The Other Side

Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 42)

Tag Archives: Сергей Шишов

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

“Картини от една изложба” представя “Incantations (2011)” на Mike Oldfield

През 1978 година китаристът Mike Oldfield пристъпва към поредния си амбициозен проект, албумът „Incantations“ или „Заклинания“, записан тогава на две дългосвирещи плочи, за първи път в неговата дискография.

В основата на албума са залегнали митове и легенди на североамериканските индианци, както и от древен Рим, като свързваща тема е образът на Луната. Източник на вдъхновение са стиховете на поетите Henry Wadsworth Longfellow и Ben Johnson, които звучат в албума.

Mike Oldfield - Incantations

Mike Oldfield – Incantations

Както Mike признава в интервю, при композирането на „Incantations“ той предпочита да работи с пиано вместо на китара, повече да импровизира, а когато нещо му допада, той веднага го записва. В музикално отношение тук на много места се усеща влиянието на минимализма и на композитора Philip Glass.

Този албум, записан с участието на солисти, струнен оркестър и хор с диригент David Bedford, ще чуем в deluxe версията, която ще бъде представена в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 септември, след новините от 21:00 ч.

“Срещнато по пътя” на Йордан Радичков и Теодосий Спасов в “Картини от една изложба”

“Когато някое малко дете в моя роден край проговаряше бавно и трудно, даваха му да пие вода от звънец. И като пиеше вода от звънеца, детето проговаряше със звънлив глас.”

Така звънят и думите на Йордан Радичков и проговаря музиката на Теодосий Спасов в съвместния им проект “Срещнато по пътя”.

news_Sreshtnato po pytia ot Teodosii Spasov i Yordan RadichkovТози албум, записан с участието на камерен ансамбъл “Софийски солисти” и едни от най-изявените ни инструменталисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на велик за нас празник: Съединението на България, събота, 5 септември 2015 г., след новините от 21:00 ч.

“Tales of the Sands” на MYRATH в „Картини от една изложба”

В развитието на тунизийската прогресив пауър метъл група MYRATH (в превод от арабски „наследство“) решаваща се оказва срещата им с пианиста Kevin Codfert от френската формация ADAGIO. На 26 март 2006 година MYRATH открива концерта на Robert Plant и ADAGIO в римския амфитеатър на Картаген пред около 7000 души.

Kevin е силно впечатлен от качествата на MYRATH, става техен продуцент и тон инженер и не след дълго групата е първата тунизийска банда, подписала договор със световна звукозаписна компания. Нещо повече, тя е и първата, успяла да се наложи на метъл сцената със завидните умения на своите членове (почти всички със солидно музикално образование, включително във Франция), но най-вече с удачното съчетание на арабски мотиви и метъл фрактура за да създаде свой стил, наречен „ориентал метъл“.

Myrath - Tales of the Sands

Myrath – Tales of the Sands

Началото всъщност е през 2001 година, когато 13-годишният китарист Malek Ben Arbia заедно с приятелите си Fahmi Chakroun на барабани и Oulalid Issaoui на китара от предградието Ez-Zahra на столицата Тунис основават групата XTAZY и бързо набират популярност след като окомплектоват състава с бас китарист и певец.

Характерно за техния стил е включването на секция с арабски струнни инструменти и перкусии, както и на пълномащабен симфоничен оркестър. Тази тенденция се засилва особено при подготовката на третия им официален студиен албум “Tales of the Sands” или „Приказки от пустинята“, издаден през есента на 2011 г., в чийто записи участват продуцентът Fredrik Nordstrom и тон инженерът Henrik Udd, наред с Kevin Codfert.

Темите в този албум отразяват тунизийската действителност и проблемите на младите хора, свързани с любовта и вярата, но и страданието, измамата, омразата, страха и войната.

Албума “Tales of the Sands” или „Приказки от пустинята“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР в събота, 29 август, след новините от 21 ч.

“Winds of Devotion” на R. Carlos Nakai и Nawang Khechog в “Картини от една изложба”

Северноамериканския индианец R. Carlos Nakai и тибетецът Nawang Khechog прехвърлят мост между древните си култури. Двамата флейтисти ни предлагат духовно пътешествие сред състраданието, мъдростта, разбирането и съзнателното съществуване.

R. Carlos Nakai & Nawang Khechog - Winds of Devotion

R. Carlos Nakai & Nawang Khechog – Winds of Devotion

Албума “Winds of Devotion” или „Четирите посоки на предаността“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 22 август, след новините от 21:00 ч.

“Great Western Valkyrie” на RIVAL SONS в “Картини от една изложба”

„Добри неща ще ти се случат, лоши неща също ще ти се случат. Понякога някой е паднал на пътя, понякога това ще е твой близък.“

През месец януари 2014 г. калифорнийската рок група RIVAL SONS се завръща в звукозаписното студио в Нешвил заедно с продуцента Dave Cobb за да подготвят своя четвърти студиен албум.

Певецът Jay Buchanan споделя: „Мисля, че най-накрая успяхме да намерим звука, който искахме. Шест седмици правехме по една песен всеки ден и така записахме 19 песни, 10 от които влязоха в албума. Ако трябва да оприлича процеса на създаване на песните – това е като да изстискаш вода от камък. Всъщност, когато влизаме в студиото, нямаме никакви предварителни планове за албума или отделните песни, всичко става на място – започваме без подготовка работата върху една песен и в края на деня я записваме, понякога само с една репетиция, рядко имаме повече от две-три проби. Така запазваме автентичността на нашите усещания и ги предаваме пряко на слушателя, а не цитираме чувствата си от композирането, ние просто правим Rock and Roll. Има разбира се някаква мистерия как успяваме да постигнем единомислие в студиото, та ние сме толкова различни хора.

Rival Sons - Great Western Valkyrie

Rival Sons – Great Western Valkyrie

Постарахме си така да съчетаем песните, че да звучат като едно цяло. Ние всички гледаме страшно много филми, но най-близък ни е Quentin Tarantino и това се долавя в подредбата и стила на песните, все едно е негов филм.

Що се отнася до текстовете, то основно ги пиша по същото време докато записваме в студиото, затова отразяват моите лични победи и преживявания. Тук става дума за радостта от живота, например да прекараш добра вечер просто като танцуваш в близкия клуб, за любовта на богато момиче и бедно момче, пеем и за раздялата с близък човек, за безусловната любов, но има и теми за взрива на пътнически влак, за бащата, останал без работа, за кралицата на бандитите от Оклахома Belle Starr, наречена тук „Великата Западна Валкирия“.

Албума “Great Western Valkyrie” или „Великата Западна Валкирия“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 15 август, след новините от 21:00 ч.

“Aura” на Miles Davis в “Картини от една изложба”

Датският музикант Palle Mikkelborg замисля проект, в който да даде израз на своето преклонение пред гения на Miles Davis. Той композира сюита, повлиян също така от творчеството на Gil Evans, Stravinsky, Olivier Messiaen и Charles Ives, в която хроматично закодира името на Miles в основната музикална тема от 10 тона и представя своето виждане за неговата аура в 10-те части на творбата. Поводът е връчването на престижната награда Léonie Sonning Music Award през декември 1984 година и това е бил подаръкът на Palle за Miles.

Palle споделя в интервю: „Когото композирах сюитата, не познавах отблизо Miles, разбира се, бях чел много за него и бях слушал почти всичко от неговата музика, издадено на грамофонни плочи дотогава, както и присъствах на концертите му в Швеция и Копенхаген. Първоначално реших да съставя сюитата от седем части, всяка от които да носи заглавието си в съответствие с основните цветове и това се хареса на Miles.“

Miles Davis - Aura

Miles Davis – Aura

Премиерата на сюитата “Aura” се състои на 14 декември 1984 г. по време на събитието на фондация Carl Johann Sonning, и след нейния успех по-късно Miles пише на Mikkelborg: „Ще записваме, подготви оркестъра, идвам след две седмици“. Miles Davis и Palle Mikkelborg влизат през януари – февруари 1985 г. в студиото Easy Sound Studio в Копенхаген заедно с Danish Radio Big Band за да запишат доста по-различна версия от концертната.

Palle продължава: „Студийният запис се получи доста различен в сравнение с премиерното изпълнение на сцена. Miles имаше невероятна интуиция и това бе най-важният урок, който получих от него, можеше веднага да каже „това ми харесва“, „не искам това“, на мига схващаше настроението в музикалната фраза и на практика изсвири много повече, отколкото бях предвидил, а и съкрати съществена част от моя материал. Той ни водеше по време на съвместната работа и го правеше по деликатен начин, например: „нямам нищо против саксофоните, но не ми харесват толкова много в този откъс“, с други думи ни казваше „махнете тази част“, беше много внимателен в изразите, които ползваше, знаех на какво иначе е способен, но към нас се държа мило.“

По време на записите Miles научава, че китаристът John McLaughlin също е в Копенхаген по това време, обажда му се и го кани в студиото. В новата версия на частта “Intro” McLaughlin свири основната тема от 10-те тона, а ето как е инструктиран от Miles Davis – “Play some downtown New York, John, you know what I mean?” (“свири нещо като от центъра на Ню Йорк, Джон, нали знаеш какво имам предвид?”). Малката подробност е, че John McLaughlin изобщо няма представа за какво става дума дотогава…

Когато Miles чува изпратените му от Palle Mikkelborg смесени и мастерирани записи, той му казва “You’ve done a motherfucker job… It’ll be a two-record set on Columbia” (няма да го превеждаме на български, но и до днес Mikkelborg го приема за най-добрата похвала към своя tour de force).

В албума ще открием елементи от класическия импресионизъм, новата европейска музика, джаза, рока и електронната музика, в който изпълненията на двамата солисти Miles Davis и John McLaughlin са на нивото на най-доброто, правено от тях. Записът обаче е издаден едва след 4 години и това е една от причините Miles да премине към друг гигант – Warner Bros.

След появата си през 1989 г. албумът “Aura” е отличен с две награди “Grammy” и в наши дни се нарежда сред най-добрите и най-необичайните в дискографията на Miles Davis. А защо е така, ще ви разкажем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 август, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” представя втория албум на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ

През 2011 година пианистът Милен Киров обяви създаването на стила „селски фънк“ така:

„Ние използваме добре познати музикални идеи, разбъркваме ги и ги поднасяме по доста различен начин, като “Фънк” в случая се отнася както до американския стил, така и до всички останали танцувални елементи в нашата музика, а “Селски” – защото всички сме деца на Земята и се обръщаме към нея да ни захрани с най-истинските неща в живота – не само с храна и история за отминали времена, а и с фолклор – изкуството, захранено от много поколения и векове на традиции, – който от своя страна подхранва нашия музикален микс.“

Оркестър Мезе

Оркестър Мезе

Вторият албум на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ ни показва ясно развитието на групата и нейния уникален стил. Седем песни са на английски език и това е резултат от нарастващата популярност на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ и стремежа на композитора Милен Киров „селският фънк“ да достигне до възможно най-много хора. Целта е те да разбират за какво се пее и същевременно да си припяват, докато слушат тази оригинална музика, изпълнена с фънк ритъм секция, мощна брас секция, неравноделни размери, балкански по звучене и ладове мелодии.

Две от песните са на български език – „Селска приказка“ (автор на музиката и текста е Тодор Киров, баща на Милен) и „Зора“ – българска фолклорна песен. В албума също така има и 2 инструментални пиеси „Before The Dawn“ или „Преди зората“ с интимно и прочувствено кавал соло на Теодосий Спасов, и „A New Dawn” („Нова Зора“) – динамична и мощна композиция в размер 11/8, в която ще усетите виртуозната техника на Теодосий и на ОРКЕСТЪР МЕЗЕ.

Разликата от първия албум “Селски Фънк” е, че в новия албум песните са много повече от инструменталните пиеси, звукът е по-мощен и има като специални гости виртуозни музиканти, сред които нашият Теодосий Спасов, Ellis Hall – изтъкнатият соул певец, свирил със Stevie Wonder, George Benson, Herbie Hancock, EW&F, Tower of Power, и т.н., китаристът Miroslav Tadic и гъдуларят Тодор Киров.

Ето какво споделя Милен Киров за „Картини от една изложба“:

„През 2013 година ОРКЕСТЪР МЕЗЕ вече беше установена група с един издаден албум и много фенове в Калифорния и Западния бряг на САЩ, с нарастваща популярност по света. Време беше да се запише албум, който да покаже израстването на групата и нашия уникален звук, и който да помогне да достигнем до още повече хора по света и да ни изстреля напред по пътя, който сме поели.

Като композитор и продуцент на този проект, знаех че ще ни трябват много средства да постигнем тази цел и да направим албум, с който да се гордеем и който да е на световно ниво. Затова направихме дарителска кампания чрез IndieGoGo платформата и много от нашите фенове откликнаха и дадоха средства в замяна на “селски колети” – неща като дискове, тениски, постери, уроци, вечери с мен, дори и бутилка ракия – които щяха да получат при завършването на албума.
Исках да поканя световноизвестни музиканти, а и също така и добри мои приятели, които биха се вписали в концепцията на албума и биха допринесли за разнообразието и уникалния негов звук.

Записите започнаха през лятото на 2013 г., но по различни причини се наложи да записваме на части в период на година и половина. Ние не бързахме и аз вложих много мои лични средства, а също така време и усилия. Исках да изпипам най-добрия за момента албум, който да направим с най-добрия възможен тонрежисьор Rich Mouser в неговото прекрасно студио.“

Радиопремиерата на албума „Оркестър Мезе“ ще се състои в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 1 август, след новините от 21:00 ч.

“Flames of Love” на ARMIK в “Картини от една изложба”

При подготовката на своя 25-ти студиен албум музикантът ARMIK навлиза в нови територии на музикалните си търсения. Той е добре познат с уменията си на китарист, композитор и автор на аранжименти в стилистиката на жанровете Nuevo Flamenco, Latin Jazz и World Fusion.

Арменец, роден в Иран и развил своите умения в САЩ, ARMIK показва почти необятно вдъхновение и безгранична бодрост на духа като успява да се докаже сред слушателите от цял свят и да заеме върхови места в музикалните класации с впечатляващ брой продажби.

Armik - Flames of Love

Armik – Flames of Love

В албума “Flames of Love” или „Пламъците на любовта“ ще открием различни аспекти на това велико чувство: страст и изящество, тайнство и прозрение, поетична меланхолия и разтърсващи усещания, желание и изисканост, – поднесени с брилянтна техника, фина чувствителност и изгарящ темперамент.

Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 юли, след новините от 21:00 ч.

“Banks of Eden” на THE FLOWER KINGS в “Картини от една изложба”

Близо пет години е времето между дванадесетия студиен албум и неговия предшественик в дискографията на шведската прогресив рок група THE FLOWER KINGS.

„Беше едновременно вълнуващо и стряскащо да се върнем в студиото след почти петгодишна пауза – споделя лидерът на бандата Roine Stolt – Всички ние имахме други ангажименти с TRANSATLANTIC, KARMAKANIC, AGENTS OF MERCY, така че когато влязохме в студиото за звукозапис с THE FLOWER KINGS, усетих някаква тежест на раменете ми, но същевременно трябва да призная, че ми бе доста забавно. Ние осъзнахме, че ELP, KING CRIMSON, GENESIS, GENTLE GIANT и PINK FLOYD вече минаха в историята, и ние сме сред новите старейшини на прогресив рока. Това ни накара да се чувстваме отговорни за поддържане на стандарта на жанра на висота, така че много упорита работа последва месеци наред.

Flower Kings - Banks of Eden

Flower Kings – Banks of Eden

Основните членове на състава бяха на линия и за това повторно стартиране на THE FLOWER KINGS дебютира 26-годишният виртуоз барабанист от Берлин Felix Lehrmann, който вдъхна живот в новия и стария материал по време на концертните ви представления, внасяйки един по-хард нюанс.

Материалът в албума носи всички класически елементи от стила на THE FLOWER KINGS с характерната мелодична насоченост и кинематографична структура. Всъщност идеята е да доловите усещането за пътешествие докато слушате различни теми, към които ще можете да се върнете след известно време, но звучащи по различен начин и с друг инструментариум.

С времето усетихме, че ставаме все по-добри в техническо отношение и това ни даде възможност да се опитаме да изпипаме нещата по най-добрия начин. Що се отнася до продуцирането и звука, ние се опитахме да се върнем към албумите си от средата на 90-те години. Това бяха наши върхови постижения по отношение на стила и оркестрацията. Но сега подходихме по малко по-различен начин. Тогава започвахме записите с партиите на барабаните и след това добавяхме вокалите, китарите и другите инструменти. В случая с „Бреговете на Рая” ние просто махнахме компютрите, изслушахме внимателно песните, репетирахме няколко пъти и заминахме за Швеция, където ги записахме в студио все едно свирим на живо. Насложихме малко перкусии, напудрихме ги с вокали, допълнителни инструменти и ефекти и сега, като погледна назад, мисля, че това беше правилният начин, защото придаде на музиката по-органично качество. От друга страна на нас ни харесва как звучи групата на живо и много от нашите слушатели долавят това, чувстват енергията, а връзката чрез звука на групата достига до тях“ – завършва Roine Stolt.

Албума “Banks of Eden” или „Бреговете на Рая“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 юли, след новините от 22:00 ч.

“A Love Supreme” на John Coltrane в “Картини от една изложба”

През периода 1957-1964 г. John Coltrane, един от най-изявените музиканти на миналия век, тенор саксофонист, започва да проявява интерес към музиката и философията на други култури – Индия, Африка, Латинска Америка, сближава се с Ravi Shankar през 1961 г., навлиза в тематиката на религиите и езотеричните учения, астрологията, нумерологията и т.н.

Неговите духовни търсения намират най-ясен изказ в албума “A Love Supreme” или „Върховна любов“ от края на 1964 г., който всъщност представлява сюита в четири части, тематично свързани с разбирането за духовното извисяване – пробуждане на духовните сили, посвещаване и озарение.

John Coltrane - A Love Supreme

John Coltrane – A Love Supreme

И една подробност. В началото на 60-те години, след като успява да се справи със силната си привързаност към хероина, John Coltrane започва да има видения, за които смята, че са му изпратени от Господ бог да ги реализира в музикални форми. Така през зимата на 1964 година той получава видение, което намира изказ във „Върховна любов“, която той и неговият квартет записват в същия ред, както той я е доловил.

Alice Coltrane, неговата съпруга, си спомня: „Той се затвори на тавана за 5 дни в къщата ни в Дикс Хилс, Лонг Айлънд, за да разработи музикалната форма на това видение. John изглеждаше все едно Мойсей слиза от планината, това бе толкова красиво.Той слизаше долу при нас и беше радостен, такова спокойствие имаше на лицето му. Тогава ми каза: „За първи път получих цялата музика, която ще запиша, под формата на сюита. За първи път имам всичко, абсолютно всичко готово.”

В четвъртата част на тази сюита, озаглавена „Псалм“, John Coltrane изразява висшата степен на духовното извисяване – озарението. За тази част той е подготвил поема, която е публикувана на обложката на албума и искам да ви обърна внимание, че Coltrane прави нещо невероятно тук – той буквално чете текста на псалма със своя саксофон.

Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “A Love Supreme” или „Върховна любов“, добил славата на фундаментален в историята не само на джаза, но и на музиката на ХХ век, записан с участието на пианиста McCoy Tymer, Jimmy Garrison на контрабаса и барабаниста Elvin Jones.

За всичко това, а и още нещо, ще чуете в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 юли, след новините от 21:00 ч.