The Other Side

Начало » Posts tagged 'снимки' (Страница 13)

Tag Archives: снимки

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Фотогалерия: LUCIFER’S CHILD, BOLG и КЛАДА в София

LUCIFER’S CHILD, BOLG и КЛАДА на 23 март 2019 г. в клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL и XAON: Наметалото на Хадес падна над София

И докато хиляди тънеха в мъка, няколкостотин прегърнаха мрака…

Последната дата от това турне за XAON не се оказа причина те да предизвикат по-сериозен интерес. Клубът бе разтворил врати в максималния си обем, но след 19:05 ч. бе все още доста комфортно–празно за толкова интересно събитие. Швейцарците се самовъзприемат като Symphonic Death Metal, но звученето им, всъщност, носи повече препратки към Dark Metal сцената, представлявана от ранните MOONSPELL с добавки от AMON AMARTH. Вокалистът и основател на групата Rob смесва харшови и чисти вокали, като тежките му се отдават по-слабо от чистите. Здравословно количество Black Metal е разбъркано с разнообразни други подстилове от металното семейство. Епична минорна жилка дава драматизъм на всички песни.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Xaon

Сетът им тече под тоталната диктовка на програмирана подложка, която, освен ритмиката, допълва изпълнението с клавири, бек-вокали, пиана, хорове и синтезирани епики. Бек-ап-ът е цялостен за сета, така че между песните се чуват ветрове и шумове, репликите към публиката (където ги има) са автоматични и сдъвкани под напрежение. Пултовата подкрепа за микрофона също е част от програминга, така че тонрежисьорът скучае, докато се сменят различни динамики, от каквито XAON се нуждаят.

A_Xaon_04504

Xaon

Момчетата са ентусиазирани в благодарностите си не толкова към топлата публика, колкото към преживяното турне като цяло и леко излизат от рамките на сета си в благодарностите. XAON представят новия си – втори албум, но за финал изпълняват песен от първия. Композицията може да се нарече Melody Death Metal, към която са пришити пиана и оперно пеене по наистина доста незрял начин. Групата, обаче, предлага една твърде приятна мелодика, както и авторски решения, уникални в значителна степен, което кара феновете да ги приветстват със заслужено горещи овации.

          Сетлист XAON:

  1. Mobius
  2. Carillon
  3. Solipsis
  4. Eros
  5. Monolith
  6. Zarathustra

Интродукция-черна меса от калибъра на ползваните от ROTTING CHRIST и БАТЮШКА ни подготвя за тъмните силуети, облечени в расà и осветени в гръб. Първичен Black Metal с елементарна структура, но отчегъртан добре, ни поглъща. Подчертана атмосферика от пулта, поглъща пък звученето на DIABOLICAL. Простоватите композиции с бавни сола от разложени акорди във второто парче биват разчупени от подобие на един от разбираемите мотиви на „Ummagumma” (PINK FLOYD), но като цяло звученето на шведите е предвидимо и сякаш познато. Това, което носи наслада от изпълнението им, е че това са едни от най-добре изпълнените стандартни хармонии в Black Metal-а! DIABOLICAL умеят да внесат удоволствие с мелодиите си, без да имат нужда от уникално виртуозни включвания в свиренето си.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Diabolical

Диаболичното внушение от страна на музикантите има необходимата сила, за да хипнотизира феновете. Дори невидимите клавири допринасят за свръхестествени внушения. Death metal напъните от ранното им творчество са изоставени. Sverker Widgren (v., g., основател) ни приканва да затворим очи, за да почустваме по-добре величественото „The Fire Within”. Преливащите една в друга няколко кратки композиции, в динамичните си части са рифови, а в епичните звучат като UNHOLY (Fin.) – с чисти, почти акустични сола и пленителни хармонии. Дамски хор (Разбира се от пулта.) завършва величествено тази серия. Програмното парче „We Are Diabolical” финализира сета им с твърде много записани бекове и хорове, чиято неавтентичност, струва ми се, леко охлажда феновете. Пиано-аутродукция служи за фон, докато DIABOLICAL се снимат с феновете.

          Сетлист DIABOLICAL:

          Intro

  1. Requiem
  2. Betrayal

          Intro

  1. Failure
  2. Into Oblivion
  3. The Fire Within ->
  4. Metamorphosis ->
  5. Black Sun
  6. We Are Diabolical

Мърч щандът е добре зареден с доста разнообразни артикули, включващи различни сувенирни пособия със съответните лога. Клубът вече се доближава до пълния си капацитет, без това да става причина за потна задушливост.

C_Septicflesh_05469

Атмосферата

KRISIUN правят стегнат лайн-чек и в 21:30 ч. тръгва етно-акустичната им интродукция с живи барабани! Триото се врязва в тяхния си стил – death metal, интерпретиран с доста thrash-punk текстонаслагване и grind взривове. Напомпаният с компресия бас на Alex Camargo (v., b.) често вие под пръстите му на ултрабързите части.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Krisiun

– Здравейте, ние сме KRISIUN. Свирим тежко, свирим бързо. Готови ли сте? – Изревава фронтменът, преди да влезе във втората порция хаотична математика. Бразилците не се свенят да черпят вдъхновение и от европейската и от американската Death Metal сцена, да заплитат с Thrash и Core и да цитират SLAYER и SEPULTURA, но стилът им винаги изкристализира в сходни Death Metal виелици с еднакво наредени текстове. Те хем имат калейдоскоп от разнообразни техники, хем песните им конвергират към една формула на тяхното си съвършенство.

B_Krisiun_04999

Krisiun

Има едно сходство между латиноамериканците и балканците в манталитета и дори в композирането на тежък метъл!!! Страст, гняв и хаос се изливат първично в музиката ни. Активното общуване с феновете е изпъстрено с много вметнати „fuckin`”, докато нещата съвсем искрено стигат до „Brothers from Bulgaria! …” В среднотемповите парчета прозират влияния от GRAVE и MALEVOLENT CREATION.

– Do you want some more of this shit? – Alex добавя една много „fuckin`” тирада за рокендрола и метъла, за да стигнем до кавъра на MOTÖRHEAD. Скандиранията „KRISIUN” и мош-питът стават стандартно поведение на феновете. Бразилците заслужено поемат топлото ни отношение и отвръщат на него с достойно представяне и разширен сетлист, спрямо някои от другите им лайвове от турнето, достигайки 50 мин. за представлението си! Те бяха единствената група, която свири изцяло на живо на този концерт, все пак…

          Сетлист KRISIUN:

          Intro

  1. Ravager
  2. Combustion Inferno
  3. Bloodcraft
  4. Devouring Faith
  5. Scourge of the Enthroned
  6. Descending Abomination
  7. Slaying Steel
  8. Ace of Spades (Motörhead cover)
  9. Blood of Lions
  10. Demonic III

Без съмнение SEPTICFLESH са интересна група, изтъкана от експериментаторски дух. Разнообразното им творчество се побира вече в десет албума и бележи композиторско и ако щете, философско израстване. Гърците са достигнали световен статус и са правили грандиозни спектакли в кариерата си, но всичките им посещения в България са предлагали тур-формат на изпълненията им, не толкова впечатляващи като мащаб и свирене. Досещахме се, че и сега няма да е по-различно, но се надявахме на приятни изненади.

Septicflesh

Septicflesh

Гъста димна завеса изпълва клуба, когато в 22:50 ч. тръгват звуци от преизподнята. Когато блесналите срещу нас прожектори престават да са размазани димни петна, клавири канят хорово-църковна интродукция, която бавно се извращава в черна меса. Появява се и квартетът.

– Bondzhorno! Ladies and Gentlemen, all together – oi, oi, oi, oi! – Spiros Antoniou (v.) ни въвежда твърде отрано в ритмиката на откриващото парче. Фигурите отново потъват в дим за първата си песен. Мощни атмосферики от пулта смазват присъствието наSEPTICFLESH, които и без това чезнат в стелещите се мъгли. Технологизираният саунд е Dark, Gothic, Black и Death, а вплетените оркестрации поставят върху целия този стил шапката на Neoclassical! И ако не употребяваме термина „symphony”, то е защото не става въпрос само за симфонични пасажи, а за по-широко използване на класическата музика, както и структурирането на композициите.

C_Septicflesh_05395

Septicflesh

След всяка песен SEPTICFLESH се „прибират” визуално зад гъстия дим, а музикално – зад обширните аутродукции и интродукции, обрамчващи парчетата им. Подложката, обаче, не е подготвена за целия сет, а диктува от пулта парче по парче, така че групата да има свободата да контролира ритъма на концерта. Когато отварят повече време между песните, върви монотонен атмосферичен шум – похват, доста застъпен в концертите на колегите им от ROTTING CHRIST. Полифонизмът е забележителен, като димно-маниерната визуализация леко отстъпва пред него, като претенция и реализация. Внушението, че оркестърът е зад мъглата не се получава, заради доста електронно звучащите ритмики и инструменти и цялостното Gothic излъчване на саунда. Обясненията за енергията, запълнили няколко паузи звучат неубедително, като зле сглобена философска система, оправдаваща неяснотите в изложението.

C_Septicflesh_05451

Septicflesh

Бързите мощни барабани и здравите рифове удържат гърците в едно по-строго-метално лоно. Пасажите от класическа музика в съчетание с Gothic/Industrial саунда, обаче, подсказват, че следващата крачка в този тип експерименти вече се нарича IGORRR. След петата песен SEPTICFLESH влизат в една скована агресивност, като лицето на съответната композиция се носи само от разнообразните щрайхове, хорове, пиана, клавесини, тромбони  и клавири. Групата не е много ангажирана по време на добавките, но паузите между песните се удължават. Множество пъти феновете се призовават с декламираното: „Are you ready, my frends?” И пълният клуб бе винаги готов за тях. Силно впечатление прави, че в много случаи подложката осигурява подчертани бас линии, изпълнени от контрабас, тромбон и дори от клавир! Когато по време на биса, в израз на своята любов към почитателите си, Spiros Antoniou разпери ръце, а басът му продължи да „свири” сам, въпреки мъглата се проясни усещането за буфосинхрониада.

C_Septicflesh_05365

Феновете

Звученето, което предлагат SEPTICFLESH е кристално и перфекционистично. Балансът, който постигат между компонентите може да бъде награден с определение като Бах-овски Black Metal. Очевидно това задоволява публиката, въпреки че представлението трудно може да се нарече „концерт”. Въпросът, защо се случва този феномен, е оставял в чекмеджето цели репортажи от други концерти… Изглежда слушалковото потребление на нискоформатни музикални носители е причината, фенове да се удивляват на концертите, на които не се свири, но пък звучат добре? Хората „хайфисти”, обаче, изглежда няма как да бъдем удивени от студийния запис, макар и контролиран от пулт и пуснат през клубни колони от висок клас!

Septicflesh

Septicflesh

– Ще запомним тази нощ! Скоро ще се върнем тук с новия си албум. – Настоява фронтменът от сцената, когато час след началото на сета им тръгва дълга аутродукция, чиито финални щрихи от набиращи мощност футуристични инерционни двигатели, ни подсказват че вълшебството отлита. Величествено! Може би…

          Сетлист SEPTICFLESH:

          Intro

  1. Portrait of a Headless Man

          Outro

  1. Pyramid God
  2. Martyr
  3. Prototype

          Orchestral Intro

  1. Enemy of Truth

          Chorus Outro

  1. Communion
  2. The Vampire from Nazareth
  3. Prometheus
  4. Dante`s Inferno

          Outro

          Бис:

  1. Anubis
  2. Dark Art

Rock Thrashler
30.03.2019 Club Mixtape 5

Още:

Фотогалерия: SEPTICFLESH в София през 2019 г.

Фотогалерия: SEPTICFLESH и IN FLAMES на Rockstadt 2018

SEPTICFLESH пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика

SEPTICFLESH: Винаги експериментираме с нови елементи и цветове

 

Фотогалерия: SEPTICFLESH в София през 2019 г.

SEPTICFLESHKRISIUNDIABOLICAL и XAON на 30 март 2019 г. в клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

 

Фотогалерия: AN THEOS и VELIAN в София

AN THEOS и VELIAN на 12 май 2018 г. в клуб Joy Station,  София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия: DECAPITATED, HATESPHERE и THY DISEASE в София

DECAPITATED, HATESPHERE, THY DISEASE, GRIMAZE и DEHYDRATED на 12 ноември 2018 г. в клуб Mixtape 5,  София.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия: БАЛКАНДЖИ и KHANЪ в София

БАЛКАНДЖИ и KHANЪ на 8 ноември 2018 г. в клуб Mixtape 5,  София.

Фотограф: Кирил Груев ©

 

Повествование от бавните години (50 години URIAH HEEP)

Както вече съм имал възможност да обсъдя с вас, късният ренесанс на британския феномен URIAH HEEP бе онова събитие, което събуди музикалния рок живот в България. Тогава музикалните ветрове, които духаха през Родината можеха да носят от запад на изток само сладникаво безсмислие на средновековна любов и пренасяха мелодии предимно от Рим към Москва… За да стане възможно рок музика да дойде официално по нашите сцени, тя трябваше да е преминала цензурните бариери на окупатора! Така и стана – след турнето на англичаните в Съветските републики през 1987 г., за което ние тогава не знаехме, нашият път към рок съкровищницата бе отворен през източната порта. Но стига за това! Важното е, че това бе момент на прераждане, който донесе спокоен и в немалка степен плодовит период за URIAH HEEP, които от днешна гледна точка побират в себе си всички мелодични метъл поджанрове в композициите си!

Uriah Heep

Uriah Heep

Не само 50-годишен юбилей имат класиците, но и ние имаме 30-годишен юбилей, откакто можем да им се наслаждаваме на живо! И за щастие го правим нееднократно. Цялото им турне този път е посветено на новия им албум „Living the Dream”, т. е. това нямаше да е от онези ретроградни повторения, изпълващи ни с носталгични чувства, когато се опитваме да се вкопчим в изплъзващата ни се младост…

Българският съпорт в лицето на JOHN STEEL не само е с подходящо звучене. Това, което схожда групата за втори път с организатора BGTSC, е перфекционизмът и стабилността! Едно от нещата, които пречат на нашите групи да се изявяват пред по-голяма публика е неразбирането за отговорността пред феновете, които са дошли заради продукт, а не, за да се преклоняват компромисно пред някой. Случаят с JOHN STEEL не е такъв.

John Steel

John Steel

В 19:35 ч. осветлението глъхне и на сцената българските момчета експедитивно подхващат сета си. Вече добре познатите композиции (за немалка част от феновете!) затиктакват от колоните в брилянтен синхрон и балансирано звучене. Паузите са кратки, така че музиката изпълва времето по професионален начин. Вокалните партии от записаните с именити фронтмени албуми на групата, този път са в изпълнение на Руси Тенев (DIFFERENT HIGHWAY, SAKAR), което прави от групата регионален феномен… Гласът на вокалиста се разгръща в пълния си блясък, а смелото му мъжкарско сценично поведение показва, че JOHN STEEL не са само съпорт на големи имена, а и група, която притежава фундамента, за да направи от концертите си пълноценни рок преживявания, издигайки фронтмена си на върха на меча! Мелодичният и същевременно твърд hard`n`heavy звук е подходящ както за феновете им, така и за хората, които ги слушат за пръв път. Щипка IRON MAIDEN и отблясъци RAINBOW са съчетани с творчески пламък, а усетът на озвучителя към необходимите ефекти за перфектните вокали, прави от сета нещо повече от подгрявка. Прави го онзи бонус, който си е струвало човек да преживее!

          Сетлист JOHN STEEL:

  1. Leviathan Raises
  2. Nightmare
  3. Creator
  4. Behind Closed Doors
  5. One God
  6. Lost Messiah
  7. Behold the Night

Мърч-щандът на хедлайнера не предлага интересните с бонусите си аудио изделия и въобще аудио изделия, а само конфекция. Сърдити британски старчета много държат пред тях да няма небрежно оставени бири, вероятно от медицинско-психологически съображения… Оттеглям се под натиска на опасенията за неуважителни балкански изстъпления…

Uriah Heep

Uriah Heep

Когато в 20:45 ч. осветлението гасне, из ефира се носи онази така характерна клавирна бленда, белязала всичките 50 г. от съществуването на URIAH HEEP, но която не дава подсказка за конкретна песен. Откриващата за новия им албум песен, като композиция може да звучи добре в кой да е съвременен албум от heavy metal до sympho metal жанра, но е белязана от неповторимите бленди на англичаните. В цялата първа част на концерта чухме 6 композиции от „Living the Dream”, подсилени от повече или по-малко известни класики. Подборът на песни бе от (Да го наречем!) „А” страна на новия албум, което е показателно за жизнеността на творческите сили у групата! Защото помним и албуми-сингли от 90-те… В радио-сингъла „Knocking at My Door” ветераните избухват в power metal, където всеки инструмент получава своята изявена страна в общия балансиран звук, а тежестта на звученето е изненадваща! Дори клавирите на дългорестия аристократ Phil Lanzon режат в мощни реверберации. След класически поздрав за пълните трибуни на залата, URIAH HEEP се извиняват, че не може да обхванат доста широкото си творчество в един концерт и показват нежната си страна и в новото си творчество с доста кънтри-звучаща композиция. Дългата инструментална част на „Rocks in the Road” дава време на Bernie Shaw (v.) да си открадне почивка преди класическата част от сета.

Атмосферата

Атмосферата

Условно обозначената като втора част на концерта избухва с една тежка версия на класиката „Gipsy”! За втори път тази вечер URIAH HEEP демонстрират тежки стандарти на интерпретация, „галещи” ухото с звук, надминаващ като експресивност дори JUDAS PRIEST! Тук е моментът да отбележим, че дръм стената от звук на Russell Gilbrook е увенчана от нискочестотни каси, като в 80-тарска красика и подпира цялото звучене на турнето с ненатрапващи пулсации, за разлика от съвременните „писъци” на пикове като от баскетболна топка! По този начин звукът от барабаните ни блъсва осезаемо, без да руши крехките ни слухови власинки – стандарт, недостижим за много групи. Китарата на Mick Box стърже в крайни дисторшън бленди, а клавирите се съревновават с този стандарт, без да излизат извън класическото звучене за групата. Другите класики са изпълнени с вплетени сола от всички инструменти. „July Mourning” от София вероятно може да се състезава за парчето с най-много любителски видеа… Песента с надстилова мелодичност „Lady in Black” бележи безнадеждния опит за край на концерта…

Uriah Heep

Uriah Heep

Двата хита от биса изчерпват сетлиста както за българската дата, така и за всички концерти от турнето „50 Years Uriah Heep Living the Dream” до сега, събирайки концерта в рамките на час и 45 минути. Въпреки осигурената екзалтация и поредно посещение на българската публика, мисля че англичаните продължават да дължат един специален концерт с разширен сетлист на София!

          Сетлист URIAH HEEP:

          Atmospheric Intro

  1. Grazed By Heaven
  2. Return To Fantasy
  3. Living the Dream
  4. Too Scared to Run
  5. Take Away My Soul
  6. Knocking at My Door
  7. Rainbow Demon
  8. Waters Flowin`
  9. Rocks in the Road
  10. Gipsy
  11. Look at Yourself
  12. July Mourning
  13. Lady in Black

          Бис:

  1. Sunrise
  2. Easy Livin`

          Symphonized Outro

Rock Thrashler

Зала Универсиада, 06.02.2019 г.

Фотогалерия: DISTORTED REALITY и ZAPLAXA

DISTORTED REALITY и ZAPLAXA в клуб Три Уши, София, на 24 ноември 2018 г.

Фотограф: Кирил Груев ©

Фотогалерия: SVETLIO & THE LEGENDS, ОБРАТЕН ЕФЕКТ и DOCTORS GOGO BAND в Терминал 1

SVETLIO & THE LEGENDS, ОБРАТЕН ЕФЕКТ и DOCTORS GOGO BAND на 10 февруари 2018 г. в Терминал 1, София.

Фотограф: Кирил Груев ©

 

TARJA и STRATOVARIUS: Северна вечер в София

Преди четвърт век ни бе обещано, че ако отидем на един концерт, манната небесна от рок групи ще се изсипят в България. Манната не се изсипа, според обещанията, но днес сме дестинация, посетена от толкова много групи, че вече си избираме кои да видим и кои да пренебрегнем, точно както правим с всякакви други стоки. Големите тур-оператори най-накрая ни сложиха на картата на културните нации в концертно отношение. (Казвам ви всичко това, за да знаете с какъв темп се изпълняват най-светлите обещания.) Ако на някой български организатор нещата му се получават така, че концертите протичат според плановете и той умее да продава не само музика, но и удоволствие, то бъдете сигурни, че това не е плод на късмет и натрупване на щастливи случайности!!! BGTSC, в партньорство с най-сериозните туринг имена в метъла, ни поднесе още едно гарантирано удоволствие от най-актуалните световни турнета. Финалните фойерверки на съвместната изява на TARJA и STRATOVARIUS бе в София.

Tarja

Tarja

Дълга опашка от фенове заобикаля цялата зала Универсиада преди началото на събитието. Мерките за сигурност са в светлината на съвремието ни, но хората влизат сравнително бързо и без излишни бодигардски престаравания.

Serpentyne

Serpentyne

Точно в 19:15 ч. SERPENTYNE ни блъсват с мощен бас и клавир от пулта. Още съм в алергичен шок от подобната италианска гарнитура от предишната вечер… Symphonic Metal групата от Великобритания е доминирана от гласа на Maggiebeth Sand, който комбинира нежно-еротични нотки с оперни похвати. Здравата рифовка е авторска и има своите върхове. Върху рифовките, носещи спомени за MY DYING BRIDE и BLACK SABBATH, е разположен богато орнаментиран бекграунд от симфонизации, клавири и полифонични бек-вокали. Докато стилът им бавно влизаше под кожата на феновете, се промъкна и тънка ирано-келтска фолклорна традиция в звученето им.

Serpentyne

Serpentyne

– Когато създадохме SERPENTYNE, ние бяхме Symphonic Metal група. Но нещо се промени! Станахме Folk Metal. – каза Maggiebeth Sand.

„Смъртта”, която досега кротко седеше зад микрофон грабна шотландска гайда и изпълни фолклорен компонент в традициите на инструмента. Последва Folk Metal парче, където шотландската гайда бе заменена от нискокласна електронна гайда на сцената. От това звукът от високопланинския инструмент не изчезна, а правеше инструментален дует с братовчедката си от небитието. Много агресивно влезе и звук от флейта, чието интерпретиране бе изиграно доста нескопосано от вокалистката, макар и със запален ентусиазъм. Клавирите доубиха живото присъствие на група на сцената.

Serpentyne

Serpentyne

– Много е тъжно, но едновременно и щастливо е, че това е последната дата от това турне. Ние бяхме много радостни през последните двадесет и един дни да свирим с такива музиканти! – изрази емоциите си Maggiebeth с нежния си глас. За щастие в последната песен не бяха изявени така ярко студийните усилия на SERPENTYNE. Мисис Sand се изяви зад клавира поне визуално, а музиката побираше калейдоскопа от цялостното творчество на англичаните. Снимка с щедрите ни фенове финализира първия сет.

          Сетлист SERPENTYNE:

  1. The Dark Queen
  2. Spirits of the Desert
  3. Helen of Troy
  4. Scotish Pipe Instrumental
  5. Lammas Night
  6. Morrighan`s Jig

Богато зареденият мърч щанд още веднъж подчертава, че вече сме световна дестинация…

Атмосферата

Атмосферата

В 20:15 ч. дълга Sympho-Prog интродукция ни събира в залата, чийто капацитет е почти изчерпан. Вдъхновяващото творчество на STRATOVARIUS е достатъчно обширно и разнообразно, за да може да ни заплени лесно. Изявеният инструментализъм предлага ярък контрапункт на подгрявката, а чуваемостта на живото свирене е вдъхновяваща. Сливайки песни, финландците не икономисват от най-добрите си композиции още в началото. Вместо да заплитам суперлативи се предавам на удоволствието от това най-достойно изпълнение.

Stratovarius

Stratovarius

– Сега ще ви изсвирим една песен, която никога не сме свирили в този състав. – осведомява ни Timo Kotipelto (v.). – Направихме я почти на шега, преди четири седмици.

Stratovarius

Stratovarius

„4000 Rainy Nights” дава началото на една не толкова вихрена част от сетлиста на STRATOVARIUS, където има много сола, клавирни отстъпления и разпявания на публиката. Мелодичният им Progressive Metal е белязан от уникалния им и разпознаваем композиторски талант. Музиката говори повече, отколкото може да се изрази с думи. В „Unbreakable” двойната клавирна атака е подсигурена от програмирания ритмичен компонент, докато сложната пръстовка е изсвирена на живо – това е само една от дреболиите, които отличават големите банди от буфосинхронистите! На последното парче – „Hunting High and Low” групата изцежда певческите ни възможности с взаимен кеф. Басистът Lauri Porra изтръгва двете най-дебели струни от баса си и довършва на тънките! Букви и снимки бледнеят пред представлението на големите STRATOVARIUS! Рамката на час и петнадесет минути оставя лек музикален глад у нас, но и прави от сета шоу без нито един излишен елемент.

Stratovarius

Stratovarius

          Сетлист STRATOVARIUS:

          Intro

  1. Eagleheart -> 02. Forever Free
  2. Oblivion
  3. Shine in the Dark -> 05. Paradise

          Guitar & Keyboard Intro

  1. 4000 Rainy Nights

          Mozart inspirate piano instrumental

  1. Black Diamond

          Drum solo

          Intro

  1. Destiny
  2. Forever
  3. Unbreakable
  4. Hunting High and Low

С известна изненада наблюдавам тоталното оголване на сцената и подготовката ѝ за нов вид шоу. Семпъл силует се прожектира на стената зад сцената. Широк подиум побира скромен сет барабани и клавирна „клетка”. Дори мониторите са изнесени.

Tarja

Tarja

Точно в 10:00 ч. епична многопластова интродукция въвежда TARJA във Fusion встъплението на резачката „Demons in You”. Няма начин да не се натрапва впечатлението, че представлението е замисляно като празник за очите! Без да подценяваме музикантските възможности на инструменталистите, тяхното свръхактивно сценично държание е доста продуцирано. Акцентът върху челиста в центъра далеч надхвърля аудио значението му за композициите. Самата Tarja е вкарана от мениджмънта си в една доста тривиална еротика. Между разнообразните като стил песни е търсен контрастът. Поп песните са туширани от мощни метъл композиции. Gothic танцувалните парчета подчертават неравноделните ритмики в някои композиции. Неокласическите висоти се редуват с рок-структурирани пасажи.

Tarja

Tarja

След четвъртата песен титулярката каза, че в България винаги се е чувствала като у дома си! След това калейдоскопът от контрасти продължи, оставяйки впечатление за търсенена по-широка публика. Нежните и тежки моменти се вплетоха. Оперните и рок похвати покриха всякакви диапазони и тоналности. Забележително е как движението по сцената не се отразява на качеството на пеене на Tarja Turunen! Сякаш извънземният ѝ глас не е свързан с извиващата се грациозно шия на певицата.

Tarja

Tarja

Преди акустичната интерпретация на „I Walk Alone” Tarja каза колко важна публика е била именно българската в най-трудния за нея момент от началото на соловата й кариера. Неизбежното приближаване към финала не можеше да охлади възторжените фенове, докато се наслаждават на още няколко песни, на последната от които бяха поканени музикантите, осъществили турнето. След като чухме „Лека нощ, София” дългите овации не успяха да върнат финската дива на сцена. Записи от произведенията ѝ утешаваха публиката, докато напускаше залата.

Tarja

Tarja

          Сетлист TARJA:

          Intro

  1. Demons in You
  2. 500 Letters
  3. Falling Awake

          Intro

  1. Undertaker
  2. Deliverance
  3. Calling from the Wild
  4. Diva

          Intro

  1. Love To Hate
  2. Innocence
  3. I Walk Alone
  4. Victim of Ritual
  5. Until My Last Breath
Феновете

Феновете

Rock Thrashler
29.10.2018 г., зала Универсиада, София

Вижте цялата галерия от концерта.