и заедно с другият шестструнник са съоснователи на групата. От началото на годината са сменили вокалиста си. Сравнително младата група (2009) има един дългосвирещ албум, с чиято едноименна на тавата интродукция, започва сетът на момчетата.

Акустиката, примесена с пияно отстъпва на Modern Metal, в чиято тъкан са кодирани MAIDEN китарни хармонии. Вокалите са чисти и много разпяти, докосвайки EMO Metal-а. Matt James (v.) се опитва да общува с публиката в 80-тарски маниер – нещо, което никак не му подхожда. Почти детското му гласче интерпретира мъжкарските реплики в пародиен стил. THE RAVEN AGE ползват интродукции като подложки за песните си, а някои от песните си сливат. Преди някое от парчетата, обаче, подложката им тръгва без да са готови и фалстартът е повторен. Новият им вокалист интерпретира парчетата от албума много EMO и песните, в които хармонията е ниска, това звучи някак нелепо. Интересното е, че последният им сингъл „Surrogate”, който е единственото нещо, записано с него, няма чак толкова много от хлипащите фалцетни нотки! Другото информативно нещо, което виждаме е, че вече е демоде фронтменът да е с расти и последният писък в прическите е стилът „японска анимация”. Иначе приличното владеене на инструментите оплита амалгама от класически Heavy Metal и Modern Metal влияния. Посланията носят младежки чувствен наивитет. Концертните варианти, обаче, трудно грабват. Щедрата публика, както винаги, раздава симпатиите си, изразени в подобаващ шум и ръкопляскания. Нещо, от което издателят на групата – BMG, вече ги е лишил…

          Сетлист THE RAVEN AGE:

          Intro – The Darkness Will Rise

  1. Betrayal of the Mind
  2. The Merciful One
  3. Promised Land
  4. The Death March
  5. Eye Among the Blind
  6. Salem`s Fate
  7. Surrogate
  8. My Revenge
  9. Angel in Disgrace

Борбата с банковата система за презареждане на фестивалната ми карта отнема възможността да видя сценичното шоу, което THE RAVEN AGE правят към края на сета си! А на вас отнема възможността да видите нискокачествени, но правдиви снимки, направени от претенциозна „сапунерка” в този репортаж!!! 40 минути, които никой не може да ми върне! А е вече трети фестивален ден!!! И ако вземем на заем за малко риториката на Хауард Стърн*, ще кажем: Всички зрители, посетили Hills of Rock, трябва да бъдат откарани да видят кой да е румънски рок/метъл фестивал, за да знаят какво е трябвало да преживеят, ако родовата им история не бе изпълнена с толкова много злощастни събития!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Mark Tremonti може да бъде причислен към второто поколение американски китарни метъл герои. Неговата кариера тръгва от неметъл сцената в Детройт, за да достигне до по-тежки китарни откровения днес. Групата, която е кръстил на себе си, ще се изяви преди смазващото име на хедлайнера.

Китарноориентираният Power Heavy Metal на TREMONTI грабва с доста силните си композиции. Техничното присъствие на сцената е подобаващо за нея! Самите гласови данни на китариста не претендират за нещо изключително, но силното мъжко излъчване приляга много добре на рифовете и силовата ритмика. Усещането за живо присъствие на музиканти е изненадващо приятно. Усещането е, че музиката им е роднина на YNGWIE MALMSTEEN, RHAPSODY или HAWAII. Същевременно, въпреки приятното впечатление, музиката на TREMONTI влиза в някакво повтаряемо клише. Китарните хватки са виртуозни, но не и революционни. Динамичните и добри парчета са колаж от вече чувани неща, макар да няма цитати в тях. Въпреки това, единият час с творчеството на американеца отлита неусетно и той успява да се издигне доста в очите на феновете на фестивала! Дванадесетте изпълнени композиции са непознати на повечето от тях, но вече биха ги потърсили в студиен вариант.

Tremonti

Tremonti

Крепко вярвам, че пловдивските рок и метъл маниаци няма да ми се разсърдят, ако си позволя едно възвание към тях: Много е удобно за организатори и артисти да знаят, че в Пловдив могат да правят едни полусъбития, полуспектакли, осакатени спрямо оригиналите си представления – едни сенки от култура! Дали един четиричасов концерт ще се редуцира на половина, дали един звук ще бъде осакатен под оправданието за опазване на историческото наследство на Античния театър, дали един фестивал ще протече като три хедлайнерски концерта, трябва да престане това търпение към редуцирането на качеството на представленията, изнасяни в Пловдив! Общината в града – европейска столица на културата (!!!) най-често взима дейно участие в този вид ограбване на гражданите си. Да проявявате толеранс към това ощетяване само, заради факта, че нещо се провежда в прекрасния ви роден град, е обида към самия него и към вас, като потребители на култура! Това, за съжаление, оставя грешни представи у младите пловдивски групари, примерно, за нормалните параметри на концертите им, от което тежко е пострадал и клубният живот в града. Тази пошла традиция трябва да бъде прекратена! Забележителната архитектура на града не е част от пътуващите концерти, които заради нея да губят други свои части и свойства! Крадат от времето и качеството, предназначено за вас, просто защото може. Ако е необходимо, бойкотирайте имитацията на културен живот, която някакси е пуснала корени в Пловдив!

Iron Maiden

Iron Maiden

Десет минути след 21:00 ч. напрежението нараства взривоопасно при загасването на осветлението. По време на интродукцията на пиано и китара прожекторите светват и докато прозвучава класиката на UFO 18 000 гърла дават свободна воля на гласните си струни. Купонът, обаче, се помрачава от запис на гласа на Чърчил от времето, когато декларира непреклонността си да воюва с хитлеристка Германия. Огромен надуваем макет на изтребител Speedfire се люлее над сцената. Под неговите крила IRON MAIDEN захващат делото си.

Iron Maiden

Iron Maiden

Актуалното турне на „девиците” се е завърнало към стандартите на 80-те, които самите те създадоха! Дигиталните видеостени са отстъпили място на огромните рисувани транспаранти, великанските декори и разхождащи се чудовища! Всичко това, което не се и надявахме да видим на живо, а гледахме по грандиозните видеозаписи от концерти на групата за грандиозното „Somewhere In Time” – турне. И макар титаничните хидравлични кукли на Еди да липсват, спектакълът имаше световните достойнства, до които и ние най-накрая да се докоснем. Никой разказ или дори видео не може да ви пренесе на самия концерт!

Iron Maiden

Iron Maiden

Фантастично-свежата фигура на Bruce Dickinson (v.) приковава вниманието върху себе си сред спектакъла на титаничното присъствие. Сред разнообразните сменящи се декори певецът е ситуиран като активен герой, който решава разнообразни проблеми от творчеството на IRON MAIDEN. Песните от творчеството на групата с Blaze Bayley са поднесени така, че за слушателя става ясна големината и на двамата певци. Подборът на песни е колкото класически, толкова и иновативно творчески. Епичните сюжети сякаш ни завладяват и въздигат над житеската суета. Стелещите се мъгли, огнехвъргачките, огромните ангели и демони и истинските църковни полилеи са отразени бледо във фотосите, които може да видите от събитието. Самите инстументалисти най-често седят в основите на декорите, като в оркестрина, докато Bruce свещенодейства. Огромните „чаршафи” падат един след друг, за да разкрият следващия фон за епични събития.

Iron Maiden

Iron Maiden

Параметрите на звука докосват съвършенството. Всичко останало от концерта на IRON MAIDEN остава в сферата на неизказуемото! Доколкото три програмни парчета са изпълнени преди окончателния край на сета, ще уважим обявяването на бис в протичащото по ноти турне на класиците на NWOBHM. В добавката „Run to the Hills” звучи като край на фестивала, но това е финална песен за цялото им турне.

          Сетлист IRON MAIDEN:

          Intro

          Doctor, Doctor (UFO song)

          „Never surrender” Churchill`s speach

  1. Aces High

          War Intro

  1. Where Eagles Dare
  2. 2 Minutes to Midnight
  3. The Clansman
  4. The Trooper
  5. Revelations
  6. For the Greater Good of God
  7. The Wicker Man
  8. Sign of the Cross
  9. Flight of Icarus
  10. Fear of the Dark
  11. The Number of the Beast
  12. Iron Maiden

          Бис:

  1. The Evil That Men Do
  2. Hallowed Be Thy Name
  3. Run to the Hills

          Always Look on the Bright Side of Life (Monthy Python song)

Iron Maiden

Iron Maiden

Треската от зрелището още течеше по вените ни. Организаторът бе осигурил празнична заря, която наистина по своите продължителност и богатство гонеше новогодишни размери! И нека за финал да споменем и другите достойнства на фестивала: Перфектните звук и осветление на всички сцени; Бързият и лесен, почти мигновен достъп между сцените; Осигурените големи спектакли в хедлайнерската част; Не на последно място, доведените чужди групи с достойно българско присъствие в тях.

Rock Thrashler

22.07.2018, Hills of Rock