Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 5)
Tag Archives: Сергей Шишов
“Gillespiana” от DIZZY GILLESPIE & HIS ORCHESTRA в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Gillespiana” от DIZZY GILLESPIE & HIS ORCHESTRA. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Легендарният джазов музикант, тромпетистът Dizzy Gillespie, изповядва своето кредо в автобиографията си: „Мъчех се да наложа джаза като концертна музика, като форма на изкуството, а не просто музика, която слушате на места, където сервират уиски“.
Сред неговото творчество албумът “Gillespiana” представя Gillespie във върхова форма и в по-амбициозна и по-композиционна обстановка от всичко, което е опитвал до този момент, това е неговият шедьовър, и както твърди тромпетистът Jon Faddis: „Когато има биг бенд зад гърба си, това го тласка в различни посоки и тогава смятам, че Dizzy всъщност е в най-добрата си форма.“
Ето каква е предисторията на “Gillespiana“, амбициозна сюита за джаз оркестър, композирана през 1960 г. от 28-годишния тогава Lalo Schifrin, в пет части: прелюдия, блус, панмерикана, африкана и токата.

Dizzy Gillespie & His Orchestra – Gillespiana
Lalo Schifrin се среща с Dizzy по време на турнето на неговия биг бенд през 1956 г. в Южна Америка, включително Аржентина, родината на Lalo. Schifrin има великолепно образование като класически музикант при Juan Carlos Paz в Буенос Айрес и в Парижката консерватория при Charles Koechlin, а също така умело преплита латино и джаз елементи, свирейки джаз.
Dizzy е толкова впечатлен от музиката на Schifrin, че го кани да му се обади в Ню Йорк. Това става през 1960 г., когато Lalo Schifrin се присъединява към квинтета на Dizzy Gillespie като заместник на Junior Mance, най-вече заради композиторските си качества, а не заради уменията си на пианист.
„Един ден Dizzy ми предложи да напиша нещо – спомня си Schifrin – и след като бях подготвил няколко идеи за “Gillespiana” и имам предвид точно това – нещо съвсем сурово, не оркестрирано, не развито – което той ме помоли да занеса в къщата му и да му го изсвиря. „Как искаш да го оркестрираме?“ попита Dizzy. „Отговорих му, че си представям цял оркестър с неговия джаз квинтет отпред – продължава Lalo. – Казах му също така, че смятам, че мога да постигна звука, който искам, като заменя петте саксофона на обикновения биг бенд с четири валдхорни и туба, заедно с обичайните четири тромпета и четири тромбона, и Dizzy веднага вдигна телефона за да се обади на знаменития Norman Granz от гиганта Verve Records, после се обърна към мен и ме попита: „Колко време мислиш ще ти трябва за оркестрацията?“ Отговорих му три седмици и тогава Dizzy се договори с Granz да записваме на две сесии след малко повече от месец. Изглеждаше ми доста фантастично, но го направихме.
Когато стигнах до студиото, освен Dizzy Gillespie имаше хора като Clark Terry, Ernie Royal, Julius Watkins, Gunther Schuller, Urbie Green. Огледах се и осъзнах, че това е невероятен биг бенд, най-добрият биг бенд, който може да съберете в Ню Йорк, съставен от елита на Ню Йорк. Само като ги видях, много се изнервих, но за миг преодолях нервите. Музиката диктува как се чувстваш и аз започнах да дирижирам и да свиря“ – завършва Lalo Schifrin, придобил световна известност след това с музикалния съпровод към поредица филми, след които “Мисия невъзможна“.
В „Gillespiana“ Lalo Schifrin отдава почит към огромния талант на Dizzy Gillespie и представя произведение, в което всяко действие отразява различен аспект от личността на Dizzy, вариращ от меланхоличния блус до енергичната токата, от алюзиите към африканските предшественици на Dizzy до интереса му към латиноамериканската музика.
Lalo Schifrin решава, че за подобна творба най-подходяща ще бъде формата на „Сюита“ от осемнадесети век, като петте части да бъдат по-скоро под формата на „Concerto grosso“, барокова форма, в която малка група музиканти поема ролята на концертен солист, свирещ върху или между изпълненията на целия оркестър. Във визията на Lalo квинтетът на Gillespie (с него самия на пиано) играе ролята на групата солисти, а биг бендът – на оркестъра.
Така се получава една от малкото успешни широкомащабни творби с опит за смесване на автентични южноамерикански ритми и звучност, с тези на джаза. В нея долавяме Dizzy Gillespie да представя типичните за него стилистични похвати, като започване на музикална фраза от нейния връх, последвано от хроматични спускания, особено в четвъртинки, привързаност към скоростно свирене с двойно време, и накрая – неподражаемият му твърд звук на тромпета.
Квинтетът му тук също успява да се извиси, в него по това време са Leo Wright (алт саксофон и флейта), Lalo Schifrin (пиано), Art Davis (контрабас) и Chuck Lampkin (барабани). В биг бенда участват двадесет и един музиканти, които са добре известни имена от съставите на COUNT BASIE и DUKE ELLINGTON, наред с перкусионисти.
Албума „Gillespiana“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 13 юли, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Mystic Mirror” от WHITE SUN в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mystic Mirror” от WHITE SUN. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Базираното в Лос Анжелис трио WHITE SUN печели през 2023 г. второто си отличие “Grammy” в New Age, Ambient или Chant категорията с албума “Mystic Mirror” („Мистериозно огледало“) и с него ще пристъпим към духовния свят на сикхите, към тяхната монотеистична религия сикхизмът.
В състава влизат певицата и композиторът Gurujas Khalsa, перкусионистът Harijiwan Khalsa и инструменталистът и продуцентът Adam Berry. Досега имат издадени 9 студийни албума и близо 200 песни, с които заемат неколкократно първото място в Billboard.
Първоначално звукът им е откровен New Age, но през годините се развива и включва елементи от други жанрове, като Pop, Latin, Alternative, World и Electronica. Тяхната музика става популярна със своите ясни и изискани вокали, съпроводени от сложни инструменти.

White Sun – Mystic Mirror
Gurujas обяснява: „Наистина не зная как най-добре може да се опише нашата музика, с тази смесица от различни стилове и жанрове. Винаги е труден въпрос за мен да отговоря, но ще кажа, че е New Age Pop. В крайна сметка музиката ни идва от място, което не разбирам напълно и няма модел за това, което правим. Ние оформяме музиката точно както музиката оформя нас. Всеки път, когато създаваме песен, чувствам, че е пристигнало нещо ново, нещо, за което може да нямам контекст. Това е моят личен опит.”
В днешно време най-новите идеи може да остареят за сравнително кратко време, за да направят място за следващото голямо нещо. Затова в стремежа си към духовно развитие изследователите често гледат далеч в миналото за вдъхновение. Така WHITE SUN създават в наши дни съвременни версии на древни духовни практики и се докосват до лечебната сила на мантрите от сикхизма.
Gurujas допълва: „Мантрите са се предавали устно през вековете от около 5000 години. Пеенето в този албум е на 600-годишен писмен език, наречен Gurmukhi, който произлиза от още по-стария санскрит с персийски влияния. Този език се използва и в naad yoga, наука за това как звуковите вибрации влияят на тялото, ума и духа чрез използването на мантра. Ние специално искахме да вземем думите на традиционните мантри и да напишем мелодии и да аранжираме музиката така, че да се превърнат в песни с припев и стихове, с различни части в рамките на структурата, и със звуци, които са приятни и благотворни за многократно слушане.“
В албума „Мистериозното огледало“ откриваме три свещени за сикхите текста от тяхната библия Ади Грантх, или Гуру Грантх Сахиб, и те се изпълняват в традицията Шабад Киртан; има и два химна от основателя на сикхизма през ХVI век Гуру Нанак, и един от Гуру Арджан, всичките в съвременна обработка.
И още от Gurujas: “Mystic Mirror“ започва с композицията „Garden“ и ви предлагаме експериментално пътешествие с балади и поп песни, за да завършим с женски хор. Стремежът ни е да правим музика, която да остави слушателя в по-добро, в по-приповдигнато настроение. Ние сме толкова смирени и толкова невероятно благодарни, защото „Mystic Mirror“ влезе в класациите дори на страни като Хонг Конг. За нас е страхотно да видим нашата музика в класациите по света. Нашите фенове се чувстват като едно голямо семейство и съм толкова благодарна, че хората реагират на това, което правим. Когато пиша песен, обикновено започвам с пианото и си я пея на глас. Да видиш как след това стават произведения, които се изстрелват на световната сцена, е чудотворно усещане“ – завършва Gurujas Khalsa.
Албума “Mystic Mirror”, или „Мистериозно огледало“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 29 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“RökFlöte” от JETHRO TULL в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “RökFlöte” от JETHRO TULL. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Ian Anderson, певец, флейтист и лидер на британската прогресив рок група JETHRO TULL, размишлява върху темата за боговете от Скандинавския пантеон в албума “RökFlöte” (“Рок флейта“). Повод за това са неговите изследвания на викингските му корени, и така подготвя 12 песни в ямбичен и трохеен тетраметър за историите на някои от героите и главните скандинавски богове, вдъхновили автори като Richard Wagner и John Ronald Reuel Tolkien.
Anderson е привлечен от тази тема поради интереса му към собствените му корени, откривайки, че неговата ДНК по бащина линия произхожда от Балканите, след което неговото „племе“ е мигрирало през неолита към Западна Европа и Скандинавия. Набезите на викингите в земите на днешна Великобритания донасят неговата кръвна линия в родната му Шотландия и той използва тази идея като вдъхновение за последното засега издание на легендата JETHRO TULL.
Заглавието “RökFlöte” ни предлага типична игра на думи от Ian Anderson, като „Rök“ предизвиква асоциации с апокалиптичната битка Ragnarök (Залезът на боговете) от скандинавската митология, заедно с по-очевидната игра на думи за „rock“ музика. „Flöte“ пък на немски е „флейта“, любимият инструмент на Anderson, който първоначално е имал замисъла да направи инструментален албум за флейта и рок група.

Jethro Tull – RökFlöte
Така пред нас оживява първичната празнина Гинунгагап, в която живее великият дух на света Фимбултир, навлизаме в повествованието с „Пророчествата на Вьолва“, или „Вьолуспа“, първата и най-известна поема от „Поетичната Еда“, която представя историята за създаването на света и идващия му край. Тя именно е разказана от пророчицата Вьолва, която говори на върховния бог Один. Долавяме след това очарованието на Фрейя, богинята на любовта, плодовитостта, щастието и пролетта.
Локи, богът на хитростта и пакостите, който е от групата ледени великани Йотуни, е герой на историята как успява с измама да накара Хоар да изстреля стрела, направена от имел, към Балдер, сина на Один, когото той смята за неуязвим. Локи е персонаж и в друга песен, в която се говори за неговия син от великанката Ангербода, вълкът Фенрир.
Към края се появяват ангелът хранител Вьорьоз и любимецът на шведите Ньорд, бог на богатството, плодородието, морето и морските пътувания. Когато Ньорд се разболял и починал, шведите безутешно скърбели за него.
Албума “RökFlöte”, или “Рок флейта“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 22 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Blood on the Tracks” от Bob Dylan в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Blood on the Tracks” от Bob Dylan. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Американецът Bob Dylan, поет, автор на песни и певец, e смятан за един от най-великите на всички времена, основна фигура в популярната култура за период повече от 60 години, определян за една от най-влиятелните личности на ХХ век. Неговите текстове включват различни политически, социални, философски и литературни влияния, противоречащи на конвенциите на поп музиката и насочващи към процъфтяващата контракултура.
Получава множество награди, включително Президентския медал на свободата на САЩ, десет отличия Grammy, Golden Globe и Oscar. Dylan е въведен в Залата на славата на рокендрола, Залата на славата на авторите на песни в Нашвил и Залата на славата на авторите на песни. Бордът на наградата Pulitzer през 2008 г. му присъди специално отличие, а през 2016 г. Bob Dylan получи Нобеловата награда за литература „за това, че е създал нови поетични изрази в рамките на великата американска песенна традиция“.
През пролетта на 1974 г. Dylan остава в Ню Йорк за няколко седмици, докато посещава уроците по изобразително изкуство на художника Norman Raeben. Впоследствие Dylan признава заслугата на Raeben в интервюта за трансформирането на разбирането му за времето и през лятото на 1974 г. започва да пише поредица от песни в поредица от три малки тетрадки, които използват новите му знания:
„Raeben ме научи как да виждам по начин, който ми позволяваше да правя съзнателно това, което несъзнателно чувствах… Когато започнах да го правя, първият албум, който стана, беше „Blood On The Tracks“ („Кръв върху следите“). Всички са съгласни, че беше доста различен и различното в него е, че има код в текста и също така няма усещане за време“.

Bob Dylan – Blood on the Tracks
Албумът става известен със своите интроспективни и често меланхолични текстове, с теми за любовта, загубата, отмъщението и разкаянието.
В своите мемоари от 2004 г., “Chronicles, Vol. 1“, Dylan заявява, че песните в този албум нямат нищо общо с личния му живот, и че любовните истории в него са вдъхновени от разказите на Антон Чехов.
„Blood On The Tracks“, или „Кръв върху следите“, е признат за един от най-добрите албуми на Dylan както от критици, така и от фенове, а различни публикации оттогава го посочват като един от най-великите албуми на всички времена. Има търговски успех, достигайки номер 1 в Billboard 200, с двоен платинен сертификат за най-малко два милиона продадени копия в Съединените щати. През 2015 г. е въведен в Залата на славата на Grammy.
Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 15 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Songwrights Apothecary Lab” от Esperanza Spalding в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Songwrights Apothecary Lab” от Esperanza Spalding. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Не са много жените от съвременната джаз сцена, които да носят лекота и зареждащ оптимизъм със своите композиции, със свиренето на контрабас и бас китара, с проникновеното си пеене. Това именно прави Esperanza Spalding като кръстосва музиката между Stevie Wonder и Wayne Shorter.
Esperanza е родена преди 40 години в Портланд, Орегон, с корени от афроамериканец и майка от уелски, индиански и испански произход. Още през детските си години тя разкрива музикални заложби – докато слуша лекциите по музика на майка си в колежа, у дома повтаря на пианото това, което учителят е изсвирил, включително откъси от Лудвиг ван Бетовен. Силно впечатление ѝ оказва виолончелистът Yo-Yo Ma, това я вдъхновява да се занимава с музика и започва да взема уроци по цигулка на 5-годишна възраст. Вече на 15 години става концертмайстор на Обществото за камерна музика на щата Орегон и е описвана като музикален вундеркинд, който с лекота свири и на китара, и на контрабас. Тези ѝ качества носят академични стипендии за Portland State University и Berklee College of Music, където учи, и така започва възхода на нейната музикална кариера.
Днес има репутацията на именит джаз музикант, носител на 5 отличия „Grammy“, почетен доктор на два реномирани университета (Berklee College of Music и California Institute of the Arts (CalArts), бивш професор в Harvard University, с издадени 8 студийни албума, 2 концертни заглавия, две опери са с нейно участие, а 3 филма имат музикалния ѝ съпровод.
В албума „Songwrights Apothecary Lab“ („Лабораторията на аптекари автори на песни“) са включени 12 музикални произведения с лечебна цел, създадени в продължение на няколко месеца от музиканти и практикуващи специалисти в различни области като музикална терапия, неврология, афроамериканска музика, суфизъм, южноиндийска музика. Вместо да използва различни заглавия, Spalding обозначава всяка композиция като номерирана „formwela“, термин, който предполага нещо между песен, лечебна мантра и магическо заклинание. И още нещо: думата „аптекар“ тук носи асоциации с народната медицина, каквото е било значението ѝ преди векове като знахар или лечител.

Esperanza Spalding – Songwrights Apothecary Lab
Esperanza вижда звуците като съставки, които, подредени по определен начин, може да предизвикат благотворни здравословни резултати. Тя се консултира с невролози и музикални терапевти при създаването на композициите в „Songwrights Apothecary Lab“, всяка от които е предназначена да адресира специфични емоции за възстановяване на духа, за преодоляване на стрес и други несгоди, и ето какво споделя:
„Има една мисъл на саксофониста John Coltrane: „Ако някой от моите приятели е болен, бих искал да изсвиря определена песен и той ще бъде излекуван“. Всички „formwela“ са създадени чрез нашите изследвания, гадания, интуиция, музикално майсторство, вкус, вдъхновение и съвместни усилия за проектиране на песни, които намират конкретен благотворен ефект върху нашето обкръжение.
Това е като най-старото нещо в историята на човечеството, ние се връщаме към произхода на музиката, към нейните корени. Произходът на музиката е отговор на общуването с другите във вашата общност, в обкръжението ви. И отговорът е интуитивен! Когато си тананикате около бебе, или когато седите с някой, който скърби, и вие му припявате в унисон, или когато сте радостно развълнувани, пеете и си казвате „Страхотно“! Да, това е музиката!“ – завършва Esperanza Spalding.
Албума „Songwrights Apothecary Lab“, или „Лабораторията на аптекари автори на песни“, отличен с наградата „Grammy“ за най-добър вокален джаз, е записан с впечатляващ състав музиканти, начело със саксофониста Wayne Shorter.
Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт”, събота, 8 юни, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Достойно есть“ с камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Достойно есть“ с камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Тази година в навечерието на нашия национален празник 3 март ще възкресим спомените на участници в чутовното Априлско въстание и песнопенията, с които са се възправяли и са се жертвали, за да я има днес свободна България.
През април 1876 година старобългарските песнопения напускат храмовете и манастирите, и наред с добре известните песни на Добри Чинтулов, Иван Вазов и Стефан Стамболов започват да звучат като революционни химни.

Камерен ансамбъл Йоан Кукузел Ангелогласният – Достойно есть
Те извисяват националното самосъзнание и повдигат духа на нашите предци в решителния час на битката за род, вяра и език, ставайки истински катализатор на Освобождението. Ето няколко примера:
- „Господи сил, с нами буди“ е пято от защитниците на Дряновския манастир;
- „Возбранной воеводе победителная“ е изпълнявано от клисурските въстаници след освещаването на знамето в черквата „Св.Никола“ на Гергьовден;
- „Христос воскресе“, „Господи помилуй“ и „Достойно есть“ (негов автор е Аверкия монах Рилец, председател на Втори революционен комитет) звучат на много места в онези паметни дни.
Наред с тях трябва да споменем и любимото песнопение на Васил Левски „Достойно есть” – възхвала на Св. Богородица, което е записано от Таня Христова и Иван Желев в Родопите, в Широка лъка, запазено от Згуро Згуровски.
Тези песнопения са съчетани с малко известни спомени на участници в тези величави събития: ЦАНКО ДЕЛЧЕВ – майстор на черешови топове от Клисура, Поп Минчо Кънчев – деятел на окръжния революционен център в Стара Загора, заточен през 1973 г. в Диарбекир, Мильо Балтов – „тайна поща“ – куриер на революционния комитет от Стрелча, Лальо Пелитов от с. Кръвеник, Цвята Зографска – везала въстанически знамена в Панагюрище, Никола Рачев от Клисура, Георги Бочаров – съратник на Цанко Дюстабанов, Генчо Динчов – председател на революционния комитет в Елешница, Цона Лазарова – съпруга на Йонко Карагьозов, ръководител на въстанието в Първи революционен окръг, Спас Гълъбов – очевидец от черквата „Св. Архангел Михаил“ в Перущица, Петко Франгов – защитник на Дряновския манастир.
Този проект е дело на журналистите Милко Кръстев, Илия Пехливанов и Таня Христова с консултанти академик Иван Дуйчев, академик Иван Унджиев, професор Стоян Джуджев и Веселин Йосифов.
Текстът е озвучен с великолепните гласове на артистите Виолета Бахчеванова, Коста Цонев, Васил Михайлов, Петър Чернев, Вълчо Камарашев, Николай Узунов и Васил Стойчев.
Албума “Достойно есть“ с изпълненията на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ с диригент Таня Христова ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 2 март, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„i/o“ от Peter Gabriel в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „i/o“ от Peter Gabriel. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Албумът „i/o“, или „Вход/изход“, на легендарния британски музикант Peter Gabriel бе издаден в края на миналата година (по-точно на 01.12.2023 г.), и е неговият десети студиен албум, става първият, който оглавява класацията за албуми на Обединеното кралство след „So“ през 1986 г. Всъщност авторът твърди, че заглавието има и значение на Йо, по името на персонаж от гръцката митология, дъщерята на речния бог Инах и любовницата на гръмовержеца Зевс, по-сетне име и на спътник около планетата Юпитер, а както ще разберем, космическата тема има определен смисъл при подготовката на проекта.
Така или иначе, „Вход/изход“ се оказва и първият албум на Gabriel с нов оригинален материал за повече от 21 години след албума „Up“ от 2002 г., като ще отбележа, че авторът работи върху него в продължение на почти три десетилетия.

Peter Gabriel – I/O
Peter Gabriel има репутацията на личност от планетарен порядък с признание за качествата му на музикант, артист, писател и създател на мултимедийни продукти. Докато още е ученик, той е сред основателите на прогресив рок групата GENESIS, която напуска през 1975 г. след съществен принос за нейния успех. Оттогава неговите 10 самостоятелни албума, безброй представления и видеоклипове му носят поредица от награди, сред които 6 отличия “Grammy”.
Същевременно Peter развива широка обществена дейност за опазване на околната среда, за защита на човешките права, за популяризиране на музиката на народи от цял свят, озвучава компютърни игри и т. н. Ние го видяхме и у нас, на стадион „Академик” в столицата, когато изнесе своето великолепно шоу, макар и в съкратен вариант.
При подготовката на албума „i/o“ той се вдъхновява от астрономията и за всяка от песните в албума на пълнолуние пуска сингъл в продължение на година, придружен от произведение на изкуството – живопис, фотографии, скулптури и дори пластилин. Така получаваме нежен епос за взаимосвързаността и за чувството на любов към всичко в нашия свят, и това е музикално приключение, пълно с надежда. В него наред с това откриваме и темите за изкуствения интелект, за несправедливостта и корените на тероризма.
За участие в записите Peter Gabriel кани все познати имена като колоса мултиинструменталист Brian Eno, китариста David Rhodes, бас китариста Tony Levin, Manu Katché на барабаните, към които ще добавим Richard Russell на перкусии, пианиста Tom Cawley, тромпетистите Josh Shpak и Paolo Fresu, Linnea Olsson на виолончело и Don E на клавишните инструменти. Има и два хора – Soweto Gospel Choir и шведският мъжки хор Orphei Drängar, – както и оркестъра New Blood Orchestra с диригент John Metcalfe.
Албума „i/o“, или „Вход/изход“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 24 февруари, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Night in Calisia“ от Randy Brecker, Wlodek Pawlik Trio & KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Night in Calisia“ от Randy Brecker, Wlodek Pawlik Trio & KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Kalisz е най-старият град в Полша, през 2010 г. бяха отбелязани 1850 години от неговото основаване като Calisia. По този повод общината на Kalisz и Adam Klocek, директор и диригент на KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA, възлагат на композитора и джаз пианиста Włodzimierz Pawlik да напише музика.
Ето как те ни канят да поемем по древния Кехлибарен път с албума „Night in Calisia“ („Нощ в Калисия“), сюита в шест части:
„Нека преживеем една нощ в Calisia, едно място, намерено в началото на XX век на територията на днешен Kalisz, което е оставило специална следа върху този самобитен полски град. Нека поемем по Кехлибарения път, както са правили римските търговци, когато са пътували от Адриатика към Балтийско море, за да се сдобият със златото на Севера.

Randy Brecker, Wlodek Pawlik Trio & Kalisz Philharmonic Orchestra – Night in Calisia
Нека смело вървим, следвайки звездите, които ще ни покажат пътя. Докато си проправяме път през планините и гъстите гори, ние ще открием центъра на крайречните селища. Това действително е древната Calisia – същата, която Птолемей е отбелязал в своята карта на света.
Ще бъдем посрещнати от келтите, умните и смели стопани на тези земи. За радост на уморените пътешественици, те ще сбъднат мечтите им за „златния камък“. Каква е стойността на едно парче кехлибар? Може ли да бъде придобито само за един римски сребърник?
Нека се вслушаме в завладяващите диалози на тази сюита. Може би тогава ще разберем повече от споровете на търговците, и може би тогава, в мрака, който е паднал над Calisia, ще разкрием непознати тайни. Нека се срещнем в кехлибарената Calisia!“
В записите участват именитият тромпетист Randy Brecker, гостувал два пъти у нас, WLODEK PAWLIK TRIO и KALISZ PHILHARMONIC ORCHESTRA с диригент Adam Klocek, за да зазвучи творба, отличена с наградата „Grammy“ за най-добър албум в изпълнение на голям джаз състав.
Албума „Night in Calisia“, или „Нощ в Калисия“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 10 февруари, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!



